№ 211
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослава Т.а
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100602461 по описа за 2021 година
С присъда от 10.05.2019г., постановена по НОХД № 3177/2014г., по описа на СРС,
НО, 18- ти състав е признал подсъдимия ХР. Н. Т. за виновен в това, че на 23.11.2012г. в
гр.София, действайки координирано с две неустановени по делото лица, е отнел чужди
движими вещи- два телефона, парична сума, кожен портфейл и тефтерче, всичко на обща
стойност 155,00 лева от владението на В. ИВ. СТ., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1 от НК му
наложил наказане „Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца при
първоначален общ режим на изтърпяване.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия ХР. Н. Т. да заплати на В. ИВ. СТ.
сумата от 155,00 лева обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 5 000,00 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху всяка от двете главници, считано от 23.11.2012г. до датата на изплащане на
сумата, като съдът отхвърлил иска до пълния предявен размер на главницата от 10 000,00
лева.
На основание чл.189, ал.З от НПК съдът е осъдил подсъдимия ХР. Н. Т. да заплати
по сметка на СРС сумата от 206,20 лева- държавна такса върху уважения граждански иск,
както и на основание чл.190, ал.2 от НПК- и 5,00 лева държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитата на
подсъдимия ХР. Н. Т., адв.В.Д., в която са изложени доводи, че същата е неправилна и
1
незаконосъобразна. Твърди се, че при провеждане на съдебното следствие са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на подсъдимия и
защитата. Моли присъдата на СРС да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да
признае ХР. Н. Т. за невиновен по повдигнатото обвинение, а алтернативно- че наказанието
е несъразмерно тежко и моли да бъде намалено.
В съдебно заседание представителят на СГП предлага присъдата да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна, тъй като се основава на събраните по делото
доказателства.
Частният обвинител В.С. и неговият повереник адв.В. ОРТ. не се явяват пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание защитата на подсъдимия пледира, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Счита, че съдът неправилно е интерпретирал
показанията на свидетелката А.. Поддържа, че не са установени и конкретизирани с точност
инкриминираните вещи, на които се базира обвинението. Пледира, че съдът следва да
приложи разпоредбата на чл.55 от НК и измени първоинстанционната присъда с
приложение на чл.66, ал.1 от НК.
В последна дума подсъдимият ХР. Н. Т. заявява, че в момента се занимава със
строителство и работи в ж.к.“Студенски град“. Твърди, че живее на семейни начала и има
две деца.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, III- ти въззивен състав, като
съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна СРС е приел, че на инкриминиранат дата свидетелят В. ИВ.
СТ. посетил питейно заведение, където се присъединил към компания, в която бил и
подсъдимият. След като напуснали заведението В. ИВ. СТ. и ХР. Н. Т., заедно с други
неустановени по делото лица се качили в такси, за да посетят друго заведение. След като
слезла от таксито, компанията се озовала в местност, близо до кв.“Факултета“ и така
наречените виетнамски общежития в кв.“Красна поляна“. Подсъдимият и двете
неустановени по делото лица, в първите часове на 23.11.2012г. нанесли побой на частния
обвинител и му отнели два телефона, парична сума, кожен портфейл и тефтерче. Нанесените
на В.С. удари му причинили кръвонасяданиу и охлузвания по различни части на тялото.
При извършено на 06.12.2013г. разпознаване на лица свидетелят В. ИВ. СТ.
разпознал подсъдимия като автор на деянието.
Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства- факта на
извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното
своебразие на обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка, е
прецизно изяснена от първоинстанционния съд. Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по
2
делото доказателства- показанията на свидетелите В.С., А.А., Р.Р.,
К.М., протокол за разпознаване на лица и предмети, заключенията на съдебно медицинска и
съдебно-оценителната експертизи, справка за съдимост на подсъдимия, както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, относими към предмета на доказване.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост съдът е приел за установено,
че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е
достигнал до извода, че подсъдимият ХР. Н. Т. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 от НК. За да е налице
престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 от НК е необходимо употреба на сила, насочена към
прекъсване на фактическото държане на имуществото от владеещото го лице. Именно
такова физическо въздействие в случая е налице, защото за прекратяване на
съществуващото владение не е било достатъчно деецът да вземе вещите, а извършването му
е наложило принудителното преодоляване на връзката на пострадалия с тази вещ и
съответно и на съпротивата му. От събраните по делото доказателства по безспорен начин
се установява, че подсъдимият Х.Т. и две неустановени по делото лица на 23.11.2012г. в
гр.София са отнели два телефона, парична сума, кожен портфейл и тефтерче от владението
на частния обвинител В.С.. Другият акт на изпълнителното деяние е отнемането на вещта-
такова въздействие от страна на дееца по отношение на предмета на престъпно
посегателство, с което има за цел да прекъсне фактическата власт на досегашния владелец
на вещта и да установи своя собствена такава. С това, от обективна страна, подсъдимият и
двете неустановени по делото лица са прекъснали фактическата власт на досегашния
владелец свидетеля В.С. върху горепосочените вещи и са установили своя собствена
фактическа власт върху същите.
Доколкото по делото не се установява валидно правно основание, въз основа на
което подсъдимият Х.Т. и две неустановени по делото лица да са получили
инкриминираните вещи, то същите са били чужди по отношение на тях и не им са се
следвали. Предвид това, прекъсването на досегашната фактическа власт върху вещите-
предмет на престъпно посегателство и установяването на собствена такава, следва да се
приеме, че е извършено не на законно основание и поради това- противозаконно.
Налице е и функционална връзка между използваната сила и отнемането на
вещтиаеот владението на пострадалия, доколкото силата е била насочена да сломят и
парализират напълно съпротивата на свидетеля В.С..
Неоснователно е възраженеито на защитата в жалбата, че обвинението не е
доказано. В показанията си свидетелят В.С. е категоричен, че може да разпознае
извършителя на деянието и разпознава именно подсъдимия като автор на деянието.
Настоящият съдебен състав намира, че наложеното на подсъдимия ХР. Н. Т.
наказание е несъразмерно тежко. При определяне на наказанието първоинстанционният съд
е взел като смекчаващи вината обстоятелства ниската стойност на отнетото, чистото
3
съдебно минало и значителната продължителност на наказателното производство, а като
отегчаващо вината обстоятелство- интензитетът на нанесените удари. Настоящият съдебен
състав намира, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде заявеното от
подсъдимия за трудовата ангажираност, фактическото съжителство и факта, че е баща на
две деца, поради което намира, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК. Наложеното в процесния случай наказание е до три години „Лишаване от
свобода“ и подсъдимият не е осъждан преди това, поради което за реализацията на целите
на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и преди всичко за поправянето на
осъдения, не се налага ХР. Н. Т. да изтърпи ефективно така определеното му наказание и
изтърпяването на наложеното наказание следва да бъде отложено с изпитателен срок от
четири години.
В тази връзка въззивната съдебна инстанция намира, че присъдата следва да бъде
изменена и наложеното наказание намалено от „Лишаване от свобода“ за срок от три години
и шест години на „Лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца при
първоначален строг режим. Наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не
толкова със своята строгост, за преправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този
начин. Наказването на подсъдимия ще подейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото. Наказването в този размер на лишаване от свобода е
еднакво необходимо, както за поправяне на подсъдимия и неговото предупреждаване, така и
на обществото, което трябва да се предпазва от подобни прояви, като изолира носителите им
или поне да предупреждава склонните към такива, че наказанието е строго и неизбежно, но
не и несправедливо.
При извършената на основание чл.313, ал.1 от НПК служебна проверка на
правилността на присъдата въззивният съд не констатира основания за нейното отменяне,
допуснати процесуални нарушения или непълнота на доказателствата, а основания за
изменение в частта, относно размера на наложеното наказание.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 10.05.2019г., постановена по н.о.х.д.№ 3177/2014г., по описа на СРС,
НО, 18- ти състав, като намалява размера на наложеното наказание от три години и шест
месеца „Лишаване от свобода“ на две години „Лишаване от свобода“.
ОТЛАГА изтърпяването на наказание с изпитателен срок от четири години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останала част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5