Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при
секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3802 по описа
за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ (отм.).
Ищцата А.И.Б. твърди, че на
30.07.2011 г. в с. Б., общ. Р., пътувала (на задна дясна седалка с поставен
колан) в л.а. Сеат Толедо, рег. № ******, управляван от П.И.И.. Последният
шофирал с превишена скорост и самокатастрофирал, при което пострадала ищцата,
тъй като получила счупване на зъба на втори шиен прешлен, от 1-во до 11-то
ребро в дясно, счупване на таза, хемопневмоторакс, руптура на слезката с
последващ масивен излив на кръв в коремната кухина и загуба на органа. Ищцата
била с опасност за живота и спешно била извършена тежка коремна операция,
престояла в болница 20 дни, първите 3 месеца била на постелен режим, а
възстановяването й продължило повече от година. Търпяла болки и страдания,
които продължават и до настоящия момент, като лесно се уморява. Образуваното по
случая наказателно производство е приключило със споразумение, с което водачът
се е признал за виновен за нарушение на чл. 21, ал. 1 и чл. 150 ЗДвП. Тъй като
по отношение на виновния водач нямало застраховка на гражданската отговорност,
от ответника Г. фонд било поискано плащане и била образувана щета на 16.12.2015
г. Фондът заплатил сумата от 42 000 лв., тъй като е приел, че е налице
съпричиняване от 30 % от ищцата. Тази сума не удовлетворявала ищцата, поради
което тя претендира да й се изплатят още 228 000 лв., ведно със законната лихва
от 11.02.2016 г. (дата на решението на ответника, с което е определено
обезщетението от 42 000 лв.), както и разноски.
Ответникът „Г. фонд” оспорва иска,
като сочи, че е завишен и е налице съпричиняване от ищцата, тъй като не е
използвала колан. Претендира разноски.
Третото лице П.И.И., помагач на
страната на ответника – не взема становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно от протокол за проведено о.з.
по НД № 501/12 г., РС-Р., между представителя на РП - Р. и П.И.И. е сключено
споразумение, което съдът е одобрил. Подсъдимият И. се е признал за виновен в
това, че на 30.07.2011 г. около 20 ч., в с. Б., при управление на л.а. Сеат Толедо,
рег. № ******, нарушил чл. 21, ал. 1, и чл. 150 ЗДвП и по непредпазливост
причинил на А. И. Б., пътник, четири средни (счупване на зъба на втори шиен
прешлен, от 1-во до 11-то ребро в дясно, счупване на таза, хемопневмоторакс) и
две тежки телесни повреди (руптура на слезката с последващ масивен излив на
кръв в коремната кухина и загуба на органа) - престъпление по чл. 343, ал. 3,
пр. 2, алт. 1, б. „а“ пр. 1 и 2 НК.
Приетата
по делото СМЕ е установила, че в резултат на процесния инцидент ищцата е получила
счупване на зъба на втори шиен прешлен, фрактура на десните ребра - от 1-во до
11-то, с хемопневмоторакс (навлизане на кръв и свободен въздух в гръдната
кухина), счупване на срамната кост на таза с хематом, разкъсване на слезката с обилен
вътрекоремен кръвоизлив, което наложило отстраняване на органа. Движенията на
снагата били трайно затруднени за срок от около 3 месеца, а тези на долните
краници – за срок от 2 месеца. Вътрекоремният кръвоизлив (2 л. свободно излята
кръв) е създало опасност за живот на ищцата и са предприети животоспасяващи
оперативни интервенции – дренаж на дясна гръдна кухина, отваряне на коремната
кухина, премахване на разкъсаната слезка и пр. Пострадалата е била поставена на
строг постелен режим (продължил около месец и налагащ ползване на чужда помощ) като
в случая са настъпили и усложнения поради развитие на пневмония в десния бял
дроб. Ищцата е изписана на 19.07.2011 г., като общо лечебният и възстановителен
период е продължил около 6 месеца, с търпени болки и страдания, най-интензивни
през първите 2 месеца и около 1 месец след рехабилитационните процедури. В
последствие болките (в шията, дясната част на гърдите, таза), са били
провокирани от рязка промяна на времето, както и от преумора, като са налагали
употреба на обезболяващи. При зарастването на ребрата е останала деформация, но
макар и с остатъчни сраствания, десният бял дроб е с възстановена дихателна
дейност. Деформация е установена и при
зарастването на костите на таза, но това не е ограничило вътрешния периметър на
малкия таз, което има определящо значение по време на един бъдещ родов акт.
Пожизнената загуба на далака налага за бъдеще лицето да бъде внимателно
наблюдавано поради това, че са възможни смущения в броя на тромбоцитите,
левкоцитите и др. кръвни клетки, както и поради поява на рязко намаление на
имунитета и склонността към инфекции. Вещото лице е дало становище, че
пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан, тъй като установените при
нея травми са тежки по вид и са получени при интензивни удари на тялото в
твърдите части на автомобилното купе. За този извод е взето предвид още, че при
правилно поставен предпазен колан фрактурите в областта на таза са щели да
бъдат избегнати. От друга страна се сочи, че при използване на коланната лента
ищцата е можела също да получи фрактури от челния удар в областта на гърдите и
тежки травми в областта на корема, както и на шийният прешлен (поради внезапно
движение на главата в предна посока при здраво фиксирано тяло).
Като
свидетел по делото е разпитан бащата на ищцата Г.В.З.. Същият разказва, че състоянието на пострадалата било много
лошо след катастрофата, тя постоянно плачела и той мислел, че тя няма да
оживее. Налагало се четири месеца той да я носи на ръце, тъй като тя не можела
да ходи, била на легло, ползвала подлога и памперси, а за нея се грижел той.
Според свидетеля, по мнение на ищцата, врата й зараснал накриво и я болял, а
като ходела куцала и „замятала“ крак. Понастоящем пострадалата била много слаба
физически и на килограми и не можела да работи, макар преди да работела на
надница при различни хора в селото.
За
безспорно е обявено, че в случая не е налице застрахователно правоотношение,
както и че ответникът е заплатил обезщетение в размер на 42 000 лв. в
полза на ищцата, след като последната е депозирала искане в тази насока с вх. №
24-01-818 от 16.12.2015 г.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Страните
не спорят и от събраните доказателства се установява, че от настъпило ПТП, по
вина на водач, нямащ валидна застраховка „Гражданска отговорност”, на ищцата са
причинени травматични увреждания. Соченото се установява и от наличните данни
за сключено споразумение пред наказателния съд с подсъдимия И.. Съгласно чл.
300 ГПК вр. чл. 383, ал. 1 НПК споразумението пред наказателния съд, имащо
последици на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Спорни по делото са
въпросите за размера на дължимото обезщетение и съпричиняването на вредоносния резултат.
Приетата
СМЕ е дала подробен анализ на причинените от процесното ПТП травми на
пострадалата, които (съгласно и визираното по-горе споразумение) са с характер
на множество средни и тежки телесни повреди. Експертът по СМЕ е разяснил, че
макар и с поставен колан, ищцата също щеше да получи телесни увреждания с
висока степен на тежест, като обаче е заявил, че фрактурите в областта на таза
са пряко обусловени от липсата на поставен предпазен колан. С изключение на тях,
останалите увреждания – в областта на шията, гърдите и корема, са можели да
бъдат претърпени и при надлежно фиксиране на тялото с коланна лента към
седалката. Налага се извода, че тежките телесни повреди (по смисъла на чл. 128 ГПК) – руптура на слезката с масивен кръвоизлив и отстраняването на органа,
както и три от общо четирите средни телесни повреди (визирани в споразумението),
нe са били
обусловени от неизползването на колан. Ето защо съдът намира, че нарушението на
пострадалата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е допринесло за настъпването само на травмите в областта на таза в
съотношение 50:50. Последното следва да бъде взето предвид при определяне на
обезщетението за търпените болки и страдания.
Относно
конкретния размер на обезщетяване съдът отчита, моментът в който е настъпил
инцидента – 2011 г., обществено-икономическите условия по това време, лимитът
на застрахователните покрития, съдебната практиката по подобен род дела. Следва
да се вземе предвид младата възраст на ищцата, временната опасност за живота й,
която е възникнала след инцидента, сложността на животоспасяващите медицински
интервенции, обстоятелството, че са засегнати няколко анатомични области от
тялото й, продължителността на постелния режим, съответно на времето, в което
тя е била обслужвана с чужда помощ, периода, в който се е възстановявала,
загубата на орган, отговарящ за имунитета и контрола на инфекциите в организма.
Съдът отчита още, че след зарастване на костите на ребрата и таза е останала
деформация, макар и същата да не дава отражение на функциите на вътрешните
органи и детеродните процеси. Съдът не кредитира показанията на св. З. (баща на пострадалата по данни на
същия), който е посочил, че врата на А. зараснал накриво и тя имала накуцваща
походка. Изводи в тази насока не са направени от вещото лице и не са отразени в
медицинското му изследване.
Предвид
казаното съдът приема, че за всички увреди извън тези, в областта на таза на
ищцата се следва обезщетение в размер на 70 000 лв. Що се касае до тези, които
съгласно изложените по-горе мотиви неизползвания колан е допринесъл, съдът
приема, че същите следва да бъдат обезщетение със сумата от 20 000 лв.
(доколкото са повлияли негативно на движенията на снагата и долните крайници).
С оглед приетото съпричиняване по отношение на тях с ½ обаче, сумата,
която се дължи на ищцата следва да се редуцира до 10 000 лв. Общо дължимия
размер на обезщетението от 80 000 лв. следва да бъде намален с получената
от пострадалата стойност от 42 000 лв. (за който факт няма спор), като на
лицето се присъдят 38 000 лв. До този размер следва да бъде уважен иска, ведно със
законната лихва от 16.02.2016 г. (съгласно правилото на чл. 288, ал. 7 КЗ), а
за горницата над 38 000 лв. до пълния предявен размер от 228 000 лв.
следва да се отхвърли.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се следват
съразмерни разноски от 1366, 67 лв. Разноски в размер на 6141, 67 се следват и
на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно с обстоятелството, че по-голяма част от исковата претенция е
отхвърлена. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на съда сума в размер на 1520 лв. като дължима държавна такса.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г. ф.да
заплати на А.И.Б., ЕГН **********, на
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
„а” КЗ сумата от
38 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.07.2011 г., ведно със законната
лихва от 16.02.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1366, 67 лв. като разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 38 000 лв.
до пълния предявен размер от 228 000 лв.
ОСЪЖДА Г. ф. да
заплати по сметка на СГС сумата от 1520 лв. като държавна такса на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА А.И.Б. да
заплати на Г. ф. разноски в размер на 6141, 67 лв.
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участие
в производството на П.И.И. – трето лице помагач на страната на ответника Г.
фонд.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: