МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 133/2015Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД
- ГР. КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по тъжба на М.О.М. от гр.Русе, с която е обвинил М.Х.М. *** и А.Х.М.
*** в това, че на 01.01.2015г. в заведение в село Звънарци, Разградска област,
всеки от тях му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2
от НК.
В съдебно заседание
повереникът на тъжителя поддържа обвинението и моли подсъдимите да бъдат
признати за виновни в извършването на престъплението, за което са обвинени.
Претендира с оглед степента на обществена опасност на деянието и извършителите,
на всеки от подсъдимите да бъде наложено предвиденото за това престъпление
наказание с оглед постигане на целите визирани в чл.36 от НК, както и за
уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.
Подсъдимите М.Х.М. и А.Х.М. не дават
обяснения във връзка с повдигнатите им с тъжбата обвинения, като подс.М.М. се
явява само в едно от съдебните заседания. Защитникът им твърди, че описаната в
тъжбата фактическа обстановка и по-конкретно нанесените и от двамата подсъдими
удари с юмруци и ритници, не са установени по несъмнени начин от събраните по
делото доказателства. Пледира за постановяване на оправдателна присъда и
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.М.Х.М. е 40 -годишен, с българско
гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен.
Подс.А.Х.М.
е 45-годишен, с българско гражданство, неосъждан, безработен.
Събраните
гласни доказателства установяват безпротиворечиво, че тъжителят М.О.М. и
подсъдимите М.Х.М. и А.Х.М. са роднини и са в недобри отношения по повод спор
за имот.
В
навечерието на новата 2015 година, а именно след полунощ на 01.01.2015г.
семействата на тъжителя и подсъдимите със свои приятели посетили заведение в
село Звънарци, собственост на св.М.А..
От показанията на собственика
се установява, че заведението се състои от две малки и една по-голяма зала
(стая), като на маса в едната малка зала били тъжителят М.О.М. и съпругата му,
както и подсъдимият А.Х.М. със своята съпруга. Св.А. заявява, че няколкото пъти
когато минал да отсервира видял, че М. и А.М. разговарят, както и че те
двамата, както и братът на А. – М.М. консумирали алкохолни напитки.
Впоследствие в разговора между
двамата братовчеди се включил и подсъдимият М.Х.М.. Започнали да спорят, при
което подсъдимият М.М. ударил тъжителя и той паднал на столовете, а оттам и на
земята. Намиращите се в заведението клиенти се намесили, дошъл и св.М. А.,
който заварил пострадалия седнал на земята, вдигнал го и заедно със съпругата
му ги изпратил до главния път в селото.
По-късно същия ден – на
01.01.2015г. бил прегледан в спешно отделение на МБАЛ гр.Русе, където била
поставена диагноза: „Счупване костите на носа, закрито”. На 05.01.2015г. било
проведено рентгеново изследване по повод съобщение за болки, при което е
установено, че няма данни за фрактури на костите на заснетите ребра, както и
данни за травматични промени по лумбалните прешлени. От друго рентгеново изследване на същата дата
е установено, че не се виждат фрактури по костната част на ребрата двустранно;
не се виждат фрактури на костите на мозъчния череп; фрактура на носни кости.
Тези две рентгенови изследвания са били направени с оглед извършени прегледи
съобразно амб.лист № 4/05.01.2015г. и амб. лист № 11/05.01.2015г., отразени в
издаденото на 06.01.2015г. съдебно медицинско удостоверение за извършен преглед
от съдебен медик.
От изготвената
съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалият М.О.М. е получил
следните увреждания: в контузии в
областта на лицето: охлузване на кожата в областта на носа; счупване на носните
костици; кръвоизлив под лигавицата на дясното око; палпаторна болезненост в
дясната половина на гърдите; болки при дълбоко дишане и физически усилия, без
видими травматични увреждания в същата област и без рентгенологични данни за
увреждания по ребра и бял дроб. По своята медико-биологична характеристика
описаните травматични увреждания са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия, със среден срок за приключване на
оздравителния процес - 20 дни. Описаните увреждания са резултат от действието
на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при удари с
ръка. Изслушан в съдебно заседание експертът заявява, че обективно установеното
телесно увреждане е счупването на носните костици и кръвоизлива на дясното око.
Останалите увреждания са субективни, тъй като от проведените рентгенови
изследвания не се установяват данни за такива. Според съдебния лекар е възможно
счупването на носните костици да се получи и само от падане върху стол или на
земята.
По доказателствата:
Възприетата
от съда фактическа обстановка се доказва от събраните по делото и преценени по
реда на чл.14 от НПК доказателства: от показанията на св.М.А. и св.Р. М.,
частично от показанията на свидетелите Т.Р. и Ф.М., съдебно-медицинската
експертиза, съдебно-медицинско удостоверение, справки за съдимост.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля А., тъй като същият няма родствени
връзки с никой от участниците в инцидента, не е заинтересован от изхода на
делото и възпроизвежда факти, които е възприел лично. Неговите показания се
допълват отчасти с показанията, дадени от св.Р. М., който макар и брат на
пострадалия, възпроизвежда факти относно състоянието на М. около час след
инцидента. Последният свидетелства, че подсъдимият е изпитвал болки и
кръвотечение от носа.
Съдът
кредитира частично показанията на св.Р. само относно обстоятелството, че
подсъдимият М.Х.М. е нанесъл удар на съпруга й и той паднал на земята. Съдът не
дава вяра на твърденията й, че след като М. бил на земята А. и М. са му
нанасяли удари с юмруци и ритници, тъй като ако това беше действително така,
както заявява и съдебния медик, дори и към датата на медицинското
освидетелстване биха били налични такива находки – синини, отоци и пр., т. е.
биха били установени много повече увреждания и то в различни части на тялото. В
случая обективно установено е само счупването на носните костици.
Съдът
кредитира частично показанията на св.Мехмедова само в частта им, относно това
кои са присъствали по време на инцидента и падането на земята на тъжителя. Не
дава вяра на твърденията й, че подсъдимите не са нанасяли удари на М.О.М..
Съдът намери въз основа на всички събрани доказателства – писмени и гласни, че
именно съпругът й – М. е нанесъл един удар на пострадалия в областта на носа, в
резултат на който, а и под влияние на употребения алкохол, той паднал на
земята.
След анализ на
доказателствата, събрани на съдебното следствие – показания на свидетелите и
обективните находки в медицинското освидетелстване и съдебно-медицинската
експертиза, съдът намира, че именно
подсъдимият М.Х.М. е автор на инкриминираното деяние, за което е обвинен с
тъжбата.
От правна страна:
Съдът намира, че не се събраха
доказателства, които да обосноват категоричния извод, че А.Х.М. е осъществил
състава на престъпление по чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, от което
следва, че следва да бъде оправдан.
Безспорно се установи, че
подсъдимият М.Х.М. е нанесъл удар и причинил на пострадалия описаните в СМЕ
телесни увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с поведението му. Последните обаче видно както от СМЕ, така и
от СМУ, обуславят лека телесна повреда довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и
покриват признаците на престъпление по чл.130, ал.1 от НК. С тъжбата обаче
тъжителят е повдигнал обвинение срещу двамата подсъдими за извършено от всеки
от тях престъпление по чл.130, ал.2 от НК и преди приключване на съдебното
следствие не е направил искане за изменението му в такова по чл.130, ал.1 от НК. Съдът също не може да постанови осъдителна присъда за по-тежко
престъпление, тъй като обвинение за извършено такова липсва.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът
призна и двамата подсъдими М.Х.М. и А.Х.М. за невиновни в извършване на
престъпление по чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и ги оправда по повдигнатото обвинение.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК
Гражданският иск в размер на 5
000.00 лева предявен за заплащане солидарно от двамата подсъдими не е доказан
по своето основание и размер, поради което съдът го отхвърли като
неоснователен.
При този изход на делото
тъжителят М.О.М. на основание чл.190, ал.1 от НПК следва да заплати на
подсъдимите А.Х.М. и М.Х.М. сторените от тях разноски, а именно сумата 900.00
лева – възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
Председател: /П/
Ал. Великова