№ 3448
гр. *, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110100447 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. И. К., ЕГН **********,
адрес: град *, жк „*, срещу * осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2
ЗОДОВ за сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № */2023 г. по описа на Сектор
„ПП“ при ОДМВР – * и пр. преписка № */2023 г. по описа на Районна прокуратура – * и
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
§ 1 от Конвенцията, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 15.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът М. И. К. твърди, че на 24.03.2023 г. около 20:45 минути в град *, докато
управлявал лек автомобил марка и модел „БМВ 320Д“, рег. № *, бил спрян за проверка от
полицай при Сектор „ПП“ при ОДМВР – *. Заявява, че му бил извършен тест с техническо
средство, който отчел наличие на амфетамин, поради което ищецът бил отведен за вземане
на кръвна проба, след което задържан в сградата на Сектор „ПП“ при ОДМВР – * за срок от
24 часа. Сочи се, че били снети регистрационните табели на лекия автомобил на ищеца, а
СУМПС на последния – временно отнето , съгласно Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № * от 27.03.2023 г. до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Твърди се в исковата молба, че по повод на посоченото били образувани ДП № */2023 г.
по описа на Сектор „ПП“ при ОДМВР – * и пр. преписка № */2023 г. по описа на Районна
прокуратура – *. Последните били прекратени с Постановление за прекратяване на
наказателно производство едва на 16.11.2023 г., въпреки представяне от страна на ищеца на
Фиш за токсикохимичен анализ от 27.03.2023 г.
Заявява се, че за период от осем месеца ищецът бил лишен от възможността да
управлява лек автомобил и да работи пълноценно, като му се наложило да наеме такъв и да
ангажира шофьор. Сочи се, че през посочения период М. И. К. бил притеснен, уплашен,
1
психически разстроен, накърнени били неговите нравствени ценности от
незаконосъобразното поведение на прокуратурата. Изложени са и твърдения за претърпени
от ищеца вреди и от неразумен срок на разглеждане на производството.
Отправя се искане до съда за осъждане на * да му заплати сумата от 7 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
повдигнато обвинение по ДП № */2023 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОДМВР – * и пр.
преписка № */2023 г. по описа на Районна прокуратура – * и нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 15.01.2024
г. до окончателното изплащане на задължението.
В открито съдебно заседание и в писмени бележки ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявения иск, както и моли за присъждане на извършените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск.
Оспорва се претендираните вреди да са пряка и непосредствена последица от
увреждане, причинено от конкретна дейност на *. Твърди се, че в рамките на процесното
наказателно производство няма лице, привлечено в качеството на обвиняем, а ищецът е бил
единствено свидетел по същото. Заявява се, че представения от ищеца фиш за
токсикохимичен анализ е ирелевантен за предмета на делото, доколкото противоречи на
нормативноустановения ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества. Сочи се, че единственото действие на прокуратурата е
издаване на процесното Постановление за прекратяване на наказателно производство от
16.11.2023 г., като същото е приключило в разумни срокове. По отношение на искането за
произнасяне относно нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок се заявява недопустимост, с оглед непредставяне на доказателства за проведена
административна процедура.
По изложените съображения моли производството да бъде прекратено, евентуално
предявеният иск да бъде отхвърлен и да бъде намален неговият размер.
В открито съдебно заседание ответникът, представляван от прокурор при Районна
прокуратура – *, оспорва предявения иск, като излага съображения за неговата
неоснователност и недоказаност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представените от ищеца писмени доказателства по делото и от ДП № */2023
г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР - *, със Заповед за задържане за лице от 24.03.2023
г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР – * ищецът е задържан за срок от 24 часа, на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като в същата е посочено, че ищецът е управлявал МПС
след употреба на наркотични вещества и техните аналози, като заповедта е връчена на
ищеца и в същата е отразено, че на 25.03.2023 г. лицето е освободено.
От Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0819-000368/24.03.2023 г. на Сектор „ПП“ при
ОД МВР – Варна се установява, че на ищеца е наложена ПАМ, на основание чл. 171, т. 2а,
б."б" от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като на
основание чл. 172, ал. 4 ЗДвП са отнети СУМПС на ищеца и двете регистрационни табели
на автомобила, която заповед е подписана от ищеца на 24.03.2023 г.
Видно от АУАН серия GA № */24.03.2023 г., същият е издаден затова, че на 24.03.2023 г.
ищецът е управлявал ППС в гр. *, след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установено с техническо средство ДРЕГЕР Drug test 5000, с фабричен номер ARPK 0014,
2
като уредът е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин с проба № 123, издаден
е Талон за медицинско изследване № 0155269, който акт е подписан от ищеца.
От Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0819-000373/27.03.2023 г., издаден от
Полицейски инспектор при Сектор „ПП“ при ОД МВР - * се установява, че на основание чл.
22 ЗАНН на ищеца е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - временно отнемане на
СУМПС на ищеца до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет
месеца.
Видно от Разпореждане от 03.04.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – *, на
Началника на Лаборатория по химико-токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ – * е
указано заключението по допуснатата експертиза да бъде изготвено в срок от десет дни от
получаване на разпореждането. В отговор на посоченото разпореждане по досъдебното
производство е постъпил отговор изх. № К-143/11.04.2023 г., в който е посочено, че поради
огромния обем на работа спазването на указания срок за изготвяне на заключението не е
възможно поради обективни причини.
Съгласно Постановления от 18.05.2023 г., 24.07.2023 г., 15.09.2023 г. на зам – районен
прокурор при Районна прокуратура – * срокът за извършване на разследването по ДП №
*/2023 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР – * е удължаван неколкократно.
От заключение по Съдебно-химическа експертиза № Е-291/20.10.2023 г. по ДП №
*/2023 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР - *, изготвена от маг. хим. в
специализираната Лаборатория по химико-токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ -
* и възложена от разследващ полицай при ОД МВР – * се установява, че в предоставените
биологични проби (кръв и урина), иззети на 24.03.2023 г. в 21:17 часа от ищеца, не е открито
наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози (в т. ч. отрицателен резултат
за амфетамин), което е установено чрез имунохимичен и газ-хроматографски анализ.
От Постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.11.2023 г. на
прокурор при Районна прокуратура - * се установява, че със същото е прекратено
наказателното производство по ДП № */2023 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР – *,
пр.пр. № */2023 г. по описа на Районна прокуратура – *, водено за престъпление по чл. 343б,
ал. 3 НК.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама
свидетели, от показанията на които се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят Галя Николаева Димитрова – Проданова – майка на ищеца твърди, че
синът й бил спрян за проверка от органите на реда в присъствието на своята приятелка, като
бил задържан в Трето РУ – *. Заявява, че ищецът не употребява алкохол и наркотици, поради
което след задържането изпаднал в депресия, приятелката му го изоставила, а приятелите му
се отдръпнали от него. Сочи, че поради невъзможността да управлява МПС родителите му
го карали до работата му, до която нямало удобен транспорт. Свидетелят твърди, че синът й
към настоящия момент отново шофира, но все още се притеснява, като не е посещавал
психолог и се е лекувал само с хомеопатични лекарства.
Свидетелят Валентин Вълков Проданов – баща на ищеца твърди, че при шофиране
синът му бил проверен от полицейските органи, била му извършена проверка с дрегер, след
което взета кръвна проба, като същият бил задържан за няколко часа. Заявява, че отнемането
на СУМПС на ищеца се отразило на последния много отрицателно, той като същият с
голямо желание изкарал изпита за шофьор и със собствени спестени пари си закупил кола.
Сочи, че заради процесния случай приятелката на сина му го изоставила, приятелите му
страняли от него, а той се изолирал вкъщи. Свидетелят твърди, че макар и отново да
шофира, ищецът е останал дистанциран от хората и не общувал с никого.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
3
следното:
Уважаването на исковата претенция е обусловено от доказване от ищеца, при условията
на пълно и главно доказване, на следните материалноправни предпоставки: настъпване на
посочените в исковата молба неимуществени вреди по вид, характер, интензитет, както и
причинната връзка с образуваното досъдебно производство, което е прекратено с
Постановление за прекратяване на наказателно производство на 16.11.2023 г.; както и
поведение на ответника, което е довело до продължителност на наказателното
производство, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време за разследване,
представляващо нарушение на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС.
С оглед на установеното от фактическа страна съдът приема за доказано, че в
конкретния случай Държавата е поддържала незаконно обвинение срещу ищеца, тъй като в
периода от 24.03.2023 г. до 16.11.2023 г. срещу него е било образувано досъдебно
производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за това, че на 24.03.2023 г. в
град *, по бул. „*“ – посока ул. „*“ е управлявал собственото си МПС марка и модел "*", рег.
№ *, след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено по надлежния ред с
техническо средство ДРЕГЕР Drug test 5000, с фабричен номер ARPK 0014, за което законът
предвижда наказание от една до три години лишаване от свобода и глоба от 500 до 1 500 лв.,
като с Постановление от 16.11.2023 г. на Прокурор при Районна прокуратура - *
досъдебното производство е било прекратено.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ответника,
свързани с обстоятелството, че ищецът не бил привлечен като обвиняем, нито му е била
взета мярка за неотклонение.
Употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на
престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в
тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е
образувано срещу определено лице /както е в случая/, а впоследствие производството бъде
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление е осъществен съставът
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, лицето, срещу което е образувано наказателно производство,
търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение /в този смисъл Решение №
353/06.11.2015 г. по гр.д. № 892/2015 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 187/13.06.2012
г. по гр.д. № 1215/2011 г. по описа на ВКС, III г. о., Решение № 341/05.10.2012 г. по гр.д. №
1310/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о./.
В Решение № 35/16.02.2016 г. по гр.д. № 5215/2015 г. по описа на ВКС, III г. о. е прието,
че без значение за възникване на отговорността е обстоятелството дали прекратяването и
извършено преди или след като на лицето е било повдигнато обвинение. Лицето, срещу
което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено преди да му е
повдигано обвинение. Важен е фактът на засягане на личната сфера, който настъпва от
момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното
срещу него наказателно производство, а не формалното му привличане в качеството на
обвиняем /чл. 54 НПК/ по реда на НПК. Затова се счита, че до прекратяване на досъдебното
производство поради неизвършване на деянието или поради неговата несъставомерност
лицето може да претърпи вреди, отговорна за които е Държавата, на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ.
Съдът намира за неоснователни и възраженията на Прокуратурата на * България,
обосновани в отговора на исковата молба, че не притежава материалноправна легитимация
да отговаря по предявения иск, тъй като не можела да отговаря за действията на
полицейските служители по задържане на лицето, отнемане на СУМПС и сваляне на
регистрационните табели. В тази връзка, следва да се има предвид, че пасивно легитимирани
4
по исковете по чл. 2 ЗОДОВ са съответните държавни органи, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вреди, като е напълно възможно да се реализира
солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо няколко субекта, стига да се установят елементите
от състава на приложимата правна норма. Това следва от § 1 ПР ЗОДОВ, чийто текст
изрично прогласява приложимостта на разпоредбите на гражданските и трудови закони за
неуредените въпроси. Щом вредите са причинени от неколцина при условията на чл. 53 ЗЗД,
те ще отговарят солидарно за тях. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците - чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Той може да предяви правата
си срещу един или срещу всички длъжници за цялото вземане /така Решение №
04/24.01.2011 г. по гр.д. № 855/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о. /. Също в Решение №
253/27.10.2016 г. по гр.д. № 457/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 373/24.11.2015
г. по гр.д. № 946/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о. и Решение № 79/17.07.2018 г. по гр.д. №
2034/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о., е прието, че няма пречка по иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ като ответник по делото да бъдат конституирани
разследващите органи и/или полицейските органи, от чиито действия или бездействия са
настъпили вреди. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗМВР, една от основните дейности, извършвана от
органите на министерството, е разследването на престъпления. При тази си дейност
разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокуратурата, но са
независими и вземат решенията си по вътрешно убеждение и ръководейки се от закона /чл.
10, чл. 14 НПК/. Те извършват всички действия по разследването, необходими за
разкриването на обективната истина - чл. 226, ал. 1 НПК, както и всички действия по
предявяване на обвинението, като при условията на чл. 219, ал. 2 НПК разследващият орган
може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола по разследването
срещу него. Тази им дейност определя разследващите полицаи като правозащитни органи по
смисъла на чл. 2 ЗОДОВ, за вреди от чиито действия във връзка с незаконно обвинение
отговаря министерството, с което те се намират в служебни правоотношения.
В настоящия случай, осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода
на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове както на органите
на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство - макар тези органи да
имат различна компетентност, те са взаимосвързани и в своята съвкупност са довели до
причиняването на вреди на ищеца /в този смисъл и Решение № 29/27.03.2017 г. по гр.д. №
2788/2016 г. по описа на ВКС, III г. о. /.
Неоснователно, в тази връзка, е възражението на ответната страна, че не следва да носи
отговорност по иска, тъй като тя не е извършила незаконосъобразни действия или
бездействия доколкото, както е изяснено в ТР № 5/2015 г. по описа на ВКС, процесуален
субституент на Държавата по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е само
Прокуратурата на * България, а отговорността е обективна. Държавата, чрез своя
процесуален субституент - *, не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде
намалена, поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други
държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ извън прокуратурата, като е без значение дали действията
им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностните лица /така Решение №
79/17.07.2018 г. по гр.д. № 2034/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о./. Няма пречка по иска за
обезщетение на вреди като ответник по делото да бъдат конституирани също разследващите
органи и/или полицейските органи, от чиито действия или бездействия са причинени
вредите, но тяхното участие или неучастие в производството по делото е без значение.
Предмет на делото е отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове
или действия на нейни органи и длъжностни лица /чл. 7 Конституцията/, а кой държавен
орган, наред с *, ще я представлява като процесуален субституент е без значение /така
Решение № 253/02.07.2012 г. по гр.д. № 652/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о. /.
За неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице /при цялата условност
на използвания термин от НПК (отм.)/, дори когато не е повдигнато обвинение, а
5
наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, Прокуратурата на
* България носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се
включва в общата хипотеза на правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този
случай обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно
производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например - мерки
за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни
мерки (ПАМ), които са налагат при условията на обвързана компетентност заради
образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа
при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не
/аргумент от Решение № 50084 от 30.05.2023 г. по гр.д. № 1961/2022 г. по описа на ВКС,
съгласно което Прокуратурата на * България отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки - "задържане за 24
часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б."б" ЗДвП, при
образувано наказателно производство по чл. 343"б", ал. 3 НК, което е прекратено поради
липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. /.
В контекста на възприетото в посочената съдебна практика настоящият съдебен състав
намира за установено в производството, че на 24.03.2023 г. на ищеца е извършена проверка с
с техническо средство ДРЕГЕР Drug test 5000, с фабричен номер ARPK 0014, като уредът е
отчел положителен резултат за употреба на амфетамин, на същата дата на ищеца са издадени
Заповед за прилагане на ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца и АУАН серия GA № */24.03.2023 г. Освен това, на посочената дата ищецът е
задържан за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което и следва да
се приеме, че именно на 24.03.2023 г. М. И. К. е узнал за воденото срещу него досъдебно
производство, което знание през периода на цялостно водене на последното се установи и от
събраните в производството гласни доказателства. Изложеното обуславя извода, че
24.03.2023 г. е началният момент, от който увреденият може да претендира вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ.
Крайният момент на претенцията, от друга страна, е обусловен от изготвянето на
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.11.2023 г. на Прокурор
при Районна прокуратура – *.
По отношение на твърдените като претърпени от ищеца неимуществени вреди в
производството са събрани гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели, от
показанията на които се установява отражението на образуваното наказателно производство
върху психическото и емоционално състояние на ищеца. Разпитаните свидетели – родители
на ищеца, с оглед и на съвместното им с последния местоживеене, са имали преки
впечатления върху цялостното му състояние, като показанията им потвърждават изложеното
в исковата молба за преживени стрес и безпокойство, притеснение и неудобство от загубата
на неговата приятелка, от невъзможността да управлява МПС продължителен период от
време, от дистанцирането от приятелите. Свидетелите установиха, че случилото се е довело
до промяна в социалния живот на ищеца и до изолирането му, които негативни последици
са продължавали през целия близо осеммесечен период до прекратяването на досъдебното
производство, поради което съдът приема, че същите са пряка последица от воденото
разследване.
Съдът, преценявайки свидетелските показания съобразно изискванията на чл.
172 ГПК и при отчитане на обстоятелството, че свидетелите са родители на ищеца, приема,
че следва да кредитира показанията и на двамата свидетели, като еднопосочни, логични и
непротиворечиви, дадени от лица, които са имали непосредствени впечатления от
състоянието на ищеца през процесния период от време, както и като съответстващи на
6
останалия събран в производството доказателствен материал.
При така приетите за установени обстоятелства настоящата инстанция счита, че
предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по своето
основание - от свидетелските показания се установи, че претърпените неимуществени вреди
са в причинно-следствена връзка с образуването на наказателното производство срещу
ищеца. Фактът, че случката му се отразила зле, е закономерна, необходима последица от
незаконното обвинение за престъпното деяние, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до три години и глоба, тоест изживеният стрес, психическо напрежение и
емоционална потиснатост са в причинно-следствена връзка с незаконно поддържаното
обвинение.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ - по справедливост от
съда.
Понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то
е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост; дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му; интензитета на мерките за процесуална
принуда и другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални
действия; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има или не
влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална
реализация, обществен отзвук и други.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се
определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В мотивите
към решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид,
както и значението им за определения от него размер на обезщетението за неимуществените
вреди /така Решение № 281/30.11.2018 г. по гр.д. № 582/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. и
посочените в него т. 11 и раздел II от мотивите от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 57/09.02.2016 г. по гр.д. № 4641/2015 г. по
описа на ВКС, IV г. о., Решение № 709/15.11.2010 г. по гр.д. № 178/2010 г. по описа на ВКС,
III г. о., Решение № 358 от 6.01.2015 г. по гр.д. № 2026/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о. и
Решение № 232/25.07.2011 г. по гр.д. № 1381/2010 г. по описа на ВКС, III г. о./.
Следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на
процесуалния й субституент - * за заплащане на обезщетение само по себе си също има
ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник
на обогатяване. Това обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.
1 ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в
резултат на приключилото с прекратяване, незаконосъобразно наказателно преследване
срещу него /в този смисъл Решение № 162 от 13.08.2018 г. по гр.д. № 3190/2017 г. по описа
7
на ВКС, IV г. о., Решение № 480/ 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о.
/.
Повдигането на незаконно обвинение на ищеца само по себе си е увреждащо действие,
тъй като засяга неговия личен живот, авторитет и достойнство на гражданин, а след като се
доказват увреждащите последици от незаконното наказателно преследване, съдът е длъжен
да присъди обезщетение за причинените вреди, при съобразяване с релевантните за спора
обстоятелствата, от значение за определяне на конкретния размер. Самият факт, че лицето не
е извършило престъплението, за което е образуваното досъдебно производство, е
вредоносен, неговото доказване предопределя увреждането, като на доказване подлежат
единствено формата и тежестта на вредата. Следва да се има предвид, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани
доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени /така Решение №
427/16.06.2010 г. по гр.д. № 273/2009 г. по описа на ВКС, III г. о., Решение № 457/ 25.06.2010
г. по гр.д. № 1506/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о. /. При водено наказателно производство
без съмнение за лицето са настъпили неимуществени вреди и е налице негативно
повлияване на психиката му, дори и без наличие на формални доказателства, доколкото
липсват такива, установяващи обратното /така Решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. №
85/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о. /.
С оглед на посоченото, настоящият съдебен състав приема, че от гласните
доказателства - основен източник на информация за неблагоприятните последици, за които
се търси компенсация чрез парично обезщетение, и които последици имат обективно
проявление се установява, че в резултат на незаконното обвинение емоционалното
състояние на ищеца е било засегнато, той е изпитвал притеснение, че ще бъде
несправедливо наказан, което е и закономерна /обичайна/ последица от повдигането на
обвинение. Следва да се посочи, че поначало при незаконно повдигане на обвинение се
засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди - неблагоприятно
отражение върху психиката на човек от положението на несигурност в течение на
наказателното производство, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане,
без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание,
независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди /чл. 52 ЗЗД/.
По делото е установено, че е налице задържане за срок от 24 часа, поради това в
глобалния размер на обезщетението следва да се включат и вреди от незаконосъобразно
ограничаване на правото на свобода и свободно придвижване. Същевременно, съдът
съобрази, че по делото не са ангажирани каквито и доказателства, които да обосноват извод,
че ищецът е претърпял вреди, различни от тези, които са нормална житейска последица от
повдигане на обвинение за извършено престъпление от такъв характер. Не е било изготвено
постановление за привличането му към наказателна отговорност. Не е участвал в
извършването на каквито и да било процесуално-следствени действия, с изключение разпит
в качеството на свидетел, като досъдебното производство е продължило близо осем месеца
главно, с оглед забавяне на резултатите от Съдебно-химическата експертиза. Освен това, за
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, прокуратурата е прекратила
наказателното производство преди внасянето му в съда, т. е. наказателното производство не
е достигнало съдебната си фаза. Липсват каквито и да било доказателства наказателното
преследване да се е отразило резултатно на физическото или психическото здраве на ищеца,
а освен това няма данни по делото след приключване на наказателното производство
ищецът да е продължил да има психически или физически дискомфорт. Следва да се отчете
и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за
незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид
морално обезщетяване, наред с паричното /така Решение № 108/13.08.2018 г. по гр.д. №
8
3053/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о./.
Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им значение за
размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната, настоящият съдебен състав намира за справедливо
обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца
/доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение,
което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване -
в съответствие с общоприетия критерий за справедливост/, сумата от 2 000 лева. Този
размер на обезщетението съответства на характера и степента на претърпените морални
вреди. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните, т. е.
липсват проявления в емоционалното състояние на пострадалия по-големи от обичайните,
които неизбежно съпътстват наказателната репресия /в исковата молба не са и въведени
подобни твърдения/. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства
неминуемо търпи.
Съдът намира за необходимо да посочи, че за база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служи и стандартът на живот в страната,
като справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в
сходни хипотези /така Решение № 108/13.08.2018 г. по гр.д. № 3053/2017 г. по описа на ВКС,
IV г. о., Решение № 79/17.07.2018 г. по гр.д. № 2034/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о. /.
При определяне на обезщетението съдът съобрази също така, че е налице превес на
обстоятелствата, обуславящи по-нисък размер на обезщетението, тъй като не е установено
вследствие на наказателното производство да е настъпило влошаване на здравословното
състояние или съществено влошаване на психическото състояние на ищеца, да се е отразило
на личния, социалния или професионалния му живот /така и Определение № 947/ 03.12.2018
г. по гр.д. № 3679/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. /.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства от ответника за погасяване на
задължението му към ищеца, то съдът приема, че следва да уважи иска за обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № */2023 г.
по описа на Сектор „ПП“ при ОДМВР – * и пр. преписка № */2023 г. по описа на Районна
прокуратура – * до посочения размер от 2 000 лева, като за горницата до пълния предявен
размер от 7 000 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на твърденията на ищеца за нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ:
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/27.11.2023 г. по т.д. № 1/2022 г.
по описа на ВКС, ОСГК, за да се приеме, че с иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е дадена защита
и на правото по чл.6, §1 ЕКЗПЧ, съдът е длъжен в мотивите си да обсъди критериите за
бавно правосъдие по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ (фактическа и правна сложност на делото,
поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено правосъдие). Иначе
следва да се приеме, че защита на правото по чл.6, §1 ЕКЗПЧ не е дадено в производството
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Освен това, с оглед осъществяването на контрол върху съдебния
акт за спазване на критериите при определяне на размера на обезщетението за вредите от
бавно правосъдие, съдът следва да посочи и каква част от глобалното обезщетение се отнася
за вредите от неразумния срок на производството. Така е тълкувана от ЕСПЧ и нормата на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, във връзка с чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, в смисъл, че за да се даде защита на
нарушеното право по чл.6, §1 ЕКЗПЧ, в мотивите си към решението по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ съдът следва да обсъди и прецени конкретно наличието на предпоставките за бавно
9
правосъдие и да посочи каква сума от глобалното обезщетение се отнася за вредите от
неразумен срок (Решение на ЕСПЧ по дело „Димитров и Хамънов срещу България“ по
жалби № 48059/06 и № 2708/06 относно наказателните производства).
В съответствие с посоченото и като съобрази ниската фактическа и правна сложност на
проведеното досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК,
извършените в рамките на същото процесуални действия от ответника /сред които и
постановяване на Разпореждане от 03.04.2023 г. на Прокурор при Районна прокуратура – *
за указване на Началника на Лаборатория по химико-токсикологични изследвания към ВМА
– МБАЛ – * заключението по допуснатата експертиза да бъде изготвено в срок от десет дни
от получаване на разпореждането/, както и срокът на проведено досъдебно производство и
по-конкретно от датата на назначаване на Съдебно-химическа експертиза с Постановление
от 28.03.2023 г. до изготвяне на същата – на 20.10.2023 г., намира, че в случая не се касае до
забавено правосъдие, произтичащо от действия на правозащитните органи.
Продължителността на процесното досъдебно производство в посочения период е било
обусловено от необходимостта от изготвяне на назначената Съдебно-химическа експертиза,
което обективно е препятствало продължаване на действията на разследване в рамките на
същото, съответно неговото своевременно прекратяване.
Посоченото обуславя извод, че на ищеца не се дължи отделно обезщетение, включено в
глобално определеното такова в настоящото производство, за претърпени от него
неимуществени вреди, вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ.
С оглед частичното уважаване на претенцията с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 2 ЗОДОВ до размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № */2023 г. по описа на
Сектор „ПП“ при ОДМВР – * и пр. преписка № */2023 г. по описа на Районна прокуратура –
*, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху посочената сума за
главница, считано от датата на предявяване на иска – 15.01.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В случая, претендираните от ищеца и доказани разноски за настоящото производство
са за държавна такса – в размер на 10 лева, която следва да бъде присъдена изцяло в полза
на ищеца, и за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, от което, с оглед изхода на
спора, следва да бъде присъдена сумата от 142,86 лева, съразмерно на уважената част от
иска.
Ответникът не е претендирал разноски за настоящото производство, поради което и
такива не следва да бъдат присъждани, с оглед отхвърлителната част на предявения иск.
Мотивиран от изложеното, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА *, гр. *, бул. "*" № 2, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. К., ЕГН **********, адрес:
град *, жк „*, сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № */2023 г.
по описа на Сектор „ПП“ при ОДМВР – * и пр. преписка № */2023 г. по описа на Районна
прокуратура – *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 15.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над сумата от 2 000 (две хиляди) лева до пълния предявен размер от 7 000 (седем хиляди)
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
повдигнато обвинение по ДП № */2023 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОДМВР – * и пр.
преписка № */2023 г. по описа на Районна прокуратура – * и за нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ.
ОСЪЖДА *, гр. *, бул. "*" № 2, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. К., ЕГН **********, адрес:
град *, жк „*, сумата от общо 152,86 (сто петдесет и два лева и осемдесет и шест
стотинки) лева, представляваща разноски за настоящото производство, от които: 10 (десет)
лева – държавна такса и 142,86 (сто четиридесет и два лева и осемдесет и шест
стотинки) лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
11