Решение по дело №496/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.423 от ГПК.

Постъпило е възражение от „В.” Е. Г. против заповед за изпълнение № 3987 от 26.11.2010 г. по ч.гр.д.№ 2008/2010 г. по описа на Районен съд – Кърджали, издадена по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на която, както се твърди, е издаден изпълнителен лист от 29.11.2010 г., с който „В.” Е. било осъдено да заплати на „П. И. Б.” сумата от 243 316.84 евро, представляваща комисионна за управление по договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 26.11.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 9 517.73 лева – внесена държавна такса и 5 208.86 лева юрисконсултско възнаграждение.

Във възражението се твърди, че на 02.02.2007г. между „В.” Е. гр. Кърджали и „П. И. Б.” – София е сключен договор за банков кредит № 00KP-AA-2876/02.02.2007г. за сумата от 34 000 000 евро. Вземането на ПИБ по договора за банков кредит било обезпечено с ипотека върху недвижими имоти собственост на „Б Е Е В П” ООД – в производство по несъстоятелност, Г.. ПИБ подава в Районен съд – Кърджали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 2008/2010 г. по описа на Районен съд – Кърджали и била издадена заповед за изпълнение № 3987 от 26.11.201о г. Въз основа на заповедта за изпълнение бил издаден изпълнителен лист с дата 29.11.2010 г., с който „В.” било осъдено на заплати на ПИБ сумата от 243 316.84 евро, представляваща комисионна за управление по договора за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2010 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 9 517.73 лева внесена държавна такса и сумата от 5 208.86 лева юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист по молба на ПИБ срещу „В.” и ипотекарен длъжник „Б Е Е В П” ООД било образувано изпълнително дело № 477/2011г. по описа на ЧСИ Делян Николов, per. № 804, Р. на действие - Окръжен съд - гр. Бургас. По това изпълнително дело били предприети действия по събиране на вземането на ПИБ по изпълнителния лист чрез насочване на принудителното изпълнение към ипотекираните недвижимите имоти, собственост на „Б Е Е В П” ООД. В тази връзка се твърди, че към момента на образуването на изпълнителното дело, както и към момента на предприемане на изпълнителните действия по отношение на недвижимите имоти, собственост на „Б Е Е В П” ООД, В. не е получавало покана за доброволно изпълнение, заповедта за изпълнение не й е била връчвана по какъвто и да било начин, нито по какъвто и да било начин е било уведомявано за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. С Решение № 60 от 29.02.2012 г. по т. д. № 269/2011г. по описа на Окръжен съд – Кърджали било открито производство по несъстоятелност по отношение на „Б Е Е В П” ООД. Въз основа на това решение на основание чл. 638, ал. 1 от Търговския закон ТЗ) били спрени всички изпълнителни дела срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, включително и цитираното по – горе изпълнително дело. Твърди се, че и към този момент „В.” не е уведомено по никакъв начин за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и за започналото изпълнително производство. На 23.07.2013 г. ПИБ подала молба за продължаване на изпълнителните действия по цитираното изпълнително дело до Окръжен съд – Кърджали по т. д. № 269/2011 г., като с определение № 598 от 26.07.2013 г. подадената молба за продължаване на изпълнителните действия по изпълнителното дело била оставена без уважение. Срещу това определение била подадена частна жалба с вх. № 123 от 09.08.2013 г. от страна на ПИБ, която частна жалба заедно с приложенията към нея били получени от „В.” на 30.08.2013 г., като именно това бил и моментът, в който „В.” научил за издаването на заповедта за изпълнение, изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело.

Във връзка с гореизложеното, във възражението се твърди, че заповедта за изпълнение не била връчвана изобщо на „В.” в противоречие с изискванията на чл.418, ал.5 от ГПК. При условията на евентуалност се твърди, че ако заповедта е била връчена по някакъв неизвестен за „В.” начин, то дружеството не било уведомено за издадената заповед за изпълнение или евентуалното й връчване. Твърди се също, че ако са били залепяни уведомления за издадената заповед за изпълнение на адреса на управление на „В.”, тези уведомления не били залепени по изискуемия за това начин и след това са паднали от мястото, на което са били залепени, или трети недобросъвестни лица са попречили на „В.” да узнае съдържанието на евентуалните уведомления, като са премахнали евентуално залепените уведомления преди „В.” да се е запознало със съдържанието им. Счита, че и в двата случая ставало въпрос за особени непредвидени обстоятелства, които стояли извън правната сфера на „В.” и върху които дружеството не би могло да повлияе по какъвто и да е начин. Ето защо били налице всички предпоставки за приемане на възражението.

Кърджалийският окръжен съд, след като прецени изложените във възражението доводи, прие следното:

Разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл.414 от ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1.) заповедта за изпълнение не му е била връчена надлеµно, 2.) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, 3.) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и 4.) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В тази връзка следва да се отбележи, че когато въобще липсва връчване, както се твърди в случая, се касае до липса на връчена заповед, в който случай срокът по чл.414, ал.1 от ГПК въобще не започва да тече и на разположение на длъжника е общата възможност да подаде възражение по чл.414 пред районния съд.

Хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е друга – тя предполага привидност на иначе редовно от външна страна връчване, т. е. когато съобщението за връчването е оформено редовно, но самото то е невярно като съдържание. В конкретния случай обаче, длъжникът твърди, че въобще липсва връчване, при която хипотеза разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е неприложима.

Не е налице и хипотезата на чл.423, ал.1, т.3 от ГПК – длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства. Цитирана разпоредба предпоставя връчване на заповедта за изпълнение, а самият длъжник твърди, че не е налице връчване на заповедта за изпълнение.

Що се касае до направените при условията на евентуалност доводи, че ако е налице връчване по някакъв начин на заповедта за изпълнение, в това число – чрез залепване на уведомление, „В.” Е. не е могъл да узнае за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, изразяващи се в незалепване на уведомленията по изискуемия начин и падане на същите от мястото, на което са били залепени или трети недобросъвестни лица са премахнали евентуално залепените уведомления, то същите са ирелевантни доколкото самият длъжник не сочи начина на връчване на заповедта за изпълнение. От друга страна, към молбата не са представени не само доказателства, установяващи наличието на твърдяните особени непредвидени обстоятелства, но и такива, установяващи релевантните по делото обстоятелства-образувано частно гражданско дело № 2008/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд и издадена заповед за изпълнение № 3987 от 26.11.2010 г., както и образувано изпълнително дело № 477/2011 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 804.

С оглед изложеното дотук, ирелевантно е направеното с молбата доказателствено искане за извършване на служебна проверка по дело № 269/ 2011 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд с цел изясняване на коя дата е връчен препис от частна жалба по същото дело и приложенията към нея.

Ето защо, следва да се остави без уважение подаденото от „В.” Е. гр. Кърджали възражение по чл. 423 ал. 1 от ГПК.

Водим от изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „В” ЕООД гр. Кърджали, с ЕИК , за приемането при условията на чл. 423 ал. 1 от ГПК на възражение против заповед за изпълнение № 3987 от 26.11.2010 г. по ч. гр. д. № 2008/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, издадена по реда на чл. 417 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.