Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
гр. Нови пазар 10.10.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Нови пазар в публичното заседание на втори септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №163 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят К.С.К. заявява несъгласието си с наказателно постановление №19-0280-000242/11.04.2019 г. на Началника на РУ – гр. Каолиново, с което му е наложено административни наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца. Жалбоподателят твърди, че постановлението е незаконосъобразно и моли то да бъде отменено, поради това, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и от друга страна поради липса на виновно осъществено нарушение от субективна страна. За констатираното нарушение бил съставен акт бл. №405058 на 29.12.2018 г. и така било образувано административно наказателно производство. Паралелно с това в Районна прокуратура – гр. Нови пазар била представена справка от РУ - Каолиново, с оглед на данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, с автор жалбоподателя. По образувана преписка №151/2019 г. в РП-Нови пазар прокурорът се произнесъл с постановление от 11.02.2019 г. за отказ да се образува досъдебно наказателно производство. Жалбоподателят твърди, че едновременното протичане на две производства, с характер на наказателни процедури, влиза в разрез, както с разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, така и е в нарушение на указанията в Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС на РБ. Същевременно наказателното постановление било издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, т.е. при прекратено производство от прокурора и изпратени материали на наказващия орган. Постановлението на прокурора в случая, обаче не съдържало пълни мотиви относно лицето, срещу което е водено производството и описание на обективните и най-вече субективни признаци на вмененото на жалбоподателя нарушение. Липсвали изводи относно умисъла на извършителя на деянието, което било квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Предвид това, доколкото постановлението на прокурора не съдържало тези обстоятелства, то наказващият орган следвало да разпореди да бъде съставен акт за установяване на нарушение. В обжалваното наказателно постановление също така липсвала преценка за виновността на жалбоподателя. Той твърди, че в случая не следва да се приема, че от негова страна е осъществено административно нарушение, защото при закупуването му автомобилът бил в неизправност и бил откаран в сервиз за ремонт и престоял там около осем месеца, през който период нямало как да бъде регистриран. Затова не можело да се счете, че в случая е налице виновно извършено нарушение. Наред с това жалбоподателят твърди, че наказващият орган не изложил съображения относно приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи, изложени подробно в жалбата, жалбоподателят, чрез представителя си, моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В съпровождащото жалбата писмо се изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата и се моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок до съда и се явява процесуално допустима. С акт за установяване на административно нарушение бл. №405058 от 29.12.2018 г. актосъставителят Й. Й.Д. е констатирал, че на същата дата, около 23,30 часа в с. П., общ. Н.жалбоподателят е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Д.М.Д., със служебно прекратено регистрация на 26.06.2018 г. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред. След съставянето на акта административната преписка била изпратена на Районна прокуратура – Нови пазар, с мнение да се образува наказателно производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 11.02.2019 г. на прокурор при НпРП, е отказано започването на разследване за извършено престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и преписката е върната на административния орган. Така на 11.04.2019 г., въз основа на постановлението на прокуратурата за отказ за образуване на досъдебно производство, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, е издадено наказателно постановление №19-0280-000242/11.04.2019 г. на Началника на РУ – гр. Каолиново, с което на жалбоподателя е вменено виновно извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На основание чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон са му наложени две административни наказания, а именно глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Относно твърденията на жалбоподателя за допуснати в хода на производството съществени нарушения на процесуалните правила съдът счита следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН. Видно е, че постановлението е издадено не въз основа на съставения АУАН, а въз основа на горепосоченото постановление на прокурора, т.е. наказващият орган е счел, че са налице предпоставките по чл.36, ал.2 от ЗАНН. Принципно щом е сложено началото на административнонаказателно производство с издаден АУАН, и в хода му се установят данни за извършено престъпление, то производството следва да се прекрати и материалите да се изпратят на прокурора – чл.33, ал.2 от ЗАНН. В настоящия случай преписката е изпратена в РП, без да е прекратено административното производство. Това действително представлява процесуално нарушение, но в случая то не се очертава като съществено, защото по никакъв начин не са нарушени правата на жалбоподателя. Постановлението на прокурора за отказ от образуване на досъдебно производство съдържа пълни мотиви, както за нарушителя, така и за деянието – време, място и обстоятелства при осъществяването му. Посочена е нарушената разпоредба от ЗДвП, както и разпоредбата, въз основа на която следва да се наложи административно наказание. Прокурорът е приел, че деянието представлява маловажен случай, но по смисъла на НК. Наказващият орган очевидно не е счел, че са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН, защото не го е приложил, а липсата на конкретно отбелязване за това мотивите на постановлението не нарушава правата на жалбоподателя, защото преценката за наличие или липса на маловажност на деянието може да бъде извършена от съда. Постановлението на прокурора е било връчено на жалбоподателя, с което той е уведомен за констатациите относно нарушението. Не може да се приеме, че в случая са се развили две отделни производства, тъй като наказателно производство не е било образувано, а е било отказано образуване на досъдебно производство и в случая не са постановени два акта срещу жалбоподателя със санкции за едно и също деяние. По тези съображения съдът счита, че възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни, а именно защото по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства с категоричност се установява, че на 29.12.2018 г. жалбоподателят е управлявал горепосочения автомобил „***“ с рег. № *** в с. П., като автомобилът е бил с прекратена регистрация. Този автомобил е бил закупен на 16.03.2018 г. от П.П.К.– лице, с което жалбоподателят съжителства на съпружески начала, за което е бил сключен писмен договор за покупко-продажба на МПС, с нотариално заверени подписи. Колата била с технически неизправности и жалбоподателят я откарал в автосервиз за ремонт, където колата стояла до 25.12.2018 г. След като от датата на закупуване изтекъл срок от два месеца, регистрацията на автомобила в МВР – Сектор „Пътна полиция“ била прекратена на основание чл.143, ал.5 от ЗдВП. На 29.12.2018 г., вече след като автомобилът бил ремонтиран, жалбоподателят го управлявал, движейки се в с. П., обл. Ш.. На ул. „***в селото той бил спрян за проверка от полицейски служители, осъществяващи контрол на пътното движение. При извършената проверка проверяващите установили, че автомобилът не е регистриран и по този повод съставили акт за нарушение. След това автомобилът бил регистриран отново на 07.01.2019 г. от жалбоподателя.
Така изложените факти се установяват безспорно от всички събрани по делото доказателства - показанията на свидетелите Й. Й.Д., П.И.З. и С.С.И., както и от писмените доказателства – копие от договор за покупко продажба на МПС, сключен на 16.03.2018 г., с нотариална заверени подписа на страните от същата дата; сервизен протокол №133, за автомобил„***“ с рег. № ***, с дата на приемане 10.04.2018 г. и дата на издаване 25.12.2018 г. и справка по история за автомобила в масива на ОДМВР – Ш., Сектор „Пътна полиция“. По делото е назначена и изготвена съдебно техническа експертиза, в заключителната част на която се сочи, че техническото състояние на автомобила в момента на приемането му в сервиз не е позволявало движение на собствен ход до КАТ –Ш., където е следвало да се извърши регистрацията му. Съществувала е техническа възможност за транспорт до КАТ-Ш., чрез специализиран автомобил за превоз на повредени или технически неизправни МПС, но предвид техническото му състояние МПС е не можело да премине успешно технически преглед и да бъде допуснато да се движи.
Предвид така установените обстоятелства на базата на доказателствения материал, съдът счита следното: Видно от текста на чл.140, ал.1 от ЗДВП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Регистрацията, отчета, спирането от движение и пускането в движение, временното отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е уредена в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Регистрацията на МПС може да бъде прекратена от собственика или служебно, като в настоящия случай тя е прекратена служебно, по чл.18б, ал.1, т.10 от Наредбата, във вр. с чл.143, ал. 15 ЗДвП, с отбелязване в автоматизираната информационна система, когато в двумесечен срок от придобиването собственикът не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Лекият автомобил в обсъждания случай е собственост на П.П.К.– съжителка на жалбоподателя, като последният без съмнение е знаел за покупката на автомобила, което и самият той признава. В двумесечния срок на регистрация и по точно на 10.04.2018 г. автомобилът е бил предаден в сервиз, за отстраняване на техническите му неизправности. Предвид естеството и необходимостта от подмяна на резервни части, ремонтът е продължил до 25.12.2018 г. След това, обаче колата не е била представена за регистрация, а жалбоподателят я е управлявал. Фактът, че автомобилът е бил на ремонт не освобождава от задължението за регистрация, нито пък това е някакъв период, в който срокът за регистрация се спира. Ето защо в случая е налице осъществен състав на нарушение. Както и в заключението на експертизата е посочено, в състоянието, в което се е намирал автомобила в момента на закупуването му, е съществувала възможност за транспортиране до службата за регистрация, посредством специализиран автомобил за превоз. След изтичането на двумесечния срок за регистрация и след ремонта на колата, жалбоподателят не е следвало да я управлява, тъй като тя е без регистрация, а да я приведе за регистрация, отново с помощта на специализиран автомобил. В случая осъщественото от жалбоподателя нарушение не се състои в това дали е извършена или не регистрация на автомобила, а в това, че той е управлявал автомобил с прекратена регистрация. Предвид това съдът счита, че както от обективна, така и от субективна страна е осъществен състав на административното нарушение, за което и жалбоподателят е санкциониран.
В случая не са налице основания да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото се касае до нарушена разпоредба, уреждаща необходимостта да бъдат управлявани регистрирани превозни средства, което е пряко свързано с безопасността на движението по пътищата.
Предвид гореизложеното съдът счита, че подадената в случая жалба е неоснователна, а доколкото по делото се установява безспорно факта на осъщественото нарушение, обжалваното наказателно постановление е законосъобразно. Наложените с него наказания са определени в минималния им размер и срок, при обоснована преценка за тежестта на нарушението. Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №19-0280-000242/11.04.2019 г. на Началника
на РУ – гр. Каолиново, с което на К.С.К., с ЕГН ********** ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от шест месеца за нарушение на разпоредбата
на чл.140, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: