№ 1034
гр. ***, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20243630100461 по описа за 2024 година
С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „***” АД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление – гр. ***, район ***, бул. “***” № 258, *** Тауърс, кула Г,
представлявано от Я.Д. и П.С.С. – членове на управителния съвет, срещу С. Н. Г. с ЕГН
********** от гр. ***, ул. „***” № 53, вх. 1, ателие 2. В исковата молба се твърди, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда
на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 2423 по описа на ШРС за 2023 г.
Вземането на дружеството за продажба на електроенергия касаело неплатени главница
относно неплатена ел. енергия от абоната за обект с аб. № **********, находящ се в гр. ***,
ул. „***” № 53, вх. 1, ателие 2, за отчетен период от 11.01.2023 г. до 09.04.2023 г. в размер на
269,77 лв., както и 17,90 лв. мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяка
фактура до 19.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но заповедта била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на
заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът
изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в
дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че
дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане
на разноските и по настоящото исково производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че в хода на
настоящото производство са събрани достатъчно доказателства, че имотът, за който е
1
доставена ел. енергията е собственост на ответницата и с оглед на това тя дължи заплащане
на потребената в имота ел. енергия. Моли съда да уважи иска.
В предоставения на ответника срок е постъпил отговор от особения представител на
ответника, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. С отговора не е оспорено
наличието на облигационна връзка между страните и възникването на задължението или
неговата дължимост. Особеният представител оспорва единствено отговорността на
ответника за разноските в исковото производство с мотива, че ако длъжникът бе намерен и
бе получил заповедта за изпълнение, можеше и да не оспори задължението.
В съдебно заседание особеният представител се явява и заявява, че видно от
събраните по делото доказателства, че ответницата дължи сумите за ползвана, но неплатена
ел. енергия. Оспорва единствено дължимостта на разноските в исковото производство като
твърди, че не е налице виновно поведение на ответницата – ако заповедта за изпълнение
била редовно връчена, тя можела да не възрази и да не се стигне до исково производство.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представените по делото като писмени доказателства се установява, че
ответницата С. Н. Г. е потребител на ел. енергия и съответно клиент на „***” АД, гр. *** с
кл. № ********** във връзка с доставка на ел. енергия в обект с абонатен номер №
**********, намиращ се на адрес гр. ***, ул. „***” № 53, вх. 1, ателие 2.
В периода от 11.01.2023 г. до 09.04.2023 г. в имота е ползвана електро-енергия, за
която дружеството-ищец издали фактури за консумирана електрическа енергия с № ФП
********** от 23.02.2023 г., № ФП********** от 23.03.2023 г. и ФП ********* от
25.04.2023 г. Те възлизали на обща стойност 269,77 лв. Сумата не била заплатена от
потребителят в срок.
Натрупала се и мораторна лихва в общ размер на 17,90 лв. за периода от датата на
падежа на всяка фактура до 19.10.2023 г.
На 01.11.2023 г. ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д.
№ 2423/2023 г. на ШРС. Съдът издал заповед за изпълнение № 1086 от 02.11.2023 г., за
посочените суми – главница и мораторна лихва, както и за разноските по заповедното
производство. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е
разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно
производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за
претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 2423/2023 г. на ШРС. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението
2
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. С оглед
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този иск е акцесорен и
разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на иска досежно главницата.
От доказателствата по делото се установи, а и ответникът не оспорва, че е бил
потребител на ел. енергия – абонат на „***” АД, гр. *** до продажбата на обекта касателно
който е сключен договорът за доставка на електрическа енергия, а именно обект абонатен №
**********, намиращ се на адрес гр. ***, ул. „***” № 53, вх. 1, ателие 2. Липсват
доказателства задължението за главница и мораторна лихва в претендираните от ищеца
размери е заплатено от ответника.
По разноските:
При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцовата страна
направените разноски. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно
основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да
разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на
ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото,
така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т.
12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Съдът не споделя твърденията, изложени от особения представител, че ответницата не
следва да дължи разноските по заповедното производство. Преминаването на спора от фаза
заповедно производство във фаза исково производство не се дължи на виновно поведение на
ищеца. Той е бил принуден да заведе иск по чл. 422 от ГПК, за да получи изпълнителен
титул – в противен случай заповедта за изпълнение щеше да бъде обезсилена. Ответницата
не е намерена на регистрираните в НБД „Население“ адреси, не е установена и на адресите
на дружествата, които представлява. Така тя сама се е лишила от възможност да даде
отговор на въпроса дали оспорва заповедта за изпълнение и е принудила ищеца да заведе
установителен иск за вземането си. Предвид това ответницата следва да поеме
отговорността за сторените от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство в
пълен размер.
Направените в настоящото производство разноски от ищеца възлизат на: 425 лв., от
които 100 – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, 300 лв. –
възнаграждение на особения представител и 25 лв. платена държавна такса. Тук се налага да
се уточни, че ищецът е заплатил държавна такса в размер на 75 лв., но предвид
материалният интерес по делото дължимата по делото държавна такса възлиза на 50 лв., от
които следва да се приспадне платените в заповедното производство 25 лв. Останалата част
от държавната такса е недължимо платена. Също така в заповедното са направени следните
разноски: 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – адвокатско възнаграждение. С оглед изводите за
цялостна основателност на претенцията, то юрисконсултско размер на разноските,
3
направени, както в исковото, така и в заповедното производство, следва да се поемат от
ответника. Общия размер на тези разноски възлиза на 550 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено спрямо С. Н. Г. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***” №
53, вх. 1, ателие 2, ЧЕ ДЪЛЖИ „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление –
гр. ***, район ***, бул. “***” № 258, *** Тауърс, кула Г, представлявано от Я.Д. и П.С.С. –
членове на управителния съвет, СУМАТА от 269,77 лв. (двеста шейсет и девет лева и
седемдесет и седем стотинки) главница за неплатена ел. енергия за обект, намиращ се в гр.
***, ул. „***” № 53, вх. 1, ателие 2, по фактури № ФП ********** от 23.02.2023 г., №
ФП********** от 23.03.2023 г. и ФП ********* от 25.04.2023г., дължима за отчетен период
от 11.01.2023 г. до 09.04.2023 г.; мораторна лихва в размер на 17,90 лв. (седемнадесет лева и
деветдесет стотинки) за периода от падежа на всяка фактура до 19.10.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на
01.11.2023 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение № 1086
от 02.11.2023 г. по ч.гр.д. № 2423/2023 г. на ШРС.
ОСЪЖДА С. Н. Г. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***” № 53, вх. 1, ателие 2, ДА
ЗАПЛАТИ на „***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. *** 9009,
район ***, бул. „***” № 258, *** Таурс Г, представлявано от Я.Д. и П.С.С., направените по
заповедното и исковото производство деловодни разноски в общ размер на 550 лв.
(петстотин и петдесет лева).
Препис от решението да се връчи на страните, ведно със съобщението за изготвянето
му.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4