РЕШЕНИЕ
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети ноември двехиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 765 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника Ц.Е.С., чрез назначения особен представител, срещу решение от
19.10.2020г., постановено по гр. дело № 72892/2016г. на Софийски районен съд, 38
състав, с което са уважени предявените
по делото искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено в
отношенията между жалбоподателя и ищеца „Т.С.” ЕАД, че Ц.Е.С. дължи плащане на
сумата 390. 62 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.11.2013г. до м.04.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда - 03.08.2016г. до окончателното й изплащане; сумата 42. 43 лв., представляваща лихва за
забава за период от 01.01.2014г. до 07.06.2016г.; сумата от 14. 88 лв., представляваща цена на
извършена услуга "дялово разпределение" за периода от м. 11.2013 г.
до м.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 03.08.2016г. до
окончателното й изплащане и сумата 1. 37
лв., представляваща законна лихва за забава за период от 01.01.2014 г. до
07.06.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 43627/2016 г. на СРС, 38 състав.
В жалбата се
поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради
нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Въззивникът
сочи, че по делото не е доказано наличие на сключен между страните договор с
предмет доставка на топлинна енергия. Твърди, че сключения между ищцовото
дружество, третото лице – помагач и етажната собственост договор е с изтекъл
срок. Излага, че гаранционният срок на монтираните измервателни уреди също е изтекъл
през 2012г. Поддържа, че в подаденото заявление – декларация от 29.01.2009г. е
заявено изрично, че няма да се ползва топлинна енергия. Твърди, че в имота не е
доставяна топлинна енергия, поради което не е
налице пасивна материалноправна легитимация по исковете и не дължи цена
за доставена топлинна енергия в процесния апартамент. Моли съда да отмени
решението и да отхвърли исковете.
Въззиваемият - ищец „Т.С.”
ЕАД не е депозирал отговор на въззивната жалба. В хода на устните прения
оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Третото лице - помагач не заявява
становище по въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо.
С оглед
доводите във въвзивната жалба, по съшщество следва да се отбележи следното:
Предявени
са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за
които е издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № 43627/2016 г. на СРС, 38 състав.
СРС
е уважил исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно
доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия.
Въззивникът
– ответник е оспорил исковете, с доводи за липса на доказано облигационно отношение между страните по доставка на
топлинна енергия. В тази връзка съдът намира следното:
По делото е безспорно
установено от приетите доказателства, че със заповед от 14.11.2008г. на Кметка
на СО – район „Връбница“ ответникът Ц.Е.С. е бил настанен в процесното общинско
жилище, с административен адрес ж.к. „*****, въз основа на която е бил сключен
безсрочен договор за наем. Съгласно неоспорено писмо от СО-район Връбница от
19.05.2016г., към този момент договорът
за наем е действащ.
По делото е представено заявление
– декларация от 26.01.2009г. от ответника до „Т.С.“ ЕАД за откриване на партида
на негово име за процесния имот. В заявлението е декларирано, че домакинството
му се състои от 1 член. Съгласно представените от третото лице - помагач
доказателства, е открита партида на името на ответника и на негово име са
издавани фактурите и изравнителни сметки за процесния период.
Съгласно действащата норма
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която е приложима за процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинната енергия.
Съгласно задължителните
указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни Общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР), като писмената форма на договора е форма за
доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените
имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Прието е в горецитиранато ТР, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди, като наличието
на договорни отношения подлежи на доказване по общия исков ред, например чрез
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
С оглед изложеното по-горе,
настоящият състав намира, че в случая е доказано наличие на облигационно
правоотношение между ответника, като наемател на процесното общинско жилище и „Т.С.“
ЕАД, по сключен договор за доставка на топлинна енергия за процесния абонатен номер
267100. С оглед представеното заявление –декларация за откриване на партида, се
налага извод, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия през
разглеждания период и като страна по договора за доставка на топлинна енергия,
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Ето защо и с оглед разясненията,
дадени с горепосоченото Тълкувателно решение, ответникът дължи цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди.
Без значение за изхода на
спора е дали ответникът действително е ползвал имота през процесния период, с
оглед наличието на сключен договор за облигационно ползване на имота. Поради
това оплакването в жалбата в тази връзка е неоснователно.
Неоснователни са доводите в
жалбата, обвързващи дължимостта на сумите за доставена топлинна енергия със
срока на договора между „Т.С.“ ЕАД и дружеството, извършващо дялово
разпределение. Задължението за заплащане на потребената топлинна енергия на
потребителя не е обвързано от обстоятелството дали договора за дялово
разпределение, сключен между етажните собственици и ТЛП, е продължен след
изтичане на срока на действието му, тъй като във всички случаи е предвиден
механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия в ЗЕ и Наредба №
16-334/2007г.
Неоснователно е и
оплакването, че топлинна енергия не е доставяна в процесния имот и не се дължи
цена за нея. Съгласно приетото и неоспорено заключение на СТЕ, сградата, в
която се намира процесният имот, е топлоснабдена. Вещото лице е съобразило, че
в имота няма работещи отоплителни тела, като на абоната не са начислени суми за ТЕ за отопление. Присъдената сума
включва ТЕ, отдадена за сградна инсталация и за БГВ, начислена по отчета на
един водомер за топла вода, монтиран в имота. Съгласно заключението на вещото
лице, през процесния период са извършени реални отчети на водомера през
м.05.2014г. и м.04.2015г. и талоните за отчет са подписани от абоната. По арг.
от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата. Ето защо суми за доставена ТЕ за сградна инсталацияса
дължими, т.е. установени по основание, а размерът им, освен че не е спорен, се
установява и от приетото по дело заключение на СТЕ и представените изравнителни
сметки.
По същите съображения е неоснователно
и възражението за недължимост на сумите за топлинна енергия поради изтекъл
гаранционен срок на монтираните разпределителни уреди. Предвид задълженията на
ответника единствено за суми за сградна инсталация, от значение за размера на
задълженията му е изправността на монтирания общ топломер, за който е
установено, че е преминавал периодични проверки, съгласно изискванията на
Закона за измерванията .
По отношение на исковете за
мораторни лихви не са релевирани конкретни оплаквания, по които въззивният съд
дължи произнасяне.
С оглед всичко изложено,
жалбата е неоснователна на релевираните в нея доводи и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на
въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски, както са претендирани -
за юрисконсултско възнаграждение. По арг. от чл. 78, ал. 8 ГПК, същото следва
да бъде определено в размер на сумата 50 лв., с оглед действителната фактическа
и правна сложност на делото.
На основание чл. 280, ал. 3
от ГПК и предвид цената на предявените искове, настоящото решение е
окончателно.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение 19.10.2020г., постановено по гр. дело № 72892/2016г. на Софийски
районен съд, 38 състав.
ОСЪЖДА Ц.Е.С.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, сумата 50 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението е постановено при
участие на „Н.И.“ ООД – трето лице - помагач на въззивника-ищец „Т.С.” ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.