Решение по дело №13128/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав в публично заседание на деветнадесети март, две хиляди и двадесет и първа година.

 

Съдия: Евгени Георгиев

                          

          и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 13 128/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати на К.П.М.:

а) 70 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.10.2017 г. на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 02.04.2018 г. до окончателното изплащане;

б) 6 216,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. К.М. е със съдебен адрес – адвокат Г.Х.,***, а З. „Б.И.“ АД е с адрес ***] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на К.П.М. срещу З. „Б.И.“ АД за разликата над 70 000,00 лева до 100 000,00 лева

 

[3] ОСЪЖДА К.П.М. да заплати на З. „Б.И.“ АД 280,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 400,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако ищцата обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 600,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако някоя от страните обжалва частично решението, тя следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

 

[6] К.М. е заявила в искова молба от 02.04.2018 г., че на 21.10.2017 г. е участвала в ПТП, предизвикано от М.М.. От това ПТП К.М. е получила:

1. счупване на горния край на раменната кост (хумерус);

2. счупвания на двете предмишници;

3. счупвания на четвърто, пето, шесто и седмо ребро;

4. счупване с луксация на стъпалото. От тези увреждания ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства, които оценява на 200 000,00 лева.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на М.М. е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД ***.2017 г. К.М. *** да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил. Затова К.М. *** да ѝ заплати: 100 000,00 левa обезщетение за неимуществени вреди, като част от претърпените вреди за 200 000,00 лева; законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплашане (исковата молба, л. 2-6; протокола от съдебно заседание на 16.09.2020 г., л. 264 от делото на СРС).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] БУЛ ИНС е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. М.М. не е причинил ПТП;

2. ГО на М.М. не е била застрахована при БУЛ ИНС;

3. уврежданията не са от ПТП;

4. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

5. ищцата е допринесла за настъпването на уврежданията, защото е била без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 93-94 от делото на СРС).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Не се спори, че К.М. е била родена на *** г. На 21.10.2017 г. около 07:30 часа сутринта М.М. е управлявал лек автомобил „Опел Корса“ от София за Монтана. На предната дясна седалка в него е пътувала К.М. (заключението на вещото лице С., л. 247-258; констативния протокол, л. 7-8). Тя е била с поставен обезопасителен колан (заключението на вещото лице д-р В., л. 133-138).

 

[10] Пред лекия автомобил „Опел Корса“ в същата посока се е движел лек автомобил „Опел Тигра“, управляван от И.И.. По същото време в обратна посока се е движил лек автомобил „Мазда“, управляван от Р.Р., а след него в същата посока лек автомобил „БМВ“, управляван от Т.Б..

 

[11] Когато лекият автомобил „Опел Корса“ е достигнал района на км 16+100, след Костинброд, М.М. е предприел изпреварване на лекия  автомобил „Опел Тигра“, въпреки че пътната маркировка е била единична непрекъсната линия. Р.Р. е приела тази маневра като опасност, намалила е скоростта, движещият се зад нея Т.Б. също е предприел аварийно спиране, но поради недостатъчната дистанция неговият автомобил „БМВ се е ударил в автомобила „Мазда“ на Р.Р.. Лекият автомобил „БМВ“ се е отклонил наляво и почти на осовата линия е настъпил удар между него и лекия автомобил „Опел Корса“, който не е бил завършил изпреварването.

 

[12] В резултат на това К.М. е получила:

1. счупване на дясната раменна кост в дисталната част;

2. счупване на дясната и лявата лъчеви кости;

3. контузия на гръдния кош със счупване на левите четвърто, пето, шесто и седмо ребро;

4. счупване и изкълчване в областта на Листфранк на дясното ходило (заключението на вещото лице д-р В., л. 133-13). Към този момент ГО на М.М. е била застрахована при ответника БУЛ ИНС (констативния протокол, л. 7 от делото на СРС).

4. повърхностни контузии с охлузвания по тялото. Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на М.М. е била застрахована при ответника БУЛ ИНС.

 

[13] В същия ден К.М. е била приета в болница. В 12:00 часа е била оперирана дясната лъчева кост, а в 14:00 часа лявата лъчева кост, като са били поставени плаки и винтове. На 23.10.2017 г.  е била оперирана раменна кост, като са били поставени две реконструктивни плаки и винтове, а костният дефект е бил попълнен със собствена спонгиоза по съседство.

 

[14] На 15.11.2017 г. е било оперирано ходилото на К.М.. При операцията е била поставена една Киршнерова игла и метална плака с винтове, както и гипсова лонгета за 35 дни.

 

[15] К.М. е била лекувана в болницата един месец (епикризите, л. 44-61). Общо три месеца тя е била лекувана на легло. През този период тя се е нуждаела от чужда помощ (заключението на д-р В.). Помагали са ѝ майка ѝ и дъщеря ѝ (показанията на свидетелката Г., л. 114-гръб от делото на СРС). По-късно са били извадени металната плака и Киршнеровата игла от дясното ходило, но не и плаките и винтовете, поставени в ръцете (заключението на д-р В.).

 

[16] К.М. е била в отпуск поради временна неработоспособност от 21.10.2017 г. до 13.04.2018 г. (болничните листа, л. 62-66 от делото на СРС). Вследствие на случилото се К.М. е получила посттравматично стресово разстройство (заключението на вещото лице д-р М., л. 173-178 от делото на СРС). Към момента на прегледа от вещото лице К.М. е била с накуцваща походка, оток в дясната глезенна става, леко ограничени движения в дясната китка  и белези от осем до 14 см по дясната мишница и предмишница, страничната част на китката, лявата предмишница и вътрешната част на дясното ходило (заключението на д-р В.).

 

[17] Междувременно, на 05.12.2017 г. К.М. *** да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди (молбата, л. 67 от делото на СРС). Не се спори, че той не го е направил.

 

[18] К.М. е заплатила: 4 010,00 лева държавна такса (л. 80 от делото на СРС; л. 14 от делото на СГС); 4 240,00 лева на адвокат (л. 20 от делото на СГС); 600,00 лева на вещи лица (л. 118 от делото на СРС); 30,00 лева депозит за свидетел (л. 103 от делото на СРС). БУЛ ИНС е заплатил 400,00 лева за вещи лица (л. 155-156 и л. 170-171 от делото на СРС).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[19] К.М. е предявила искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[20] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената от застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[21] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/ имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[22] Съдът установи, че:

1. на 21.10.2017 г. К.М. е участвала в ПТП, предизвикано от М.М.. Съдът приема, че М.М. е предизвикал ПТП, защото въпреки че това е било забранено, той е предприел маневра изпреварване и така е предизвикал удара с лекия автомобил „БМВ“;

2. от него К.М. е получила увреждания;

3. ГО на М.М. ***;

4. от уврежданията К.М. е претърпяла неимуществени вреди;

5. БУЛ ИНС не е изплатил на К.М. обезщетение за неимуществени вреди.

 

[23] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[24] Моментът на определянето на обезщетението за неимуществени вреди е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 21.10.2017 г.

 

[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на БУЛ ИНСто; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[26] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[27] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[28] Съдът установи, че към 21.10.2017 г. К.М. е била на 47 години. Вследствие на ПТП тя е получила: 1. счупване на дясната раменна кост в дисталната част; 2. счупване на дясната и лявата лъчеви кости; 3. контузия на гръдния кош със счупване на левите четвърто, пето, шесто и седмо ребро; 4. счупване и изкълчване в областта на Листфранк на дясното ходило.

 

[29] Счупените лъчеви кости К.М. са били оперирани, като са били поставени плаки и винтове. Оперирана е била и раменната кост, като са били поставени две реконструктивни плаки и винтове, а костният дефект е бил попълнен със собствена спонгиоза по съседство. Било е оперирано и ходилото на К.М., като са били поставени Киршнерова игла и метална плака с винтове, както и гипсова лонгета за 35 дни.

 

[30] К.М. е била лекувана в болницата един месец. Общо три месеца тя е била лекувана на легло и се е нуждаела от чужда помощ, за което са ѝ помагали майка ѝ и дъщеря ѝ. По-късно са били извадени металната плака и Киршнеровата игла от дясното ходило, но не и плаките и винтовете, поставени в ръцете.

 

 [31] К.М. е била в отпуск поради временна неработоспособност от 21.10.2017 г. до 13.04.2018 г. Вследствие на случилото се тя е получила посттравматично стресово разстройство. Към момента на прегледа от вещото лице К.М. е била с накуцваща походка, оток в дясната глезенна става, леко ограничени движения в дясната китка  и белези от осем до 14 см по дясната мишница и предмишница, страничната част на китката, лявата предмишница и вътрешната част на дясното ходило.

 

[32] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм)), след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[33] Съдът откри решение на САС, чийто предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от сходни увреждания – решение на САС 12 340-2020-14-ти с-в по гр. д. 1041/2020 г. С него САС е определил 65 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди на 41-на годишната ищца за увреждане от 27.05.2017 г.[3].

 

[34] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита също, че уврежданията на ищцата са повече, като те са както на горните крайници, така и на долния крайник, от тези, предмет на обезщетяване по цитираното решение на САС. Същевременно обаче, възстановяването на пострадалата по решението на САС е било по-продължително, отколкото при ищцата.  Затова съдът приема, че 70 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които К.М. е претърпяла.

 

[35] Налице са предпоставките за уважаването на иска за 70 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда БУЛ ИНС да заплати на К.М. 70 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата над 70 000,00 лева до 100 000,00 лева.

 

[36] БУЛ ИНС е възразил, че К.М. е допринесла за настъпването на уврежданията, защото е била без поставен обезопасителен колан. Възражението е неоснователно, защото съдът установи, че К.М. е била с поставен обезопасителен колан.

 

2. По разноските

 

[37] К.М. търси разноски. Тя е направила такива за 8 880,00 лева.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 70 000,00 лева при предявен размер от 100 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда БУЛ ИНС да заплати на К.М. 6 216,00 лева разноски по делото (8 880,00х70 000,00/100 000,00).

 

[39] БУЛ ИНС също търси разноски. Той е направил такива за 400,00 лева.

 

[40] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 30 000,00 лева при предявен размер от 100 000,00 лева. Затова съдът осъжда К.М. *** 280,00 лева разноски по делото (400,00х30 000,00/100 000,00 лева).

 

Съдия: