Определение по дело №349/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260096
Дата: 18 ноември 2020 г. (в сила от 18 ноември 2020 г.)
Съдия: Румяна Панталеева
Дело: 20203000600349
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер 260096/18.11.               Година  2020                    Град Варна

 

 

Варненският апелативен съд                                     Наказателно отделение

На шестнадесети ноември                              Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румяна Панталеева      

                     ЧЛЕНОВЕ :       Росица Тончева

Десислава Сапунджиева

                              

 

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД № 349 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

 

Предмет на проверката е определение № 260021/05.10.2020 г. на Окръжен съд Шумен, наказателно отделение, постановено по ЧНД № 313/20 г., с което е отменено постановление на прокурор в съответната окръжна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 3/18 г.  на ОСлО ОП Шумен.

Досъдебното производство е било образувано и по него са се разследвали обстоятелства, довели до смъртта на А.Г.Г.и телесни увреждания на П.Р.М., при пътнотранспортно произшествие на 10.05.2017 г. на път I-7 км.117+519 край гр.Шумен.

С постановление от 11.09.2020 г. зам. окръжен прокурор в Окръжна прокуратура Шумен е прекратил наказателното производство, тъй като след оценка на събрания по делото доказателствен материал е счел, че вина за настъпилото ПТП е имал само загиналият водач.

В проверяваното определение първостепенният съд не е възприел становището на компетентната прокуратура, че са извършени всички необходими действия по разследването, необходими за пълно изясняване на фактическата обстановка, отменил е прекратителното постановление и е дал указания за извършване на нови следствени действия.  

В протеста до въззивния съд от прокурора, изготвил постановлението за прекратяване, се твърди, че проверяваното определение е неправилно и не се налага връщане на делото, поради което се иска неговата отмяна.

 

Протестът е неоснователен, тъй като констатацията, направена от първоинстанционния съд, за необоснованост на прекратителното постановление, е правилна.

Както е било посочено и в постановлението на ВКП от 22.02.2019 г., вземането от прокурора на решение по същество, без да са изяснени всички относими към предмета на доказване факти, винаги аргументира необоснованост и незаконосъобразност на това решение и е основание за отмяна на прокурорския акт. А в постановлението за прекратяване, обусловило настоящото производство, липсва изложение на съществени факти от предмета на доказване, което изначално изключва възможността за правилна преценка на неговата обоснованост.  Извън уточняването на посоките на движение на двете МПС, участвали в пътния инцидент, и описание на пътния участък в района на местопроизшествието, постановлението не съдържа нито един факт относно начина им на движение, скоростта на движение, разположението им по пътното платно и траекториите преди и по време на съприкосновението, както и наличието или липсата на други ППС, а в него единствено е посочено, че управлявайки описаните МПС в този участък от пътя е възникнало пътно-транспортно произшествие.

Ясното излагане на фактите такива, каквито ги приема за установени прокурора, преди да пристъпи към изброяване на доказателствените източници и налагащите се от тях правни изводи, е необходим стандарт не само при изготвяне на обвинителен акт, но и по отношение на постановлението за прекратяване на наказателното производство, защото последващата проверка за доказателствената обезпеченост на взетото решение следва да се извършва по отношение на конкретни обстоятелства. В случая доказателствените източници са били противоречиви по определени обстоятелства от съществено значение за изясняване и правилно решаване на делото, а множеството експертизи не са предложили ясно обособени варианти, каквото впечатление оставя постановлението, а само различни, дадени коректно, но противоречиви отговори, като различията са били предопределени от различните параметри и изходни данни при формулиране на въпросите.  При тези противоречия с постановлението на прокурора не е станало ясно кои факти са възприети от обвинението като достоверни и доказателствено подкрепени, респ. кои се отхвърлят и защо.

Точно както е посочено в определението на първоинстанционния съд, въпреки множеството извършени процесуални действия по събиране и проверка на доказателствата, от постановлението на прокурора не става ясно какъв е според него механизма за настъпване на ПТП. Според показанията на свидетелката М., то е настъпило в момент, когато починалата А.Г.е изпреварвала три тира, като в разпита си тя е дала достатъчно конкретно описание на точното разположение на пътните превозни средства. Според писмените доказателства въз основа на видеозаписи от камери обаче, в относимия времеви интервал не е засечено преминаването на такива. Въпреки множеството допълнителни експертизи, това противоречие не е преодоляно, като дори не е изследвана техническата възможност ПТП да е настъпило при обстоятелствата, сочени от свидетелката М..

В постановлението на прокурора, както по-горе беше отбелязано най-общо, липсва описание на траекторията на движението на автомобила, управляван от А.Г., липсва посочване на причината, поради която тя е преминала в насрещната лента – изпреварва, заобикаля, губи контрол поради невнимание или заради друго, както и липсва ангажиране със становище по въпроса предприела ли е тя аварийно спиране, вкл. със задействане на ръчната спирачка и защо, а ако да - в кой момент, при какво разположение на пътното платно, и как това действие се е отразило на траекторията на движението й, респ. на общия механизъм на ПТП.     

Съществуващата неяснота и празнота досежно възприеманата от обвинението фактическа обстановка пречи на съдебните инстанции да осъществят дължимия съобразно разпоредбите на чл.243, ал.ал.5 и 8 от НПК контрол за обоснованост и законосъобразност.

Въз основа на подадената жалба, първоинстанционният съд е следвало да извърши пълна преценка на обосноваността на акта на прокурора. Това означава, че съдът е следвало да провери дали приетото за установено от фактическа страна почива на верен и пълен анализ на събраните по делото доказателства. В този случай съдът е обвързан с фактическите положения, установени от прокурора, и не разполага с процесуална възможност да възприема нови фактически положения, а в случая – за първи път да излага такива в своето определение, с което контролира постановлението, при което и единствено е следвал направеният извод за неговата необоснованост, респ. за необходимост от връщане на делото на прокурора. Въззивният съд също няма право да замести прокурора, като извърши свой анализ на доказателствата и обоснове с него факти, които изначално липсват в постановлението.

Съдилищата в производствата по чл.243 от НПК нямат такива правомощия, позволяващи им да се произнасят по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в постановлението интерпретация на доказателствата. Още по-малко е допустимо контролиращия съд да „замества” прокурора тогава, когато в постановлението липсва изобщо изложение на фактите, обосноваващи  липса или наличие на престъпен състав.

Макар и взетото с постановлението решение да се обвързва единствено с разпоредбите на чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.4 от НПК, които са посочени от прокурора като основание за неговото произнасяне, след като е приел, че единствена причина за ПТП е поведението на водача А.Г., която е починала, индиректно следва и становището на обвинителната власт, че поведението на водача П.М. е несъставомерно като престъпление по транспорта. За да се установи, че деянието не съставлява престъпление, е необходимо установените факти, в които е очертано обвинението, да не дават основание и да не могат да послужат за юридическо формулиране на определен престъпен фактически състав. В конкретика деянието следва да е несъставомерно поради липса на осъществена обективна или субективна страна. А при липсата изобщо на установени факти, в които обвинението да е очертано, правен извод по елементите от даден престъпен състав е невъзможно да бъде направен.

 

По изложените съображения настоящият състав намира за правилни изводите на предходната инстанция, че при събирането и проверката на доказателствения материал и при изготвянето на самото постановление за прекратяване са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до постановяването на необоснован акт, който съответно правилно е бил отменен от съда, и това обуславя потвърдително решение при въззивната проверка, поради което и по реда на чл.243, ал.8 от НПК

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260021/05.10.2020 г. на Окръжен съд Шумен, наказателно отделение, постановено по ЧНД № 313/20 г.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ :