Решение по дело №348/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

град Плевен , 27.03.2019 година

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, ТРЕТИ  състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март  две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА

при секретар Д.Д., като разгледа докладваното от Председателя Административно наказателно дело № 348 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Л.Г.З. –законен представител на фирма Б.К. ЕООД - с ЕГН  **********,*** *** , се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия ***, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 400 лв.

 Релевирани са оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, както на процесуално основание, така и материалноправно. Твърди се, че нарушението не е доказано. Нарушен е чл 34 от ЗАНН .Липсвали определените реквизити на ЕФ.

В съдебната фаза, редовно призован,жалбоподателят  не се явява.

В съдебната фаза  не ангажира писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ***, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 22.09.2018 година в 11:17 часа в  Извън населено място Път I-3/Бяла –Ботевград/ км.98 +733 с посока на движение гр. В.В.С.,нарушението установено  с  техническо средство АТСС АRН CAM S1 с толеранс – 3 % с МПС ******В с  регистрационен номер  *** , е извършено нарушение на скорост  установено и заснето  с автоматизирано техническо средство № 11743cd, движищо се със скорост 135 км/ч, при разрешена такава 90 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 45 км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. След обработване на информацията от заснемането, от ***  е издаден ЕФ серия ***на името на Л.Г.З.  от грСофия , в качеството му на –законен представител на фирма Б.К. ЕООД .В последствие е издаден атакувания такъв на името на жалбоподателя . като е посочено, че е издаден срещу жалбоподателя в качеството му на  не на собственик а на законен представител на фирма Б.К. ЕООД . В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание  чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на  400 лв. Няма данни в Административнонаказателната преписка (АНП) кога ЕФ е изпратен на лицето , но има данни че пратката е взета  на 24.01.2019г и кога му е връчен, както и няма данни жалбоподателят да е представил в *** Декларация по чл. 188 от ЗДвП или дали е направил възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни). Както и няма данни по преписката да е попълнена Декларация по чл 189 ал5 от ЗАНН,кой е управлявал въпросното МПС с което е извършено нарушението. Като е преставена справка от КАТ ,че собственик на МПС ******В с  регистрационен номер  ***е Б.К. ЕООД-***. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налична 1 брои снимка за конкретния клип, на които е виден автомобилът. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № *** в процес на приближаване към  автоматизираната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 135 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 45 км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от  90  км.ч.

В АНП има данни  относно работата и използването на конкретното АТС на процесната дата – 22.09.2018 година, когато се твърди, че е установено нарушението на жалбоподателя но  не е представен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 изменана от 16.01.2018 година за условията и реда за използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи,протокол който се попълва от всяка смяна на мястото ,участъка за контрол времето на движение с мобилното АТСС като се отбелязва отбелязва началото и краят на контролираният участък,прави се както протокол така и снимка на контролираният участък към всеки протокол. Предвид липсата на посочените данни Съдът е в невъзможност да извърши справка в публичния регистър на Българския институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет (на страницата на посочения институт) относно това дали използваната мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип, под кой номер е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, срока й на валидност и дата на издаденото за одобряване на конкретното АТС удостоверение.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Плевенски районен съд, достигна до следните правни изводи:  Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – настоящият Съдебен състав намира, че е подадена в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.Жалбата – неправомерното управление на МПС в нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е констатирано от компетентните органи на ***, в района на който попада град Плевен, където административното нарушение е довършено.Констатациите в ЕФ, не се ползват с презумптивна доказателствена сила, поради което следва да бъдат доказани от АНО. Следва да бъде доказано и че при издаване на ЕФ е спазена предвидената в съответните нормативните актове процедура, доколкото същата гарантира издаването на законосъобразен санкционен акт, както и че от обективна и субективна страна съставът на вмененото нарушение, визиран в ЕФ е осъществен.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Л.З. е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 2, вр.чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, установено с мобилно АТСС  АRН***(радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният, според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТС или системи. Минимално изискуемото съдържание и задължителните реквизити на ЕФ са лимитирани, с изчерпателно изброяване в нормата на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи (МВР), на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точният час на извършване на нарушението; регистрационният номер на МПС; собственикът, на когото е регистрирано ПС; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размерът на „Глобата”; срокът, сметката и начините на доброволното й заплащане. Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес – конкретно чл. 57 от ЗАНН, при преценка формалната законосъобразност на ЕФ следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт – аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв АУАН. Преценен съобразно изискването на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, обжалваният ЕФ от формална страна съдържа всички изискуеми лимитативно изброени реквизити за обективирано съдържание. В този смисъл Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за недостатък във формата на акта поради липсата на дата на съставяне, издател, подпис на издателя и категория на ППС-то, тъй като те не са реквизитите на ЕФ. В съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. При наличие на посочените в ЕФ обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ – цифровите стойности на разрешената – максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТС и конкретното й превишение, покриват се основните съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 5, вр.чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, твърдян за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този начин описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено и това изискване за реквизита по  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като вече се посочи същите не са обвързани с тези, установени за съдържанието на НП. Иначе казано надлежно е конкретизирано противоправното фактическо деяние, сочещо фактическия състав на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, доколкото сочената разрешена скорост (90 км/ч) е по-ниска от максимално допустимата по силата на общото ограничение за движение извън населено място, предвидено ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП, следователно произтича от действащ пътен знак. Не става ясно дали е било технически изправно и законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното време и място, предвид липсата на приложен Протокол за използване, съставен в изпълнение на изискванията на чл. 10 от Наредбата. Същевременно, в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, действаща към датата на нарушението.. Т.е. при наличните по делото данни не се установява по несъмнен начин дали използваното АТС е било технически изправно и законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време.С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от цитираната по-горе Наредба е въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя АТС и системи за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В конкретния случай липсва подобна снимка, от която в действителност да става ясно къде е било разположено при извършване на заснемането на скоростта АТС. Това обстоятелство въвежда основателно съмнение относно извършването на нарушението, като липсата на доказано по нормативно предвидения ред (със снимка) местоположение на уреда на посочените в ЕФ дата и място, препятства възможността да се установи действително ли скоростта на автомобила е измерена в зоната с ограничение на скоростта .

По делото е представена справка  за регистрацията на   МПС ******В с  регистрационен номер  ***,,от която се установява че собственик на процесният автомобил е не лицето записано като нарушител в ЕФ Л.З. , а В.В.С..– т.е. по делото не е доказано, жалбоподателят дали е собственик на МПС, посочено в ЕФ или лице, на което МПС е било предоставено за управление от собственика, а в административнонаказателния процес тежестта на доказване се носи от АНО (както вече бе посочено), поради което същият следва да докаже горепосоченото обстоятелство.Липсва представена по преписката Декларация по 189ал5 от ЗДвП,която да е попълнена и да се установи кой е управлявал автомобила на датата на извършеното нарушение.

 Макар и  в тази връзка по делото   да е представено справка от Сектор КАТ ПП за собствеността на МПС, или друг документ, удостоверяващ собствеността на МПС,административно наказващият орган не се е съобразил с това и е съставил ЕФ на друго лица,което не е собственик на лекият автомобил извършил нарушението.

Независимо от изложеното ако се приеме, че няма допуснати недостатъци по отношение на ЕФ,  от обективна страна би следвало да се приеме че на На 22.09.2018 година в 11:17 часа в  Извън населено място Път I-3/Бяла –Ботевград/ км.98 +733 с посока на движение гр. В.В.С.,нарушението установено  с  техническо средство АТСС АRН CAM S1 с толеранс – 3 % с МПС ******В с  регистрационен номер  *** , е извършено нарушение на скорост  установено и заснето  с автоматизирано техническо средство № 11743cd, движищо се със скорост 135 км/ч.  Деянието правилно би било квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, извършено виновно, тъй като нарушителят в качеството си на правоспособен водач на МПС е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си, като е съзнавал задължението си да съобрази поведението си с правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, което не е изпълнил. Несъобразяването на скоростта на движение с разрешената за съответния пътен участък – извън населено място са фактите, които биха изпълили хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, и основание за прилагане на санкцията на чл. 182, ал. 2, т. 5 от същия закон, съобразно констатираното превишение от 45 км/ч, над разрешената – 90 км/ч, спрямо установената на движението на МПС – 135 км/ч, след приспадане на допустимата грешка +/- 3км/ч. В случай че на посочената дата не е установено дали  жалбоподателят които е записан за нарушител в ЕФ  е управлявал МПС е имал възможност и е следвало да упражни правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като посочи лицето, което е управлявало горепосочения автомобил и съответно е извършило нарушението, което не е направил, но и не е представена по делото декларация по чл 189 ал5 от ЗДвП,както и след срока по ал5 ЕФ се издава на собственика на лекият автомобил,нищо че не е заявено кой го е управлявал в конкретният случай видно и от представената справка за собственост ЕФ не е съставен на собственикът му.. Вместо собственика В.С.,  е депозирал Жалба против ***. като представител на фирмата на която е автомобила.

Нарушението е извършено на 22.09.2018 година, към която дата е налице нова нормативна регламентация, съгласно която ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението е установено и заснето с мобилно АТС, при спазване изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година изменена от 16.01.2018г. Промяната в законодателството произтича от новата редакция на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 (изм. и доп. ДВ брой 19 от 13.03.2015 година), както и на чл. 165, с приета нова ал. 3 и действащото вече легално определение за АТС и системи, дадено в § 6, т. 65 (нова ДВ брой 19/2015 година) от ДР на ЗДвП. С последната е установена дефиниция, според която АТС и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а/ стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и б/ мобилни – прикрепени към ПС или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало или край на работния процес. С приемането и на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи са приети ясни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, което е в съответствие с изискванията, залегнали в мотивите на Тълкувателно решение (ТР) № 1 от 26.02.2014 година на Общото събрание (ОС) на ВАС. Анализът на посочените разпоредби и съобразно настъпилата законова промяна, налагат да се приеме за допустимо, при наличие на изричната регламентация на закона, използването на мобилни технически средства и системи за автоматизиран контрол и санкциониране с ЕФ по реда на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

С цитираната Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година се уреждат условията и редът за използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТС и системи, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТС и системи нарушения на правилата за движение по пътищата се издават ЕФ чрез използване на автоматизирана информационна система. В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на ЕФ не само при използване на стационарни АТС и системи, а и посредством мобилни АТС и системи за контрол. Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТС и системи и автоматизираният режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТС и система (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в ТР № 1 от 26.02.2014 година на ВАС – ОС на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл. 189, ал.4 от ЗДвП с ДВ бр.19 от 2015 година. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият Съдебен състав приема, че ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТС или система, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година.

За пълнота следва да се посочи, че наличието или отсъствието на контролен орган при автомотизираната система няма значение при съставяне на ЕФ, тъй като същият се издава на базата на данните от видеонаблюдението, а присъствието на контролния орган е до толкова че да преведе системата в работен режим. Т.е. физическото присъствие на контролния орган на мястото на контрол не указва влияние върху работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам – на достоверността на отчитанията му.

По отношение правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. Изключението следва по силата специалната норма на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, безспорно е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица – ***  в структурата на МВР.

По отношение разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН – ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ (както вече бе посочено). Предвид изложеното, и в светлината на ТР № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е, че към датата на връчване на ЕФ, както и към настоящия момент, не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общият давностен срок – една година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност, още по-малко пък абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3, вр.чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК по силата на препращата норма на чл. 11 от ЗАНН).

За посоченото нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, вида и размера на която са определени в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с 45 км/ч. (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била приложима санкцията по т. 5 от визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер наказание – „Глоба” от 400 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

При тази алтернативно разглеждана хипотеза законосъобразно и правилно би бил издаден ЕФ на основание  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Наложената за същото „Глоба” в размер 400 лв. би била съобразена с предвидения в закона фиксиран размер, съгласно административно наказателния състав по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, поради което би се явила справедливо и законосъобразно определена. Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание би било правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Процесното административно нарушение не би разкрило характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не би представлявало такъв, поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства – многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо – липса на такава.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът

                                                                   Р Е Ш И :

 ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) серия ***, с който на жалбоподателя Л.Г.З. –законен представител на фирма Б.К. ЕООД - с ЕГН  **********,*** *** за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 400 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен  в 14-дневен срок, който тече от получаване на съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :