Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, ... ..
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на двайсет и първи
февруари през две хиляди и двайсета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ЦВЕТОМИРА
БАЕВА, докладчик чл.съдия Ангелова, като разгледа в.гр.д.№74/2020г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 ,чл.422 от ГПК, вр.с чл.410,ал.1,т.1
от КЗ.
С Решение
№519/06.12.2019г.,пост.по гр.д.№693/2019г. РС-Троян е отхвърлил, като
неоснователен и недоказан,предявения от ЗАД“Б.В.И.Г.“ с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр.С.,ул.„П.“№5, представлявано от Н.Д.Ч.
и И.И.Г., чрез адв.П.И.А.-***, против А.Ю.А. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, иск по реда на чл.422 от ГПК
за установяване съществуване на следното вземане - сумата 1072.54
(хиляда седемдесет и два лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща регресна претенция по
чл.410,ал.1,т.3, вр. с т.1 от КЗ за изплатено от ЗАД„Б.В.И.Г.“ застрахователно
обезщетение за вреди причинени при реализирано ПТП от ловно куче, собственост
на А.Ю.А., по застрахователна полица № ********/21.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2019г. до окончателното й
изплащане. Застрахователят е осъден да заплати на А.Ю.А. сумата
350лв.,представляваща сторени съдебно – деловодни разноски.
Постъпила е жалба от ЗАД "Б.В.И.Г."
с ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление в гр.С., р-н "Т.", пл."П."№5, представлявано
заедно от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и Т. И.И., чрез пълномощник адв.П.И.А.
***, със съдебен адрес ***2Б, против решението. Твърди, че е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Моли да се отмени и вместо него се постанови друго,
с уважаване изцяло на предявения иск и
се присъдят направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Не споделя извода на първоинстанционния
съд, че не е налице хипотезата па чл.50 от ЗЗД спрямо ответника, като
собственик на ловното куче, което с навлизането си на пътното платно е станало
причина за реализиране на ПТП, при което са били увредени различни детайли на
застрахования а**омобил. Не е съгласен и с тезата за недоказаност на механизма
на настъпилото ПТП.
Не се спори,че на 21.08.2018г.
застрахователното дружество е сключило имуществена застраховка "Каско
Избор" с Б.А.Б. от гр.Л., по силата на която е застраховало за всички
рискове лек автомобил марка "Ауди", модел „**", с рег.№ ** ****
КМ, със срок на действие на застраховката за периода от 22.08.2018г. до
21.08.2019г. Издадена е на застрахования застрахователна полица №********/21.08.2018г.
Не се спори и че на 13.01.2019г., на
път 1-
Не е спорно също, че за настъпилото ПТП
е съставен Протокол за ПТП с бланков №1688334/13.01.2019г. на ОД на МВР-Ловеч,
както и че на ответника е съставен АУАН с бланков № 984891/13.01.2019г. за
нарушение на чл.106,ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Не се спори, че за настъпилото
застрахователно събитие, въз основа на заявление от 15.01.2019г., при ищеца е
образувана застрахователна преписка (шета) №******* /или референтен №51-06010-****/19/
по описа на ЗАД "Б.В.И.Г.", като видно от доклада по същата,
материалните щети по увредения а**омобил са оценени в размер на сумата от 1
072.54 лв., от която, след приспадане на дължима застрахователна премия в
размер на 186.56лв., ищецът е заплатил сумата от 885.98лв. с преводно нареждане
на 29.01.2019г. на собственика на увреденото МПС - Б.А.Б..
Спорни по делото, с оглед наведените
твърдения от ответника в писмения отговор на исковата молба, са следните
въпроси:
Първо: Ответникът собственик ли е на
кучето, станало причина за реализиране на процесното ПТП? Налице ли са
достатъчно доказателства за настъпил деликт, обосноваващ отговорността на
ответника?
Второ: Отговорен ли е ответникът по
така предявения иск с оглед твърдението му в писмения отговор на исковата
молба, че с влязло в законна сила решение на съд е установено, че не е виновен
за настъпване на ПТП?
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства прави следните правни изводи:
Въззивникът се позовава се на
чл.410,ал.1,т.1 от КЗ и твърди,че с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
причинителя на вредата, а съгласно т.3 срещу собственика на вещта и лицето,
което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл.50 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно нормата на чл.50 от ЗЗД за
вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно,
тези лица отговарят и когато животното е избягало или се с изгубило.
Сочи,че за да бъде уважен регресният
иск на застрахователя, суброгирал се в правата на застрахования, на основание
чл.410,ал.1,т.3 вр. с т.1 от КЗ, е необходимо доказването на няколко
предпоставки:
1.Застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка (валиден застрахователен договор)
2.В изпълнение на този договор
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение и
3.Отговорност на прекия причинител на
вредите, които следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда,
противоправност, причинна връзка и вина.
С оглед на събраните по делото писмени
и гласни доказателства счита, че са налице всички предпоставки, за да бъде
уважен искът. Налице е валиден застрахователен договор за имуществена
застраховка, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило
застрахователно събитие, в следствие на виновно и противоправно поведение на
ответника. В изпълнение на този договор ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение във връзка с настъпването на застрахователното събитие на
13.01.2019г. и е налице отговорност на прекия причинител за настъпването на
вредата - в случая ответникът, като собственик на ловното куче.
Обстоятелството, че ответникът е
собственик на кучето, е установено от събраните по делото писмени (протокол за
ПТП) и гласни доказателства, в това число показанията на посочените от
ответника двама свидетели.
Твърди,че констативният протокол за ПТП
с бланков №1688334 13.01.2019г. на ОДМВР-Ловеч, който е приобщен като доказателство
по делото, издаден от органите на Пътна полиция, е официален свидетелстващ
документ и на основание чл.179,ал.1 от ГПК и има обвързваща доказателствена
сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. В
случая пътно-транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на
длъжностното лице и протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила
за механизма на ПТП. Последният, обаче може да се установи безспорно от
показанията на св.Б.Б.и св.С.К., както и от приетото по делото заключение на
в.л.Димовски, което не е оспорено от страните. Протоколът за ПТП е подписан и
от страна на ответника, поради което, съгласно установената трайна съдебна
практика, същият се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните
факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страните -в случая на
ответника, поради което процесният протокол за ПТП се ползва с
материална доказателствена сила за обстоятелствата кои са участниците в ПТП и
какъв е механизмът на възникване на ПТП, включително и фактът, че ответникът е
собственик на кучето, както е отбелязано в Протокола за ПТП.
Позовава се и на практиката на ВКС,
формирана по реда на чл.290 от ГПК (н-р. Решение №98 от 25.06.2012г. на ВКС по
т.д.№750/2011г.,II ТО),където се приема - "Протоколът за ПТП не
освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с
други доказателствени средства.”. Тълкуването на установената съдебна практика
налага извода, че механизмът на настъпване на ПТП може да се доказва чрез
всички законово допустими доказателствени средства. В случая има съставен
протокол за ПТП, но в хода на производството са ангажирани и други
доказателства за установяването му чрез разпит на двама свидетели,
непосредствено възприели внезапното навлизане на кучето на ответника в обхвата
на пътя и последвалите щети по автомобила. Ангажирана е и съдебно-автотехническа
експертиза, от заключението на която се установява, че механизмът на
реализиране на ПТП съответства на посочения такъв в Протокола за ПТП и че
уврежданията по автомобила са в причинна връзка с реализираното ПТП. Приема за
безспорно установено по делото, че възникналото ПТП, при което е бил увреден
застрахованият автомобил, е реализирано по причина, че кучето на ответника
внезапно е пресякло пътното платно, като ударът между него и автомобила не е
могъл да бъде избегнат, както посочи в о.с.з. вещото лице Д.Д..
Позовава се на нормата на чл.50 от ЗЗД,
съгласно която за вредите, произлезли от каквито и да са вещи. отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се
с изгубило.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез показанията на посочените от ответника двама свидетели, се
установява, че кучето на ответника е било ползвано за лов в предходния на
произшествието ден. От показанията на двамата свидетели не се изяснява по какъв
начин ловното куче на ответника е изчезнало от района, в който е провеждан лова,
като твърденията на двамата са, че по принцип при лов кучетата могат да
преследват с километри ранено диво животно, без обаче да сочат, че именно това
е конкретната причина за изгубеното куче на ответника, нито пък твърдят да са
видели ловното куче да преследва ранено животно.
Районният съд в мотивите на обжалваното
решение е приел, че безспорно причина за настъпилото ПТП е внезапното навлизане
на пътното платно на ловното куче на ответника, което се е изгубило, но въпреки
това прави извод, че не е налице хипотезата на чл.50 от ЗЗД, тъй като се касае
до ловно куче, изгубило се по време на лов, като приема, че ловните кучета са
със специален статут.
Излага,че законодателят е
регламентирал, че за вредите причинени от животно, собственикът му отговаря и
когато животното е избягало или се е изгубило. Счита,че в случая няма никакво
значение коя от двете хипотези е налице - дали кучето е избягало или се е
изгубило по време на лова, тъй като и при двете ответникът, като собственик на
кучето, отговаря за вредите на автомобила, причинени от кучето. Законодателят
не е предвидил никакви изключения чл.50 от ЗЗД, каквото на практика съдът
приема с обжалваното решение за ловните кучета. Дали по логиката, следвана от
първоинстанционния съд, няма да е налице отговорност по чл.50 от ЗЗД, ако
изгубило се ловно куче нападне и ухапе до смърт човек, защото същото е със
специален статут? Не се съгласява и сочи,че се очаква ловното куче да е
специално обучено и отговорността на собственика му в такива случаи дори е
по-висока.
Възразява,че в сочения от съда
Правилник за прилагане на закона за лова не е уреден специален статут на
ловните кучета, а е дефинирано понятието „ловно куче” и е регламентирана
тяхната регистрация, обучение и използване.
Твърди,че по делото не са събрани доказателства,
че кучето станало причина за произшествието, е ловно куче по смисъла на
чл.79,ал.1 от Правилника за прилагане на закона за лова, доколкото няма данни в
коя от породните групи, посочени в т.1 до т.4 попада същото. Аргумент за това е
и обстоятелството, че по делото няма данни кучето на ответника да е
регистрирано в съответната община по местоживеене на ответника, тъй като
съгласно чл.79, ал.2 от ППЗЛ ловните кучета се регистрират в общината.
Развива,че тук не е необходимо да бъде
доказван един от елементите на деликта, а именно вината, тъй като отговорността
по чл.50 ЗЗД е безвиновна за разлика от отговорността по чл.45,ал.1 от ЗЗД.
Законовият текст, като използва формулировката „каквито и да са вещи" има
предвид, както движимите, така и недвижимите вещи, към които са приравнени
енергията и животните. Вещите, които са визирани в чл.50 ЗЗД, трябва бъдат
годен обект на вещни права - за вредите, произлезли от тях отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чиито надзор се намират.
Следва да се разграничи отговорността
по чл.50 ЗЗД от тази по чл.45 ЗЗД. Вредите по чл.50 ЗЗД не трябва да са
настъпили като следствие на виновно човешко поведение, а от самата вещ - поради
нейните свойства, недостатъци и т.н. В противен случай отговорността ще се
основава на чл.45 ЗЗД и ще отговаря лицето, чието поведение е увредило другиму
чрез вещта, а не лицата по чл.50 ЗЗД. Сочи,че когато липсва виновно лице, което
е използвало вещта по начин, че неговото поведение да е причинило вреди с
помощта на вещта, тогава вече отговорност ще носят солидарно собственикът и
лицето, което е упражнявало надзор. Затова отговорността по чл.50 ЗЗД има
субсидиарен характер - ще е налице, когато липсва вина и не се отговаря по
чл.45 ЗЗД.
Развива съображения и за лицата, които
са натоварени с отговорността по чл.50 ЗЗД. Сочи,че ако от една вещ са
произлезли вреди по смисъла на тази разпоредба, собственикът винаги отговаря.
Той трябва да е собственик на вещта към момента на увреждането. Дори и да не
упражнява фактическа власт върху вещта и тя да се намира у друго лице, без
съгласието му (например открадната, обсебена), той пак ще отговаря, поради
стриктния характер на отговорността. Освен собственикът, солидарно е задължен и
този, под чийто надзор се намира вещта. Такъв ще е наемателят, заемателят,
ползвателят (по вещно право на ползване), заложният кредитор, владелецът и
други, които упражняват фактическа или юридическа власт над вещта.
Единствено правните субекти - физически
или юридически лица могат да носят отговорност. Никакви вещи (дори изкуственият
интелект, колкото и да с усъвършенстван) или животни не могат да бъдат носители
на права и задължения, а оттам и отговорни за неспазване на задълженията си.
Като се съпоставят интересите на увреденото лице и на този, който принципно
извлича някакви ползи от вещта - лицата по чл.50 ЗЗД, лесно ще се предпочете
интересът на пострадалия. Такава е идеята на тази безвиновна отговорност -
увреденият да бъде обезщетен, собственикът и лицето, упражняващо надзор върху
вещта да гарантират, да поемат риска от произтичащите от вещта вреди. По този
начин тези лица са принудени да предприемат мерки за предотвратяване на вреди
от вещи.
Поради обективния характер на
отговорността по чл.50 ЗЗД, лицата, които не могат да формират вина
(неспособните по смисъла на чл. 47 ЗЗД), също ще отговарят по този състав на
непозволено увреждане.
В настоящия случай отговорността на
ответника по чл.50 от ЗЗД е безвиновна и не следва да бъде установявано негово
виновно поведение, каквато позиция очевидно поддържа ответника. Отговорността
по чл.50 ЗЗД има субсидиарен характер и тя е налице, когато липсва вина и не се
отговаря по чл.45 ЗЗД. В случаите на безвиновна отговорност, каквито са
хипотезите на чл.49, чл.50, чл.81, ал.2, чл.193, ал.З, чл.244, ал.З от ЗЗД и
други, лицето не може да доказва, че не е проявило вина, че обективно не е
могло да предотврати вредите - тези обстоятелства са нерелевантни.
На следващо място възразява,че
районният съд е приел, въпреки заключението на в.л.Д.Д., че не е доказан
механизмът на настъпилото ПТП- скорост на движение, съобразена или не с
атмосферните условия, такава, че при предвидимо препятствие пред водача на
пътното превозно средство съшият да може да спре и предотврати причиняването на
ПТП, че по отношение скоростта същата следва да е съобразена с всички посочени
в чл. 20,ал. 2 от ЗДвП обстоятелства, с цел водачът да е в състояние да спре
при евентуално наличие на предвидимо препятствие, като е приел също, че е
останал недоказан факта дали процесното куче е попадало в опасната зона за спиране
на водача или пък той е имал възможност да спре и предотврати настъпването на
ПТП.
Определя този извод на
първоинстанцнонния съд като пряко противоречие с приетото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-автотехническата експертиза, изготвено от в.л.Д..
От показанията на разпитаните свидетели - св.Б.Б.- като водач на автомобила и
св.С.К.- като пътник в автомобила, е видно, че автомобилът се е движел със
съобразена с пътната обстановка скорост. От обясненията на в.л. Д. в о.с.з. на
06.11.2019г. е видно, че максимално разрешената скорост за движение в участъка
на ПТП е
По изложените съображения счита,че
механизмът на настъпилото ПТП е изцяло доказан,също и фактът, че кучето е
попадало в опасната зона за спиране на водача и той не е имал възможност да
спре и предотврати настъпването на ПТП.
По твърдението на ответника в писмения
му отговор на исковата молба, че преведената сума по сметка на собственика на автомобила
не е в размер на признатото от застрахователя обезщетение, обяснява, че ищецът
се е възползвал от правото си по т.2 от раздел II глава Трета „Изплащане на
обезщетение" от Общите условия по сключената застраховка „Б. Каско
стандарт", които общи условия са неразделна част от сключения
застрахователен договор. Съгласно клаузата на т.2 ако е договорено разсрочено
плащане на застрахователната премия, неплатените разсрочени вноски стават
изискуеми, като застрахованият е длъжен да ги заплати в пълен размер преди
изплащането на застрахователно обезщетение или вноските се удържат в пълен
размер от определеното обезщетение. Видно от застрахователната полица страните
са договорили разсрочено плащане на застрахователната премия на 4 равни вноски,
всяка от които по 93.28 лева. Видно от доклада по щетата и уведомително писмо
до Б.А.Б. изх.№736/25.01.2019г., ищецът е извършил прихващане на непадежиралите
3-та и 4-га вноска от застрахователната премия, общо в размер на 186.56 лева.
която сума е удържал от размера на определеното обезщетение от 1 072.54лв. и е
превел разликата от 885.98 лв. на собственика на автомобила Б.Б..
Позовава се на заключението на в.л.Д.,което
приема,че уврежданията по застрахования автомобил са в причинна връзка с
реализираното ПТП и е определил сумата от 1 361.00 лева като действителна
стойност на уврежданията. Счита,че след като ищцовото дружество е определило и
заплатило по-нисък размер от 1 072.54 лв., то същото има право да се суброгира
в правата на увредения до размера на платеното обезщетение, а именно за сумата
от 1 072.54 лева.
Не споделя възражението на ответника,
че с влязло в законна сила решение на съд е установено, че не е виновен за
настъпване на процесното ПТП. Сочи,че издаденото срещу ответника наказателно
постановление е отменено, тъй като административният съд е приел, че ответникът
не е субект на нарушението по чл.106,ал.1 от ЗДвП. Сочи,че така постановеното
от РС-Ловеч решение, макар и влязло в законна сила, не е задължително за
гражданския съд и ищеца, тъй като не попада в хипотезата на чл.300 от ГПК.
Решението на административния съд е задължително единствено за администратвния
орган, издал наказателното постановление и за ответника, като участник в
производството. Както сочи разпоредбата на чл.302 от ГПК влязлото в сила
решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно факта
дали административният акт е валиден и законосъобразен. Наличието на
наказателно постановление не е задължителна предпоставка за уважаване на
предявения иск.
По изложените съображения моли да се
отмени изцяло обжалваното решение и се постанови друго, с което се уважи
предявеният иск срещу А.Ю.А., като се присъдят и направените разноски за двете
съдебни инстанции. Не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания.
Постъпил е отговор от А.Ю.А. от с.Г.Ж., Ловешка област, чрез адв.Е. Д.Ц. ***.
Счита въззивната жалба за изцяло неоснователна, а решението на РС-Троян -
правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Счита,че съдът подробно е обсъдил показанията
на свидетелите, анализирал е представените писмени доказателства, съобразил се
е с изготвената съдебно-автотехническа експертиза и е достигнал до правилен
извод за невиновност на ответника, неоснователност на предявения иск и
недължимост на претендираната сума.
Развива,че хипотезата на чл.50 от ЗЗД
не касае конкретния случай. Това е твърде специфичен случай, свързан с
упражняване на правно регламентирана дейност - лов на дива свиня с ловни
кучета. В небогатата практика на ВКС, която се свежда изключително и само до
причиняване на вреди от домашни животни - овце, крави и други, оставени от пастира
им без надзор в обхвата на пътя и навлизайки на него са причинили ПТП, такъв
случай не е разглеждан и Върховният съд не се е произнасял в такава хипотеза.
От друга страна поддържа твърдението,
че не е доказан механизмът на настъпване на ПТП. Неустановени и недоказани са
следните факти: скорост на движение, съобразена или не с атмосферните условия,
такава, че при предвидимо препятствие пред водача на пътното превозно средство
същият да може да спре и предотврати причиняването на ПТП. По отношение скоростта
следва да е съобразена с всички посочени в чл.20,ал.2 от ЗДвП обстоятелства, с
цел водачът да е в състояние да спре при евентуално наличие на предвидимо
препятствие. Възразява,че е останал недоказан фактът, дали процесното куче е
попадало в опасната зона за спиране на водача или пък той е имал възможност да
спре и предотврати настъпването на ПТП.
По изложените съображения моли да се
оставите в сила решението на РС-Троян, като правилно и законосъобразно и се
присъдят разноските в настоящото производство.
В съдебно заседание страните се
представляват от пълномощниците,които поддържат заявените във въззивната жалба
и в отговора позиции.
От събраните по делото
доказателства,приложени по гр.д.№693/2019г. по описа на РС-Троян и становищата
на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована.
Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на
изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за
редовна. Своевременно е представен и отговорът на въззивната жалба.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение.
С оглед на това съдът преминава към
проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното
решение.
По същество.
Не се спори,че ЗАД”Б.В.И.Г.”
е сключило застраховка
"Каско Избор" с Б.А.Б. от гр.Л., с която е бил застрахован за всички
рискове лек автомобил с марка
"Ауди", модел „**", с рег. № ** **** КМ, със срок на действие на
застраховката за периода от 22.08.2018г. до 21.08.2019г. По делото е
приложена застрахователната полица с № *******. Уговорено е разсрочено плащане на вноските.
Страните
не оспорват и факта,че на 13.08.2019г., на път І - 4км 28+500м., в
Община Угърчин, е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), за което в
19ч. е съставен Протокол за ПТП с
№1688334/13.01.2019г. В протокола е отразено,че участници са А.Ю.А.- „участник
Застрахованата Б.Б. е уведомила застрахователя си –ответното дружество,
за настъпилото застрахователно събитие със заявление от 15.01.2019г. Образувана
е Щета с № ******* (№51-06010-****/19) по описа на ЗАД"Б.В.И.Г.". Видно е, че
застрахователят е извършил оглед на автомобила (приложени са и снимки на
повредените части), изготвен е Опис на претенцията и констатираните повреди.
Съгласно Опис-заключение са оценени на обща стойност 1072.54лв. Въз основа на
съставения Доклад по щета застрахователят е приел,че ще изплати застрахователно
обезщетение в размер на 1072.54лв., от което е приспаднал дължими
застрахователни вноски-186.56лв. и окончателната сума, която е приел и изплатил
(приложено е преводното нареждане), е в размер на 885.98лв. Не се спори,че
съгласно р-л ІІ,чл.2 от Общите условия за застраховка ”Б. Каско избор” – „..в случаите на договорено разсрочено плащане
на застрахователната премия неплатените разсрочени вноски стават изискуеми,
освен в случаите на осигурен регрес. Застрахованият е длъжен да ги заплати в
пълен размер преди изплащането на застрахователното обезщетение или вноските се
удържат от определеното обезщетение.” За удържането на сумата от 186.56лв.
застрахователят се обосновава именно с цитираната разпоредба на ОУ. С преводно
нареждане от 29.01.2019г. на Б.А.Б. е преведено застрахователно обезщетение в
размер на 885.98лв.
По делото е приложена Регресна покана по Щета №******* от ЗАД”Б. ВИГ” до
А.Ю.А.,с която го уведомяват за извършеното плащане на застрахователно
обезщетение и канят да възстанови сумата от 1072.54лв. в полза на
застрахователното дружество. Поканата му е връчена на 25.03.2019г.
Не се спори,че за процесното ПТП на 13.01.2019г. на А.Ю.А. е съставен
Акт №984891 за установяване на административно нарушение, издадено е и
Наказателно постановление №19-0906-****/21.01.2019г., с които му е наложено административно наказание глоба
в размер на 100лв.,за нарушение на чл.106,ал.1 от ЗДвП. Нарушението е описано „На 13.01.2019г., 18.40ч.,в Община Ловеч,на
ПП І-4,при км.28+500м.,като собственик
на животно(ловно куча),го е оставил без надзор в обхвата на пътя,при което
животното навлиза в пътя в тъмната част на денонощието,където го блъска с
предна лява част лек автомобил „Ауди **” с ДК № ** **** КМ,собственост и
управляван от Б.А.Б. от гр.Л. и се
реализира ПТП с материални щети.”
С Решение №166/27.06.2019г.,пост.по НАХД№391/2019г. РС-Ловеч е
отменил наказателното постановление,приемайки,че
е незаконосъобразно,тъй като А. не може да бъде субект на административното
нарушение,за което е санкциониран.Съдът е приел,че не попада в категорията на
нарушението „водач” по см.на §6,т.25 от ДР на ЗДвП. Решението не е обжалвано и
е влязло в законна сила.
По делото са разпитани свидетели.
Разпитана
е Б.Б.,която обяснява,че на посочената дата през м. януари, в тъмната
част на деня, около 18.00 ч., е управлявала личния си автомобил, като се
движела по посока Варна – С.. Твърди,че се е движела със съобразена скорост.
Било тъмно и на няколко километра преди с.Сопот на пътя излязло куче. Опитала
се да го избегне, предполага,че фаровете са го заслепили и затова е застанало
на средата на пътя. Опитала да го заобиколи от ляво,но и то тръгнало в същата
посока и го блъснала с лявата предна част на колата. Спряла аварийно и
обезопасили колата-с нея пътувал и св.С.К.. Потърсили животното и видели,че е в
канавката от другата страна на пътя и е починало.Обадила се на застрахователя.
На местото пристигнал и полицейски патрул,който им указал съдействие. На
нашийника на кучето открили на телефон, полицаят се обадил и съобщил за
инцидента с животното на собственика. Б.потвърждава,че ответникът е пристигнал
на местопроизшествието,представил се е за собственик на кучето и бил много
разстроен от случилото се с него. Свидетелят потвърждава,че е получила
застрахователно обезщетение.
Свидетелят
С.Д.К.потвърждава,че е пътувал с Б.и
възпроизвежда същия механизъм на настъпване на ПТП-при пътуване в посока към С.,малко преди
бензиностанция „Ром Петрол”, от дясната страна пред колата излиза куче.В опит
да избегне удара Б.завива на ляво,но удря кучето. Категоричен е,че автомобилът
се е движел със съобразена с пътната обстановка скорост,а кучето е излязло в
последния момент. Намерил кучето,но вече било починало. Пристигналите полицаи
се обадили на номера, изписан на каишката на собственика на кучето. При
пристигането си ответникът потвърдил,че е собственик на животното
Разпитан
е съставителят на АУАН- св.В.Б.М.. Потвърждава,че на 13.01.2019г.,на
първокласен път І-4, след бензиностанция „Ром Петрол” в района на с.Сопот,в
посока гр.Ловеч,видели на пътя автомобил с включени аварийни светлини.Свидетелят
Б.им обяснила,че е при шофиране е ударила куче.Животното било в дясно от пътя и
на врата му открил нашийник с изписан телефонен номер.Обадил се и лицето
потвърдило,че е собственик на кучето. При пристигането си ответникът
потвърдил,че кучето е негово,затова и му бил съставил АУАН. Допълва,че А.
обяснил,че от лова е загубил и друго куче.
Свидетелят
Б.Т.Б.е ловец,също като отв.А.,познава
го и потвърждава,че участва в лова с негови кучета.Обяснява организацията на
провеждане на лова,по време на който кучетата не може да се водят на повод, а
се пускат. Сочи,че ако попадне на ранено животно кучето може да измине 40км. в
преследване. Потвърждава,че на 12.01.2019г. се случила такава
хипотеза-ответникът загубил 2 кучета и не идвал в неделя,защото ги търсил.
По-късно разбрал,че едното куче на А. е загинало,а другото е осакатено.
Потвърждава,че при лов постоянно се губят кучета.
Свидетелят
П. В.Т. е също ловец,участвал е в
лова на 12.01.2019г. и потвърждава,че на ответника се е загубило
куче.Обяснява,че при лов на дива свиня кучетата се пускат да гонят
свободно.Потвърждава,че и преди е имало случаи на изгубени кучета.Свидетелят
също разбрал,че кучето на ответника е било смазано от кола.
От
ищеца е ангажирана САТЕ,изготвена от в.л.инж.Д.Д.. Констатациите си за
механизма на ПТП експертът е направил въз основа на протокола за ПТП,описа на
щетите и снимките от застрахователя. Приема,че при км.28+500 на пътното платно
от дясно навлиза куче,при което настъпва удар с предната централна част на автомобила.
В следствие на удара животното е починало,намерено в канавката край пътя. От
удара са причинени и щети на автомобила,който продължава движението си и се
установява на място на пътното платно.
При съобразяване на този механизъм на ПТП,на участъка,където се случва удара и
констатираните повреди, вещото лице заключава, че щетите за възникнали от описаното ПТП. Експертът
описва вредите и ги определя,че за възстановяването им ще е нужна сумата
1361лв. В съдебно заседание,след изслушване на свидетелите, Д. заявява,че няма
основания за промяна в констатациите за механизма на ПТП. Обяснява, че автомобилът
се е движел с 90км. в час, каквато е максимално разрешената скорост в района на ПТП. Извода прави въз
основа на констатираните деформации на автомобила и повреди,които съответстват
на движение с такава скорост. Сочи,че опасната зона за спиране е около 100м. в
тъмната част на денонощието. Счита,че от стъпване на пътното платно животното е
изминало разстоянието от около 5м. за по-малко от 1 секунда,при което „спирането
е невъзможно”.
Съдът
приема заключението,като обективно и компетентно. Заключението е прието и от
страните.
Не
се спори,че ищецът е предявил
претенцията си по реда на чл.410 от ГПК на 26.06.2019г. пред РС-Троян. По
образуваното ч.гр.д.№582/2019г.по описа на съда заявлението е уважено и е
постановена Заповед №251/28.06.2019г., с разпореждане към А.Ю.А. да заплати на
ЗАД„Б.В.И.Г.” сумата 1072.54лв.,ведно със законната лихва от 25.06.2019г.,
платената държавна такса- 26.11лв. и 205лв.-адвокатско възнаграждение. В срок е
постъпило възражение от А.А..В
изпълнение на Разпореждане №1052/16.07.2019г. на съда заявителят е предявил
настоящия иск в законния 1-месечен срок.
При
така установената фактическа обстановка и заявени позиции на страните,РС-Троян
е приел,че са налице предпоставките за упражняване на регресната претенция от
застрахователя, но не е налице хипотеза на чл.50 от ЗЗД,тъй като произшествието
е предизвикано от ловно куче,което се ползва със специален статут,съгласно
чл.79 от ППЗЛОД. Съдът е приел,че не е доказан и механизмът на осъществяване на
ПТП.
Въззивният
състав не споделя този извод.
От заявените от страните позиции и ангажирани
доказателства съдът приема,че е сезиран с регресна претенция на застраховател с правно основание чл.410,ал.1,т.1 от КЗ,който след
изплащане на определеното застрахователно обезщетение, встъпва в правата на
застрахования,срещу причинителя на вредата,чиято отговорност ангажира на
основание чл.50 от ЗЗД.
Елементите на застрахователното правоотношение са категорично
установени и не се оспорват. Налице е сключена застраховка „Каско избор” между
ищеца и прострадалата Б., била е валидна по време на застрахователното събитие,
развита е процедурата по уведомяване на застрахователя, разглеждане на
претенцията и определяне на размера на обезщетението. Налице са
доказателства,че застрахователят е остойностил
вредите в размер на 1072.54лв. и след приложение на уговореното в р-л
ІІ,чл.2 от Общите условия на този вид застраховка,е изплатил остатъка от
сумата, след приспадане на дължимите разсрочени вноски. Представено е
преводното нареждане, обосноваващо факта на реално извършено плащане от
застрахователя на застрахования.
Спорен между страните е въпросът следва ли да се ангажира
отговорността на ответника за причинените щети на основание чл.50 от ЗЗД.
Съдът намира,че са събрани достатъчно доказателства,въз
основа на които може да се направи обоснован извод за наличие на типичната
хипотеза на отговорност по реда на чл.50 от ЗЗД.
Както е известно- касае се за обективна и безвиновна отговорност на собственика или на лицето, под
чийто надзор се намира животното.
Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието
на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно. Собственикът и лицето,под чийто надзор е оставено
животното, са длъжни да обезпечат отглеждането му така,че да не вреди другиму. Предпоставките
за уважаване на иска по чл.50 ЗЗД са да се установи настъпването на
вреди- имуществени,неимуществени, да са причинени от животното, да е
доказано,че негов собственик или надзорник е лицето, срещу което е предявена
претенцията и да е налице причинна връзка между действието на животното и вредите.
На
първо място ответникът възразява,че не е установено дали е собственик на кучето
или е оставено под негов надзор. В съдебно заседание пълномощникът му навежда и
доводи,че не е собственик на починалото животно.
Съставът
намира,че по делото са представени достатъчно и убедителни доказателства,които
обосновават извод,че кучето,станало причина за ПТП, е било на ответника. Макар
последният да не представи доказателства за изпълнение на административния
ангажимент за регистрацията му в нарочната система на БАБХ (съгл.ЗВМД),при
изпълнение на който вече има статут на „собственик” на животното, от
доказателствата по делото може да се направи категоричен извод,че животното е
било под негов надзор. В тази насока са данните,че е поставил изрични
обозначителни знаци на нашийника, където е изписал телефона си за връзка, при
свързването на полицейския служител и обяснението за инцидента,е потвърдил,че е
собственик на животното и веднага е пристигнал на мястото. Налице е и подписан
от него протокол за ПТП,който макар да няма доказателствена сила за механизма
на настъпване на ПТП,поради съставянето му от служител,който не е очевидец,е
подписан от А.,с което явно е изразил съгласието си с констатациите,че е
собственик на кучето и с представения механизъм на ПТП-т.н.изявление за
неизгодни за него факти и обстоятелства,което го обвързва.
Съгласно
чл.50,изр.2-ро от ЗЗД отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор
се намира, не отпада и в случаите, когато животното е избягало или се е
изгубило,каквито данни са налице в
случая.
Съгласно
чл.35,ал.1 от Закон за защита на животните (ЗЗЖ) „Собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното
само да напуска мястото на отглеждане,да не навлиза в чужда собственост или на
обществени места..” В ал.4 е предвидено изключение от този ангажимент на
собственика-когато се касае за „..кучета-пазачи
на стада, ловни,следотърсачи..”
В
тази връзка ответникът прави възражение,че кучето е било ловно и за него е
предвиден специален статут,по силата на който те не попадат в хипотезата на чл.50
от ЗЗД.
Съдът
не се съгласява с това твърдение.
На
първо място не са представени каквито и да е доказателства, доказващи,че
процесното куче е било ловно. Няма изрична регламентация на статута на „ловно
куче”. Отделни норми са предвидени в Закона за лова и опазване на дивеча
(ЗЛОД), където в чл.56,ал.5 е предвидено,че „при
ловуване могат да се използват ловни кучета. При групово ловуване се разрешава
да се използват 10 кучета. Породните
групи и изискванията,на които трябва да
отговарят ловните кучета,условията за тяхното използване и редът за провеждане
на изпитания с тях,се определят от наредба на министъра на земеделието и
храните..” Това е Наредба №27/10.06.2004г. на министъра на земеделието и
горите, за породните групи и изисквания,на които трябва да отговарят ловните
кучета, условията за тяхното използване и редът за провеждане на изпитания с
тях. В нея е предвидено,че статут на „ловно куче” се придобива след преминаване
на специални работни изпитания и дисциплини, при успешното завършване на които
на кучето се издава удостоверение на ловно куче, даващо право да участва в лов
на територията на РБългария. В чл.79 от ППЗЛОД са регламентирани отново
породите кучета, които може да се използват за ловни.
Ответникът,въпреки
възражението,че е предвиден специален статут на ловните кучета, не представя
никакви доказателства,че отглежданото от него животно е имало статут на „ловно
куче”, съгласно описаната по-горе нормативна уредба.
На
следващо място-при запознаване с посочените
норми, съдът не се открива да е предвиден изрично специален статут на
ловните кучета, така, както се твърди от ответника и е прието от
първоинстанционния съд. Дори и цитираната норма на чл.35,ал.4 от ЗЗЖ,с
предвиденото изключение за ловните кучета, не дава право на стопанина му да го оставя
без надзор и не изключва отговорността му по чл.50 от ЗЗД,с оглед спецификата
на функциите, които изпълнява кучето. И това е така,тъй като тази категория
кучета- ловни, следотърсачи,кучета-планински спасители,за да придобият този
статут са преминали редица обучения и се предполага,че нивото им на подчинение
и дресура е повишено в сравнение с обикновените кучета-компаньони.
Още
по-малко може да се намери аргумент в сочената от ответника специфика на лова
на дива свиня. Не следва да се забравя,че ловът представлява дейност с повишена
опасност,съответно към упражняващите я са поставени завишени изисквания,
включително и по отношение на съпътстващите дейности, като отглеждането,
дресурата и използването на кучета за лов.
По
изложените съображения съставът приема,че настоящата хипотеза попада в
приложното поле на чл.50 от ЗЗД.
Следващата
предпоставка е да са налице вреди,причинени
пряко и единствено от веща. В т.2 на Постановление №17/18.11.1963г.на
Пленума на ВС, се приема,че когато вредите са в резултат на действието или
спецификата на веща, без собственикът, упражняващият надзор или възложителят да
са допринесли за резултата, е налице хипотезата на чл.50 от ЗЗД. В случая е
нужно да се докаже,че процесното ПТП е настъпило единствено и само по вина на
веща-т.е.на внезапното излизане на кучето на пътното платно.
Необходимо
е да се обоснове механизмът на настъпване на ПТП.
От ищеца на първо място са ангажирани
показанията на свидетели –очевидци. Разпитани са водачът на автомобила-застрахованата
Б.и спътника й св.Костов. В обясненията си те единно и непротиворечиво излагат,
че кучето е излязло внезапно на пътното платно и въпреки предприетата маневра
за завиване на ляво, шофьорът не е успяла да предотврати удара. Съдът преценява
показанията им на основание чл.172 от ГПК, с оглед наличието на основание за
престрастност, но счита,че са обективни и може да се позове на тях,тъй като не
противоречат на останалите събрани доказателства.
На
следващо място за изясняване на
механизма на ПТП ищецът е ангажирал САТЕ,чиито констатации са ясни и конкретни.
Експертът е направил заключение въз основа на представените от застрахователя
документи за констатирани щети, съобразил е и показанията на свидетелите в
съдебно заседание. Категоричен е, че твърдения от пострадалата Б.механизъм на
ПТП е възможен и реален,при наличните деформации на а**омобила,
характеристиките на пътния участък и допустимото въздействие от
животното-възможното изминато разстояние на пътното платно. Констатациите на
експерта не се опровергават и от другия разпитан свидетел-съставителят на АУАН,
който макар да не е очевидец на ПТП,допълва с показанията си за фактите и
обстоятелствата,които е възприел при пристигане на место и обясненията му
съответстват и допълват приетия от експерта механизъм на ПТП. Експертът е
категоричен,че за да са налице тези деформации, автомобилът не се е движел със
скорост, несъобразена с пътния участък. Категоричен е,че опасната зона за
спиране е 100м. и животното е излязло в нея, при което спирането е невъзможно.
Ответникът
не е възразил по приемането на САТЕ,не е ангажирал други доказателства,които да
оборят констатациите, поради което съдът приема, че категоричността на
заключението не е разколебана и следва да бъде съобразена при решаване на
спора. На експертизата не са поставяни допълнителни въпроси за уточняване на
механизма на ПТП или други въпроси, каквито правомощия първоинстанционния съд
има и за служебно ангажиране. Липсват в
доклада указания за неясноти или непредставяне на доказателства, поради което
съставът намира,че неправилно в обжалваното решение първоинстанционният съд е
игнорирал заключението на САТЕ.
Не
се твърди от ответника,а и липсват доказателства,въз основа на които да може да
се приеме,че навлизането на животното представлява т.н.”случайно деяние” или
„непреодолима сила” или че вредите са единствено в резултат на действията на
пострадалата или на трето лице,в които хипотези единствено собственикът или
лицето под чийто надзор е кучето,да може да се освободи от отговорност.
Категорични да данните,че при възприемане на животното шофьорът е предприела
завиване на ляво,но поради идентичното движение на кучето,а и невъзможността за
рязко преустановяване на движението на автомобила,ударът е бил неизбежен и
непредотвратим. В този смисъл няма основание да се приеме,че водачът е нарушила
чл.20,ал.2 от ЗДвП.
Не
може да се сподели и възражението,основано на постановеното Решение
№166/27.06.2019г.,пост.по НАХД №391/2019г.на РС-Ловеч,тъй като то касае административно-наказателната
отговорност на А.. Освобождаването му от административно-наказателна
отговорност няма обвързващо и задължително действие по см.на чл.300 от ГПК и не
е пречка за ангажиране на отговорността му за вредите в гражданско-правен
аспект,като последица от деликт.
По
изложените съображения съдът приема,че механизмът на ПТП е категорично
установен от САТЕ и останалите ангажирани доказателства.
Експертизата
е обоснована и конкретна и по отношение на вида и обема на причинените вреди.
Вещото лице е преценило данните от огледа на застрахователя,изготвените снимки
и потвърждава вида и обема на щетите,на стойност 1361лв.
По
изложените съображения съдът приема,че са обосновани всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника,като лице под чийто надзор се е
намирало кучето,в резултат на чиито действия е настъпило ПТП на 13.01.2019г. и са причинени щети на л.а.”Ауди-**” с ДК № ** **** КМ, за
които е била налице валидна застраховка „Каско” с ищеца ЗАД„Б.В.И.Г.”.
Доказана
е и последната предпоставка на регресния иск-реалното плащане на
застрахователно обезщетение. По делото са представени категорични доказателства
за начина на определяне, остойностяване на щетите и реалното изплащане на
сумата.
Възражението,че
реално е изплатена само сумата 885.98лв. съдът приема за неоснователно. Обемът
на вземането на застрахователя е категорично определен в нормата на чл.410,ал.1
от КЗ- на възстановяване подлежи платеното обезщетение и обичайните разноски. В
случая се установи, че на Б.е изплатена по-малка сума,тъй като е извършено
прихващане с разсрочените две вноски по застраховката, така, както
предварително е уговорено в р-л ІІ,чл.2 от Общите условия. Това обстоятелство,обаче не променя реалния размер на определено и
одобрено застрахователно обезщетение за процесното застрахователно събитие-а
именно 1072.54лв. и това следва да е сумата,която деликвентът дължи за
възстановяване на платилия
застраховател.
По
изложените съображения съставът приема,че претенцията на ищеца срещу ответника е основателна и
доказана и следва да се уважи изцяло. Обжалваното решение, в което е прието
обратното е неправилно и следва да се отмени и вместо него се постанови
осъждане на А.Ю.А. да заплати на ЗАД„Б.В.И.Г.” сумата 1072.54лв.,
представляваща регресна претенция по реда на чл.410,ал.1,т.1 от КЗ, за
възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение по сключена
застраховка „Каско Избор” със застрахователна полица № ********/21.08.2018г., за вреди, причинени в ПТП със застрахован при ищеца лек автомобил
с марка „Ауди **”, с ДК № ** **** КМ, причинено от животно, което е било под
надзора на ответника А., съгласно чл.50 от ЗЗД.
Следва
да се присъди на основание чл.86 и чл.84,ал.2 от ЗЗД и законната лихва върху
тази сума,с начало както е поискано - от 25.06.2019г., когато е била предявена
претенцията по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №582/2019г.по описа на
РС-Троян, до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските.
С
оглед изхода на спора ответникът дължи възстановяване на направените от ищеца разноски.
По правилото на т.12 от ТРеш.№4/2013 от 18.06.2014г.,пост.по т.д.№4/2013г.на
ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските от
заповедното производство. По ч.гр.д.№582/2019г.на РС-Троян признатите разноски
на заявителя са в размер на 231.11лв.,от които 26.11лв.държавна такса и
205лв.-заплатен адвокатски хонорар. По гр.д.№693/2019г.на РС-Троян ищецът е
представил списък с посочени разноски-държавна такса-25лв., депозит за
САТЕ-150лв. и депозит за свидетели-77лв.-общо 252лв. и са налице доказателства
за реалното извършване на тези разходи. Пред въззивната инстанция представя
списък по чл.80 от ГПК с разноски за държавна такса -25лв.и изплатен адвокатски
хонорар-205лв.-или общо 230лв., с доказателства за реалното им извършване. Така
А.Ю.А. следва да се осъди да заплати на ЗАД„Б.В.И.Г.” разноски по делото в общ
размер на 713,11лв.,от която сума по ч.гр.д.№582/2019г.на РС-Троян-231.11лв.,
по гр.д.№693/2019г. на РС-Троян-252лв. и по в.гр.д.№74/2020г.на ОС-Ловеч-
230лв.
По изложените съображения и на
основание чл.271 от ГПК Окръжен съд Ловеч
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №519/06.12.2019г., постановено по гр.д. №693/2019г. по описа на РС-Троян, като неправилно и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА А.Ю.А.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати
на ЗАД „Б.В.И.Г.“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.„П.“№5, представлявано от Н.Д.Ч.
и И.И.Г., сумата 1 072.54 / хиляда и седемдесет и два лева и петдесет и
четири стотинки /, представляваща регресна претенция по реда на
чл.410,ал.1,т.1 от КЗ, за възстановяване на
изплатено застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Каско Избор”, със
застрахователна полица № ********/21.08.2018г., за вреди, причинени в ПТП със застрахован при
ищеца лек автомобил с марка „Ауди **”, с ДК № ** **** КМ, причинено от животно,
което е било под надзора на ответника А.,съгласно чл.50 от ЗЗД, заедно със законната
лихва върху тази сума,с начало от 25.06.2019г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА А.Ю.А.
с ЕГН **********,с горните
данни, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ с
ЕИК ******, с горните данни, направените съдебни разноски в
общ размер на 713,11(седемстотин и тринайсет лева и единайсет стотинки),от
която сума по ч.гр.д.№582/2019г.на РС-Троян-231.11лв., по гр.д.№693/2019г. на
РС-Троян-252лв. и по в.гр.д.№74/2020г.на ОС-Ловеч- 230лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване с оглед цената на иска на основание чл.280,ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.