Р А З П О Р
Е Ж Д А Н Е № 15142
11.08.2020 г., гр. Пловдив
БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ- районен съдия при Пловдивски
районен съд, като съдия- докладчик по АНД № 4746/2020г. по описа на ПРС, І
н.с., след като се запознах с
материалите по делото, намирам, че същото подлежи на прекратяване, a жалбата на връщане като просрочена, по
следните съображения:
Производството по делото е
образувано по жалба вх. № 43983/ 24.07.2020, подадена от М.Н.М. срещу
Наказателно постановление № 18831/2008
по описа на сектор ПП при ОДМВР- гр. Пловдив.
Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН
наказателните постановления подлежат на обжалване в седем- дневен срок от
връчването им.
От представената по делото
справка за нарушител/ водач на жалбоподателя М.Н.М. се установява, че процесното НП е редовно връчено на
16.09.2011г., от когато е започнал да тече законоустановения срок за
обжалването му. В напълно идентичен
смисъл са и твърденията на самия жалбоподател, който изрично посочва в жалбата си, че НП е връчено брат му Р.М. на
дата 16.09.2011г., като в жалбата се съдържа и нарочно признание, че положеният подпис под НП, в графа
„получил” е именно на Р.Н.М., ЕГН **********.
Седмодневният срок за обжалване
на процесното НП е изтекъл на
23.09.2011г., а жалбата срещу него, видно от поставения върху нея
печат, е входирана на 24.07.2020г.,
почти 9 години по-късно, като по делото не са излагани твърдения, а не
са и представени доказателства за подаването й в по-ранен момент чрез пощенски
оператор.
От гореизложеното е видно, че НП,
като необжалвано, е влязло в сила на дата 24.09.2011г. и като такова се ползва с
юридически стабилитет и не подлежи на редовен инстанционен контрол по реда на
глава трета, раздел пети от ЗАНН.
В тази връзка следва да се
отбележи и че след изтичане на нормативно установения срок за съхраняване на делата
по влезли в сила наказателни постановления, цялата административно-наказателна преписка е
унищожена с протокол за брак № УРИ 1030р- 6981/ 20.03.2017г., в
изпълнение на заповед № 317з- 3146/ 31.08.2016г., изменена и допълнена със
заповед № 317- 3814/ 25.10.2016г. на директора на ОД на МВР- Пловдив.
Изцяло
неоснователни са твърденията на жалбоподателя за нередовност на връчването на
НП, доколкото същото било получено не лично от наказания субект, а от неговия
брат.
Действително
според чл. 58, ал. 2 ЗАНН препис
от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. В чл. 180,
ал.2 НПК, обаче (която намира субсидиарно приложение съгласно препращащата
норма на чл. 84 ЗАНН) изрично е предвидена възможност когато адресатът отсъства, връчването да се извърши на пълнолетен
член на семейството му.
Точно такъв е и процесния случай,
доколкото в жалбата се съдържат изрични
признания, че жалбоподателят
през 2011 година се е намирал в Република Германия, което обуславя и
законосъобразност на действията на наказващия орган по връчване на НП чрез брата на наказания субект, който
видно от ЕГН е бил пълнолетен към момента на връчването.
В напълно идентичен смисъл е трайната практика на Административен
съд- Пловдив, в която се приема, че връчването по реда на чл. 180, ал.2 НПК на член от семейството е редовно и поставя началото на седмодневния срок за
обжалване на наказателното постановление, като този срок започва да тече от момента, в който роднината (в случая брат) е
получил НП със задължение да го предаде, а не от момента, в който това задължение реално е изпълнено,
като от съда не се изисква да събира доказателства дали и в кой момент НП е
предадено от получилото го лице на наказания субект.
От гореизложеното е видно, че в процесния
случай, както вече се посочи, срокът за
обжалване е започнал да тече на 16.09.2011г. и е изтекъл на 23.09.2011г. без в
неговите рамки да е подадена жалба срещу НП.
Така
изрично Определение № 826 от 26.04.2018 г. по к. ч. адм. н.
д. № 1089 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив,
Определение № 1021 от 25.05.2017 г. по н. д. № 1324 / 2017 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив, Определение № 159 от 24.01.2017 г. по н. д. №
187 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Определение №
2098 от 06.12.2016 г. по н. д. № 2833 / 2016 г. на XX състав на Административен
съд - Пловдив, Определение № 1228 от 14.05.2014 г. по н. д. № 1123/2014 г. на
Административен съд – Пловдив, Определение № 210 от 28.1.2014 г. по н. д. №
3622/2013 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Определение № 2058
от 05.08.2013 г. по н. д. № 1439/2013 г. на Административен съд – Пловдив.
В аналогичен смисъл е
и практиката на АССГ- Определение
№ 1256 от 11.2.2019 г. по адм.д. № 1067/2019 г. на Административен съд - София,
Определение № 7988 от 13.12.2018 г. по адм. д. № 10739/2018 г. на
Административен съд - София, Определение № 5546 от 08.8.2017 г. по адм.д. №
6926/2017 г. на Административен съд - София, Определение № 636 от 31.1.2017 г.
по адм.д. № 450/2017 г. на Административен съд – София, както и практиката на Административните съдилища
от Апелативния район- Определение от 26.09.2018 г. по к. ч. адм. н. д.
№ 404 / 2018 г. на Административен съд - Стара Загора, Определение от 13.11.2018 г. по к. ч. адм. н.
д. № 1010 / 2018 г. на Административен съд - Хасково, Определение от 19.09.2018
г. по к. ч. адм. н. д. № 772 / 2018 г. на Административен съд – Хасково.
В същия смисъл е и трайната практика
на Върховен административен съд,
която приема, че съгласно чл. 180, ал.2 НПК връчването
на пълнолетен член на семейството необоримо
се приравнява от закона на надлежно връчване на самото лице, като
липсва законова норма, която да задължава съда да изследва въпроса дали
получилото съобщението лице реално е изпълнило задължението си да го предаде на
неговия адресат.
Евентуалното
неизпълнение или закъсняло изпълнение на
това задължение би могло да бъде основание за ангажиране отговорността за вреди по чл. 182, ал.2 НПК, но не и да рефлектира върху преценката за
допустимост на просрочена жалба.
Така изрично Определение № 7302 от
04.06.2018 г. по адм. д. № 5979/2018 на Върховния административен съд,
Определение № 3630 от 21.03.2018 г. по адм. д. № 2862/2018 на Върховния
административен съд, Определение № 15196 от 11.12.2017 г. по адм. д. №
12752/2017 на Върховния административен съд, Определение № 11047 от 21.09.2017
г. по адм. д. № 9792/2017 на Върховния административен съд, Определение № 11190
от 24.09.2014 г. по адм. д. № 11658/2014 на Върховния административен съд.
Следва да бъде съобразено и
Определение № 354 от 04.02.2013 г. по н. д. № 49 / 2013 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, в което са дадени принципните указания, че при
преценка редовността на връчването могат и следва да се съобразяват и признанията за релевантните факти, които
са направени в жалбата- в случая, че през 2011 година жалбоподателят е бил в чужбина и НП е
получено от брат му, което съгласно цитираната обилна съдебна практика
е достатъчно за извод, че процесното
НП е надлежно връчено на 16.09.2011г., откогато е започнал да тече 7-дневния
срок за обжалване.
Само за пълнота на изложението следва
да се посочи, че действията на наказващия орган по връчване на НП чрез брата на
жалбоподателя са били само и изцяло в
негов интерес, доколкото в този случай се запазва възможността той да узнае за НП и да го обжалва в
законоустановения срок. Казаното е особено важимо, доколкото предвид признанията,
че жалбоподателят се е намирал за продължителен период от време в чужбина, е
била изцяло приложима и фикцията на чл. 58, ал.2 ЗАНН, при която се приема, че
НП е редовно връчено, без въобще наказаният субект да има възможност да разбере
за него.
При извод за просрочие на жалбата, същата на основание чл. 323, ал. 1, т.2 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 63, ал.2 ЗАНН, вр. чл. 59, ал.2 ЗАНН следва да бъде
върната, а производството по делото прекратено, доколкото правото на наказания
субект да обжалва наказателното постановление е погасено с изтичане на
седмодневния преклузивен срок за това.
Така мотивиран,
Р А З П О Р
Е Ж Д А М :
ВРЪЩАМ като просрочена жалба вх. № 43983/ 24.07.2020, подадена
от М.Н.М. срещу Наказателно постановление № 18831/2008 по описа на сектор ПП при ОДМВР- гр. Пловдив
ПРЕКРАТЯВАМ производството по АНД 4746/2020г. по описа на ПРС
Препис от настоящето Разпореждане ДА СЕ ИЗПРАТИ на жалбоподателя и административно наказващия орган
Разпореждането подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от получаването му пред Административен съд – град
Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.