Р
Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 05.11.2018 г.
В И М Е ТО Н А Н А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С. Калоферова, като разгледа т.д. № 2146/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 74 ТЗ.
Ищецът Т.А.В. твърди, че е акционер в ответното
дружество А. АД, като притежава 196 383 броя акции. Поддържа, че на 23.06.2017
г. било проведено Общо събрание на акционерите, но ищецът бил лишен от правото
си да участва в него – неговият пълномощник, снабден с изрично нотариално
заверено пълномощно, не бил допуснат до участие и то от лица, неоправомощени да
организират и провеждат събранието (организирането на събранието било възложено
от съда на акционера А.9. ЕООД). При провеждане на събранието липсвала
акционерната книга, което възпрепятствало проверката относно действителния брой
акции, притежавани от акционерите, участващи в събранието. Наред с това
акционерът А.9. ЕООД бил записан за участие в събранието като акционер,
притежаващ акции по две временни удостоверения, правата върху едно от които (№
105 – за 6173 броя акции) принадлежали на ищеца. Ето защо ищецът моли съда да
отмени взетите на това събрание решения от № 1 до № 8 включително (уточнителна
молба от 27.07.2017 г.). Претендира разноски.
Ответникът А. АД се представлява от назначения при
условията на чл. 29, ал. 4 ГПК служебен адвокат, тъй като едно от процесните
решения касае освобождаване от длъжност на настоящия законен представител.
Служебният адвокат признава исковете. Твърди, че ищецът и други акционери не
били допуснати до участие в събранието, въпреки че са се легитимирали надлежно;
събранието било проведено на място, различно от адреса на управление; при
отчитане на гласа на акционера А.9. ЕООД било отчетено притежанието на по-голям
брой акции от действително притежаваните (а именно – 6 173 броя,
удостоверени във Временно удостоверение № 105); не били представени нито
временните удостоверения, легитимиращи записалия се за участие акционер, нито
акционерната книга; не били предоставени материали относно квалификацията на
лицата, предложени за избор за членове на Съвета на директорите. Въз основа на
изложеното ответникът счита, че атакуваните решения следва да бъдат отменени.
Помагачът на ответника А.9. ЕООД оспорва исковете,
като твърди, че Общото събрание е проведено съобразно изискванията на закона и
устава и не са налице сочените основания за отмяна на взетите решения. Твърди,
че събранието било свикано от него като лице, овластено от съда по реда на чл.
223, ал. 2 ТЗ; поканата била обявена в Търговския регистър със съдържанието по
чл. 223, ал. 4 ТЗ и събранието се провело по предварително обявения дневен ред.
Поддържа, че пълномощникът на ищеца не бил допуснат до участие в събранието,
тъй като не се е легитимирал с изрично пълномощно, каквото е изискването на чл.
39 от Устава, нито е представил доказателства за акционерното качество на
упълномощителя. Ето защо помагачът моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като
отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и
фактически изводи:
Общоизвестно (като вписано в Търговския регистър) е,
че ответното дружество е с капитал от 644 766 лв., разпределен в 644 766
броя акции с номинална стойност на акцията 1 лв. Акционерното качество на ищеца
към датата на процесното събрание не е спорно – спорно е единствено
притежанието на 6 173 броя акции, за които е издадено Временно удостоверение №
105, но не и притежаването на другите акции, посочени в исковата молба (вж.
изявление на процесуалния представител на помагача в о.с.з. на 24.10.2018 г.). Следователно
у ищеца е налице материална легитимация да иска отмяна на решенията на общото
събрание на ответното дружество (такава възниква при притежание и само на една
акция).
Искът по чл. 74 ТЗ е конститутивен и се предявява в
определен преклузивен срок. При разглеждането му съдът е обвързан единствено от
посочените от ищеца с исковата молба или добавени до изтичане на срока по чл.
74, ал. 2 ТЗ основания за незаконосъобразност и не може да се произнася по
ненаведени по този начин факти, водещи до опорочаване на решенията. Ето защо с
настоящото решение съдът ще обсъди само основанията за незаконосъобразност,
поддържани от ищеца (и то заявени до изтичане на преклузивния срок), и не може да
формира нито фактически, нито правни изводи по основания за
незаконосъобразност, заявени от ответника.
Като поддържано основание за незаконосъобразност на
атакуваните решения ищецът сочи недопускането до участие на неговия пълномощник
(в този смисъл е изявлението, направено в о.с.з. на 02.05.2018 г., л. 223). По
това възражение безспорно се установява (включително от събраните гласни
доказателствени средства), че в деня и часа за провеждане на свиканото по реда
на чл. 223, ал. 2 ТЗ общо събрание и на посочения в поканата адрес се е явил К.Д.П.
и е представил пълномощно, с което е упълномощен от Т.В. да го „представлява на
провеждащите се общи събрания на акционерите на А. АД и да гласува на тях … по
своя преценка на разглежданите точки от дневния ред“. Безспорно е също така, че
пълномощникът П. не бил допуснат до участие в събранието с твърдение за
ненадлежно легитимиране (непредставяне на доказателства за акционерното
качество на упълномощителя и нередовност на представеното пълномощно).
Следователно релевантен е въпросът дали представеното от П. пълномощно е надлежно. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 226 ТЗ акционерът може да бъде
представляван в общото събрание от писмено упълномощено лице. Макар в нормата
да не е предвидено изрично, няма пречка акционерите чрез устава да предвидят
по-утежнени условия за упражняване на права по пълномощие. Този извод е
застъпен от съдебната практика (вж. решение № 6/09.02.2005 г. по гр. д. №
536/2004 г., ТК., І ТО на ВКС) и следва от разума на закона – касае се до
разпоредба, насочена
към защита на частния интерес (този
на представлявания акционер, както и този на останалите акционери срещу участие
на мним пълномощник в провежданите събрания), а не към защита на обществен
интерес или на трети лица (какъвто характер например имат разпоредбите,
свързани с изменение на капитала). От тази характеристика на нормата следва, че
тя е диспозитивна и няма пречка с устава да бъде уредено нещо различно.
В настоящия случай с
устава (чл. 39) е предвидено представителството на акционера в общото събрание
да се осъществява въз основа на изрично писмено пълномощно. Не е дефиниран
обемът на понятието „изрично“, поради което съдът счита, че следва да го изведе
от идентично използваното понятие в разпоредбата на чл. 137, ал. 6 ТЗ – според
константната съдебна практика, за да е изрично пълномощното, е необходимо да
бъде посочено изрично участието в конкретното или конкретните общи
събрания, а дори и конкретните действия
на представителя при реализиране правото на участие (Решение № 34 от 25.03.2013
г. на ВКС по т. д. № 144/2012 г., I т. о., ТК, докладчик Н.Х., Решение № 818 от
30.10.2007 г. на ВКС по т. д. № 516/2007 г., ТК, II о., докладчик Т.В., Решение
№ Ф-26 от 6.04.2010 г. на САС по т. д. № 2994/2009 г., ТО, 6-ти с-в, докладчик
съдията Т.К.и др.).
Представеното от П.
пълномощно не отговаря на горепосоченото изискване – то учредява общо
представителна власт за участие в което и да е общо събрание, а не за конкретно
събрание или събрания. Това е достатъчно, за да се приеме, че не е надлежно
според въведеното с устава изискване. Както беше отбелязано, изискването за изричност пази интереса не само
на представлявания, но и на останалите акционери-участници в събранието – тъй
като участието на ненадлежно упълномощено лице би могло да опорочи взимането на
решения, които са в техен интерес; наред с това упълномощаването с общо
пълномощно не гарантира в достатъчна степен, че към датата на конкретно общо
събрание представителната власт все още съществува.
Ето защо, легитимацията
на пълномощника на ищеца не е била надлежна и недопускането му до участие в
събранието се явява основано на устава. Поради това ирелевантен се явява
въпросът, дали пълномощникът е представил доказателства за акционерното
качество на своя упълномощител (временни удостоверения) – недопускането му,
основано на ненадлежната представителна власт, би било съобразено с устава и
закона дори при надлежно доказване на акционерното качество.
Както беше посочено,
ищецът не поддържа искане за отмяна на решенията поради нарушено право на
участие на други акционери, поради което съдът не обсъжда събраните гласни
доказателствени средства в тази насока. Следва да се посочи обаче, че такова
позоваване не би било и допустимо - позоваването на нарушено право на участие
на други акционери е възможно, само ако според изискванията за кворум и
мнозинство за приемане на съответните решения ненадлежното участие на някои от акционерите
би се отразила на законосъобразността им (вж. Решение № 94 от 15.10.2012 г. на
ВКС по т. д. № 734/2011 г., I т. о., ТК). В настоящия случай за взимане на
процесните решения се изисква мнозинство 2/3 от представените акции (чл. 43 от
Устава) и не може да се заключи, че участието на посочените в исковата молба
други акционери с оглед данните за притежавани от тях акции би променило
резултата от проведеното гласуване.
Тъй като помагачът е
признат по съдебен ред за притежател на 400 000 броя акции, то въпросът за
притежанието на акциите по Временно удостоверение № 105 (6173 броя) от помагача
или от ищеца също не би могло да се отрази върху законосъобразността на взетите
решения - необходимите за взимането им кворум и мнозинство биха били спазени,
както ако помагачът притежаваше само 400 000 броя акции, така и ако
притежава 406 173 броя.
Неоснователно е и
възражението за незаконосъобразност на взетите решения поради липса на
легитимация у лицата, извършили фактически действията по организиране и
провеждане на събранието. Както се установява от показанията на свидетеля Георгиева,
тя и другите лица в комисията по регистрация са били натоварени от акционера,
комуто е възложено свикването на събранието. Възлагането по чл. 223, ал. 2 ТЗ
включва и извършването на технически действия по организиране на събранието (в
противен случай – при бездействие на управителните органи по провеждане на
събранието – възлагането на свикването на акционер би се обезсмислило). Нещо
повече – дори лицата, извършващи проверката, да не са били надлежно
легитимирани, това би имало значение за законността на взетите решения, само
ако ищецът
би се легитимирал надлежно пред други, оправомощени според него лица. Такова
твърдение не се поддържа – ищецът сочи, че единственото
пълномощно, което притежава и е могъл да представи, е със съдържанието на
представения към исковата молба препис.
Поради изложеното съдът
намира наведените от ищеца основания за незаконосъобразност за неоснователни и
поради това исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Помагачът няма право на разноски, а ответникът не е
направил такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.А.В., ЕГН **********, срещу А. АД,
ЕИК ********искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията по т. 1
- т. 8 вкл., взети на проведено на 23.06.2017 г. Общо събрание на акционерите.
Решението е постановено
при участието на А.9. ЕООД като помагач на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: