№ 562
гр. Велико Търново, 08.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско
дело № 20214000500477 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от М. К. КР. и И. П. Д. - К.а против
определение № 675 от 21.09.2021 г. по в.гр.д. № 444/2021 г. на Окръжен съд
Русе, с което решаващият състав е допълнил Определение № 521/30.07.2021
г., постановено по в.гр.д. № 444/2021 г. на Окръжен съд Русе в частта за
разноските, като е осъдил жалбоподателите да заплатят на адв. В.В. сумата от
200 лв. – адвокатско възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА безплатна правна помощ. В жалбата се излагат съображения, че не е
доказано по безспорен начин твърдението, че лицето В.К. е материално
затруднен, за да ползва безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА, което имуществено състояние е надлежно оспорено от жалбоподателите.
Молят съда да отмени обжалваното определение и вместо него бъде
постановено друго, с което се приеме, че не се дължи адвокатско
възнаграждение на адв. В..
Ответникът по жалба В.К., чрез адв. В. не заема становище по нея.
Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите
на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство,
намира следното:
1
Пред Окръжен съд Русе е подадена жалба от И. П. Д. – К.а и М. К.
КР., с правно основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, против действие на съдебен
изпълнител по изп.д. № 536/2016 г. на ЧСИ В. М., обективирано в
разпореждане от 16.06.2021 г., с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателите за суброгирането им в правата на кредитора. По тази жалба
длъжникът В. Л. К. е депозирал възражение, чрез пълномощника си адв. В.В..
С Определение № 521/30.07.2021 г. по в.гр.д. № 444/2021 г. Окръжен
съд Русе е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по
делото с мотива, че оспореното действие не подлежи на обжалване.
С молба от 09.08.2021 г. длъжникът В.К., чрез процесуалния си
представител, е отправил искане по реда на чл. 248 ГПК да бъде допълнено
постановеното определение, като на адвоката бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА.
Жалбоподателите М.К. и И. Д. са оспорили искането, като са
възразили, че длъжникът няма право на безплатна адвокатска помощ, тъй като
не е материално затруднено лице.
С обжалваното определение № 675 от 21.09.2021 г. по в.гр.д. №
444/2021 г. на Окръжен съд Русе, решаващият състав е приел за недоказано
твърдението, че длъжникът не попада сред кръга лица, имащи право на
безплатна правна помощ, като е анализирал представените писмени
доказателства, поради което на адв. В. се дължи възнаграждение, присъдено в
размер на 200 лв. Това определение е предмет на проверка в настоящото
производство.
При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните
правни изводи:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани
страни, против определение, за което закона изрично предвижда в чл. 248, ал.
3 ГПК възможност за обжалване, поради което същата е процесуално
допустима, и следва да се разгледа по същество.
Настоящият състав приема оспорваното определение за неправилно
по следните съображения: В депозираното възражение против подадената
жалба в производството по чл. 435 ГПК длъжникът е упражнил
2
процесуалното си право да поиска разноски от съда, за което е приложил
списък. Такива обаче в специфичното производство по чл. 435 ГПК не се
предвижда да се присъждат. Отговорността за разноските и разпределянето
им между страните е предвидена в чл. 78 и 79 ГПК. Първата хипотеза касае
присъждането им в исковото производство и по съществото си представлява
отговорност за недобросъвестно поведение на насрещната страна. Втората
хипотеза касае разпределянето на разноските в изпълнителното производство,
спазвайки отново същия принцип. В охранителните производства
отговорността за разноски е за сметка на молителя /чл. 541 ГПК/. От тук
следва извода, че процесуалното право на разноски винаги е изрично и
изчерпателно посочено в закона. В конкретния случай процесуални норми,
предвиждащи разпределяне на отговорност за разноски при обжалване
действията на съдебния изпълнител, няма, поради което липсва процесуално
основание за присъждането им, още повече че тук се иска отмяна на
незаконосъобразно действие на ЧСИ – трети за делото правен субект, чиито
действия са извън волята на страните в изпълнителното производство, поради
което няма как да бъде санкционирана коя да е от тях за разноски при
обжалването. По тези съображения искането на длъжника за присъждане на
разноски следва да бъде отхвърлено, последица от което е отмяна на
обжалваното определение и постановяване на ново в този смисъл.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 675 от 21.09.2021 г. по в.гр.д. № 444/2021
г. на Окръжен съд Русе, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Л. К., чрез пълномощника адв. В.В., за
допълване на Определение № 521/30.07.2021 г., постановено по в.гр.д. №
444/2021 г. на Окръжен съд Русе, в частта за разноските, като бъде присъдено
в полза на адв. В. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4