Р Е Ш Е Н И Е
№ 406/10.03.2022 г.
гр. Пловдив,
Административен съд – Пловдив, XXVI състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
февруари, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Мария Златанова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Милена Дичева
2. Христина Юрукова
при секретаря Костадинка
Рангелова и участието на прокурор Мария Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия Юрукова КАНД № 3256 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Антонов-89“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Раковски, ***,
представлявано от А. П. А., чрез адвокат И., против Решение №
1796/27.10.2021 год., постановено по АНД № 3345/2021 год., по описа на Районен
съд - Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 565430 -
F587903/15.03.2021 год. на Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП
Пловдив, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв. за нарушение на чл.125, ал.5 вр. ал. 3 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, на основание чл. 179 ал. 1 пр. четвърто от ЗДДС. Поддържа се в
касационната жалба, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с
приложимия материален закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Според жалбоподателя деянието следва да бъде
квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение и да бъде
приложен чл. 28 от ЗАНН. Излагат се подробни доводи в тази посока.
Ответната Териториална дирекция Пловдив на
Национална агенция за приходите в представено по делото становище от
процесуалния представител юрк. Ф., счита, че касационната жалба е
неоснователна.
Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пловдив, предлага
решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Касационната
жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, от процесуално легитимирано лице - страна в
първоинстанционното производство.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
При проверка на
обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно
доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които
са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от
настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС е възприел следната фактическата обстановка по делото:
След извършена служебна проверка в ТД на
НАП Пловдив на „Антонов-89“ЕООД е установено, че дружеството, като регистрирано
по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок за подаване на отчетните
регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период
01.10.2020г. - 31.10.2020г. до 16.11.2020г., включително. Изпратени са две
покани, адресирани до дружеството - с изх. № 70-00-11916-94/26.11.2020г. и с
изх. № 70-00-13015-89/30.12.2020г., съответно получени на 10.12.2020г. и
20.01.2020г. с указание да се подадат справкитедекларации и отчетните регистри
за м. октомври 2020г. Отчетни регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС са били подадени
по електронен път в ТД на НАП Пловдив на 27.01.2021г. и заведени с вх. №
16004554996/27.01.2021г. Съставен е АУАН № F587903/01.02.2021г. за извършено
нарушение на чл.125, ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС, в присъствието на упълномощено
лице, което се запознало със съдържанието му и го подписало без възражения. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал възражение в ТД на НАП
с доводи за маловажност на деянието, което е счетено за неоснователно и
наказващият орган е издал обжалваното НП. Описаните в АУАН факти,
обстоятелствата и правната квалификация на деянието са изцяло възприети от
административнонаказващия орган и възпроизведени в обстоятелствената част на
процесното наказателно постановление, като на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС,
на дружеството(настоящ касатор) е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв. за нарушение на чл.125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
В хода на
съдебното производство са представени писмени и гласни доказателства. В
качеството на свидетел е бил разпитан контролният орган, съставил акта за
установяване на административно нарушение. В показанията си свидетелят е
заявил, че поддържа изцяло констатациите в акта. Разпитана е св. Йорданка
Антонова, която потвърждава подавани регистри и отчети до м. юни 2020г. и
причините са неизпълнение на задължението за м. октомври 2020г. – грижи за
болни родители.
За да постанови
оспорения в настоящото производство резултат, първоинстанционният съд е приел,
че извършването на процесното административно нарушение е несъмнено установено.
Счетено е, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да са
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Обосновано е
спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН. Обсъдено е възражението на жалбоподателя
- търговец за това, че извършеното нарушение представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като е намерено, че същото е неоснователно и са
изложени подробни доводи.
Районният съд е
изложил подробни и обосновани мотиви, които настоящият касационен състав изцяло
и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед на което всички
направени възражения с касационната жалба са неоснователни.
При постановяване на решението си първоинстанционният
съд подробно е изследвал спорните въпроси. В мотивите на оспореното решение е
даден отговор на всеки един от доводите на касатора и тези правни изводи на РС
се споделят от настоящата инстанция. Районният съд е изложил подробни и
задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и
събраните гласни доказателства по делото.
В чл. 125, ал. 5
от ЗДДС е установено правилото, че декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните
регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят. Бездействието относно неизпълнение на
задължението за подаване на информация от отчетните регистри е въведено като
административно нарушение в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, според
която лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125,
ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги
подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които
не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични
търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. В случая несъмнено, задължението за
подаване на необходимата информация към НАП не е изпълнено от търговеца -
жалбоподател, като бездействието е продължило в един продължителен период.
Касационният
състав счита, че не са налични предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН(в
редакцията на ЗАНН ДВ бр. 109 от 2020 г.). За маловажен случай на
административно нарушение може да се приеме това административно нарушение,
което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). В конкретиката
на настоящия казус, не са налице обстоятелства, които да обосновават по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Видно от доказателства по делото дружеството – жалбоподател не
по своя инициатива е предприело действия по изпълнение на разписаното в закона
задължение, а едва след отправената му втора покана. Районният съд е направил
обоснован извод за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, който изцяло се споделя от
настоящата инстанция.
Районният съд е
постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Предвид установения изход на спора пред касационната инстанция и
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат
присъдени разноски за касационната инстанция, които представляват
юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр.
чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се
присъди минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на
едно съдебно заседание, без явяване в открито съдебно заседание по делото на
процесуалния представител и изготвянето само на писмен отговор.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пловдив, ХХVІ съдебен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1796/27.10.2021 год., постановено по
АНД № 3345/2021 год., по описа на Районен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА „Антонов-89“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Раковски, ***,
представлявано от А. П. А. да заплати на ТД на НАП Пловдив сумата в размер на
80 (осемдесет) лева разноски по делото пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.