Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри
състав, в публично заседание на шести декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 2 944 по описа
за 2018 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове
на „РАЙФАЙЗЕН/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД срещу Н.Д.В.:
1.
иска по чл. 79, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и
договорите за заплащане на 62 617,00 лева обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение
на договор за банков консултант от 30.08.2010 г.;
2.
иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
62 617,00 лева обезщетение от непозволено увреждане. „РАЙФАЙЗЕН/БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД е със съдебен адрес – адвокат С. и адвокат А.,***. Н.В. е със съдебен адрес
***.
[2] ОСЪЖДА „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД да заплати на Н.Д.В. 2 700,00 лева разноски по делото на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
[3] Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[4] Ако ищецът обжалва изцяло решението,
с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 1 252,34 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той
обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ
НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ
СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[5] „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД (РАЙФАЙЗЕН)
заявява в искова молба от 02.03.2018 г., че с ответника Н.В. е имала договор за
банков консултант от 30.08.2010 г. до 01.04.2016 г. По този договор Н.В. се е
задължила да посредничи на РАЙФАЙЗЕН при сключването на договори за кредит,
кредитни карти и застраховка „Живот“. Едно от задълженията на Н.В. е било при
сключването на договори за кредит с кредитополучатели, те да полагат подписите
си лично пред нея.
[6] РАЙФАЙЗЕН е установила, че по два договора за
кредит, сключени с посредничеството на Н.В., подписите на кредитополучателите
не са били техни. Нещо повече, усвоените кредити са били преведени по сметка на
едно и също трето лице, различно от кредитополучателите. Усвоените суми по
договорите са били за 66 482,00 лева, което е вреда за РАЙФАЙЗЕН. Затова
РАЙФАЙЗЕН моли съда да осъди Н.В. да ѝ заплати тази сума:
1. като обезщетение за вреди от неизпълнение на
договора;
2. евентуално като обезщетение за вреди от непозволено
увреждане (исковата молба, л. 2-8).
2.
На ответника
[7] Н.В. е оспорила предявения иск. Тя е
заявила, че:
1. кредитополучателите са подписали пред нея
документите, които са били необходими за сключването на договора, като тя е
проверила самоличността им по представените ѝ лични карти, от които е
направила копия, и, ако самоличността им не е отговаряла на истинската, тя не е
отговорна за това;
2. служителите на РАЙФАЙЗЕН не са изпълнили
задължението си да проверят самоличността на кредитополучателите;
3. ищецът твърди, че тя следва да отговаря за
неизпълнение на договора и затова тя не може да отговаря и за вреди от
непозволено увреждане. Ето защо Н.В. моли съда да отхвърли иска (писмения
отговор, л. 96-101);
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[8] Не се спори, че на 30.08.2010 г. РАЙФАЙЗЕН е сключила
с Н.В. договор за банков консултант, по който е възложила на Н.В. да посредничи
срещу възнаграждение за сключване на договори за продукти и услуги, предлагани
от РАЙФАЙЗЕН (вж. и договора и анексите към него, л. 12-17). Основната част от
правата и задълженията на страните по договора са били уредени в Правила за
организация на продажбите (предлагането) чрез агентска мрежа (Правилата), които
са били приложение към договора за банков консултант.
[9] Съгласно Правилата агентът е бил длъжен да се среща
лично с клиента; да го консултира и да го снабдява с документацията, необходима
за дадена сделка (чл. 62 от Правилата, л. 17-30). Освен това агентът е бил
длъжен да изисква от клиента да полага подписа си лично пред него (чл. 66 от
Правилата). Агентът е следвало да уведоми клиента, че последният е бил длъжен
да се яви лично в банката за среща с неин представител, както и за подписване
на договор (чл. 68 от Правилата).
[10] Н.В. е внесла за одобрение в офис София 22 на
РАЙФАЙЗЕН в ж. к. „Младост 1“ искане за отпускане на кредит и кредитна карта от
15.03.2016 г. от името на К.Д. (искането, л. 38-40). Въз основа на това искане на
22.03.2016 г. РАЙФАЙЗЕН и трето неизвестно лице са подписали договор за кредит,
с кредитополучател К.Д.. По него РАЙФАЙЗЕН е предоставила по сметка на К.Д.
28 882,00 лева кредит и е издала кредитна карта с лимит до 1 000,00 лева (договора,
л. 43-46; заключението на вещото лице Х., л. 170-179).
[11] На 22.03.2016 г. от банковата сметка на К.Д. неизвестно
лице е наредило превод на 25 000,00 лева с основание „погасяване на
кредит“. Получател по превода е бил В.П. (платежното нареждане, л. 49; стр. 4
от заключението на вещото лице Б., л. 149-154; заключението на вещото лице Х.).
[12] На 06.07.2016 г. в гр. Перник са били изтеглени
400,00 лева от кредитната карта, издадена на името на К.Д., като е била начислена
и 9,00 лева такса. На 11.07.2016 г. в к. к. „Слънчев бряг“ са били изтеглени
400,00 лева и 180,00 лева от кредитната карта, като са били начислени 18,70
лева. Така крайното салдо по кредитната карта е станало 1007,70 лева, а кредитният
лимит по картата е бил усвоен изцяло (стр. 5 от заключението на вещото лице Б.).
[13] К.Д. никога не е посещавала въпросния офис на
РАЙФАЙЗЕН, а през 2016 г. не е кандидатствала за потребителски кредит и
кредитна карта (показанията на К.Д., л. 158). Тя не е положила подписите за
„кредитополучател“ и „наредител“, изхождащи от нейното име в искането за кредит
и кредитна карта, договора за потребителски кредит, погасителния план и
платежното нареждане от 22.03.2016 г. (стр. 5 от заключението на вещото лице Х.).
[14] Междувременно Н.В. е внесла за одобрение в офис
София 22 на РАЙФАЙЗЕН в ж. к. „Младост 1“ искане за отпускане на кредит и
кредитна карта от 22.03.2016 г. от името на П.Г. (искането, л. 56-59). Въз
основа на това искане на 29.03.2016 г. РАЙФАЙЗЕН и трето неизвестно лице са
сключили договор за потребителски кредит 41 800,00 лева с кредитополучател
П.Г. (договора, л. 61-65; заключението на вещото лице Х.).
[15] На 29.03.2016 г. трето неизвестно лице е наредило, а
на 30.03.2016 г. от банковата сметка на П.Г. са били преведени 36 600,00
лева с основание „погасяване на кредит“. Получател по превода е бил В.П.. На
30.03.2016 г. от банковата сметка на П.Г. са били преведени и 10,00 лева към
друга негова банкова сметка *** „С.Е.“ АД, клон „Б“. Основанието на превода е
било „погасяване на кредит“ (стр. 4-5 от заключението на вещото лице Б., л.
152).
[16] П.Г. не е кандидатствал за
потребителски кредит от РАЙФАЙЗЕН през 2016 г. Той никога не се е срещал с Н.В.
и не познава В.П. (показанията на П.Г., л. 159). Той не е положил подписите за
„кредитополучател“ и „наредител“, изхождащи от неговото име в искането за
кредит и кредитна карта, договора за потребителски кредит, погасителния план и
платежното нареждане от 29.03.2016 г. (стр. 5 от заключението на вещото лице Х.).
На 01.04.2016 г. РАЙФАЙЗЕН и Н.В. са прекратили договора за банков консултант (анекса,
л. 37).
[17] РАЙФАЙЗЕН е заплатил: 2 660,00 лева държавна такса
(л. 10); 500,00 лева за вещи лица (л. 113-114); 80,00 лева депозит за свидетели
(л. 115-116); 5 724,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 446-449). Н.В. е
заплатила: 100,00 лева за вещо лице (л. 117); 2 600,00 лева адвокатско
възнаграждение (л. 119).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[18] РАЙФАЙЗЕН е предявила иск по чл. 79, ал. 1, пр. 3 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и евентуален иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Исковете са неоснователни и съдът ги отхвърля.
1. По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
[19] Съгласно чл.
79, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска обезщетение за
неизпълнение. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие
на валиден договор между ищеца и ответника; 2. неизпълнение от ответника на
негово задължение по договора; 3. ищецът да е претърпял вреди от
неизпълнението; 4. ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца.
[20] Съдът установи, че между РАЙФАЙЗЕН
и Н.В. е съществувал валиден договор. Налице е първата предпоставка.
[21] Съдът приема, че Н.В. не е изпълнила свое задължение
по договора, а именно да се увери в самоличността на кредитополучателите.
Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска.
[22] Съдът приема обаче, че вредите, които РАЙФАЙЗЕН е
претърпял са не от неизпълнението на задължение от Н.В., а от действия/бездействия
на служителите на РАЙФАЙЗЕН. Това е така, защото задължение на служителите на
РАЙФАЙЗЕН е било договорът за кредит да се сключи в тяхно присъствие. Ако те не
са имали такова задължение, Н.В. не би имала задължение да уведомява клиентите
си за това. След като процесните договори за кредит не са подписани от лицата,
вписани в тях като кредитополучатели, тези договори не са били подписани пред
служител на банката, или са, но служителите не са проверили самоличността на
лицата.
[23] Нещо повече, вредата за РАЙФАЙЗЕН не е настъпила от
подписването на договорите за кредит за длъжник от лица, които не са били
длъжници, защото със самото подписване на договора парите не напускат банката.
Парите излизат от банката с изпълнението на платежното нареждане, а то в
подобни случаи винаги се подписва пред служител на банката, който следва да се
увери в самоличността на наредителя. Очевидно е, че служител на банката не е
изпълнил задължението си да провери самоличността на наредителите. Точно от
това неизпълнение на задължението от служители на банката са възникнали вредите
за нея, а не от действията на Н.В..
[23] Не е налице предпоставка за уважаването на иска.
Затова съдът го отхвърля.
3.
По иска по чл.
45, ал. 1 от ЗЗД
[25] Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките
за уважаването на иска са: 1. ответникът да е извършил действие/бездействие; 2.
това действие да е било противоправно; 3. от действието на ответника ищецът да
е претърпял вреди; 4. ответникът да е извършил действието виновно; 5.
ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца.
[26] Съдът прие, че вредите за ищеца са не от
действия/бездействия на ответницата, а от действия/бездействия на служители на
ищеца (по-горе пар. 22-23). Не е налице предпоставка за уважаването на иска.
Затова съдът го отхвърля.
3.
По разноските
[27] Н.В. търси разноски. Тя е направил
такива за 2 700,00 лева.
[28] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има
право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете
изцяло. Затова съдът осъжда РАЙФАЙЗЕН да заплати на Н.В. 2 700,00 лева
разноски по делото.
Съдия: