Присъда по дело №46/2020 на Районен съд - Троян

                                              П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

                                                             №     

 

                                       гр. Троян, 22.06.2020г.

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет  и втори юни през  две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА 

 

                                                

съдебен секретар Ценка Банчева,

разгледа докладваното от съдията  СИМЕОНОВА

наказателно частен характер дело № 46 по описа на Троянски районен съд за 2020 година.

Въз основа на доказателствата по делото и Закона

 

                                            П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.А.С. – роден на *** ***, **** **** ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за НЕВИНОВЕН в това, че на 30.01.2020 г., около 10.00 часа, в стаята на КПП на****, в качеството му на длъжностно лице – Главен специалист „**“ в ***** при изпълнение на службата му - съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия Б00А № 000691/30.01.2020г., публично - в присъствието на Д.И.Н., Р.Т.В., Т.Б.Б. и други лица, казал на И.М.К., ЕГН ********** ***, в негово присъствие, нещо унизително за честта и достойноството му, а именно в отговор на въпрос за какво му се съставя акт за установяване на административно нарушение, отговорил: „Защото ходиш пиян на лов!", поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.4 във вр. чл.146, ал.1 от НК.

 ОТХВЪРЯ предявения  от И.М.К. ***, ЕГН **********  срещу подсъдимия  М.А.С., ЕГН ********** граждански иск за сумата 2000.00 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинение НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в резултат от  престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.4 във вр. чл.146, ал.1 от НК,  като неоснователен и недоказан.

              ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1 от НПК И.М.К. ***, ЕГН **********,  да заплати на  М.А.С., ЕГН **********, с  адрес: ***,   сумата от 600.00 / шестотин/ лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар.

СЪДЪТ ОБЯВЯВА 40-дневен срок от днес за изготвяне на мотивите по чл. 308, ал.2 от НПК.               

     ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване по реда на гл. ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ  към присъда № 13 от 22.06.2020 г., постановена по

НЧХД № 46  по описа на Троянски районен съд за 2020 г.

 

  Частният тъжител И.М.К. *** е повдигнал обвинение срещу М.А.С. ***, за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.4 във вр. чл.146, ал.1 от НК, за това, че на 30.01.2020 г., около 10.00 часа, в стаята на КПП на 30 „********, в качеството му на длъжностно лице – *** „***** в **** при изпълнение на службата му - съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия Б00А № 000691/30.01.2020г., публично - в присъствието на Д.И.Н., Р.Т.В., Т.Б.Б. и други лица, казал на И.М.К., ЕГН ********** ***, в негово присъствие, нещо унизително за честта и достойноството му, а именно в отговор на въпрос за какво му се съставя акт за установяване на административно нарушение, отговорил: „Защото ходиш пиян на лов!".

         С тъжбата частният тъжител е предявил срещу подсъдимия  С. граждански иск за сумата  2000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по  чл. 148, ал.1, т.1 и т.4 във вр. чл.146, ал.1 от НК. Така предявения граждански иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и тъжителят И.М.К.   е конституиран  като граждански ищец.

  В съдебно заседание тъжителят И.М.К., чрез  упълномощения си повереник - адвокат К.Н.-Д. ***, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия М.А.С., която счита, че събраните доказателства установяват по безспорен и категоричен начин обвинението, по което подсъдимият е предаден на съд. Моли съда да го признае за  виновен, като пледира същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвид наличието на предпоставките по чл.78а от НК, като прави искане за налагане на наказание около средния размер. По отношение на предявения граждански иск за неимуществени вреди адв.Д. счита, че същият следва да бъде уважен като основателен и доказан, както по основание, така и по размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            Защитникът на подсъдимия –   адв.Ц.А. ***, пледира недоказаност на обвинението и неоснователност на предявения граждански иск.   Адв.А. излага подробни доводи в своята пледоария относно недоказаност на обвинението и липса на осъществено престъпно деяние от страна на подсъдимия, квалифицирано като обида. Защитникът претендира присъждане на разноските, направени от подсъдимия за заплащане на адвокатско възнаграждение.

        Подсъдимият М.А.С. дава обяснения, в които сочи, че във връзка с обстоятелството, че тъжителят И.К. е осуетил проверка за алкохол преди и по време на ловен излет на 12.01.2020г. и отказ да даде обяснения за тези си действия, за което му е било издадено рапореждане в съставен констативен протокол, спрямо него са били предприети действия по иницииране на административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. С. дава подробни обяснения за извършената съвместна проверка на 12.01.2020г. на служители на РДГ-Ловеч със служители на РУ-Троян и отказът на И.К. да се яви, за да бъде изпробван с техническо средство, след като е бил установен като ловецът, който не е бил изпробван доброволно сутринта преди започване на лова. С. отрича на 30.01.2020г. да е заявявал пред К. и присъстващите в караулното помещение на *****лица, че му съставя акт за това, че „ходи пиян на лов“.

           Съдът, като обсъди на основание чл.14 НПК всички събрани по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            Подсъдимият М.А.С. е роден на *** ***, ****** ****, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.

  Подсъдимият С. работи като Главен специалист ******. На 12.01.2020г. той участвал в съвместна проверка,  организирана със Заповед на 359з-23/10.01.2020г. на Началника на РУ-Троян за времето от 07.00 до 13.00 часа на 12.01.2020г. относно контрол по пренасяне на ловно оръжие; проверка срока на валидност на разрешителни за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие; контрол за носене и употреба на оръжие при и след употреба на алкохол. От страна на РУ-Троян в проверката участвали свидетелят Х.М.Д.-мл. ПИ по КОС, свид. Ц.С.Х. – мл. автоконтрольор и А.К.-водач на патрулен автомобил. Обект на проверката била ЛРД-Троян 2, кв. П****. Ловците, участващи на посочената дата в груповия лов за дива свиня, вече били събрани в базата на дружинката в бившето училище в кв.П****, когато проверяващите служители отишли. Ръководителят на лова- свид.Т.М.М., попълнил разрешителното за групов лов № ***** в което били вписани тринадесет ловци с отразяване на номера на ловния билет и членската карта. Всички ловци се подписали в разрешителното, с което удостоверили направения инструктаж от ръководителя на лова и получения талон. Тъжителят И.К. бил вписан под № 5 в посочения документ.

Проверката на служители на РУ-Троян и РДГ-Ловеч започнала около 07.00 часа на 12.02.2020г. Подсъдимият С. проверявал документите за лова, свид.Д. проверявал оръжията на ловците и съответствието им с разрешителните, а свид. Ц.Х. извършвал проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с № ARDN 0029 за наличие на алкохол. В хода на проверката за употреба на алкохол бил констатиран един ловец с наличие на алкохол в издишания въздух  - Б.И.Г., на когото по-късно бил съставен АУАН за нарушение по чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ.

В хода на проверката свид.Ц.Х.  констатирал, че пробите на ловците, направени с техническо средство, са 12 броя, а ловците, вписани в разрешителното за групов лов, са 13 броя. Проверяващите неколкократно попитали кой от ловците не е бил изпробван с Алкотест Дрегер, но не установили това лице. Те решили да не извършват повторна проверка, за да не осуетят ловния излет на дружинката.

След като всички ловци от ЛРД Троян - 2 заминали към определеното им ловище, всички проверяващи отишли в РУ-Троян, където прегледали по снимки всички участващи в лова лица. Свид.Х., който непосредствено извършвал проверките на ловците с техническото средство, изразил по представените снимки съмнения за тъжителя И.К. и за Л.Р.дали са преминали през проверката. С оглед на което подсъдимият С. се свързал по телефон с ръководителя на лова-свид.Т.М. и поискал от него съдействие – да изпрати на сборния пункт в кв. П***** посочените двама ловци за повторна проверка за алкохол.

Около 09.45 часа проверяващите служители се върнали на сборния пункт на дружинката в кв.П*****, за да извършат проверка на двамата ловци.

 Свид.М. информирал по радиостанциите, с които били снабдени всички ловци от дружинката, посочените двама и им предал информацията.  В последствие М. се срещнал с Л.Р.и И.К. в местн.“******* намиращи се на разстояние около 4 км. от бившето училище в кв.Попишка и отново им казал, че трябва да се върнат там за повторна проба за алкохол. Тъжителят тръгнал със своя джип и взел своя колега Л.Р., като се отправили към училището, където ги чакали проверяващите. Подсъдимият С. позвънил още два пъти на свид.М., тъй като ловците не се явили. След това му позвънил и му казал, че се е явил само Л.Р., когото освободили без проверка, тъй като свид.Х., след като го видял, се сетил, че това лице било проверено от него с техническо средство.

Подсъдимият С. *** изчакали на място в бившето училище в кв.П***** явяването на частния тъжител К. около 2 часа- до 11.45 часа. При последния от множеството проведени разговори С. обяснил на св.М., че комисията от проверяващи тръгва от бившето училище и ще бъде в сградата на РУ-Троян, където да информира И.К., че следва да се яви.

Частният тъжител се явил в сградата на РУ-Троян около13.30 часа, но тъй като времето на специализираната полицейска операция било изтекло в 13.00 ч., а и бил изминал дълъг часови период от първоначалната проверка, свид.Х. му казал, че няма да му извършва проверка за алкохол и К. си тръгнал.

Подсъдимият С. изготвил същия ден-12.11.2020г. доклад до Директора на РДГ-Ловеч, в който отразил резултата от проверката, извършена по отношение на проверените две ловни дружинки и посочил случая на ловеца И.К., спрямо когото не е била извършена проверка с техническо средство за алкохол.

На 13.01.2020г. подс.С. съставил констативен протокол № 16/20г. в присъствие на свид.Н.Л. и на частния тъжител К., в който отразил обстоятелствата от предходния ден по извършване на проверка за употреба на алкохол на ловците от ЛРД Троян-2 и невъзможността да бъде извършена такава проверка спрямо К.. В КП е дадено разпореждане до тъжителя в 5-дневен срок да даде писмени обяснения за неявяването си и недаване на проба за алкохол от 09.45 ч. до 13.30 ч. К. отказал да подпише констативния протокол, което е удостоверено с подписа на свидетеля Л.. Към КП е приложено обяснение от свид.Т.М., в качеството му на ръководител на лова.

         На 30.01.2020г. подсъдимият С. заедно със свидетелите Н.Л. и Х.Д. посетили ЗО „****, където работи тъжителят И.К. във връзка със съставяне на АУАН. Същите получили разрешение от Началника на сектор ЗО „*****“ Х. П. да влязат в помещението на КПП, където да съставят и връчат акта на К.. Към момента на КПП работели свидетелите Д.И.Н. и Р.Т.В.. Тъжителят бил извикан от свои колеги да се яви в караулното помещение, където подсъдимият С. започнал да съставя акта за установяване на административно нарушение. К. представил личните си документи, които му били изискани от С. и попитал за какво му се съставя акта. Свид.Л. поискал да обясни, че е заради неизпълнение на разпореждане да даде обяснения, но бил прекъснат от частния тъжител, който взел да вика на висок глас, че незаконно му се съставя акт на работното място. Подс. С. също обяснил за какво нарушение съставя АУАН- за неизпълнение на разпореждане по КП. Между двамата били разменени реплики на висок тон. След като подс.С. съставил АУАН, той го дал на К. да се запознае със съдържанието му. Последният го прочел, след което заявил, че няма да го подпише и препис от същия не му бил връчен. К. заявил на С., че ще го съди за уронване на престижа, както и че се чувства обиден от това отношение. В този момент в караулното помещение влязъл свид.Т.С., работещ в  ****, който чул разменените реплики на висок тон между тъжителя К. и подс.С.. Той обяснил на колегата си К., че има право да не подписва и да излезе навън, за да се успокои, тъй като като началник на охраната не можел да позволи конфликтът да се разрастне.

Актът, който бил съставен от подс.С. на тъжителя К., бил за нарушение по чл.261, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите, за това, че не е изпълнил разпореждане на длъжностно лице - служител на РДГ-Ловеч, обективирано в констативен протокол от 13.01.2020г., съдържащо се в това, че отказва да съдейства и не представя в дадения му  срок писмени обяснения  за неявяването си за даване на алкохолна проба на 12.01.2020г. Свидетел на съставяне на акта е свид.Н.Л., а свидетелят, удостоверил отказа същият да бъде получен от К. - свид.Х.Д..

На 31.01.2020г. подс.С. изготвил докладна записка до ****** вх. № РДГ-08-1480/31.01.2020г., в която информирал за съставения АУАН на лицето И.М.К. ***. В докладната записка С. посочил, че К. му заявил, че няма право да му съставя акт и че ще заведе дело срещу него за това, че по този начин е уронено достойнството му, както и че тъжителят е отправил обидни думи срещу него. 

         Гореизложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия М.С., показанията на свидетелите Х.М.Д., Н.К.Л., Ц.С.Х., Т.М.М., Д.И.Н., Р.Т.В., Т.Б.Б. и Т.Н.С.,  както и писмените доказателства, приобщени по делото.

Обясненията, дадени от подсъдимия С., които са както доказателствено средство, така средство за защита, настоящият състав кредитира, тъй като същите се потвърждават от показанията на свидетелите Н.Л., Х.Д.,  Ц.Х. и Т.М., както и от писмените доказателства- доклад от 12.01.2020г. и докладна записка вх. № РДГ-08-****. до Директора на РДГ-Ловеч, констативен протокол  №*** от ***., докладна записка рег. ******., изготвена от мл.експ.Х.Д..

 Съдът кредитира  показанията на свидетелите  Н.Л., Х.Д.,  Ц.Х. и Т.М. като последователни и логични, съответстващи както помежду си, така и с писмените доказателства по делото. Първите двама са свидетели- очевидци на случилото се между подсъдимия и тъжителя на 30.01.2020г. Свид.Л. е колега на подс.С. и се намира с него в близки колегиални отношения, но предвид, че неговите показания относно случилото се на 30.01.2020г. са идентични с показанията на полицейския служител Х.Д., които съдът приема за безпристрастни, кредитира с доверие и показанията на свид.Л..

Показанията на свидетелите, доведени от частния тъжител - Д.И.Н., Р.Т.В., Т.Б.Б., както и на Т.Н.С., и четиримата негови колеги от ЗО „Атлант“ гр.Троян, с които той се намира в близки отношения, съдът кредитира отчасти предвид установените противоречия помежду им. Относно заявеното в тъжбата, че първите трима са възприели, че подс.С. е заявил на К. на въпрос защо му съставя акт, „Защото ходиш пиян на лов!“, показанията на свидетелите са различни. Свид.Н**** заявява това, а свид.Р.В.сочи, че С. е казал на К., че му съставя акт за това , че си позволява по време на лов да пие.

Свидетелят Б. заявява, че е възприел от вратата репликата от С. към К., че ходи пиян на лов, като е преминавал покрай караулното помещение, отивайка да вземе кафе от кафе –автомата. Същият посочва, че е в близки приятелски отношения с К., като последният е бил на негов рожден ден на 11.01.2020г.- деня преди проверката на ловците от ЛРД-Троян 2. В тъжбата е посочено, че Б. е бил до прозореца на КПП, а не до вратаат, както твърди той. Свидетелите Л. и Д. посочват, че не са виждали свидетеля в караулното помещение. Д. заявява, че през цялото време врата и прозореца на това помещение са били затворени.

Свид.Т.С. сочи в показанията си, че е влязъл в караулното помещение, тъй като е видял външни лица там. Като влязъл и попитал присъстващите какво става, подс.С.  казал, че “И.  ходи пиян на лов“.

Противоречията в показанията на свидетелите, работещи в ***  се отнасят и до различни възприятия относно влизане в КПП на свид.Т.С.. Постовите на КПП-то Д.Н.и Р.В.сочат, че С. не е бил  в караулното помещение, като е отишъл след това и те не са видели той да разговаря с К. , които обстоятелства се установяват от показанията на Л., Д., С. и от обясненията на подс.С..

Именно предвид противоречията между показанията на доведените от частния тъжител свидетели и близките отношения, в които той се намира с тях, дават основание на съда да не приема с доверие показанията им относно изречената реплика от страна на подс.С. към тъжителя К. и нейното конкретно съдържание.

Опровергава се от показанията на свид.Д. и в какъв контекст на разговора е заявено от К., че ще съди С.. Д. сочи, че тъжителят е заявил, че тъй като актът му се съставя на личностна основа, ще го съди. Казвайки тези думи избухнал и тогава влязъл свид.С.-началник на охраната, който казал на К., че този проблем следва да се реши на друго място.

Анализът на събраните по делото доказателства дава основание за следните правни изводи:

При така установеното в хода на съдебното производство и след подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че обвинението срещу подсъдимия С. за извършено от него престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.4 във вр. чл.146, ал.1 от , предявено с тъжбата и с така очертана фактическа рамка на обвинението, не доказано да е осъществено от М.С., както от обективна, така и от субективна страна.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се опровергава фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на тъжбата, очертаваща фактическата рамка на повдигнатото обвинение.

Изцяло се опровергава изложеното относно извършената проверка на служители от РДГ-***** на 12.01.2020г. От показанията на свидетеля Т.М. се опровергава изложеното в тъжбата, че тъжителят не е могъл да слезе своевременно с джипа си при проверяващите в кв.П***** поради лошите пътни условия : „Мястото е доста отдалечено, беше много кално и джипът потъваше няколко пъти в калта, аз не се чувствах добре, спирах, затова ми отне повече от час да се придвижа до училището“. Свид.М. посочи в своите показания, че след като е разговарял с К. и с другия ловец Л.Р., двамата заедно са тръгнали към училището в кв.П**** с джипа на тъжителя. Радев се е явил пред проверяващите, а тъжителят , който го е закарал, не се е явил. Той се е явил едва в 13.30 часа в РУ-Троян.

Не се доказа безспорно съдържанието на изречената реплика от страна на подс.С. към тъжителя К.. В тъжбата е описана по следния начин: „С. ми поиска личната карта, дадох му я и той започна да пише акта, а аз го попитах за какво е акта. Тогава С. заяви пред всички : „Защото ходиш пиян на лов!“

В правната доктрина се приема, че обидата е умишлено унижаване чувството на лично достойнство на дадено лице посредством неприлично, противоречащо на правилата на морала отнасяне с него. За да е съставомерно престъплението по основния състав - чл. 146, ал. 1 НК, е необходимо казаното или извършеното да бъдат унизителни за честта или достойнството на другиго.

По своето съдържание обидата представлява изразяване на една отрицателна оценка на дееца, на едно отрицателно мнение за достойнството на засегнатия. За да бъде съставомерна като обида, негативната оценка или отнасяне към личността на пострадалия трябва да бъде в груба и крайна форма, която и поради това да е обществено неприемлива.

Оценката за това дали употребената дума или израз е обективно обидна следва да се прецени в контекста на общия разговор, както и на общоприетите в обществото морални норми. Пример за думи с безспорно обиден характер са псувните, ругатните и други непристойни епитети и оценки за личността – например – престъпник, крадец, измамник и др. За разлика от обидната дума „пияница”, ако деецът твърди, че пострадалият  ходи пиян на лов и това е обективно невярно, в този случай не може да става дума за обида, а може да се обсъжда наличието на престъплението клевета. Именно съставът на клеветата е свързан с разгласяване на определени факти, конкретни обстоятелства, конкретни прояви на засегнатия , както се твърди в тъжбата – твърдения, че „ходи пиян на лов“, а при обидата е вменяване на определени  отрицателни качества, отрицателни оценки, съждения, епитети – пияница и др. подобни.

Настоящият състав намира, че в настоящето производство не се доказа по безспорен начин отправянето на репликата за съставяне на АУАН „Защото ходиш пиян на лов!“ от свидетелските показания на свидетелите-очевидци. В случая са налице две групи свидетели, чиито показания са противоположни относно установяване на това обстоятелство. Доведените от тъжителя свидетели твърдят, че реплика с подобно съдържание, интерпретирано от тях по различен начин, е била изречена от С. с обяснение защо съставя акт на К.. Свидетелите Л. и Д. сочат, че С. не е казвал такива думи на К., а му е обяснил защо му се съставя акта-а именно поради отказът на последния да даде обяснения по дадено разпореждане от длъжностно лице.

Съдът, както бе посочено, кредитира показанията на свидетелите Л. и Д..

От друга страна, дори да се приеме, че такава реплика е била изречена, то отправянето й от страна на подсъдимия спрямо частния тъжител, преценена в контекста на общия разговор, може да обоснове отговорност за престъпление клевета, ако пострадалият докаже, че това твърдение е невярно, но не и за обида.

Правото на изразяване на мнение е основополагаща ценност на демократичното общество. Съставът на обидата по чл. 146 НК е юридически израз за наказателноправна защита на репутацията на личността, същевременно представлява и предел и ограничение на правото на изразяване на мнение.

Негативните оценки и коментари, които обичайно могат да бъдат предмет на обида, представляват израз освен на правото на изразяване на мнение, но и упражняване на правото на критика, което също е фундаментално за плуралистичното демократично общество.

По делото се събраха доказателства, които установяват изнесеното в тъжбата, че частният тъжител е засегнат от обстоятелството, че актът за установяване на административно нарушение му е бил съставен на работното място, пред колеги, с което той чувства, че е увредено доброто му име на работнот място. Тези обстоятелства обаче са ирелевантни за предмета на доказване по делото.

Обидата е умишлено престъпление. Умисълът може да бъде както пряк, така и евентуален. За да бъде деянието умишлено, достатъчно е   деецът да  има съзнанието, че онова, което върши или казва, може да унижи честта или достойнството на лицето, до което се отнася. В случая подс.С., в качеството си на длъжностно лице-служител на РДГ-Ловеч, е изпълнявал служебните си задължения по иницииране на административнонаказателно производство със съставяне на АУАН за конкретно административно нарушение. Това нарушение, макар и косвено да е свързано с отказа на К. да се яви и да даде кръвна проба за алкохол, касае само неговото бездействие с отказа си да даде обяснения. Предвид което не е доказано описаното в тъжбата поведение на подс.С. по умишлено отправяне на обида спрямо лице, по отношение на което е започнало АНП. А както вече бе посочено- дори и да е изречена реплика с подобно съдържание, то това поведение на С. не се субсумира под нормата на състава на квалифицирана обида по чл. 148, ал.1, т.1 и т.4 във вр. чл.146, ал.1 от НК.

Предвид разпоредбата на чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия за невинен, тъй като не се установи описаното в тъжбата деяние, за което  М.А.С. е предаден на съд,  да съставлява престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.4 във вр. чл.146, ал.1 от НК.

Относно предявените за съвместно разглеждане  в наказателния процес  граждански иск против подсъдимия С., предвид, че по делото не се доказа същият да е извършил престъпно деяние, от което да са произлезли  имуществени и неимуществени вреди, по тези съображения гражданския иск е изцяло отхвърлен като неоснователен.

            С оглед постановената оправдателна присъда, на основание  чл.190, ал.1 от НПК тъжителят И.К. бе осъден да заплати на подсъдимия С. сумата от 600.00 / шестотин/ лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар.

          Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъда, която е обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 22.06.2020 година.

 

                                                                     

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:     

 

МОТИВИ  към присъда № 13 от 22.06.2020 г., постановена по

НЧХД № 46  по описа на Троянски районен съд за 2020 г.

 

  Частният тъжител И.М.К. *** е повдигнал обвинение срещу М.А.С. ***, за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.4 във вр. чл.146, ал.1 от НК, за това, че на 30.01.2020 г., около 10.00 часа, в стаята на КПП на 30 „********, в качеството му на длъжностно лице – Главен специалист „***** в Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, при изпълнение на службата му - съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия Б00А № 000691/30.01.2020г., публично - в присъствието на Д.И.Н., Р.Т.В., Т.Б.Б. и други лица, казал на И.М.К., ЕГН ********** ***, в негово присъствие, нещо унизително за честта и достойноството му, а именно в отговор на въпрос за какво му се съставя акт за установяване на административно нарушение, отговорил: „Защото ходиш пиян на лов!".

         С тъжбата частният тъжител е предявил срещу подсъдимия  С. граждански иск за сумата  2000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по  чл. 148, ал.1, т.1 и т.4 във вр. чл.146, ал.1 от НК. Така предявения граждански иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и тъжителят И.М.К.   е конституиран  като граждански ищец.

  В съдебно заседание тъжителят И.М.К., чрез  упълномощения си повереник - адвокат К.Н.-Д. ***, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия М.А.С., която счита, че събраните доказателства установяват по безспорен и категоричен начин обвинението, по което подсъдимият е предаден на съд. Моли съда да го признае за  виновен, като пледира същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвид наличието на предпоставките по чл.78а от НК, като прави искане за налагане на наказание около средния размер. По отношение на предявения граждански иск за неимуществени вреди адв.Д. счита, че същият следва да бъде уважен като основателен и доказан, както по основание, така и по размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            Защитникът на подсъдимия –   адв.Ц.А. ***, пледира недоказаност на обвинението и неоснователност на предявения граждански иск.   Адв.А. излага подробни доводи в своята пледоария относно недоказаност на обвинението и липса на осъществено престъпно деяние от страна на подсъдимия, квалифицирано като обида. Защитникът претендира присъждане на разноските, направени от подсъдимия за заплащане на адвокатско възнаграждение.

        Подсъдимият М.А.С. дава обяснения, в които сочи, че във връзка с обстоятелството, че тъжителят И.К. е осуетил проверка за алкохол преди и по време на ловен излет на 12.01.2020г. и отказ да даде обяснения за тези си действия, за което му е било издадено рапореждане в съставен констативен протокол, спрямо него са били предприети действия по иницииране на административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. С. дава подробни обяснения за извършената съвместна проверка на 12.01.2020г. на служители на РДГ-Ловеч със служители на РУ-Троян и отказът на И.К. да се яви, за да бъде изпробван с техническо средство, след като е бил установен като ловецът, който не е бил изпробван доброволно сутринта преди започване на лова. С. отрича на 30.01.2020г. да е заявявал пред К. и присъстващите в караулното помещение на *****лица, че му съставя акт за това, че „ходи пиян на лов“.

           Съдът, като обсъди на основание чл.14 НПК всички събрани по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            Подсъдимият М.А.С. е роден на *** ***, ****** ****, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.

  Подсъдимият С. работи като Главен специалист ******. На 12.01.2020г. той участвал в съвместна проверка,  организирана със Заповед на 359з-23/10.01.2020г. на Началника на РУ-Троян за времето от 07.00 до 13.00 часа на 12.01.2020г. относно контрол по пренасяне на ловно оръжие; проверка срока на валидност на разрешителни за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие; контрол за носене и употреба на оръжие при и след употреба на алкохол. От страна на РУ-Троян в проверката участвали свидетелят Х.М.Д.-мл. ПИ по КОС, свид. Ц.С.Х. – мл. автоконтрольор и А.К.-водач на патрулен автомобил. Обект на проверката била ЛРД-Троян 2, кв. П****. Ловците, участващи на посочената дата в груповия лов за дива свиня, вече били събрани в базата на дружинката в бившето училище в кв.П****, когато проверяващите служители отишли. Ръководителят на лова- свид.Т.М.М., попълнил разрешителното за групов лов № ***** в което били вписани тринадесет ловци с отразяване на номера на ловния билет и членската карта. Всички ловци се подписали в разрешителното, с което удостоверили направения инструктаж от ръководителя на лова и получения талон. Тъжителят И.К. бил вписан под № 5 в посочения документ.

Проверката на служители на РУ-Троян и РДГ-Ловеч започнала около 07.00 часа на 12.02.2020г. Подсъдимият С. проверявал документите за лова, свид.Д. проверявал оръжията на ловците и съответствието им с разрешителните, а свид. Ц.Х. извършвал проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с № ARDN 0029 за наличие на алкохол. В хода на проверката за употреба на алкохол бил констатиран един ловец с наличие на алкохол в издишания въздух  - Б.И.Г., на когото по-късно бил съставен АУАН за нарушение по чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ.

В хода на проверката свид.Ц.Х.  констатирал, че пробите на ловците, направени с техническо средство, са 12 броя, а ловците, вписани в разрешителното за групов лов, са 13 броя. Проверяващите неколкократно попитали кой от ловците не е бил изпробван с Алкотест Дрегер, но не установили това лице. Те решили да не извършват повторна проверка, за да не осуетят ловния излет на дружинката.

След като всички ловци от ЛРД Троян - 2 заминали към определеното им ловище, всички проверяващи отишли в РУ-Троян, където прегледали по снимки всички участващи в лова лица. Свид.Х., който непосредствено извършвал проверките на ловците с техническото средство, изразил по представените снимки съмнения за тъжителя И.К. и за Л.Р.дали са преминали през проверката. С оглед на което подсъдимият С. се свързал по телефон с ръководителя на лова-свид.Т.М. и поискал от него съдействие – да изпрати на сборния пункт в кв. П***** посочените двама ловци за повторна проверка за алкохол.

Около 09.45 часа проверяващите служители се върнали на сборния пункт на дружинката в кв.П*****, за да извършат проверка на двамата ловци.

 Свид.М. информирал по радиостанциите, с които били снабдени всички ловци от дружинката, посочените двама и им предал информацията.  В последствие М. се срещнал с Л.Р.и И.К. в местн.“******* намиращи се на разстояние около 4 км. от бившето училище в кв.Попишка и отново им казал, че трябва да се върнат там за повторна проба за алкохол. Тъжителят тръгнал със своя джип и взел своя колега Л.Р., като се отправили към училището, където ги чакали проверяващите. Подсъдимият С. позвънил още два пъти на свид.М., тъй като ловците не се явили. След това му позвънил и му казал, че се е явил само Л.Р., когото освободили без проверка, тъй като свид.Х., след като го видял, се сетил, че това лице било проверено от него с техническо средство.

Подсъдимият С. *** изчакали на място в бившето училище в кв.П***** явяването на частния тъжител К. около 2 часа- до 11.45 часа. При последния от множеството проведени разговори С. обяснил на св.М., че комисията от проверяващи тръгва от бившето училище и ще бъде в сградата на РУ-Троян, където да информира И.К., че следва да се яви.

Частният тъжител се явил в сградата на РУ-Троян около13.30 часа, но тъй като времето на специализираната полицейска операция било изтекло в 13.00 ч., а и бил изминал дълъг часови период от първоначалната проверка, свид.Х. му казал, че няма да му извършва проверка за алкохол и К. си тръгнал.

Подсъдимият С. изготвил същия ден-12.11.2020г. доклад до Директора на РДГ-Ловеч, в който отразил резултата от проверката, извършена по отношение на проверените две ловни дружинки и посочил случая на ловеца И.К., спрямо когото не е била извършена проверка с техническо средство за алкохол.

На 13.01.2020г. подс.С. съставил констативен протокол № 16/20г. в присъствие на свид.Н.Л. и на частния тъжител К., в който отразил обстоятелствата от предходния ден по извършване на проверка за употреба на алкохол на ловците от ЛРД Троян-2 и невъзможността да бъде извършена такава проверка спрямо К.. В КП е дадено разпореждане до тъжителя в 5-дневен срок да даде писмени обяснения за неявяването си и недаване на проба за алкохол от 09.45 ч. до 13.30 ч. К. отказал да подпише констативния протокол, което е удостоверено с подписа на свидетеля Л.. Към КП е приложено обяснение от свид.Т.М., в качеството му на ръководител на лова.

         На 30.01.2020г. подсъдимият С. заедно със свидетелите Н.Л. и Х.Д. посетили ЗО „****, където работи тъжителят И.К. във връзка със съставяне на АУАН. Същите получили разрешение от Началника на сектор ЗО „*****“ Х. П. да влязат в помещението на КПП, където да съставят и връчат акта на К.. Към момента на КПП работели свидетелите Д.И.Н. и Р.Т.В.. Тъжителят бил извикан от свои колеги да се яви в караулното помещение, където подсъдимият С. започнал да съставя акта за установяване на административно нарушение. К. представил личните си документи, които му били изискани от С. и попитал за какво му се съставя акта. Свид.Л. поискал да обясни, че е заради неизпълнение на разпореждане да даде обяснения, но бил прекъснат от частния тъжител, който взел да вика на висок глас, че незаконно му се съставя акт на работното място. Подс. С. също обяснил за какво нарушение съставя АУАН- за неизпълнение на разпореждане по КП. Между двамата били разменени реплики на висок тон. След като подс.С. съставил АУАН, той го дал на К. да се запознае със съдържанието му. Последният го прочел, след което заявил, че няма да го подпише и препис от същия не му бил връчен. К. заявил на С., че ще го съди за уронване на престижа, както и че се чувства обиден от това отношение. В този момент в караулното помещение влязъл свид.Т.С., работещ в  ****, който чул разменените реплики на висок тон между тъжителя К. и подс.С.. Той обяснил на колегата си К., че има право да не подписва и да излезе навън, за да се успокои, тъй като като началник на охраната не можел да позволи конфликтът да се разрастне.

Актът, който бил съставен от подс.С. на тъжителя К., бил за нарушение по чл.261, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите, за това, че не е изпълнил разпореждане на длъжностно лице - служител на РДГ-Ловеч, обективирано в констативен протокол от 13.01.2020г., съдържащо се в това, че отказва да съдейства и не представя в дадения му  срок писмени обяснения  за неявяването си за даване на алкохолна проба на 12.01.2020г. Свидетел на съставяне на акта е свид.Н.Л., а свидетелят, удостоверил отказа същият да бъде получен от К. - свид.Х.Д..

На 31.01.2020г. подс.С. изготвил докладна записка до ****** вх. № РДГ-08-1480/31.01.2020г., в която информирал за съставения АУАН на лицето И.М.К. ***. В докладната записка С. посочил, че К. му заявил, че няма право да му съставя акт и че ще заведе дело срещу него за това, че по този начин е уронено достойнството му, както и че тъжителят е отправил обидни думи срещу него. 

         Гореизложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия М.С., показанията на свидетелите Х.М.Д., Н.К.Л., Ц.С.Х., Т.М.М., Д.И.Н., Р.Т.В., Т.Б.Б. и Т.Н.С.,  както и писмените доказателства, приобщени по делото.

Обясненията, дадени от подсъдимия С., които са както доказателствено средство, така средство за защита, настоящият състав кредитира, тъй като същите се потвърждават от показанията на свидетелите Н.Л., Х.Д.,  Ц.Х. и Т.М., както и от писмените доказателства- доклад от 12.01.2020г. и докладна записка вх. № РДГ-08-****. до Директора на РДГ-Ловеч, констативен протокол  №*** от ***., докладна записка рег. ******., изготвена от мл.експ.Х.Д..

 Съдът кредитира  показанията на свидетелите  Н.Л., Х.Д.,  Ц.Х. и Т.М. като последователни и логични, съответстващи както помежду си, така и с писмените доказателства по делото. Първите двама са свидетели- очевидци на случилото се между подсъдимия и тъжителя на 30.01.2020г. Свид.Л. е колега на подс.С. и се намира с него в близки колегиални отношения, но предвид, че неговите показания относно случилото се на 30.01.2020г. са идентични с показанията на полицейския служител Х.Д., които съдът приема за безпристрастни, кредитира с доверие и показанията на свид.Л..

Показанията на свидетелите, доведени от частния тъжител - Д.И.Н., Р.Т.В., Т.Б.Б., както и на Т.Н.С., и четиримата негови колеги от ЗО „Атлант“ гр.Троян, с които той се намира в близки отношения, съдът кредитира отчасти предвид установените противоречия помежду им. Относно заявеното в тъжбата, че първите трима са възприели, че подс.С. е заявил на К. на въпрос защо му съставя акт, „Защото ходиш пиян на лов!“, показанията на свидетелите са различни. Свид.Н**** заявява това, а свид.Р.В.сочи, че С. е казал на К., че му съставя акт за това , че си позволява по време на лов да пие.

Свидетелят Б. заявява, че е възприел от вратата репликата от С. към К., че ходи пиян на лов, като е преминавал покрай караулното помещение, отивайка да вземе кафе от кафе –автомата. Същият посочва, че е в близки приятелски отношения с К., като последният е бил на негов рожден ден на 11.01.2020г.- деня преди проверката на ловците от ЛРД-Троян 2. В тъжбата е посочено, че Б. е бил до прозореца на КПП, а не до вратаат, както твърди той. Свидетелите Л. и Д. посочват, че не са виждали свидетеля в караулното помещение. Д. заявява, че през цялото време врата и прозореца на това помещение са били затворени.

Свид.Т.С. сочи в показанията си, че е влязъл в караулното помещение, тъй като е видял външни лица там. Като влязъл и попитал присъстващите какво става, подс.С.  казал, че “И.  ходи пиян на лов“.

Противоречията в показанията на свидетелите, работещи в ***  се отнасят и до различни възприятия относно влизане в КПП на свид.Т.С.. Постовите на КПП-то Д.Н.и Р.В.сочат, че С. не е бил  в караулното помещение, като е отишъл след това и те не са видели той да разговаря с К. , които обстоятелства се установяват от показанията на Л., Д., С. и от обясненията на подс.С..

Именно предвид противоречията между показанията на доведените от частния тъжител свидетели и близките отношения, в които той се намира с тях, дават основание на съда да не приема с доверие показанията им относно изречената реплика от страна на подс.С. към тъжителя К. и нейното конкретно съдържание.

Опровергава се от показанията на свид.Д. и в какъв контекст на разговора е заявено от К., че ще съди С.. Д. сочи, че тъжителят е заявил, че тъй като актът му се съставя на личностна основа, ще го съди. Казвайки тези думи избухнал и тогава влязъл свид.С.-началник на охраната, който казал на К., че този проблем следва да се реши на друго място.

Анализът на събраните по делото доказателства дава основание за следните правни изводи:

При така установеното в хода на съдебното производство и след подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че обвинението срещу подсъдимия С. за извършено от него престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.4 във вр. чл.146, ал.1 от НК , предявено с тъжбата и с така очертана фактическа рамка на обвинението, не доказано да е осъществено от М.С., както от обективна, така и от субективна страна.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се опровергава фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на тъжбата, очертаваща фактическата рамка на повдигнатото обвинение.

Изцяло се опровергава изложеното относно извършената проверка на служители от РДГ-***** на 12.01.2020г. От показанията на свидетеля Т.М. се опровергава изложеното в тъжбата, че тъжителят не е могъл да слезе своевременно с джипа си при проверяващите в кв.П***** поради лошите пътни условия : „Мястото е доста отдалечено, беше много кално и джипът потъваше няколко пъти в калта, аз не се чувствах добре, спирах, затова ми отне повече от час да се придвижа до училището“. Свид.М. посочи в своите показания, че след като е разговарял с К. и с другия ловец Л.Р., двамата заедно са тръгнали към училището в кв.П**** с джипа на тъжителя. Радев се е явил пред проверяващите, а тъжителят , който го е закарал, не се е явил. Той се е явил едва в 13.30 часа в РУ-Троян.

Не се доказа безспорно съдържанието на изречената реплика от страна на подс.С. към тъжителя К.. В тъжбата е описана по следния начин: „С. ми поиска личната карта, дадох му я и той започна да пише акта, а аз го попитах за какво е акта. Тогава С. заяви пред всички : „Защото ходиш пиян на лов!“

В правната доктрина се приема, че обидата е умишлено унижаване чувството на лично достойнство на дадено лице посредством неприлично, противоречащо на правилата на морала отнасяне с него. За да е съставомерно престъплението по основния състав - чл. 146, ал. 1 НК, е необходимо казаното или извършеното да бъдат унизителни за честта или достойнството на другиго.

По своето съдържание обидата представлява изразяване на една отрицателна оценка на дееца, на едно отрицателно мнение за достойнството на засегнатия. За да бъде съставомерна като обида, негативната оценка или отнасяне към личността на пострадалия трябва да бъде в груба и крайна форма, която и поради това да е обществено неприемлива.

Оценката за това дали употребената дума или израз е обективно обидна следва да се прецени в контекста на общия разговор, както и на общоприетите в обществото морални норми. Пример за думи с безспорно обиден характер са псувните, ругатните и други непристойни епитети и оценки за личността – например – престъпник, крадец, измамник и др. За разлика от обидната дума „пияница”, ако деецът твърди, че пострадалият  ходи пиян на лов и това е обективно невярно, в този случай не може да става дума за обида, а може да се обсъжда наличието на престъплението клевета. Именно съставът на клеветата е свързан с разгласяване на определени факти, конкретни обстоятелства, конкретни прояви на засегнатия , както се твърди в тъжбата – твърдения, че „ходи пиян на лов“, а при обидата е вменяване на определени  отрицателни качества, отрицателни оценки, съждения, епитети – пияница и др. подобни.

Настоящият състав намира, че в настоящето производство не се доказа по безспорен начин отправянето на репликата за съставяне на АУАН „Защото ходиш пиян на лов!“ от свидетелските показания на свидетелите-очевидци. В случая са налице две групи свидетели, чиито показания са противоположни относно установяване на това обстоятелство. Доведените от тъжителя свидетели твърдят, че реплика с подобно съдържание, интерпретирано от тях по различен начин, е била изречена от С. с обяснение защо съставя акт на К.. Свидетелите Л. и Д. сочат, че С. не е казвал такива думи на К., а му е обяснил защо му се съставя акта-а именно поради отказът на последния да даде обяснения по дадено разпореждане от длъжностно лице.

Съдът, както бе посочено, кредитира показанията на свидетелите Л. и Д..

От друга страна, дори да се приеме, че такава реплика е била изречена, то отправянето й от страна на подсъдимия спрямо частния тъжител, преценена в контекста на общия разговор, може да обоснове отговорност за престъпление клевета, ако пострадалият докаже, че това твърдение е невярно, но не и за обида.

Правото на изразяване на мнение е основополагаща ценност на демократичното общество. Съставът на обидата по чл. 146 НК е юридически израз за наказателноправна защита на репутацията на личността, същевременно представлява и предел и ограничение на правото на изразяване на мнение.

Негативните оценки и коментари, които обичайно могат да бъдат предмет на обида, представляват израз освен на правото на изразяване на мнение, но и упражняване на правото на критика, което също е фундаментално за плуралистичното демократично общество.

По делото се събраха доказателства, които установяват изнесеното в тъжбата, че частният тъжител е засегнат от обстоятелството, че актът за установяване на административно нарушение му е бил съставен на работното място, пред колеги, с което той чувства, че е увредено доброто му име на работнот място. Тези обстоятелства обаче са ирелевантни за предмета на доказване по делото.

Обидата е умишлено престъпление. Умисълът може да бъде както пряк, така и евентуален. За да бъде деянието умишлено, достатъчно е   деецът да  има съзнанието, че онова, което върши или казва, може да унижи честта или достойнството на лицето, до което се отнася. В случая подс.С., в качеството си на длъжностно лице-служител на РДГ-Ловеч, е изпълнявал служебните си задължения по иницииране на административнонаказателно производство със съставяне на АУАН за конкретно административно нарушение. Това нарушение, макар и косвено да е свързано с отказа на К. да се яви и да даде кръвна проба за алкохол, касае само неговото бездействие с отказа си да даде обяснения. Предвид което не е доказано описаното в тъжбата поведение на подс.С. по умишлено отправяне на обида спрямо лице, по отношение на което е започнало АНП. А както вече бе посочено- дори и да е изречена реплика с подобно съдържание, то това поведение на С. не се субсумира под нормата на състава на квалифицирана обида по чл. 148, ал.1, т.1 и т.4 във вр. чл.146, ал.1 от НК.

Предвид разпоредбата на чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия за невинен, тъй като не се установи описаното в тъжбата деяние, за което  М.А.С. е предаден на съд,  да съставлява престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.4 във вр. чл.146, ал.1 от НК.

Относно предявените за съвместно разглеждане  в наказателния процес  граждански иск против подсъдимия С., предвид, че по делото не се доказа същият да е извършил престъпно деяние, от което да са произлезли  имуществени и неимуществени вреди, по тези съображения гражданския иск е изцяло отхвърлен като неоснователен.

            С оглед постановената оправдателна присъда, на основание  чл.190, ал.1 от НПК тъжителят И.К. бе осъден да заплати на подсъдимия С. сумата от 600.00 / шестотин/ лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар.

          Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъда, която е обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 22.06.2020 година.

 

                                                                     

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: