№ 28
гр. Кула, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20211330200109 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от Л. СЛ. Л. с ЕГН ********** от с. Г., общ. В., обл. В.,
ул. „ Петнадесета” № 27 против Наказателно постановление № 503 от
04.08.2021г. на директора на РДГ – Берковица, с което му е наложено
административно наказание за извършено нарушение по чл. 257, ал.1,т.2 от
Закона за горите, а именно „глоба“ в размер на 300 лв. по чл. 257, ал.1,т.2 от
Закона за горите за това, че като лице упражняващо лесовъдска практика е
издал превозен билет /ПБ/ 7290/00117 от 07.07.2021г. за 6,00 пр. куб. м. дърва
за огрев от дървесен вид дъб на товарен автомобил с регистрационен номер
..., марка „ Ивеко“, а в автомобила са били натоварени 10,00 пр. куб.м. дърва
за огрев от дървесен вид дъб, като нарушението е извършено и открито на
07.07.2021г. на черен път землището на с. Бойница, общ. Бойница, обл. В.,
между отдел 18, подотдел“ з4“ и асфалтов път VID 1020 с. Бойница – с. Г..
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено при съществени
процесуални нарушения. Посочва се в жалбата, че не е посочена нормата,
1
съдържаща изискуемо правило за поведение, което не е изпълнил
жалбоподателя, а отговорността му е ангажирана на основание норма, който е
бланкетна и не съдържа такова правило.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован не се явява, а се
представлява от адвокат Л.М. от АК – В.. Същият поддържа жалбата и иска
отмяна на наказателното постановление на посочените в жалбата основания,
както и на допълнително изложени –неточност в имената на жалбоподателя,
както и разминаване на мястото на извършване на нарушението, което е
посочено в наказателното постановление и установеното от разпита на един
от свидетелите по делото. Въззиваемата страна – директора на РДГ –
Берковица не се явява и не се представлява. Не изразява становище.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия
Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество същата е
основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното: По делото не се оспорва, че
жалбоподателят е лице упражняващо лесовъдска практика. На 07.07.2021г.,
около обяд свидетелят П.П. – полицейски служител в РУ – Кула, заедно с
колегата си Герасим Тошев пътували със служебен автомобил по път VID
1020 в посока с. Бойница, когато видели от черен път да излиза товарен
автомобил марка „Ивеко“с регистрационен номер ..., натоварен с дърва, който
спрели за проверка. При извършената проверка им бил предоставен превозен
билет 7290/00117 от 07.07.2021г. издаден от жалбоподателя за 6,00 пр. куб. м.
дърва за огрев от дървесен вид дъб. Свидетелят П. се усъмнил, че отразеното
количество дървесина не отговаря на натовареното в товарния автомобил, за
което извикали за съдействие служители на ТП ДГС – В.. На място отишъл
свидетелят Р., който извършил замерване на дървесината в присъствието и на
жалбоподателя, който също бил дошъл на мястото, след като бил уведомен от
шофьора на автомобила – румънски гражданин. При измерването на
2
дървесината било установено в товарния автомобил са натоварени 10 пр. куб.
м. дърва за огрев от дървесен вид дъб, за което свидетелят Р. съставил
Констативен протокол/КП/ серия СЗДП № 141996/07.07.2021г. съставил
АУАН № 503/21г. срещу жалбоподателя за това, че като лице упражняващо
лесовъдска практика е издал превозен билет /ПБ/ 7290/00117 от 07.07.2021г.
за 6,00 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид дъб на товарен автомобил с
регистрационен номер ..., марка „ Ивеко“, а в автомобила са били натоварени
10,00 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид дъб, като нарушението е
извършено и открито на 07.07.2021г. на черен пътв землището на с. Бойница,
общ. Бойница, обл. В., между отдел 18, подотдел“ з4“ и асфалтов път VID
1020 с. Бойница – с. Г., като деянието било квалифицирано като нарушение на
чл.257, ал. 1, т.2 от ЗГ. Така описаната фактическа обстановка била изцяло
възприета от администратинтонаказващият орган, който издал атакуваното
наказателно постановление, с което за квалифицираното от него деяние по чл.
257, ал.1, т.2 от ЗГ, на основание същия текст, на жалбоподателя наложил
административно наказание – глоба в размер на 300.00 лева. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 09.08.2021г. по пощата.
Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин
от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Р. –
актосъставител и Пламен Веселинов П. – полицейски служител в РУ Кула, с
разпита, на което се установява, че на 07.07.2021г. на черен път землището на
с. Бойница, общ. Бойница, обл. В., между отдел 18, подотдел“ з4“ и асфалтов
път VID 1020 с. Бойница – с. Г. на товарен автомобил с регистрационен номер
..., марка „ Ивеко“ са били натоварени 10,00 пр. куб.м. дърва за огрев от
дървесен вид дъб, като водачът на автомобила е представил за
транспортираните от него дърва Превозен билет 7290/00117 от 07.07.2021г.,
който е издаден от жалбоподателя и за 6 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен
вид дъ, като последното обстоятелство се установява и от приетия по делото
превозен билет. В подкрепа на посоченото е и приетия по делото Констативен
протоколи серия СЗДП № 141996/07.07.2021г.,
Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на
формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между
тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към
фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за
3
предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат
кредитирани като обективно верни.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция
по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие
(право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107,
ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание-
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34,
ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя, както и на НП.
Съдът намира за основателно изведеното от жалбоподателя оплакване за
това, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на атакуваното
наказателно постановление, а именно: ангажирането на отговорността на
жалбоподателя на основание на бланкетна норма, в която не се съдържа
изискуемо правило за поведение .
Както в АУАН, така и в НП е прието, че жалбоподателят е нарушил чл.257,
ал.1, т.2 от ЗГ. Текстът на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ предвижда налагане на
наказание „Глоба“ от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко
наказание, за длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика,
което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на
подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански
планове и програми. Видно е, че цитираният текст представлява санкционна
норма, която се явява бланкетна, доколкото в нея не се съдържат
изискваниятата към съответните документи, които, ако бъдат нарушени при
съгласуването, одобрението или издаването на същите, посочените лица
носят административнонаказателна отговорност, поради което, за да бъде
санкционирано лицето на това основание е необходимо да се посочи
конкретната правна норма, в която се съдържа съответното изискване или
съдържание на конкретния документ, за да се прецени дали наистина е налице
4
твърдяното нарушение.
В обстоятелствената част на акта и постановлението е посочено, че
жалбоподателят, в качеството си на длъжностно лице, упражняващо
лесовъдска практика е издал превозен билет, който не отговаря на
дървесината, която е била транспортирана с процесния товарен автомобил, от
което не става ясно коя императивна норма на закона е нарушена. В чл. 211 от
Закона за горите, в чл. 15 и сл. от Наредба № 1 от 30 януари 2012г. за
контрола и опазването на горските територии, както и в съответна заповед за
определяне на съответния образец на превозния билет се съдържат различни
изисквания, на които трябва да отговарят издаваните превозни билети, като
непосочването на нарушената правна норма поставя в невъзможност
жалбоподателя да организира адекватно своята защита и респективно съда да
осъществи контрол върху издадения акт.
Съгласно чл.42 т.5 от ЗАНН, респ. чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН относно
реквизитите на акта и постановлението, същите трябва да съдържат и
законните разпоредби, които са били нарушени. Приетите за нарушени
законни разпоредби трябва да са посочени конкретно, точно и ясно,
доколкото противното в твърде сериозна степен застрашава правото на
защита на санкционираното лице.
С оглед на посоченото, съдът намира, че посоченото по-горе процесуално
нарушение е съществено, защото е довело до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя и не би могли да бъде санирано от настоящата съдебна
инстанция, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
По отношение на възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че е допусната грешка при изписването на фамилното име на
жалбоподателя в атакуваното наказателно постановление, което е основание
за отмяната му, съдът намира следното: Действително се касае за грешно
изписване на фамилното име на жалбоподателя в атакуваното наказателно
постановление, като в същото е изписано „ Лозанов“, а действителното е „
Л.“, видно от служебно направена справка. В АУАН и в констативния
протокол от проверката името е изписано коректно. В наказателното
постановление обаче е посочен ЕГН, собственото и бащиното имена също са
посочени коректно, поради което съдът приема, че самоличността на
нарушителя е безспорно установена с правилно посочване на останалите
5
индивидуализиращи данни за лицето. В тази насока следва да се посочи, че
всички реквизити относно индивидуализацията на нарушителя се съдържат,
както в АУАН, така и в издаденото НП, поради което не е налице нарушение
на изискването по чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН и не може да се приеме, че е
налице нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице,
поради което и не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е основание за отмяна на наказателното постановление.
Съдът намира за необходимо да посочи, че и в жалбата и в пълномощното, с
което е упълномощен процесуалния представител на жалбоподателя е
изписано „ Лозанов“ и е посочено същия ЕГН, както и в атакуваното
наказателно постановление.
Относно третото възражение на жалбоподателя относно разминаване на
мястото на извършване на деянието, което е посочено в наказателното
постановление и установеното от разпита на свидетеля П., съдът намира
следното. От разпита на полицейския служител П. се установява, че
товарният автомобил е спрян за проверка,веднага, след като е излязъл от
черния път на асфалтов път VID 1020 с. Бойница – с. Г., а свидетелят Р.
посочва, че когато е отишъл на мястото и е извършил проверката, товарният
автомобил е бил на черния път, непосредствено преди асфалтовия, както е
посочено и в АУАН и в наказателното постановление. Съдът намира, че това
разминаване е несъществено. Съдът обаче, намира за необходимо да посочи,
че по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства посоченото
място да е място на извършване на нарушението, защото това безспорно е
мястото, където е извършена проверката, а на нарушителя е вменено
нарушение във връзка с издаването на превозен билет, като по делото няма
ангажирани доказателства на посоченото място да е издаден билетът.
Изискването за посочване на точното място на извършване на нарушението
на първо място е във връзка с чл. 48 от ЗАНН, който определя компетентния
да разгледа административнонаказателната преписка орган. Компетентния
орган е този, в чийто район е извършено нарушението. При липса на
посочване на място на извършване на нарушението не е ясно кой е
компетентния да издаде наказателното постановление орган. Съгласно чл. 48
от ЗАНН административнонаказателната преписка се разглежда от
административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено
нарушението. Когато не може точно да се определи местоизвършването на
6
нарушението, компетентен да разгледа преписката е
административнонаказващият орган, в чийто район се намира
местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било
образувано производството. Именно затова законът е поставил като
задължителен реквизит посочването на място на извършване на нарушението
и липсата на този реквизит е съществено нарушение на формата на
издаденото наказателно постановление, което не може да бъде санирано.
Също така това води на практика и до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, защото на същото не са посочени всички релевантни
обстоятелства, спрямо които да може да организира адекватно защитата си,
както и прави невъзможно упражняване на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото в
съдебното производство следва да се установява съществуването или
несъществуването на описаното именно в наказателното постановление
административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически
установеното действие или без действие на лицето със законовата норма,
определяща същото като административно нарушение. В случая не е
посочено, че е невъзможно да се установи мястото на извършване на
нарушението, а същото е посочено, но не са ангажирани каквито и да било
доказателства в подкрепа на това.
Съдът намира, че посоченото съществено нарушение на процесуалните
правила също е достатъчно основание за отмяната на процесното наказателно
постановление.
По тези съображения наказателното постановление, като издадено в
нарушение на изискванията на процесуалния закон, следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 503 от 04.08.2021г. на директора
на РДГ – Берковица, с което на Л. СЛ. Л. с ЕГН ********** от с. Г., общ. В.,
обл. В., ул. „ Петнадесета” № 27 е наложено, на основание чл. 257, ал.1,т.2 от
Закона за горите, административно наказание „Глоба“ в размер на
300/триста/лева за извършено нарушение по чл. 257, ал.1,т.2 от Закона за
горите, като незаконосъобразно.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. В. по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
8