Решение по дело №53/2024 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БДИБР), против Решение № 156/15.11.2023 г., постановено по АНД № 551/2023 г. по описа на Районен съд – Асеновград (АРС), IV н.с., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 99/01.08.2023 г., издадено от Директора на БДИБР, с което на „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 48, ет. 1, офис 101, представлявано от управителя Д.А., за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“ от Закона за водите (ЗВ) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗВ.

В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД, чрез пълномощник адв. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на производство пред АРС е било НП № 99/01.08.2023 г., издадено от Директора на БДИБР, с което на „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД, за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“ от ЗВ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗВ.

НП е издадено въз основа на АУАН № 140/09.06.2023 г., съставен от инж. Емил Господинов Тончев на длъжност старши експерт – контрол, дирекция „Контрол“ в БДИБР за това, че при извършена проверка на 11.05.2023 г. от експерт на БДИБР в имот с идентификатор 36676.107.11 по КККР на с. Катуница, собственост на „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД, е констатирано, че в горепосочения имот се изгражда водовземно съоръжение – тръбен кладенец, с цел водовземане от подземни води за нуждите на дружеството – отглеждане на земеделски култури. Тръбният кладенец се изгражда с мобилна сондажна апаратура - автосонда, монтирана на товарен автомобил марка ЗИЛ с рег. № РВ4043РН, от името и за сметка на дружеството „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД. Констатирано е, че в момента на проверката, мобилната сондажна апаратура работи и се извършва сондиране, като подробно са посочени координатите на изграждащия се тръбен кладенец, които са заснети на място с GPS. Установено е, че в БДИБР няма подадено заявление от „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД за издаване на разрешително, с което е прието, че е налице нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“ от ЗВ.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета от административнонаказващия орган и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, АРС е приел, че не са били допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Прието е обаче, че административнонаказателната отговорност е ангажирана на юридическо лице, което не е извършило вмененото му нарушение, с което е нарушен материалният закон, което налага отмяната на обжалваното НП.

Така постановеното решение е неправилно.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42 – 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление против „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗВ, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което изгражда водни обекти, водностопански съоръжения и системи без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Т.е. административнонаказателноотговорното лице действително е лицето, което изгражда въпросните обекти, съоръжения или системи.

Спорен в случая се явява въпросът кое е лицето, което е изграждало воден обект, без необходимото за това основание, в имот с идентификатор 36676.107.11 по КККР на с. Катуница на дата 11.05.2023 г.

Следва в тази връзка да бъде съобразено на първо място, че на датата на извършване на проверката, а именно 11.05.2023 г. във въпросния имот се е явил Д.А., който като управител на „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД се е представил като собственик на имота, в който се изгражда воден обект. Фактът, че този имот е собственост именно на това дружеството, а именно „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД, не се формира между страните. За проверката е бил съставен Констативен протокол № ПВ1-81/11.05.2023 г., в който са описани установените факти и обстоятелства и в който протокол като присъстващ на проверката е вписан Д.А. – управител на „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД, който собственоръчно е вписал имената си и се е подписал.

До „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД е отправена покана за съставяне и предявяване на АУАН за констатирано с горепосочения констативен протокол нарушение, получена съгласно известието за доставяне на 02.06.2023 г. лично от С.А.– вписан като управител на адресата „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД.

На 09.06.2023 г.А.се е явил в БДИБР именно в качеството си на управител на „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД, комуто е съставен и АУАН, който той е получил и в който е вписал, че ще представи обяснение в законния срок.

Такова действително е депозирано от „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД, в което лицето не оспорва констатираното нарушение, но моли да не бъде налагана санкция по конкретно изложени съображения. В това възражение обаче липсва посочване, че не „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД, а друго лице е извършител на констатираното с АУАН нарушение.

С оглед на това и правилно и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността именно на „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД, който е собственик на имота, в който изграждан въпросният воден обект и който се е афиширал като такъв и не е възразил, че не той е автор на извършеното нарушение.

До извод в обратната насока не водят и представените на по-късен етап – едва в хода на предприетото съдебно обжалване, доказателства, доколкото законодателят е предоставил възможност на посоченото в АУАН като нарушител лице да изложи всичките си възражения, както в момента на съставяне на АУАН, така и в 7-дневен срок от неговото връчване, в т.ч. и такива, че не той е извършител на соченото нарушение – и всичко с това, с оглед възможността АНО да предприеме действия по ангажиране административнонаказателната отговорност на друго лице, посочено като нарушител. Ето защо, представените на по-късен етап частни удостоверителни документи, които освен, че не разполагат с материална доказателствена сила по отношение на основния спорен по делото факт, следва да се приемат и за такива, изготвени за целите на съдебното обжалване.

С оглед всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че правилно и законосъобразно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД, което не е било съобразено от АРС при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. Това има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще следва да бъде отменен изцяло, като съответно наказателното постановление се потвърди.

С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски.

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на БДИБР се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 160 лева – общо за двете съдебни инстанции, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 156/15.11.2023 г., постановено по АНД № 551/2023 г. по описа на Районен съд – Асеновград, IV н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 99/01.08.2023 г., издадено от Директора на БДИБР, с което на „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 48, ет. 1, офис 101, представлявано от управителя Д.А., за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“ от ЗВ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗВ, както и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 99/01.08.2023 г., издадено от Директора на БДИБР, с което на „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 48, ет. 1, офис 101, представлявано от управителя Д.А., за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“ от ЗВ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗВ.

ОСЪЖДА „100 ИЛ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 48, ет. 1, офис 101, представлявано от управителя Д.А., да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ сумата в размер на 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател:
Членове: