Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 28.10.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Ангелов,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 1 695/19 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв.
Ищецът М.П.И. твърди в
исковата си молба, че с постановление от 22.03.2017 г. бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 131 ал.1 т.4 и т.12 вр. чл. 129 ал.2 от НК по
досъдебно производство 1347/2016 г. по описа на 09 РУ - СДВР. Твърди се, че
през 2017 г. бил внесен обвинителен акт и в СРС било образувано нохд 8373/2017
г. по описа на 12 състав, НК. Твърди се, че с присъда от 27.02.2018 . бил
оправдан по повдигнатото обвинение, а присъдата влязла в законна сила на
14.03.2018 г.
Твърди се, че на ищеца му били причинени неимуществени
вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от образуваното и водено
срещу него наказателно производство. Изпитвал изключителен страх, променила се
психиката му и се затворил в себе си, станал раздразнителен. Твърди се, че две
години не можел да си намери работа.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявеният иск и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата
от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу него наказателно производство, ведно със законната лихва върху
сумата, както и сторените по делото разноски.
Ответникът – П.на Р
България, чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите
на дознанието, следствието, П.и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето,
което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е налице
влязла в сила присъда, с която същият е оправдан като от тези действия на
правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да са били
причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка, увреденият се
обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното
длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са
причинени виновно или не.
Ищецът релевира в исковата
си молба, като вредоносно поведение от страна на П.на РБ, състоящо се в
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за които е
бил привлечен като обвиняем. Видно от доказателствата
по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131
ал.1 т.4 и т.12 вр. чл. 129 ал.2 от НК. От ангажираните по делото доказателства
е видно, че с присъда от 27.02.2018 г., постановена по нохд 8373/2017 г. по описа
на СРС, НО, 12 състав същият е признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение. Присъдата е влязла в законна сила на 14.03.2018 г., видно от
приложеното нохд.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
В следствие на воденото срещу ищеца наказателно
производство той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни преживявания. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да
индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху честта и
достойнството му и е имал отрицателни изживявания за периода на наказателно
преследване / в този смисъл са решение 427/16.06.2010 г. по гр.д. 273/2009 г.
на Трето ГО на ВКС, решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г. На Четвърто
ГО на ВКС/. Разпитаният по делото
свидетел М.М.Б., в съдебно заседание от 21.10.2019 г. установява, че ищецът е претърпял неблагоприятни
в психологически и емоционален аспект преживявания. Съобразно правилото на
чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва
да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на
обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе
предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време, през
който е продължило воденото наказателно производство – около 1 година и 9
месеца /в досъдебна и съдебна фаза/, предприетата срещу него мярка на
неотклонение – „подписка” , тежестта на повдигнатите обвинения – за извършване
на престъпление, притежаващо белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл.
93 т.7 от НК/ в този смисъл решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д.
1916/2009 г., Четвърто ГО/.
С оглед критериите, визирани по-горе от настоящия съдебен
състав и ангажираните по делото от страните писмени и гласни доказателства
същият намира, че справедливо би било да се присъди сумата от 2 000 лв., която
би репарирала душевния дискомфорт на ищеца от воденото срещу него наказателно
производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за
сумата от 2 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 30 000
лв. следва да се отхвърли.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началният период на нейната дължимост е датата на влизане
в сила на оправдателната присъда т.е. 14.03.2018 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ и 2 000 лв. –
възнаграждение за адвокат като на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Заявеното
възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК в писмения отговор на ответника с оглед
извършените процесуални действия по делото, неговата фактическа и правна
сложност, цената на заявения иск, съпоставени с размерите на минималните
адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен
състав намира за основателно доколкото минималното адвокатско възнаграждение,
посочено в цитираната наредба възлиза на 1 430 лв. Припадащата се част от
адвокатското възнаграждение, съобразно уважената част от иска възлиза на сумата
от 95, 33 лв. т.е. на същия се следва и сумата от 105, 33 лв. – разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 на основание чл.2
ал.1 т.3 пр. 1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на М.П.И., ЕГН **********, със
съдебен адрес:*** – адв. Л.Н. сумата от 2 000
/две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на воденото срещу него наказателно производство по нохд 8373/2017 г.
по описа на СРС, НО, 12 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 14.03.2018 год. до окончателното й изплащане, като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен и
недоказан, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 105, 33 /сто и пет лева и тридесет и
три стотинки/ лв. – сторени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :