О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428 30.06.2023г. Стара Загора
Старозагорският административен съд, в закрито заседание на тридесети
юни през
две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова
ч.к.адм. дело № 294 по описа за 2023, год, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 229 от АПК, образувано по частна жалба на А.Т.С. против определение №203/23.03.2023г
постановено по адм.д.№150/2023г по описа на Административен съд Стара Загора, с
което производството, образувано по жалбата му срещу Заповед №
Л-302/20.01.2023г издадена от Началника на Затвора гр. Стара Загора, е
прекратено на осноавние чл. 159 т.1 от АПК – актът не подлежи на оспорване.
Със Заповед №Л-302/20.01.2023г
Началникът на Затвора гр. Стара Загора е наложил дисциплинарно наказание
«извънредно дежурство по поддържане на чистота и хигиената за срок от 7 дни» за
извършено нарушение по смисъла на чл. 100 ал.2 т.1 от ЗИНЗС – не спазване на
реда и дисциплината в помещенията, извършено чрез държане на 47 броя фонокарти,
придобити възмездно от друг лишен от свобода. Тази заповед е била обжалвана по
реда на чл. 110 ал.1 от ЗИНЗС пред главния директор на Главна дирекция «Изпълнение
на наказанията», който със своя Заповед №Л-716/14.02.2023г е отхвърлил жалбата
на С. и е потвърдил наложеното дисциплинарно наказание по чл.101 т.2 от ЗИНЗС.
С частната жалба
се твърди, че няма изрична законова разпоредба, която да изключва от обхвата на
съдебния контрол заповедите с наложени дисциплинарни наказания по чл.101 т.1 до
т.6 включително от ЗИНЗС, поради което определението за оставяне на жалбата без
разглеждане поради недопустим предмет на оспорване е постановен в нарушение на
чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България. Изключение от
Конституционния принцип за съдебен контрол за законосъобразност върху актове и
действията на администрацията може да бъде предвидено само в закон, при това
само изрично. Не може да бъде извеждано по тълкувателен път, а когато се
препятства достъпа да съд и се отказва право на съдебно обжалване се нарушава и
чл. 6 §1 и чл.13 от ЕКЗПЧ. Въпросът за административно правния характер на
дейността на органите по изпълнение на наказанията, включително и този, че
актовете за налагане на дисциплинарни наказания за административни като
постановени при упражняване на изпълнително разпоредителна дейност с
властнически правомощия е разрешен по тълкувателен път с ТП №2/19.05.2015г по
дело №2/2014г на ОСГТК на ВКС и Първа и
Втора колегии на ВАС на РБ. Съгласно съдебната практика на ЕСПЧ
ефикасността на средството за защита не се състои в благоприятния изход от
съдебното производство, а във сигурната възможност за независим съдебен контрол
на всеки постановен акт. Превратно се тълкуват разпоредбите на чл. 110 и чл.11
от ЗИНЗС, в които изрична забрана за съдебен контрол върху наложениет
дисциплинарни наказания по чл.101 т.1 до т.6 от ЗИНЗС не е установена.
Следователно не може да се отказва достъп до съд. Твърди се, че практиката да
не се допускат заповедите за налагане ан дисциплинарни наказания, извън
най-тежкото, до съдебен контрол за законосъобразност е нарушение на чл.13 вр. с
чл.6 от ЕКЗПЧ, което поставя въпроса за нарушаване и на чл. 5 от същата. От
съда се иска да бъде отменено Определение №203/23.03.2023г по адм.д.№150/23г по
описа на АС Стара Загора и да се разгледа жалбата по същество.
Ответникът - Началник на Затвора гр.Стара
Загора оспорва основателността на частната жалба. Позовава се на решение
№5/1996г на Конституционния съд на
Република България, според което изключение от обхвата на съдебния
контрол може да бъде предвидено със закон по отношение на актове, които не
накърняват конституционно признати основни права и свободи на гражданите, или
когато друга, по-висша но изрично конституционно прогласена ценност трябва да
бъде приоритетно защитена. Заповедите по чл.101 от ЗИНЗС са средства за
поддържане на реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода и
представляват актове постановени по силата на специален закон. Изрично е
установен реда за обжалване на различните видове дисциплинарни наказания като
само за най-тежкото е предвиден съдебен контрол за законосъобразност. Изключен
е общия ред за обжалване на индивидуални административни актове, поради което
не може да се приеме, че липсва изрична забрана за съдебен контрол за
законосъобразност. Иска от съда да бъде оставено в сила обжалваното
определение.
Административен съд Стара Загора, като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С
разпоредбите на чл. 110
и чл. 111
от ЗИНЗС са предвидени възможностите за обжалване на заповедите на
налагане на дисциплинарни наказания. В чл. 110 ЗИНЗС е посочено, че заповедите за дисциплинарно наказание, издадени
от началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, се обжалват
пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора,
подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията", а в случаите по чл.
104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват
в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта.
Правомощието на компетентния орган е да се произнесе по жалбата с мотивирано
решение, с което да отмени заповедта, да отхвърли жалбата и потвърди оспорената
заповед или да отмени заповедта и върне преписката на органа, издал заповедта,
с допълнителни указания. От своя страна нормата на чл. 111 ЗИНЗС изрично разграничава реда за обжалване на заповедите за
наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" от
останалите видове дисциплинарни наказания, като е посочено, че заповедта за
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ подлежи на оспорване
пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от
обявяването й. В предвидения съдебен контрол са посочени и възможностите на
съда при произнасяне, които не се отличават от тези на административния орган,
постановяващ решение – да потвърди заповедта, да отмени заповедта или да отмени
заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта, със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Въз
основа на тази нормативна регламентация се налага извод, че законодателят е
предвидил осъществяване на съдебен контрол само по отношение на заповедите,
касаещи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – „Изолиране в
наказателна килия“, а досежно останалите, по-леки по вид дисциплинарни
наказания, в това число и за наказанието по чл.101, т.2 от ЗИНЗС -
"извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до
7 дни", е предвидено оспорване единствено по административен ред. Законодателното разрешение за специален ред за обжалване
на дисциплинарните мерки, налагани като средства за управление на реда и
дисциплината в местата за лишаване от свобода отговаря на поставените от чл.120
ал.2 от Конституцията на Република България условия за изключителност на
основанията, така както са тълкувани от Конституционния съд в цитираните от
страните по настоящото производство решения. Дисциплинарните мерки по чл.101
т.1 до т.6 от ЗИНЗС – забележка, извънредно задължение за почистване, отмяна
или не предоставяне на мерки за поощрение, съответно временно лишаване от право
на хранителна пратка, имат
за предмет времено лишаване на наказания от мерките за поощрение. Те не засягат
основни човешки права на лишените от свобода, защитавани от Конституцията на
страната като основни и неотменими. Изложените в частната жалба аргументи
касателно последиците на дисциплинарните
наказания върху режима и срока на изтърпяване на наказанието не могат да
обусловят извод, че следва да бъдат допускани до съдебен контрол за
законосъобразност след като такъв е изрично изключен. Доводите за нарушение на
чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧ при прилагане на закона в точния му смисъл също са не
основателни, след като е налице стриктно спазване на изискването на чл.120 ал.2
от Конституцията на Република България.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 във връзка с чл.236 от АПК,
Старозагорският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Определение № 203/ 23.03.2023г постановено по адм.д.№150/23г по описа на
АС Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.