МОТИВИ към присъда № 21 от 21.10.2015г. по НОХД №341/ 2015г. по описа на Кюстедилския окръжен съд

 

                   Производството е по реда на глава ХХVІІ НПК - “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”- чл. 370 и сл. НПК- чл. 371, т.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл. 373, ал.2 и 3 НПК.

 

                    Обвинението срещу Г.З.К. *** е за извършване на престъпление от общ характер по 199, ал1  т.4 НК вр. чл. 198, ал.1 вр. чл. 29, ал.1 Б.”Б” НК при фактическата и правна обстановка, изложени в обвинителния акт- затова, че на 08.09.2014г. в гр.Кюстендил, в близост до бившия ресторант „Езерата” е отнел чужди движими вещи- 1 бр. преносим компютър (лаптоп) м. „Lenovo”, м.”G500” със сериен №СВ 23881208 на сотйност 420 лева от владението на С.К.Д., като е употребил за това сила и грабежът представлява опасен рецидив по см. на чл.29, ал.1,б. „Б” НК.

               Прокурорът поддържа обвинението и изразява становище, че  същото е доказано.  По отношение на подсъдимия К. пледира за налагане на наказание ЛС над минималния, предвиден в закона,  което да се изтърпи ефективно.

                Пострадалият С.К.Д. е предявил граждански иск за  имуществени вреди  в размер на 800 лева,  претендирани като обезщетение за претърпените вреди в резултат от престъплението. Същият е  конституиран  като граждански ищец и частен обвинител в наказателния процес. Иска уважаване на гражданския иск в пълен размер. По отношение на наказанието  предоставя на съда.                                  

               Служебният защитник на подсъдимия К.- адв.А.К. пледира за налагане на минималното предвидено в закона наказание и съответно- редуцирането му с 1/3. Иска се отхвърляне на гражданския иск за разликата над 420 лева.

                Подсъдимият Г.З.К. се признава за виновен и признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт по  реда на  чл. 371 т.2 НПК.  Същият заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти,  изразява съжаление за стореното деяние и  моли за справедлива присъда.

                Кюстендилският окръжен съд, след като събра  необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на чл.14, чл.303 и сл.от НПК, приема за установено следното:

 

                по фактическата обстановка                     

 

                Подс. Г.З.К. е с ЕГН **********. Роден на ***г*** А, българин, български гражданин, осъждан.   

       Подс. К. е бил осъждан както следва: С присъда № 23/02.03.2010г. на КРС по НОХД № 1576/2009г., в сила от 18.03.2010г. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.З във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл.28, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца ефективно. Наказанието е изтърпяно на 09.04.2010г.- срвн. справка №2166/19.02.2015г от Началник сектор „Режимна дейност” при МП „ГДИН”.

    Междувременно са налице следните осъждания:

    По НОХД № 398/2009г- на РС Провадия е осъден на ЛС за срок от 6 месеца ефективно за престъпление по  чл.195, ал.1, т.3 НК  вр. чл.28, ал.1 НК за деяние, извършено на 04.08.2007г., в сила от 30.04.2011г.;

    По НОХД № 626/2011г. на КРС е осъден на ЛС за срок от 8 месеца ефективно за престъпление по  чл.195, ал.1, т.3 НК  вр. чл.28, ал.1 НК за деяние, извършено на 26.07.2010г.- 05.12.2010г., в сила от 12.07.2011г.;

     По НОХД № 1043/2011г. на КРС е осъден на ЛС за срок от 6 месеца ефективно за престъпление по  чл.195, ал.1, т.3 НК  вр. чл.28, ал.1 НК за деяние, извършено на 09.02.2011г., в сила от 08.06.2012г.

     Посочените три наказания са групирани от КРС с определение от 29.06.2012г. по  НОХД № 1043/2011г. на КРС по реда на чл.25 от НК, като на К. е наложено общо наказание по посочените НОХД №1043/2011г., НОХД №626/2011г. и НОХД №398/2009г. в размер на 8 месеца, увеличено с 3 месеца, при „строг" режим. Наказанието е изтърпяно на 01.10.2012г.- срвн. посочената по- горе справка.

       На 08.09.2014г., около обяд, подс. К. бил в градинка, в района на хотел Велбъжд, в близост до бившия ресторант „Езерата” в гр.Кюстендил. По същото време там се появил св.С.Д.. Последният носел в ръцете си найлонова торба с надпис „Кауфланд”, в която бил поставил преносим компютър (лаптоп) марка „Леново“, модел „G500“, със сериен №СВ23881208. Обв. К. и св. Д. се познавали поименно от по-рано, но не били приятели. Тъй като нямал пари, а искал лесно да набави за себе си такива, подс.К. решил, че може да открадне преносимия компютър от св.Д. и впоследствие да го продаде. Двамата се поздравили и подсъдимият попитал свидетеля къде отива. Св.Д. отговорил, че иска да вземе автобус от автогарата, находяща се наблизо. Подс.К. му предложил да го съпроводи до там и свидетеля се съгласил. Двамата тръгнали по стълбите към автогарата, но К. предложил да минат през градинката за по-пряко. Свидетелят се съгласил и се насочили към нея. След като навлезли в градинката, подс.К. започнал да удря неколкократно с юмрук в лицето св. Д., който въобще не очаквал нападението и бил силно изненадан от интензитета му. Възползвайки се от състоянието, в което го бил привел вследствие на нанесените удари, подс. К. дръпнал найлоновата чанта от ръката на св.Д. и му я отнел ведно с преносимия компютър, след което избягал.

    По-късно същия ден срещнал св.Л. Знаел, че същият има познати в кв.“Изток“ в гр.Кюстендил, респективно, че със съдействието му може бързо да продаде процесната вещ. В тази връзка му казал, че има преносим компютър, който иска да продаде и го помолил за съдействие. Св.Л.заявил, че ще му помогне за продажбата само ако компютъра не е краден. След като подсъдимият потвърдил, че вещта е негова, двамата се насочили към кв.Изток. Там се срещнали със св.И. С.. Св.Л. му предложил да закупи лаптопа, като го уверил, че не е краден. Спазарили се св.И.С. да го закупи за сумата от шестдесет лева. След като заплатил договорената сума, последният взел процесната вещ. След няколко дни отишъл в гр.София, където продал преносимия компютър на непознато лице.

 Междувременно св.С. подал сигнал в РУП гр.Кюстендил, въз основа на който е образувано настоящето досъдебно производство. 

От заключението на изготвената съдебнооценителна експертиза е видно, че стойността на отнетата вещ – преносим компютър марка „Леново“, модел „G500“ към датата 08.09.2014г. възлиза на обща стойност 420 лева.

От заключението на назначената и изготвена съдебно-психиатрична експертиза е видно, че св.Д. страда от параноидна шизофрения, непрекъснато протичане с устойчив когнитивен дефицит. Това е хронично психично страдание, водещо до разстройство на емоционалните, волевите и мнестичните функции и е свързано с нереално възприемане на действителността  във фазите на психотичните епизоди и с остатъчна симптоматика, като при св. Д. са характерни странности в поведението, аутистични прояви, социална и трудова дезадаптация. Същевременно същият има добро когнитично функциониране, доказателство за което е способността му да структурира ежедневието си, да се грижи за себе си и да борави с компютър. Регистрираните симптоми от боледуването не са в степен, която да нарушава годността му да разбира деяние, на което е станал жертва, и което да не може да възпроизведе, тъй като способностите му за ориентация в пространството са съхранени. Към момента на извършване на деянието липсват данни за качествено разстройство на съзнанието, което да е лишило св.Д. от базисните му психични годности, поради което същият е бил в състояние да разбира свойството и значението както на собствените, така и на действията на околните.

                   Горната фактическа обстановка се установява и доказва от направеното от подсъдимия К. признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт  пред КОС, което се подкрепя от следните доказателства, събрани на досъдебното производство: от протокола за разпит на обв.К. пред съдия по реда на чл.222 НПК- л.25, протокол за разпит на св. Д. пред съдия от КОС- л.30, протокол за разпит на св. Л. пред съдия- л.34; протоколите за разпит пред разследващ полицай на св. Д.- л.35, на св.К.Д.- -л.36, на св. С.- л.37, на св.С.- л.39, от гаранционна карта- л.14, експертно решение №1754/25.09.2014г. и ЕР № 1489/27.09.2013г., съдебно психиатрична експхретзи на в.л. д-р Р., съдебно оценителна експертиза на в.л.Сл.М., от справките и бюлетините за съдимост на К., от справка № 2166/19.02.2015г. на ГД”ИН” гр.София, всички прочетени и приобщени към доказателствения материал.

                  КОС кредитира показанията на  посочените свидетели и ги намира за последователни, единни и безпротиворечиви. Тези свидетели са разпитани подробно, като са предали възприятията си от случката достоверно и последователно. Независимо от факта, че  св. С.Д. е била потърпевш, доколкото е бил обект на физическа саморазправа, съдът не намира основание да ги приеме за пристрастни или преднамерени. Независимо от психичното си заболяване този свидетел има съхранена свидетелска годност, потвърждение за което е заключението на съдебно психиатричната експертиза на в.л. д-р Р. Поведението му е било последователно и  съответно на ситуацията на заплаха и застрашеност, не е налице изопачено възприемане на обстановката, налудни идеи, халюцинаторни преживявания и автоматични действея. Този пострадал свидетел подробно и последователно предава възприятията си относно начина на протичане на случката  и доколкото съдът няма основание да се съмнява в неговата обективност, показанията му се включват в доказателствената маса. В този аспект КОС приема неговите показания за логични и достоверни, още повече че те изцяло кореспондират и с обясненията на самия подсъдим пред съдия по реда на  чл.222 НПК относно срещата между двамата, мястото на нанасяне на удари  в областта  на главата от страна на К., вземането на лаптопа и  последващото му оттегляне. Последователни, заинтересовани и изцяло потвърждаващи помежду си  са и показанията на св. К.Д.- баща на подсъдимия относно момента на закупуване на вещта и начина на узнаването от него за отнемането й от сина му; св. Ю.Л.- лицето, което е уредило продажбата на лаптопа на св.С.; св.И.С.- закупил от подсъдимия и уредил последващата му препродажба; св. А.С.- полицейски служител, който е приел жалбата на пострадалия и е извършил ОИМ по издирването на открадната вещ и установяване на подсъдимия. Тези свидетелски показания са вътрешно безпротиворечиви, добросъвестни и достоверни, доколкото всеки от свидетелите предава собствените си възприятия от отделни части от събитията, на които е бил непосредствен очевидец, няма основания за отхвърлянето им и също се включват от съда в доказателствения материал.    

             В него се включват и посочената вече обективна и компетентна СПЕ относно свидетелската годност на св.Д., доколкото същата е депозирана от психиатър на осн. чл.144, ал.2, т.5 НПК и касае изясняването на въпрос с необходимост от специални знания във връзка с уточняването на способността на този свидетел за възприема фактите от действителнотта и да дава обяснения по тях; както съдебно оценителната експертиза на в.л. М. относно стойността на отнения лаптоп, както и справките за правното положение на  подс.К..

                Няма основания и за отхвърляне на обясненията на подсъдимия от ДП, дадени  по реда на  чл.222 НПК пред съдия от КОС. Съдът се съобрази при преценката им с двоякия им характер- от една страна като израз на защитната позиция на подсъдимия, а от друга- като доказателствено средство по смисъла на  чл.115 НПК. Доколкото  същите се потвърждават в отделните им части- относно мястото, начина и средството за отнемането на лаптопа- от пок. на св.Д.,  относно последващата му среща със св. Л.- от самия св. Л. и относно последващите му действия във връзка с продажбата на вещта- от пок. на св.С., КОС им дава вяра и ги включва в доказателствената съвкупност, като ги разглежда като пряко годно доказателствено средство. Тези обяснения не се кредитират единствено в частта относно частта на тялото на пострадалия, в която са нанесени ударите. Така подс.К. сочи в обясненията си пред съдия, че е нанесъл удари на св.Д. в областта на ребрата му, а св. Д.  разпита си пред разследващ полицай- л.36 от ДП, че ударите са били нанесени  в областта на лицето.  КОС кредитира пок. на св. Д. пред разследващ полицай в тази им част, тъй като същите косвено се подкрепят и от пок. на полицейския служител св.С., снел първите обяснения на пострадалия. Поради това КОС приема, че ударите с юмрук от  страна на подсъдимия са били отправени в главата на св.Д. и доколкото обясненията на подсъдимия в тази им част са изолирани от доказателствения материал, в отхвърлената им част ги счита за израз на защитната му позиция. 

            Тази фактическа обстановка е приета и от КОП в обвинителния акт, не се оспорва от подсъдимия, който и по реда на  чл. 371, т.2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обв. акт и е съгласен да не се събират доказателства по тези факти.

 

                   по правната квалификация

 

                  С деянието си подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер  по чл. 199, ал.1, т.4  вр.чл. 198, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б” НК.

                   Грабежът представлява сложно съставно престъпление, включващо два акта, които са взаимно свързани, осъществени въз основа на едно решение и насочени към една обща цел. Единият акт на изпълнителното деяние се изразява в употребата на сила или заплашване (физическа или психическа принуда), а другият акт- в отнемането на вещта.

                      От обективна страна на датата 08.09.2014г. в гр.Кюстендил подс.К. е отнел чужда движима вещ от владението на собственика св. С.Д. (т.е.налице е прекъсване на фактическата власт на последния и установяване на трайна такава от  страна на подсъдимия). Предмет на отнемането е движима вещ– лаптоп на стойност  420 лева. Същото е извършено по неправомерен начин, без  да е налице съгласие на собственика на вещта. К. е установил трайно фактическо владение върху нея, като тя е преминала от патримониума на пострадалия в този на подсъдимия. Отнемането е извършено от него с намерение вещта да бъде противозаконно присвоена, свидетелство за което е и поведението на подсъдимия- същият заедно с лаптопа е напуснал района на произшествието, намерил е с помощта на св.Л. лице, на което да го продаде- св. Стоянов и е получил пари от продажбата на чуждата вещ.

                   Налице е и вторият акт – принудата, която е налице и в първата й форма- физическа, доколкото същата е средство за установяване на владението на отнетата вещ. Безспорно К. е упражнил сила, като неколкократно е ударил с юмрук пострадалия Д. в областта на лицето. Силата се изразява  във физическото въздействие върху личността на пострадалия и е използувана като начин за осъществяване на изпълнителното деяние.  Налице е връзка и близост между употребената сила и отнемането на вещта от владението на пострадалия с намерението да бъде присвоена, като действията на извършителя са съединени с връзката на фактическото единство, основано на посочената цел. По този начин чрез употребата на сила, която е употребил, за да парира всякаква съпротива у пострадалия, подсъдимият е отнел вещта и е успял да установи своя трайна фактическа власт върху нея.

                    От субективна страна деянието е извършено при проявна форма на вината-пряк умисъл. Престъпният умисъл е  формиран предварително в съзнанието на извършителя, осъзнавайки благоприятната обстановка- сравнително безлюден район, липса на други лица в градинката, внезапност на нападението. Подсъдимият много добре е осъзнавал, че чрез употребата на принуда установява своя  трайна фактическа власт върху вещта. К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си- неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Знаел е, че посредством употребата на сила спрямо пострадалия лесно ще се сломи съпротивата му, а и ще си осигури време за безпрепятствено оттегляне, за да не му се попречи на отнемането на предмета на деянието и установяване на трайна фактическа власт върху същия. Съзнавал е общественоопасните последици, които деянието му причинява в обективната действителност и е желаел тяхното настъпване. Същият много добре е знаел, че  употребява сила като начин за отнемане на  чуждата вещ  и намерението му е било противозаконно да я присвои, като е искал да бъдат осъществени признаците на престъпния състав. Независимо от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки  и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.

            Деянието на К. се явява извършено в условията на „опасен рецидив” по см. на чл.29, ал.1,б. „Б” НК, т.е. квалифициращият признак по чл. 199, ал.1, т.4 НК е налице. Към датата на деянието същият е бил осъждан, както следва: По НОХД № 1576/2009г. на КРС, в сила от 18.03.2010г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 6 месеца ефективно за престъпление по  чл.195 НК. Наказанието е изтърпяно на 09.04.2010г. Освен това спрямо него е налице още едно осъждане, тъй като с определение на КРС от 29.06.2012г. по  НОХД № 1043/2011г. на КРС по реда на чл.25 от НК му е наложено общо наказание по НОХД №1043/2011г.; НОХД №626/2011г. и НОХД №398/2009г. в размер на 8 месеца, увеличено с 3 месеца, при „строг" режим, изтърпяно на 01.10.2012г. Групираните с посоченото определение три присъди са постановени за извършени деяния против собствеността  по чл. 194-198 НК, като е определено общо ефективно наказание ЛС. Или в случая, доколкото спрямо К. с  определението по  НОХД № 1043/2011г. на КРС е била приложена разп. на чл.25 НК,  при реална съвкупност от престъпления е налице едно осъждане, макар да са постановени различни присъди за отделните престъпления- в този см. и ППВС №2/ 1970г. раздел ІІ относно „опасния рецидив”.

         Или към датата на деянието К. е бил осъждан два пъти по см. на чл. 29, ал.1, б.„Б” НК за умишлени престъпления от общ характер- първото по НОХД № 1576/09г. и второто- по  НОХД № 1043/11г., като по нито едно от тях наказанието не било отложено при усл. на чл. 66 НК. Не е бил изтекъл и срока по 30, ал.1 НК, доколкото наказанието по първата присъда е изтърпяно през 2010г., а по  второто осъждане- през 2012г. Затова и опасния рецидив следва да се квалифицира като такъв при усл. на  чл. 29, ал.1, б. „Б” НК.

                  Съобразявайки гореизложеното, КОС призна подсъдимия К. за виновен в извършване на престъпление по  чл. 199, ал.1, т.4  вр.чл. 198, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б”  НК.

 

                     по наказанието

 

                     При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК.

                     Степента на обществена опасност на деянието  e висока. Засегнати са обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността и защитата на частната собственост, а същевременно са свързани и със защитата личността и неприкосновеността  на гражданите.

                     Степента на обществена опасност на подсъдимия  К. е висока предвид факта, че е бил осъждан  и че деянието е извършено  в условията на опасен рецидив. Извън посочените присъди спрямо същия има и още две осъждания за деяния по чл.354А, ал.5 НК с наложени наказания глоби, което обстоятелство обуславя по- виската  степен на обществена опасност на дееца.

                      Причините за извършване на деянието се коренят в ниската правна култура  на подсъдимия в желанието му да се облагодетелствува противозаконно за чужда сметка, в неуважението към личността  на другите граждани, собствеността и труда. Мотивите са били користни- бързо и лесно набавяне на допълнителни вещи, без да полага труд за това. 

                      Като смекчаващо отговорността обстоятелство КОС  отчита сравнително ниския размер на отнетата вещ и направеното самопризнание още  в началото на разследването, с което подсъдимия К. в значителна степен е улеснил неговото разкриване и по този начин не е създавал пречки пред разследващите органи. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и наличието на други осъждания, поради което наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

                     При индивидуализация на наказанието и доколкото съдебното производство протече съгласно диференцираната процедура по  чл. 371, т. 2 от НПК, съгласно разп. на чл. 373, ал.2 НПК съдът счете, че наказанието следва да определи при усл. на  чл. 58А, ал.1 НК. За деянието по чл.199, ал.1, т.4 НК, извършено от К.  минималното наказание, предвидено в посочения текст е ЛС за срок от 5 години. Като съобрази превеса на посочените по- горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете, че на подс.К. следва да се наложи наказание над минималния размер, предвиден в закона- а именно  ЛС за срок от 6 години. Същото  на осн. 58А, ал.1 НК се намалява с 1/3, т.е. с 2 години, или се определя окончателен размер на наказанието – лишаване от свобода за срок от 4 години.

                     Този размер на наказанието е достатъчен  за постигане целите на специалната и общата  превенция и преди всичко за осигуряване поправително-възпитателното въздействие на наказателната репресия.

                      При обсъждане на начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,  КОС счита, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на  чл. 66 от НК   по отношението на този подсъдим. Тази разпоредба се прилага по преценка на съда при наличие на предпоставките, визирани в нея. В настоящия случай предпоставките в същата не са налице, доколкото  К. към датата на деянието е бил осъждан и определеното от КОС наказание надхвърля визирания  в чл.66 от НК срок, респ. не са налице основанията за прилагане на института на условното осъждане. От друга страна за целите на наказателната репресия и най- вече за поправянето на подсъдимия, както и  с оглед генералната превенция на наказателната репресия, наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно.  К. е със завишената степен на обществена опасност, у него е налице трайно установен  противообществен начин на живот и изявена склонност за извършване на престъпления против собствеността. Налице е следователно  процесуална пречка за приложение на разп. на  чл. 66, ал.1 НК, доколкото същата е възможно да се приложи при липса на осъждания  за престъпления от общ характер и при преценка на съда за реализация на целите на наказателната репресия и за поправяне на подсъдимия. Същевременно единствено чрез ефективното изтърпяване на наказанието могат да бъдат постигнати  целите на наказателната репресия по  чл.36 от НК и преди всичко ще се осъществи поправително-възпитателното въздействие на наказанието спрямо самия осъден.  По този начин в най- пълна степен ще се постигнат и съответните положителни промени  в съзнанието на дееца. Чрез ефективното изтърпяване на наказанието К. в най- пълна степен може да  се поправи  и впоследствие– да се социализира  в обществото. Същевременно по този начин ще се осъществи и  генералната превенция- а именно осъществяване на възпитателното въздействие на наказанието върху останалите членове на обществото.

                На осн. чл.61 т. 2 от ЗИНЗС КОС определи първоначален режим на изтърпяване на наказанието „строг”.

                 На осн. чл.60, ал.1 ЗИНЗС, доколкото в правомощията на съда е и определяне на типа на затворническото заведение, в което трябва да се настани осъдения (арг. от чл. 57 от ЗИНЗС),   КОС настани Г.К. в затворническо заведение – „затвор” .

                  Същевременно КОС не наложи предвиденото в чл. 199, ал.1 НК  алтернативното наказание “конфискация до ½  на имуществото”  за К. предвид липсата на доказателства за наличие на недвижими имоти и движими вещи- МПС .

          

                   по гражданския иск

 

                 Предявеният граждански иск намира своето правно основание  в разп. на чл.45 ЗЗД, доколкото гражданския ищец С.К.Д. е претърпял вреди в резултат на  деянието и несъмнено е от кръга на лицата, имащи право да търсят обещетение  за всички вреди, пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия престъпление. Предявен е иск за имуществени вреди в размер на 800 лева, като безспорно този иск е основателен за сума в размер на 420 лева. Това е цената на вещта, предмет на престъпното деяние съгласно приетата оценителна експертиза, в която стойност е съобразен и процента на овехтяване и  морално остаряване на вещта. Ето защо гражданския иск следва да се уважи  в този размер и доколкото вещта не е била възстановена, подс.К. следва да репарира виновно причинената на гражданския ищец вреда  в този размер, като за разликата над 420 лева до пълния претендиран размер от 800 лева искът за имуществени неимуществени вреди  бе отхвърлен като неоснователен. Законната лихва не е претендирана от гражданския ищец и не следва да се присъжда.

 

                       по  разноските

 

                       На осн.чл.189, ал.3 изр. 2 НПК съдът се произнесе и по сторените по делото разноски.  КОС осъди К.  да заплати по сметка на ОД на МВР Кюстендил сумата от 200 лева разноски за веши лица, както и  държавна такса по сметка на КОС в размер на 50 лева за уважения граждански иск.

               По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                         СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК :