Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 23.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №14859 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Д.Г.С., към която по реда на чл.265 ал.1 ГПК се е присъединил и
ответника А.Г. Г., срещу решение от 13.08.2019 г. по гр.д. №50673/2018 г. на
Софийския районен съд, 120 състав, с което: е признато за установено на
основание чл.108 ЗС по отношение на Г.Д.Д., А.Г.Г. и Д.Г.С., че Л.А.К. е
собственик на поземлен имот с площ от 25 кв.м., представляващ реална част от
поземлен имот с идентификатор 57011.5547.228 по действащите в момента
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
№РД-18-9/16.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, заключена между точки 1, 2, 3,
4 и 1 на комбинираната скица за пълна или частична идентичност, издадена през
мес.06.2018 г. от „Г.“ ООД, гр. София, при граници на тази реална част с площ
от 25 кв.м., както следва: поземлен имот с идентификатор 57011.5547.229,
поземлен имот с идентификатор 57011.5547.231, поземлен имот с идентификатор
57011.5547.13 /улица „Люлячето“/ и останалата част от поземлен имот с
идентификатор 57011.5547.228, като реалната част с площ от 25 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 57011.5547.228 е идентична с част от парцел ХІХ-198 в
кв.23 по плана на с. Подгумер – София, одобрен със заповед №270/11.10.1965 г.,
при граници: улица, парцел ХХ-199, парцел ІV-193 и останалата част от парцел
ХІХ-198, както и е идентична с част от парцел /УПИ/ ХХ-228 в кв.23 по регулационния
план на с. Подгумер – София, одобрен със заповед №РД-16-076/09.04.1990 г., при
граници: парцел /УПИ/ ІV-231, парцел /УПИ/ ХІХ-229, улица и останалата част от
парцел /УПИ/ ХХ-228, като ответниците са осъдени и да предадат владението върху
посочената реална част с площ от 25 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
57011.5547.228 по действащите в момента кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със заповед №РД-18-9/16.01.2012 г. на изп. директор на АГКК,
на основание чл.537 ГПК е отменен нот. акт №87, т.І, рег. №5460, н.д.
№57/17.03.2003 г. на нот. Р.Р., вписан с акт №135, т.ХХІІ, н.д.
№5232/17.03.2003 г. на Служба по вписванията – гр. София, с който Г.Д.Д. и Ц.Д.Д.са
признати за собственици въз основа на наследство, строителство и
покупко-продажба на УПИ-228 в кв.23 по плана на с. Подгумер, район „Нови
Искър“, гр. София, само в частта на притежаваната от Л.А.К. реална част от 25
кв.м., е признато за установено на основание чл.54 ал.2 ЗКИР по отношение на Г.Д.Д.,
А.Г.Г. и Д.Г.С., че Л.А.К. е собственик на поземлен имот с площ от 25 кв.м.,
представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 57011.5547.228 по
действащите в момента кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
заповед №РД-18-9/16.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, заключена между точки
1, 2, 3, 4 и 1 на комбинираната скица за пълна или частична идентичност,
издадена през мес.06.2018 г. от „Г.“ ООД, гр. София, при граници на тази реална
част с площ от 25 кв.м., както следва: поземлен имот с идентификатор
57011.5547.229, поземлен имот с идентификатор 57011.5547.231, поземлен имот с
идентификатор 57011.5547.13 /улица „Люлячето“/ и останалата част от поземлен
имот с идентификатор 57011.5547.228, като при одобряване на кадастралната карта
и кадастралните регистри на с. Подгумер, район „Нови Искър, гр. София, със
заповед №РД-18-9/16.01.2012 г. на изп. директор на АГКК е допусната грешка,
изразяваща се в неправилното нанасяне на границата между поземлени имоти с
идентификатори 57011.5547.228 и 57011.5547.229 по КККР, одобрени със същата
заповед, като границата между поземлени имоти с идентификатори 57011.5547.228 и
57011.5547.229 е нанесена неправилно в кадастралната карта по регулационната
граница между парцели ХІХ-229 и ХХ-228 в кв.23 по регулационния план на с.
Подгумер – София, одобрен със заповед №РД-16-076/09.04.1990 г., вместо по
действителната имотна граница, съответстваща на регулационната граница между
парцели ХІХ-198 и ХХ-199 в кв.23 по плана на с. Подгумер – София, одобрен със
заповед №270/11.10.1965 г., и на основание чл.59 ЗЗД Г.Д.Д., А.Г.Г. и Д.Г.С. са
осъдени да заплатят на Л.А.К. сумата от по 198,67 лв., представляваща
обезщетение в размер на 25,00 лв. месечно за ползата, от която ищецът е бил
лишен, ползвайки без основание процесния имот с площ от 25 кв.м., представляващ
реална част от поземлен имот с идентификатор 57011.5547.228 по действащите в
момента кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
№РД-18-9/16.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, заключена между точки 1, 2, 3,
4 и 1 на комбинираната скица за пълна или частична идентичност, издадена през
мес.06.2018 г. от „Г.“ ООД, гр. София, при граници на тази реална част с площ
от 25 кв.м., както следва: поземлен имот с идентификатор 57011.5547.229,
поземлен имот с идентификатор 57011.5547.231, поземлен имот с идентификатор
57011.5547.13 /улица „Люлячето“/ и останалата част от поземлен имот с
идентификатор 57011.5547.228, дължима за периода 01.08.2013 г. - 01.08.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата, като ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния
закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е
необосновано. Поддържат, че необосновано и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е приел, че процесната
реална част е била част от имота на ищеца, тъй като регулационният план от 1965
г. не е бил приложен по отношение границата между имота на ищеца и имота на
ответниците. Сочат, че в противоречие с материалния закон СРС е приел за
неоснователно възражението им за изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата
страна Л.А.К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която
исковете с правно основание чл.59 ЗЗД са отхвърлени за разликата над посочените
по-горе размери, и от ответника Г.Д.Д. в частта, в която са уважени предявените
срещу него искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.54 ал.2 ЗКИР и чл.59 ЗЗД,
поради което решението в тази части е влязло в законна сила.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните
съображения:
От
представения нот. акт за право на собственост върху недвижим имот по давност
№95, т.ХІІ, н.д. №2123/24.12.1966 г. се установява, че Д.Д. Д. е признат за
собственик на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Подгумер –
София, а именно: Празно място от 1438 кв.м., при съседи: В.Т., н-ци А.Т., С.П.и
н-ци Б.П.С., в м. „Вранята“, съставляващо имот с пл. №199, от които 228 кв.м.
са включени като основа на парцел І и 223 кв.м.
са включени като основа на парцел ХХ, като и двата парцела в кв.23 по
плана на с. Подгумер са с неуредени сметки по регулация.
Видно от
представения по делото нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по
регулация №55, т.ІV, н.д. №660/30.03.1996 г., Д.Д. Д. е признат за собственик
по силата на дворищна регулация на следните недвижим имоти, находящи се в с.
Подгумер – София, а именно: 1. Празно дворно място от 264 кв.м., при съседи:
улица, Д.Д. Д. и Т.М., който имот се взема от мястото на наследници на А.Т.–
имот с пл. №198 в кв.23; 2. Празно дворно място от 156 кв.м., при съседи:
улица, Д.Д. и Б.Б.З., който имот се взема от мястото на Т.М. – имот с пл. №197
в кв.23; 3. Празно дворно място от 3 кв.м., при съседи: улица и Т.М., който
имот се взема от мястото на Б.Б.З. – имот с пл. №196 в кв.23.
По делото
е представен нот. акт за собственост по наследство, съдебна спогодба и
давностно владение №46, т.ХVІІ, н.д. №2879/28.11.1972 г., от който е видно, че Т.
А.Т., Р.А.Т.и Н.А.Т.са признати за собственици на следните недвижими имоти: 1.
Празно дворно място с 1260 кв.м., при съседи: С.и Б.П., Д.Д., Т.М. и път,
съставляващо имот с пл. №198, части от който се отчуждават за съседни парцели,
а останалите части са включени като основи на парцели ХІV и ХІХ в кв.23 по
плана на с. Подгумер – София, като парцелите са с неуредени сметки по
регулация; 2. Празно дворно място от 360 кв.м., съставляващо онази част от имот
с пл. №198, която е включена като основа на парцел ІХ в кв.22 по плана на с.
Подгумер – София, като парцелите са с неуредени сметки по регулация.
Видно от
представения нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация
№115, т.ІХ, н.д. №1361/21.09.1973 г., Т. А.Т., Р.А.Т.и Н.А.Т.са признати за
собственици на следните недвижими имоти по силата на дворищна регулация, а
именно: 1. Празно място от 200 кв.м., при съседи: Т., Р. и Н.А.Т., парцел ХVІІ,
парцел ХV и улица, което се придава към мястото на молителите, урегулирано в
парцел ХVІ-198 в кв.23 по плана на с. Подгумер и се взима от мястото на Д.Д. Д.
– имот с пл. №199; 2. Празно място от 170 кв.м., при съседи: Т., Р. и Н.А.Т., парцел
ХVІІ и парцел ХV, което се придава към мястото на молителите, урегулирано в
парцел ХVІ-198 в кв.23 по плана на с. Подгумер и се взима от мястото на Т.М. П.
– имот с пл. №197; 3. Празно място от 128 кв.м., при съседи: Т., Р. и Н.А.Т.,
парцел VІІ и парцел ХVІІ, което се придава към мястото на молителите,
урегулирано в парцел ХVІ-198 в кв.23 по плана на с. Подгумер и се взима от
мястото на Б.Б.П.– имот с пл. №196; 4. Празно място от 12 кв.м., при съседи: Т.,
Р. и Н.А.Т., парцел ХV и парцел VІІ, което се придава към мястото на
молителите, урегулирано в парцел ХVІ-198 в кв.23 по плана на с. Подгумер и се
взима от мястото на Б.Б.П.– имот с пл. №206.
Видно от
представения по делото нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по
регулация №116, т.ІХ, н.д. №1362/21.09.1973 г., Т. А.Т., Р.А.Т.и Н.А.Т.са
признати за собственици на следните недвижими имоти по силата на дворищна
регулация, а именно: 1. Празно място от 216 кв.м., при съседи: Т., Р. и Н.А.Т.,
Д.Д. Д., Б.Б.П.и улица, което се придава към мястото на молителите, урегулирано
в парцел ХVІ-198 в кв.23 по плана на с. Подгумер и се взима от мястото на Д.Д. Д.
– имот с пл. №199; 2. Празно място от 152 кв.м., при съседи: Т., Р. и Н.А.Т., Д.Д.
Д. и Б.Б.П., което се придава към мястото на молителите, урегулирано в парцел
ХVІ-198 в кв.23 по плана на с. Подгумер и се взима от мястото на Т.М. П. – имот
с пл. №197; 3. Празно място от 72 кв.м., при съседи: Т., Р. и Н.А.Т., Д.Д. Д., Б.Б.П.и
парцел VІ, което се придава към мястото на молителите, урегулирано в парцел
ХVІ-198 в кв.23 по плана на с. Подгумер и се взима от мястото на Б.Б.П.– имот с
пл. №196.
От
представения по делото нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез РНС
№2, т.LХХХІІ, н.д. №16014/31.07.1975 г. се установява, че А.С.К. е
придобил следния недвижим имот, а
именно: Празно дворно място в с. Подгумер – София, съставляващо парцел ХІХ-198
в кв.23 по плана на селото, с площ от 640 кв.м., при съседи: улица, Д.Д., Т.М.,
наследници на С.и Б.П..
Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници, изх. №507/08.03.2018 г.,
издадено от СО, район „Сердика“, А.С.К. е починал на 01.01.1986 г. и е оставил
следните законни наследници: Л.А.К.-син.
От
представеното по делото удостоверение за наследници, изх. №КПД18-103/02.03.2018
г., издадено от СО, с. Подгумер, се установява, че Д.Д. Д. е починал на
05.09.1991 г. и е оставил следните наследници по закон: Г.Д.Д.-син, И.Д.Г.-дъщеря,
М.Д.П.а-дъщеря, починала на 05.03.2013 г. и оставила следните наследници по
закон: Т. К.П.-съпруг и С.Т.М.-дъщеря.
От
представения по делото нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №86, т.І,
н.д. №56/17.03.2003 г. на нот. Р.Р. се установява, че М.Д.П.а и И.Д.Г. са
продали на Г.Д.Д. по 1/3 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1. УПИ, находящ се
в с. Подгумер, ул. „*******целият с площ от 651 кв.м., без построените в
мястото сгради, представляващ парцел І-226 в кв.23 по плана на с. Подгумер, при
граници: от запад и север - улица, от изток – парцел ІІ-225 и парцел ІІІ-225,
от юг – парцел ХХ-228; 2. УПИ, находящ се в с. Подгумер, ул. „*******целият с
площ от 595 кв.м., представляващ парцел ХХ-228 в кв.23 по плана на с. Подгумер,
при граници: от север – парцел І-226, от изток – парцел ІІІ-225 и парцел
ІV-231, от юг – парцел ХІХ-229 и от запад – улица.
По делото
е представен нот. акт за собственост на недвижим имот №87, т.І, н.д.
№57/17.03.2003 г. на нот. Р.Р., с който Г.Д.Д. и Ц.Д.Д.са признати за
собственици на следните недвижими имоти: 1. УПИ, находящ се в с. Подгумер, ул.
„*******целият с площ от 651 кв.м., представляващ парцел І-226 в кв.23 по плана
на с. Подгумер, при граници: от запад и север - улица, от изток – парцел ІІ-225
и парцел ІІІ-225, от юг – парцел ХХ-228, заедно с построената в мястото жилищна
сграда със ЗП от 76 кв.м.; 2. УПИ, находящ се в с. Подгумер, ул. „*******целият
с площ от 595 кв.м., представляващ парцел ХХ-228 в кв.23 по плана на с. Подгумер,
при граници: от север – парцел І-226, от изток – парцел ІІІ-225 и парцел
ІV-231, от юг – парцел Х-Х-229 и от запад – улица.
Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници, изх.
№КПД18-ДИ11-13/03.09.2018 г., издадено от СО, с. Подгумер, Ц.Д.Д.е починала на
04.05.2006 г. и е оставила следните наследници по закон: Г.Д.Д.-съпруг, А.Г.Г.-дъщеря
и Д.Г.С.-дъщеря.
Представени
са още скица №11216/1975 г., издадена от СГНС, РНС „9-ти септември“, скици от
1965 г., скица №0101-226/23.02.2002 г., издадена от СО, район „Нови Искър“,
скица №0101-156/25.03.2003 г., издадена от СО, район „Нови Искър“,скица
№15-287270/20.06.2017 г., издадена от АГКК, скица №15-458283/05.07.2018 г.,
издадена от АГКК, комбинирана скица за пълна и частична идентичност от
мес.06.2018 г., издадена от „Геодет“ ООД, скица-проект №15-488136/05.10.2017
г., издадена от АГКК, скица №15-639864/07.08.2018 г., издадена от АГКК,
удостоверения от 21.06.2018 г., 17.07.2018 г. и 17.07.2018 г., издадени от СО,
район „Нови Искър“, заповед №18.1457/19.02.2018 г. на СГКК – София, заповед №270/11.10.1965 на
СГНС и заповед №РД-16-076/09.04.1990 на ИК на ОНС, Нови Искър.
От
приетото по делото заключение на СТЕ, което настоящият въззивен състав
кредитира напълно, се установява, че съгласно описания по-горе нот. акт от
31.07.2975 г. процесният недвижим имот представлява парцел ХІХ-198 в кв.23 по
плана на с. Подгумер по действащия тогава кадастрален и регулационен план,
одобрен със заповед №270/11.10.1965 г., като няма данни за неуредени сметки по
регулация, който УПИ е образуван с регулационния план от 1965 г. и попада върху
ПИ /бивши ниви/ с пл. №№196, 197, 198 и 199 от кадастралния план от 1965 г., а
с регулационния план от 1965 г. за ПИ 198 за отредени парцели ХVІ-198 и ХІХ-198
в кв.23 и парцел ІХ-180, 198 в кв.22, а предишният кадастрален и регулационен
план на с. Подгумер е бил одобрен пред 1931 г. и територията, в която се намира
процесният имот, попада извън обхвата на регулационния план от 1931 г.
Процесният имот е заснет и нанесен в кадастралния план на с. Подгумер от 1982
г. като имот с пл. №229, а северната граница е отразена като съществуваща
паянтова ограда и попада 74-81 см. Навътре в парцел ХІХ-198 по регулационния
план от 1965 г., с което процесната площ от 25 кв.м. от УПИ ХІХ-198 е станала
част от ПИ с пл. №228 по кадастралния план от 1982 г. Действащия към момента
регулационен план е одобрен със заповед №РД-16-076/09.04.1990 г. и за негова
основа е послужил кадастралния план от 1982 г., като дворищнорегулационните
линии на УПИ ХІХ-229 от регулационния план от 1990 г. съвпадат с имотните
граници на ПИ 229 от кадастралния план от 1982 г., с което процесната площ от
25 кв.м. е придадена към УПИ ХХІ228, но
няма данни за изравняване на сметки по регулация. Процесният имот попада в ПИ с
идентификатор 57011.5547.228 по КККР, одобрени със заповед №РДІ18-9/16.01.2012
г., а имот с идентификатор
57011.5547.229 е заснет и нанесен в КК по съществуващите на място граници, като
процесната площ от 25 кв.м. е станала част от ПИ с идентификатор
57011.5547.228, имотните граници на ПИ с
идентификатор 57011.5547.229 съвпадат с регулационните линии на УПИ
ХІХ-229 по регулационния план от 1990 г. Вещото лице сочи още, че парцел
ХІХ-198 в кв.23 по регулационния план на с. Подгумер от 1965 г. се припокрива
на площ от 25 кв.м. с част от поземлен имот с идентификатор 57011.5547.228 по
действащите в момента КККР, респ. с част от УПИ ХХ-228 в кв.23 по регулационния
план от 1990 г., като припокриването представлява ивица с площ от 25 кв.м. по
северната граница на УПИ ХІХ-198, която ивица е идентична с площта по описаната
по-горе скица, издадена от „Геодет“ ООД, която площ е част от парцел ХІХ-198 в
кв.23 по регулационния план от 1965 г., но не е идентична с част от парцел
ХХ-199 в кв.23 по рагулационния план от 1965 г. От заключението се установява
още, че липсват данни и документи относно придаване по регулация на части от
парцел ХІХ-198 в кв.23 по регулационния план на с. Подгумер от 1965 г. към
парцел ХХ-199 в кв.23 по регулационния план от 1965 г., като в същия не са отразявани
промени в границата между парцели ХІХ-198 и ХХ-199 в кв.23, а с последващия
регулационен план от 1990 г. северната част от парцел ХІХ-198 в кв.23 по РП от
1965 г. с площ от 25 кв.м. е придадена към парцел ХХ-228, като дворищната регулационна
линия съвпада с имотната граница от кадастралната основа на плана и тази площ
от 25 кв.м. не е обозначена и описана като отделна придаваема площ в
регулационния план от 1990 г. Към настоящия момент границата между ПИ с идентификатор
57011.5547.228 и ПИ с идентификатор
57011.5547.229 е материализирана на място с лека ограда от бетонови колове и
метална оградна мрежа, като оградата не съвпада с границата между парцели
ХІХ-198 и ХХ-199 по РП от 1965 г., а съвпада с границата между парцели ХІХІ229
и ХХ-228 в кв.23 по РП от 1990 г., и е разположена на 74-81 см. в парцел
ХІХ-198 по регулационния план от 1965 г., като не е възможен достъп към
процесната площ от 25 кв.м. откъм ПИ с
идентификатор 57011.5547.229. От заключението се установява и че
средната месечна пазарна наемна цена за процесния имот с площ от 25 кв.м. за
периода 30.07.2013 г. - 20.07.2018 г. е в общ размер на сумата от 596,00 лв.,
както и че в одобрения проект от 1977 г. жилищната сграда, изградена в
собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор 57011.5547.229, е ситуирана
на 3 м. от регулационната граница между двата парцела по регулационния план от
1965 г. и на 5 м. от уличната регулационна линия, а нормативно изискуемите
отстояния в одобрените строителни книжа за жилищната сграда са определени
съобразно регулационните граници по действащия към този момент РП от 1965 г.
От
показанията на свид. И.Ш.се установява, че през 1976 г. имотът на наследодателя
на ищеца не е бил ограден изцяло, но впоследствие вече цялото място е било
оградено, като оградата, която е била направена, не е променяна.
От
показанията на свид. Г.В.се установява, че оградата между двата имота е
направена след 1980 г., като и в момента е същата ограда.
Според
разпоредбата на чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на
предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/
ищецът да е собственик на претендирания имот; 2/ процесният имот да се владее
или държи от ответника /да се намира във фактическата му власт/ и 3/ ответникът
да владее или държи имота без правно основание. Тежестта на доказване на
първите две обстоятелства лежи върху ищеца, а на третото /основанието за
владение/ – върху ответника.
Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т.4 ТР №8/2014 г. на ОСГК на
ВКС, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част
неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от
съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори
и да не е проведена административната процедура по чл.53 ал.1 т.1 ЗКИР /първоначална
редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и
кадастрални регистри, или иск по чл.53 ал.2 изр.2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл.54 ал.2 ЗКИР. В производството
по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в
одобрената кадастрална карта.
Съгласно пар.5 ал.1
ПЗРЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се
отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова
в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на
имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се
съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се
направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената
кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни
промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове,
съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията,
дадени в ТР №2/1993 г. на ОСГК на ВС и ТР №3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички
други факти, водещи до промяна на границите.
Неоснователни са
твърденията на ответниците, че регулационният план на с. Подгумер от 1965 г. по
отношение на двата съседни имота, собственост на праводателите на ищеца и
ответниците, не е приложен. По делото не е спорно, че наследодателят на ищеца е
придобил през 1965 г. правото на собственост върху имот, представляващ парцел
ХІХ-198 в кв.23 по регулационния план на с. Подгумер от 1965 г., с площ от 640
кв.м., като регулацията от 1965 г. е била приложена, видно от заключението на
СТЕ и представената скица №11216/1975 г. Установено и че регулационната линия
по плана от 1965 г. съвпада с имотната граница и при одобряването на този план
не е предвиждано придаване на част от съседния от север имот /имота на
ответниците/ към имота, придобит от праводателя на ищеца в границите по
регулационния план.
Когато
кадастралната и регулационната граница между два съседни имота по
дворищнорегулационен план, одобрен при действието на ЗТСУ отм., съвпадат, както
е и в настоящия случай, следва да се приеме, че правото на собственост се
притежава в границите по регулационния план. Това съвпадане според действащия
регулационен план на с. Подгумер от 1965 г. е установено по категоричен начин
от заключението на изслушаната по делото СТЕ и от изготвените от вещото лице
скици. Съществуващата според регулационния план граница между двата имота
следователно не е правилно нанесена в действащата кадастрална карта. По делото
не са представени доказателства границите на притежавания от праводателите на
ответниците имот да не са били правилно нанесени в кадастралния план, послужил
за основа на регулационния план от 1965 г. И тъй като съгласно чл.43 ал.1 т.5 б. „г“ ЗКИР границите на
поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват въз основа на
данните от регулационните планове при приложена дворищна регулация, следва да
се приеме, че в настоящия случай северната граница между ПИ с идентификатор
57011.5547.229 и ПИ с идентификатор 57011.5547.228 е погрешно нанесена, като
претендираната реална част с площ от 25 кв.м. е погрешно нанесена в действащата
кадастралната карта на с. Подгумер в южната част на ПИ с идентификатор
57011.5547.228 вместо в границите на ПИ с идентификатор 57011.5547.229.
Неоснователно е
възражението на ответниците, че са придобили процесната реална част от 25 кв.м.
на основание придобивна давност. Разпоредбата на
чл.79 ал.1 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 г., а в чл.68 ЗС владението се определя като
упражняване на фактическата власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност,
владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин,
така че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно /според теорията
означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие/.
В трайната практика
на ВКС, обобщена с решение №112/29.10.2018 г. по гр.д. №4681/2017 г. на I ГО на
ВКС, се приема, че реална част от парцел /УПИ/ може да бъде придобивана по
давност или ако срокът на владение на тази част е изтекъл преди влизане в сила
на ЗТСУ през 1973 г. /съгласно чл.181 ал.1 ЗТСУ отм./; или ако е
осъществявано владение в период повече от 10 г. след влизане в сила на ЗУТ, но
при условие, че владяната част от поземления имот може да се обособи като
самостоятелен УПИ съобразно изискванията на чл.19 ЗУТ или ако тази част се
присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ, а оставащата част
отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот. Съгласно решение
№102/30.05.2016 г. по гр.д. №5728/2015 г. на І ГО на ВКС, и решение
№67/16.06.2017 г. по гр.д. №3533/2016 г. на II ГО на ВКС, реално обособена част
от УПИ може да се придобие по давност в хипотезата на чл.200 ЗУТ, само ако са
налице изискванията на чл.19 ЗУТ, като предвиденото
в чл.200 ал.2 ЗУТ изключение намира
приложение единствено в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на
чл.17 ЗУТ при първоначално
урегулиране на територията. Съображенията за това са, че при действието на ЗУТ
промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършва само по
предвидения в закона ред, какъвто е този по чл.15 ЗУТ. Разпоредбата на чл.15 ал.3 ЗУТ изрично предвижда, че собствениците на съседните имоти могат да
постигнат съгласие за промяна на границите на урегулирани поземлени имоти,
обективирано в заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост
с нотариално заверени подписи, при което вещноправният ефект, т.е. промяна в
принадлежността на правото на собственост върху съответната реална част от
урегулиран имот, ще настъпи само ако по реда на чл.15 ал.6 ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на
плана за регулация, с който се променят границите между урегулираните поземлени
имоти след извършването на преценка дали с проекта за изменение не се предвижда
създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на
разрешени строежи /чл.15
ал.9 ЗУТ/, и дали не се предвижда създаване
на урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените
по закон /чл.15 ал.10 ЗУТ/, едва след което ще може да бъде сключен и окончателен договор.
Това означава, че след като веднъж дадена територия бъде урегулирана, законът
допуска промяна в границите на имотите само при наличие на определени
предпоставки, подлежащи на преценка от администрацията, при което промяната в
пространствените предели на правото на собственост настъпва след одобряването и
по административен ред. Предвид недопустимостта, извън изрично предвидените в
закона случаи, да се придобива реална част от УПИ чрез правна сделка, то на
същото основание не е допустимо такова придобиване и по давност, освен ако са
налице изискванията на чл.200 ал.1 ЗУТ. Следователно реална част от поземлен
имот, която не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ, може да бъде
присъединена към съседен чрез придобиване на правото на собственост чрез правна
сделка или по давност по реда на чл.17 ЗУТ, но само ако и
двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани
поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията
на чл.19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл.15 ЗУТ.
В конкретния случай
ответниците са се позовали, че присъединяват и владението на праводателите им,
считано от 1955 г. По делото ответниците, чиято е доказателствената тежест за
това, не се ангажирали никакви доказателства, че върху спорната част от 25
кв.м. е упражнявана фактическа власт от праводателите им преди влизане в сила
на ЗТСУ през 1973 г., считано от 1955 г. По делото е установено, а и не се
спори, че след влизане в сила на ЗТСУ през 2001 г., вкл. и към настоящия
момент, върху процесната реална част от 25 кв.м. е била упражняване на
фактическата власт от страна ответниците и техните праводатели, но доколкото не
са налице изключенията на чл.200 ал.2 вр. чл.17 ЗУТ за присъединяване към
съседен имот при първоначално
урегулиране на територията, а се касае за урегулирани поземлени имоти, които не
отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, както и че не са изпълнени условията на
чл.15 ЗУТ, то и спорната между страните част не може да бъде придобита по
давност, както и правилно е приел и СРС, което води до извод за основателност
на иска по чл.54 ал.2 ЗКИР, до който извод е достигнал и първоинстанционният
съд.
При
това положение и доколкото по делото е безспорно, че имотът се владее от
ответниците без правно основание, правилно СРС е приел, че и предявените от
ищеца искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД са основателни и също
следва да бъдат уважени.
Поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 600,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №191442/13.08.2019
г., постановено по гр.д. №50673/2018 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, и Д.Г.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на Л.А.К., ЕГН **********, адрес: ***, на основание 78 ал.3 ГПК сумата от 600,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.