Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 16.01.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
десети декември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2.
АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Радиана Андреева
и с участието на прокурора от СОП Виолета Марчева, като разгледа докладваното
от съдия Игнатова ВНОХД № 317 по описа за 2018 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 4/22.02.2018 г.,
постановена по НОХД № 166/17 г., състав на РС С. е признал подсъдимия Д.С.Г. за
виновен в това, че на 14.02.2016 г. в гр. С. е причинил по непредпазливост на Г.Д.И.
средна телесна повреда (изразяваща се във фрактура на горно рамо на
пубисната/срамната кост и счупване на 7 и 8 ребра вдясно, които травматични
увреждания са причинили в съвкупност трайно затрудняване движението на снагата
за период по-голям от 30 дни) – престъпление по чл. 133 от НК. На основание чл.
78 а от НК съдът освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на 2500 лв.
Със същата присъда съдът
признал Г. за невиновен в това да е причинил телесната повреда умишлено и го
оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
На подсъдимия Г. са възложени
осъществените в хода на наказателното производство разноски.
Недоволна от присъдата е
останала частната обвинителка Г.И., която в срока по чл. 319 от НПК е
депозирала жалба срещу нея. Сочи се, че присъдата е постановена в нарушение на
закона, правните изводи на съда са неправилни и необосновани и наложеното
наказание е явно несправедливо. Иска се постановяване на нова (въззивна)
присъда, с която подсъдимият Г. да бъде признат за виновен по първоначалното
обвинение и да му бъде наложено съответно справедливо наказание.
В допълнение към въззивната
жалба, депозирано от повереника адв. П.И. се изтъква, че установената от съда
фактическа обстановка поначало е правилна, но направеното от съда тълкуване на
поведението на подсъдимия е в разрез с фактите, сочещи на умишлено нанасяне на
телесната повреда, а не на непредпазливо такова. Сочи се, че според експертното
заключение най-вероятният механизъм и на двете инкриминирани увреждания е
директен удар, тъй като се касае за масивни костни структури. Твърди се, че
неясно остава от мотивите към присъдата откъде съдът е достигнал до извода, че
деянието е извършено по непредпазливост, а не умишлено.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция депозираната въззивна жалба се поддържа от повереника адв.
И. с доводите, изложени в нея. Допълнително се изтъква, че на инкриминираната дата е извършена рентгенография, но
не с метод, който да установи костно увреждане, а с такъв, който установява
увреждане на меките тъкани. Изводът на първоинстанционния съд, че извършеното
деяние е извършено в условията на непредпазливост се счита за необоснован, тъй
като подсъдимият съвсем съзнателно е желаел да пребие пострадалата, целял е
настъпването на общественоопасния резултат и го е постигнал.
Частната обвинителка И. се
присъединява към заявеното от повереника.
Присъдата е обжалвана в срока
по чл. 319 от НПК и от подсъдимия Г., чрез адв. Е.М. от САК, с доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че е налице съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на подсъдимия, тъй
като двете наранявания на пострадалата са включени в съвкупност в диспозитива
на обвинителния акт, без преди това на обвиняемия да му е било предявено такова
обвинение и той да е имал възможност на досъдебна фаза да се защитава срещу
него. Прави се анализ на експертните заключения на съдебно-медицинските
експертизи и се сочи, че механизмът на деянието е останал неизяснен от тях,
поради противоречие в заявеното от различните експерти. Сочи се, че според
вещото лице А. увреждането на горното рамо на пубисната кост не може да е
причинено от падането върху терена, а следва да е вследствие на директен удар в
тази област и се подчертава, че никой, дори и пострадалата не твърди такъв удар
да е бил нанесен. Обратно, вещото лице С. твърди, че увреждането може да се
получи при падане от собствен ръст, но в „някакъв ръб“, за каквато неравност
също никой не споменава. Изтъква се, че остава неясно как счупените две ребра
на пострадалата са включени в обвинението, като според вещото лице А. те не са
били счупени на 14.02.2016 г., а според вещото лице С. травмата е нанесена
именно тогава.
Сочи се, че при заявеното от
свидетелите Н., И. и Н., че пострадалата лежала на дясната си страна, остава
необяснимо как в това положение на тялото подсъдимият е успял да я ритне два
пъти именно в най-защитената област – тази на дясната мишнична линия. Изтъква
се, че в мотивите си съдът не е уточнил кое от двете експертни заключения
кредитира и по какви причини.
Иска се отмяна на атакуваната
присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде
оправдан по обвинението, алтернативно – отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане поради допуснатите съществени нарушения на закона.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция депозираната въззивна жалба се поддържа от защитник адв. Е.П.
с изложените в нея доводи. Счита се, че няма
събрани доказателства подсъдимият да е лицето, което е нанесло инкриминираната
средна телесна повреда по начина, описан в обвинителния акт и това да е
извършено умишлено по смисъла на чл. 129 от НК.
Същевременно
се изтъква наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при самото
формулиране на обвинението, което е самостоятелно основание за отмяна на
присъдата. Сочи се, че според повдигнатото обвинение подсъдимият е обвинен и
осъден за средна телесна повреда, която се изразява във фрактура на горно рамо
на пубисна/срамна кост и счупване на седмо и осмо ребро вдясно, като не е ясно
коя от тези телесни повреди представлява средна такава - дали всяка една от тях
поотделно или двете в съвкупност. Твърди се, че ако се касае за втората
хипотеза, то тогава буди недоумение какъв е механизмът за причиняване на всяко
от уврежданията, при положение, че те се намират в различно място от тялото; а
ако са две отделни телесните повреди, то следва да бъде отразено, че всяка една
поотделно представлява средна телесна повреда. Посоченото нарушение се изтъква
като такова, засягащо правото на защита на подсъдимия, за когото остава неясно как
може с едни и същи действия хем да нарани ребрата в горната част на тялото, хем
и пубисната кост, а в случай, че се приеме, че двете увреждания са причинени
поотделно, то трябва да е разграничено по какъв начин е причинил едната телесна
повреда и по какъв начин другата.
Счита се, че
въпреки многобройните свидетелски показания няма категорично доказан факт,
който да води до единствено възможния и непротиворечив извод, както и че начинът
и средствата за причиняване на посочените телесни повреди са останали
неизяснени.
Подсъдимият Д.Г.
се присъединява към становището на защитника си, а в последната си дума пред
съда моли да бъде оправдан.
Представителят
на СОП – прокурор М., заема становище за неоснователност на депозираната от
подсъдимия въззивна жалба и същевременно се присъединява към жалбата на
частната обвинителка И.. Счита се, че първоинстанционният съд, при преценка на
доказателствата в тяхната съвкупност и взаимовръзка е достигнал до правилния извод,
че именно подс. Д.Г. е автор на деянието.
Същевременно
се намира, че оценката на доказателствения материал касателно субективната
страна на деянието е неправилна, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасният
характер на действията си и дори да не е желаел причиняването на сериозни
физически увреждания, е могъл да предвиди, че от нанесените след падането на
пострадалата на земята ритници могат да настъпят тежки телесни увреждания.
Намира се, че деянието
е извършено от подсъдимия при алтернативност на умисъла относно естеството на
телесните увреждания, а не при непредпазлива форма на вината, което е
установено от заключението на приетите в хода на въззивното следствие
съдебномедицински експертизи. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият Г. да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 НК и му бъде наложено наказание
"лишаване от свобода" около средния предвиден в закона размер.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери, че въззивната проверка на атакувания съдебен
акт налага извод за неговата отмяна.
Главното
предназначение на обвинителния акт, съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на
ВКС, е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на
защита в съдебната фаза. Когато в съдържанието на обвинителния акт не са
отразени или липсва пълно описание на правнорелевантните факти на обвинението и
въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянието, предмет
на обвинението, то винаги е непълно и неточно и води до допуснато съществено
процесуално нарушение.
В конкретния случай повдигнатото на подсъдимия
Д.Г. обвинение е неясно, неянотата не дава възможност за организиране на
пълноценна защита от негова страна и нарушава един от основните принципи на
наказателния процес.
Въпросът за съдържанието
на обвинението е бил поставен за обсъждане още при разглеждането на първоначално
внесения в РС С. обвинителен акт, въз основа на който е било образувано НОХД №
441/2016 г. С него на Д.Г. е било предявено обвинение за това, че на посочените
дата и място причинил на пострадалата средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на горно рамо на пубисната/срамната кост, което е причинило трайно
затрудняване движението на снагата за период, по-голям от 30 дни – престъпление
по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. При извършената съпоставка на съвкупността
от обстоятелства, които индивидуализират извършеното престъпление и изложеното
в обстоятелствената част на обвинителния акт, с диспозитивната част на същия,
съдът установил, че едно от вменените в обстоятелствената част увреждания, а
именно счупването на 7 и 8 ребра, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, е било игнорирано от прокурора в диспозитивната част на
обвинителния акт със съображения, че съставлява престъпление от частен
характер. Съдът тогава приел, че по
описания начин се е достигнало до неяснота относно обема на обвинението и това
е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, който е бил
лишен от възможността за защита по фактите и съответно – от възможността от
защита по отношение на по-лекото увреждане. С изложените доводи
първоинстанционният съд прекратил производството по НОХД № 441/2016 г. и върнал делото на
прокурора.
Срещу определението
на съда е бил депозиран протест от прокурора, въз основа на който е образувано
ВНОХД № 976/2016 г. по описа на СОС. С определение от 20.01.2017 г.
мнозинството от състава на въззивния съд се съгласило с изложените от страна на
РС С. доводи, като се позовало – така, както това било сторено и от
първостепенния съд, на т. 18 от ППВС № 3/1979 г., според което, когато с
извършването на едно деяние деецът причинява на едно лице две или повече
различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да
се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат, като в тези случаи не е налице
идеална съвкупност, а по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия. Посочено било, че щом по-лекият резултат
следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието, то и
законоустановеното право на защита на обвиняемия ще бъде гарантирано, ако
фактите, свързани с неговото причиняване му бъдат надлежно предявени в хода на
досъдебната фаза на процеса и бъдат включени и във фактическото обвинение в
заключителната част на обвинителния акт, което в случая не е било сторено.
Прокурорът внесъл
за разглеждане в РС С. нов обвинителен акт, във връзка с който е образувано
НОХД № 166/2017 г. и е постановена контролираната присъда. Срещу
подсъдимия Д.С.Г.
с внесения за разглеждане обвинителен акт е повдигнато обвинение в извършване
на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – за това, че на 14.02.2016
г. в гр. С. е причинил на Г.Д.И. средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на горно рамо на пубисната/срамната кост и счупване на 7 и 8 ребра
вдясно, които травматични увреждания са причинили в съвкупност трайно
затрудняване движението на снагата за период, по-голям от 30 дни.
С това обвинение, повдигнато въз основа на изложената и в
предходния обвинителен акт фактическа обстановка, прокурорът счел, че е
изпълнил указанията на първостепенния и въззивния съд, обективирани в
обсъдените по-горе съдебни актове, а на практика въвел в обвинението неяснота,
препятстваща отново правото на защита на подсъдимото лице.
Това е така, защото указанията
на съдебните инстанции са счетени от представителя на държавното обвинение за
такива, обосноваващи определянето на всички телесни увреждания като съвкупно причиняващи по-тежкия
престъпен резултат. Казано по друг начин, различните по вид телесни увреждания,
причинени на пострадалата И., са инкриминирани като съвкупно обосноваващи извод
за средна телесна повреда, вместо лекото телесно увреждане (счупването на 7 и 8
ребра вдясно) да бъде „погълнато“ от счупването на пубисната/срамната кост
(което по своята медико-биологична характеристика покрива правните критерии за
средна телесна повреда) единствено в смисъла, влаган в теорията и съдебната
практика - за необходимостта от правно квалифициране на увреждането съобразно
по-тежкия резултат, независимо от останалите по-леки такива.
Освен това, след връщането на
делото на прокурора за отстраняване на недостатъци в обвинителния акт, на
21.02.2017 г. на Д.Г. е било предявено
ново обвинение – за това, че на инкриминираните дата и място причинил на Г.И.
средна телесна повреда, изразяваща се в фрактура на горното рамо на пубисната/срамна
кост, което е причинило трайно затрудняване движението на снагата за период,
по-голям от 30 дни – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и за това,
че на същите дата и място причинил на Г.И. лека телесна повреда, изразяваща се
в счупване на 7 и 8 ребра вдясно по средната мишнична линия, което е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК.
По описания по-горе начин,
обаче, с инкриминирането в обвинителния акт от прокурора на телесните
увреждания в тяхната съвкупност са въведени факти в обвинението, които до този
момент не са били известни на подсъдимия и съответно той не се е защитавал по
тях, а това всякога е съществено нарушение на процесуалните правила от
категорията на абсолютните, тъй като съществено нарушава правото му във всеки
един момент от наказателното производство да има възможност да организира
защитата си.
Налице е и още една неяснота в
обвинителния акт – такава досежно причиненото трайно увреждане на пострадалата И..
В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че след загубата на
равновесие пострадалата паднала на земята и усетила силни болки в дясната
тазобедрена става, както че болките в ставата продължили над 40 дни и това
наложило второто рентгеново изследване, което установило счупването на срамната
кост. На базата на съдебно-медицинската експертиза счупването на пубисната кост
е определено като затрудняващо движението на снагата за период по-голям от 30
дни. Доколкото снагата е част от човешкото тяло, различна от десния крайник, за
който се твърди да е бил болезнен и препятстващ придвижването на пострадалата И.
(но пък не е бил увреден в конкретния случай) неяснотата относно съставомерен
признак на престъпното деяние, какъвто се явява видът на конкретното телесно
увреждане, води до липса на ясна фактическа рамка на
повдигнатото пред съда обвинение (още повече, че в съдебната практика
безпротиворечиво се приема, че морфологията на увреждането – счупване на
пубисна/срамна кост въвежда медикобиологичния признак трайно затрудняване
движението на долен крайник/крайници, а не на снагата).
По тези съображения
въззивният съд намира, че е налице опороченост
на обвинителния акт поради несъответствието му с изискванията на чл. 246 от НПК, която опороченост обосновава
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия и в частност на правото му на защита в
процеса. Коментираните по-горе съществени пропуски в обвинителния акт определят
обвинението като фактически и юридически неясно формулирано, а предметът на
доказване – като неопределен.
Така констатираното
съществено процесуално нарушение е отстранимо единствено чрез изготвяне на нов
обвинителен акт, съответстващ на процесуалните изисквания за минималното му
съдържание и за пределна яснота относно визираните по-горе съставомерни
обстоятелства, което обосновава извод за отмяна на атакуваната присъда.
Поради допуснати
процесуални нарушения от прокурора при изготвянето на обвинителния акт делото
следва да се върне за ново разглеждане, но не в досъдебната фаза, а на
първостепенния съд – от стадия на разпоредителното
заседание по реда на чл. 247б и сл. от НПК, тъй като с
измененията на НПК, в сила от 05.11.2017 г. (ДВ. бр. 63/2017 г.) правомощията на въззивната инстанция по чл. 335, ал. 2 от НПК изключват
възможността за връщане на делото на прокурора в случая, когато нарушението е
допуснато в досъдебното производство - каквато е конкретната хипотеза, а това
следва да стори първостепенният съд в рамките на разпоредителното
заседание.
Предвид
характера на допуснатото от прокурора съществено процесуално нарушение
настоящият състав на СОС не обсъжда оплакванията по същество на спора, изложени
в жалбите срещу постановената присъда.
По изложените съображения
и на основание чл. 334, т. 1, пр. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, С. окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 4/22.02.2018 г.,
постановена по НОХД № 166/17 г. по описа на РС С..
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – гр.С. от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(Пл. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Н. Николова)
2:……………..
(Ан. Игнатова)