РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
1271
гр. Пловдив, 30 юни 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на пети
януари през две хиляди и двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
с участието на
секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, и прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като
разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ адм. д. № 753 за 2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от И.Н.А., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. Г.М. против
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - София, за
присъждане на обезщетение в общ размер на 20 000 лв., за понесени от ищеца
неимуществени вреди от бездействията на администрацията в Следствен арест-гр. Х. за периода от
01.11.2018г до 17.06.2019г, в Затвора-гр. С.З. за периода от 17.06.2019г. до 19.12.2019г.
и в Затвора-гр. Пловдив за периода от 09.12.2019г. до 22.03.2021г. ведно със
законната лихва върху тази сума.
В исковата молба е посочено, следното.
В следствения арест – гр. Х. на ищеца не са му осигурени подходящи санитарно-битови условия, които да отговарят на
предвидените в чл. 3 от ЗИНЗС разпоредби.
Твърди се, че по време на престоя в ареста администрацията не му е осигурила
престой на чист въздух, каквито са задължителните изисквания, предвидени в
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Не е била осигурена и предвидената в чл. 43, ал. 4
законоустановена площ от 4 кв. м., поради това, че е бил принуден да
съжителства с други задържани, при условията на пренаселеност в килиите. Освен
това в килията на ищеца не е имало самостоятелен санитарен възел. За да
задоволи физиологичните си нужди той е бил принуден да използва кофи и туби,
които е държал в килията си. Не е имало
и чешма в помещението, което е пребивавал. Ищецът е ползвал шише с вода, което
е пълнил всеки път когато има достъп до общата тоалетна. Достъпът до банята му
е бил осигуряван само веднъж в седмицата, в помещението не е имало прозорец и е
липсвало каквото и да е отопление.
Относно престоя му в Затвора гр. С.З.
твърдението е, че той е живял в
пренаселени килии, а освен това в стаите му не е имало естествена светлина,
вентилация и санитарен възел.
По отношение на престоя в Затвора в г. Пловдив в исковата молба се
сочи, че във всички затворнически килии, в които ищецът е пребивавал нетната им
не е надвишавала 3 кв. м. В килиите, е липсвала каквато и да е вентилация,
поради което не е имало достатъчно свеж
въздух. Тоалетната в килията му е в
много лошо състояние- с неработещи казанчета, липса на работещи чешми или
умивалници. Банята която е ползвал е била в много лошо състояние. В стаята на затворниците по време и на трите
престоя е имало само един прозорец, който не осигурява достатъчно светлина . Изолация
на външните стени на Затвора напълно липсва, поради което отоплението през зимата е било много трудно. Спалното
му и постелъчно бельо се е сменяло изключително рядко, което създава предпоставки
за развъждане на насекоми и най вече дървеници и бълхи в леглата на
затворниците. Дезинфекцирането обаче е било недостатъчно и нередовно. Според ищеца спрямо него не се е водила
никаква индивидуална и корекционна работа от страна на отговорните лица в
затвора. Не му е била дадена възможност да участва в програми за въздействие за
индивидуална и групова работа. В производствения цех на Затвора-гр. Пловдив не
са му били осигурени подходящи условия за труд, тъй като в помещението в което
работи липсват прозорци и отопление.
Претендира присъждане на разноски по делото в размер
на 10 лв. за внесена по делото ДТ., както и присъждане на възнаграждение за
адвокат за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, т.2 от ЗАдв.
В съдебно заседание. процесуалният представител на
ищецът адв. М. моли за уважаване на исковата претенция.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", чрез процесуалния си представител юриск. Ч., оспорва
предявената искова претенция и моли за отхвърлянето й като недоказана и
неоснователна. В отговора на исковата молба претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурор от ОП – Пловдив, изразява становище за
неоснователност на иска.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество
е частично основателен.
По делото е приета справка от
Началник РС „ИН“ гр. Х. за престоя на ищеца
в арест в гр. Х. в която е отразено следното:
Ищецът е пребивавал в арест Х. от 02.11.2018г. до
21.06.2019 г. в килия №6. Тази килия е с обща площ 8.06 кв. м; с три легла,
една маса и две табуретки, които заемат приблизително 4,6 кв. м. от площта на
килията. Има отваряем прозорец на вратата на килията към южния коридор,
осигуряващ както приток на свеж въздух така и на слънчева светлина. Отоплението
в килията е посредством радиатор на централно отопление, монтиран в стената на
южния коридор. Над вратата на килията са монтирани две луминесцентни тела за
дневно осветление и лампа със жълта светлина за нощно осветление. В килията има
въздуховоди от вентилационна система осигуряваща постоянна циркулация на
въздуха. Капацитетът на килията на база 4 кв. м. на лице е 2 лица.
Всяко легло в килията е оборудвано с дюшек, възглавница, одеяло, калъфка за
възглавница и два чаршафа. По време на престоя си ищецът И.Н.А. е бил настанен
в килията както следва:
-
от 02.11.2018г. до 26.02.2019г. с още едно лице
-
от 27.02.2019г. до 01.03.2019г. - преведен в арест
Пловдив по делегация
-
от 02.03.2019г. до 13.03.2019г. - сам
-
от 14.03.2019г. до 21.06.2019г. с още едно лице, след
което е преведен в
затвора С.З..
В
справката е посочено, че помещенията в арест Х. не разполагат със санитарен
възел и течаща вода. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел
/баня и тоалетна/, който е 14.00 кв.м се осъществява по утвърден график в
ареста
Поради факта, че санитарния
възел е общ и се ползва от всички задържани лица понякога е невъзможно да се
изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния възел. Престоят на открито на
задържаните лица в арест Х. се осъществява на оборудвано за целта помещение с
размери 14.5 кв.м. с два прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина.
Престоят на открито в арест Х. в рамките на
един час на ден се ползва от задържаните лица в работно време като
графика-разпределението се определя от дежурния по арест. При престой на
открито лицата се извеждат покилийно всеки ден в различен час.
В писмо на Началника на
Затвора гр. С.З. е отразено следното:
Ищецът А. е
пребивавал в ЗОЗТ „Ч.г. гора” през периода 07.08.2019г. до 17.12.2019г. На
17.12.2019г., същия е бил преведен в затвора-Пловдив за доизтърпяване на
наказанието си. През процесния период ищецът е бил настанен в трета група на
ЗОЗТ „Ч.г. гора“, като това е първият от трите салона в затворническото
общежитие, който е населен след приключилите в него ремонтни дейности.
Инфраструктурата на салона, санитарните възли и баните са изградени съгласно
европейските изисквания. След проведен разговор и по негово желание, ищецът е бил
настанен в килия № 30, която е била разположена на втория етаж в ЗОЗТ с източно
изложение, гледка към Керамичния завод. Спалното помещение е с площ от 26,35
кв.м. Същото е ремонтирано, стени латекс,
под от гранитогрес, ПВЦ еднокрилен прозорец - 2бр.(размери 1,45м.Х1,75м.),
осветителни тела - 4бр„ съответстващ за площта на килията отоплителни радиатори
- 2бр„ 2бр. маса, 4бр. столове, 8бр. закачалки. Всеки лишен от свобода
разполага с шкаф за бельо и личните си вещи. В спалното помещение № 30 е
обособен санитарен възел от 2кв.м., под от гранитогрес, стени с фаянсови
плочки, разполага с 1бр. стояща тоалетна чиния със седалка и казанче, 1бр.
порцеланова мивка с течаща вода. В килията са настанени 5 лишени от свобода.
Общи помещения след ремонтните
дейности са умивалниците с течаща вода и банята. Достъпът до тях е свободен от
6.00 ч. до 20.00 ч., съобразно актуалните нормативни изисквания и график за
разпределение на времето. Банята се ползва всеки ден от работещите, заети в
обслужващата дейност, какъвто е бил и ищеца. През процесния период, съвпадащ с
ремонтните дейности в 30, ищецът А. е бил
планиран да участва в тези дейности и е устроен със заповед на Началника на
затвора № 69/02.09.2019г. Поддържането на чистотата и хигиената на лишените от
свобода се е извършвало по утвърден график от Началника на ЗОЗТ „Ч.г. гора“.
Почистването и поддържането на хигиената в спалните помещения, тоалетни и бани
се е осъществявало от отговорниците-хигиенисти, които ежемесечно са получавали
миещи и почистващи препарати. На ищеца са били осигурени самостоятелно легло и спални
принадлежности (дюшек, възглавница, одеяло, калъфка, спално бельо), като при
нужда на всеки лишен от свобода се е полага допълнителна завивка през студените
месеци.
В наличната архивна
документация през процесния период, не са налични отправени от ищецав молби,
жалби или искания до администрацията на институцията във връзка с каквито и да
е проблеми от санитарно-битов характер.
В становище от ИСДВР В. И. е отразено следното
Ищецът е постъпил в затвора гр. Пловдив на
09.12.2019г. в Приемно отделение, стая ОП 1.
Размерите на спално
помещение ОП 1 е 26.47 кв.м. без санитарния възел с два отваряеми прозореца с
размери 0.50x1.18м. и 0,97x1,18м. Санитарният възел е 2,80 кв.м. с един
отваряем прозорец 0.30х1.18м.
С протокол №
5250/17.12.19г. е преместен в трета група, стая № 26. Размерите на спално
помещение № 26 са 27.91 кв.м. без санитарният възел с два отваряеми прозореца с
размери 1.11x1.00 м. и 0.92x1.17 м.. Санитарният възел
е 3.76 кв.м. с един отваряем прозорец 0.50х0.50м.
Ищецът е взел участие
в отбелязване на 6- ти Септември - Деня на Съединението и 22-и Септември - Деня
на Независимостта на България през 2020г., чрез написване на есета. Тъй като е
проявил желание за работа със Заповед № 2113/16.09.2020г. той е назначен и работи в
„Обособено производство“ от 17.09.2020г.. От 23.02. до 26.02.2021г. участва в
образователна програма - „Антистрес уоркшоп“ с водещ инсп.-психолог Н. Г.. Няма
налагани дисциплинарни наказания.
Къпането на лишените от свобода е в
обща баня, като всички л. св. имат достъп до течаща топла вода съгласно
утвърден график за разпределение на времето на л. св. от съответната група.
Като работещ ищецът А. е имал достъп до банята всеки ден след приключване на
работния процес.
Във всички спални помещения в които е
бил настаняван, а и във всички спални помещения в затвор гр. Пловдив има
обособени санитарни възли, с достъп до течаща студена вода. Оборудването на
спалните помещения е стандартно и еднакво за всички л. св., а именно легло с
размери 90x180см. и шкаф с
размери 45х50см.
Отоплението се осъществява чрез
централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на
стаята е по желание на л. св. и могат да правят това чрез отваряне на
прозорците.
По делото е прието становище от Н. Д. – техник
строителство и архитектура в което е посочено, че през времето в което ищецът е
пребивавал в затвора в гр. Пловдив не са правени основни ремонти в килиите на
лишените от свобода. В затвора се извършва своевременна смяна на течащите
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела. Не се допуска да
има счупени прозорци. През 2017г. е извършено боядисване на общите помещения,
като дограмата е сменена с нова. Поставен е гранитогрес в общите умивални. Със
собствени сили се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро
състояние.
Банята е обща, като подът е с мозайка, а стените са с
фаянсови плочки. Всеки ден по график се полага баня за л. св., като е осигурена
топла вода от котел, който работи на въглища.
По
делото бе разпитан свидетеля И.В., който заяви следното:
С ищеца са бил на един пост заедно в затвора. Стаята на ищеца
е била № 26, като основният проблем е, че стаята е
малка., с много малък прозорец няма
светлина, няма и въздух., като през лятото е страшно горещо, а през зимата студено. Според свидетеля в помещението нямат и маси, имат една малка масичка, един
стол и два шкафа. Подът е постлан с балатум, който е скъсан, таванът е мухлясал
и има плесен по него. Стените са
олюпени, на дупки, вътре живеят дървеници и хлебарки. Ищецът е полагал труд
докато е бил в затвора. Там където е работел не е било позволено да сложи печка и
зимата му е било много студено.
.Ищецът А. е участвал в някаква
образователна програми, ходил е на
някакви курсове, но свидетелят не помни помня точно какво.
В затвора са пръскали против дървеници
и хлебарки но без резултат
По делото бе разпитан и свидетеля К. К.
който заяви следното:
Той познава ищеца И.Н.А. още от Ареста
- гр. Х. После те са били заедно в Затвора в С.З., а също и в Ч.г. гора.
В Ареста – Х. не е имало тоалетни, стаите са били пренаселени, случвало
се е хора да спят по земята, като там е имало има дървеници. Ищецът е пребивавал
в килията с пет или шест човека. Чешми е имало само отвън. В килията, освен
леглата е имало една малка масичка, прозорецът
е бил много малък и не е осигурявал достатъчно осветеност.
В С.З. банята е била два пъти в
седмицата имало е дървеници още повече, отколкото в Ареста.
В Ч.г. гора е имало същото пренаселване.
Ищецът е имал по добри условия от свидетеля, но не е имал постоянно достъп вода.
При така изяснената фактическа обстановка, съобразно
събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира следното
от правна страна:
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда
специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. А чл. 3, ал.1 от ЗИНЗ въвежда
забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната
разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия
или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Съгласно 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата
за лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални
служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му административни
звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки:
1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; 2) настъпила неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца като същата се предполага до доказване на
противното и 3) пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или
бездействие и настъпилата вреда.
На първо място по отношение на началната дата на периода за които се
претендират неимуществени вреди за престоя
му на територията на следствения арест в гр. Х., а
именно от 01.11.2018г. до 17.06.2019г.
видно от горецитираните справки ищецът е постъпил в ареста на 02.11.2019г. и е приведен в затвора гр. С.З.
на 21.06.2019г. т.е искът в тази му част
следва да бъде разгледан по същество за периода 02.11.2018г. -17.06.2019г..
Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с
дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени
нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията
в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с
дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени
нарушения на чл.3 от ЕКПЧ произтичащи от условията в местата за лишаване от
свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за
преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3
от ЕКПЧ основно право.
Критериите от значение за
преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да
достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по
делото "Н. и други срещу България" е посочено, че вече постановените
решения се отнасят до нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се
въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и
въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство
при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са вследствие от
изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото
функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции
срещу нечовешко и унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС,
"безчовечно или унижаващо отношение" предполага страдание или
унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с
дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на
посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да
съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода
лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така
че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и
трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието,
свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на
лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.
Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси
обезщетяване за твърдени от ищеца претърпени неимуществени вреди, които са
последица от: липса на достатъчно жилищна площ и лоши санитарно-битови условия.
Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната
жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м.,
както е и според стандартите, възприети от Съвета на Европа и от Съда по
правата на човека. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, като в ал. 5 е посочено количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения да се определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20,
ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради. А според чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява
в спалните помещения.
Безспорно по делото се установява, че в следствения арест гр. Х. на
ищеца не му е бил осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода
през периода 01.11.2018г.-17.06.2019г.
Видно от цитираните по -горе справка от Началник РС „ИН“ гр. Х. за престоя на ищеца в арест в гр. Х., писмо
на Началника на Затвора гр. С.З. и становище от
ИСДВР съдът намира за доказано, че ищецът е пребивавал в помещения, които не отговарят на минималната жилищна площ за един
лишен от свобода за следните периоди: 09.12.2019г.-10.12.2019г. 13.12.2019г.;
17.12.2019г.-05.04.2021г.
За тези периоди съгласно практиката на Съда по правата на човека е
налице самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3
от ЕКЗПЧОС.
По делото обаче не се установиха данни да има гризачи и дървеници, в
каквато насока са твърденията на ищеца и разпитаните по делото свидетели. От
страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за
извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се
установи, че касаят целия исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не
се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за
хигиената в помещенията в т. ч. и за наличието на инсекти и гризачи.
Видно от събраните писмени доказателства по делото, относно условията в
Затвора гр. С.З. и Затвора гр. Пловдив няма нарушение на чл. 20, ал.3 от
ППЗИНЗС, тъй като в спалните помещения е осигурен достъп до санитарен възел и
течаща студена вода.
Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД "Изпълнение на
наказанията" само по отношение на конкретно установените факти по делото:
относно неосигурен
достъп до санитарен възел и течаща вода в следствения арест гр. Х. и пренаселеност
на помещенията в затвора гр. Пловдив, които водят до извода, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3
ЕКЗПЧОС.
Следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, според която в случаите по ал. 1
(държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3), настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Конкретният размер на
следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен
при съблюдаване изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на
ЗОДОВ), съгласно която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се определя по справедливост. Съгласно чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите
по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора. Понятието
"справедливост" е морално - етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Справедливостта е морално-етична категория и
включва съотношението между деянието и възмездието. Следва да се има в предвид,
че вредите, които следва да се обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер.
Размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство
за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице.
Настоящия съдебен
състав се съобразява с постановените три осъдителни решения срещу България на
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 4 юни 2020 г., по делата Ч. и К.,
Й. и Д. и и други, образувани по
единадесет жалби на лишени от свобода, относно размерът на присъдените
обезщетения за претърпените вреди на национално ниво.
В случая, от съда се отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления
на незаконосъобразната административна дейност и периода на исковата претенция.
Съобразно това и при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът счита, че
справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца, за
неимуществените вреди настъпили за периодите от 02.11.2018г. до 17.06.2019г.;
от 09.12.2019г. до 10.12.2019г. ; 13.12.2019г.; от 17.12.2019г. до 05.04.2021г.
или общо 738 дни вкл. което възлиза на 4 430 лв.
За останалата част - за разликата над 4430
лева до пълния предявен размер от 20 000 лева исковата претенция, като
неоснователна, следва да се отхвърли.
На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди възнаграждение за адвокат съгласно
чл. 38, т.2 от ЗАдв., съобразно уважената част от иска, което следва да
е в размер на 250 лв.
Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на
отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда предвид разпоредбите начл.
286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС които се явяват специални по отношение на чл. 78,
ал.3 от ГПК и чл. 143 от АПК, и които не предвиждат присъждането на такова,
извън случаите на пълно отхвърляне на исковата претенция. Ето защо, въпреки
само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като
законът не предвижда такава възможност.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
- София да заплати на И.Н.А., ЕГН **********, сумата в размер на 4430 /четири
хиляди четиристотин и тридесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в следствения арест гр. Х. през периодите от 02.11.2018г. до 17.06.2019г. и в
затвора в гр. Пловдив за периодите от 09.12.2019г. до 10.12.2019г. ;
13.12.2019г.; от 17.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано
от датата на входиране на исковата молба, а именно 22.03.2021 г. до
окончателното и изплащане
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
- София да заплати на И.Н.А., ЕГН **********, сумата
в размер на 10 /десет/ лева представляваща внесена по делото ДТ.
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София да заплати на
адв. Г.Г.М., ЕГН ********** сумата в размер на 250 лв./двеста и петдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ
иска за останалите периоди както и в
останалата му част за разликата до пълния му предявен размер от 20 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от процесуален представител на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета
от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски
административен съд, съгласно чл. 285, ал.1, пр.2 от ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: