Номер 147009.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
Секретар:Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20201001002218 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 613а, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по две жалби на Национална агенция за приходите срещу решение от
06.03.2020г. по т.д. 3/2006г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, с което съдът на
основание чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ е постановил да спира производството по
несъстоятелност на длъжника „Мини - Бобов дол“ ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК ***, и
срещу разпореждане от 30.04.2020г. по т.д. 3/2006г. по описа на Кюстендилски окръжен съд,
с което съдът е оставил без разглеждане искането на Национална агенция за приходите по
молба вх.н. 2383/27.04.2020г. за възобновяване на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ на
производството по несъстоятелност на „Мини - Бобов дол“ ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК
***.
Жалбоподателят оспорва решението на КОС, с което е спряно производството по
несъстоятелност, като неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния
закон и с оглед неговата необоснованост. Поддържа съдът, постановявайки спиране на
производството по несъстоятелност, да не е отчел наличните активи на дружеството, които
многократно надвишават определената от съда сума за покриване на текущите разноски по
производството, и при реализацията на които не само ще се покрият разноските по
несъстоятелността, но и ще са достатъчни за покриване на голяма част от вземанията на
кредиторите на дружеството. На второ място излага съдът в нарушение на закона да е
приканил кредиторите да привнесат сума за разноски по производството в неоправдано
голям размер предвид етапа на производството и спряната дейност на дружеството. Излага
определението на съда по чл. 629б ТЗ, с което се определя размерът на сумата за привнасяне
1
от кредиторите на производството по несъстоятелност, да не подлежи на обжалване,
предвид на което и същата следва да бъде преценена от съда по жалба срещу решението на
съда по спиране на производството по несъстоятелност по причина на невнасяне на същата
от кредиторите на несъстоятелността, като поддържа определяне на сума в размер от
150 000 лв. да е в противоречие на интересите на кредиторите на производството, за които
следва да следи съда на основание чл. 607, ал. 1 ТЗ. По изложените доводи моли за отмяна
на обжалвания съдебен акт.
С жалбата срещу разпореждането от 30.04.2020г. по т.д. 3/2006г. по описа на
Кюстендилски окръжен съд, с което съдът е оставил без разглеждане искането на
Национална агенция за приходите по молба вх.н. 2383/27.04.2020г. за възобновяване на
основание чл. 632, ал. 2 ТЗ на производството по несъстоятелност, се излагат доводи за
неправилност на съдебния акт предвид постановяването му в противоречие на закона.
Жалбоподателят поддържа нормата на чл. 632, ал. 2 ТЗ ясно да определя момента, от който
тече срокът за подаване на молба за възобновяване на спряното производство по
несъстоятелност, а именно от датата на вписване на решението за спиране на
производството по несъстоятелност, предвид на което и молбата му е допустима. Излага
поставянето на допълнително условие за нейната допустимост с обжалвания съдебен акт, а
именно влизане в сила на решението за спиране на производството по несъстоятелност, да
не намира опора в закона, а и да има за възможна последица изтичане на посочения в закона
преклузивен едногодишен срок, с който се преклудира правото на кредиторите да искат
възобновяване. Жалбоподателят излага и приетото от първоинстанционния съд тълкуване да
не е съответно на нормата на чл. 607, ал. 1 ТЗ и да не охранява интересите на кредиторите
да бъде осребрено имуществото на длъжника, което в случая е на значителна стойност. По
тези доводи моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него делото да бъде
върнато на КОС за произнасяне по молбата на НАП за възобновяване на производството по
делото.
Ответникът по жалбите, „Мини - Бобов дол” ЕАД – в несъстоятелност, в
предоставения му срок не депозира писмен отговор и не взема становище по тях.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на императивните материалноправни
норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение от 06.03.2020г. по т.д. 3/2006г. по описа
на Кюстендилски окръжен съд, с което съдът на основание чл. 632, ал. 5, вр.
ал. 1 ТЗ е постановил да спира производството по несъстоятелност на
2
длъжника „Мини - Бобов дол“ ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК ***, за
валидно, допустимо и правилно.
С решение от 18.03.2009г. по т.д. 3/2006г. по описа на КОС, съдът е
обявил неплатежоспособността на „Мини - Бобов дол“ ЕАД с начална дата
01.01.2004г., открил е производство по несъстоятелност на дружеството,
назначил е временен синдик и свикал общо събрание на кредиторите. С
решение от 20.04.2012г. дружеството е обявено в несъстоятелност и съдът е
постановил пристъпване към осребряване на имуществото му.
С депозиран на 29.01.2020г. доклад назначеният постоянен синдик на
„Мини - Бобов дол“ ЕАД- в несъстоятелност, Р. И. А. уведомява съда, че по
особената банкова сметка на несъстоятелността на „Мини – Бобов дол” ЕАД
са налични 98,21 лв. Информира съда и за текущи задължения на
дружеството във връзка с производството, за погасяване на които не са
извършвани плащания считано от 01.09.2019г. Не са заплащани
възнаграждения за освободения синдик, който е предявил последните за
плащане в общ размер на сумата 22 400 лв., като претендира и разноски за
сумата 68,91 лв. Не са извършвани плащания от горната дата и на
дружеството, осъществяващо счетоводното обслужване, в размер на 1 000 лв.
месечно, за осъществяваната физическа охрана на обектите на дружеството на
„Саламандър АСО ФЛ” ЕООД в размер на 16 029 лв.без ДДС месечно, и за
сигнално-охранителна дейност по 48 лв. на месец. Посочени са дължими суми
по договори за правно обслужване и за извършвана инвентаризация към
други две търговски дружества, по които са извършени само частични
плащания. Изрично е посочено, че охранителната фирма „Саламандър АСО
ФЛ” ЕООД предупреждава да напусне обектите и прекрати договора, ако не
бъде извършено плащане.
С определение от 31.01.2020г. по т.д. 3/2006г. по описа на КОС, съдът
като е съобразил доклада на синдика, че няма пари в особената сметка на
дружеството в несъстоятелност, а са налице текущи неразплатени разходи по
производството, е приел да са налице предпоставките на чл. 629б ТЗ и на
основание последната норма е указал на молителя по чл. 625 ТЗ и на
останалите кредитори на несъстоятелността в 25 – дневен срок от обявяване
на определението в книгата по чл. 634в ТЗ да привнесат сумата 150 000 лв. за
3
покриване на разноските по производството. Указана е и последицата от
неизпълнение указанията на съда, а именно спиране производството по
делото при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Изводът си съдът е мотивирал с
текущите разноски за възнаграждение за действащия синдик, за охрана и
счетоводно обслужване на длъжника, както и очакваните разходи по оценка
на активите в процеса на осребряването им, както и със средния размер на
последните разходи за предходните месеци.
Видно от извършеното отбелязване съдебният акт е вписан в книгата по
чл. 634в ТЗ на датата на постановяването му. Броен от последната дата
указаният на страните срок с определението по чл. 629б ТЗ изтича на
25.02.2020г.
В определения от съда срок не са постъпвали молби от страните в
производството и определената сума за привнасяне не е внесена по особената
сметка на несъстоятелността.
С обжалваното решение от 06.03.2020г. по т.д. 3/2006г. по описа на
КОС съдът като е взел предвид липсата на имущество, което да покрие
разноските по несъстоятелността и невнасянето на определената от съда по
реда на чл. 629б ТЗ сума е постановил да спира производството по
несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ.
При горната безспорна фактическа обстановка по делото съдът приема
от правна страна следното:
Първият довод на жалбоподателя за неправилност на обжалваното
съдебно решение предвид наличието на достатъчно имущество в масата на
несъстоятелността на „Мини - Бобов дол“ ЕАД – в несъстоятелност, е
необоснован. Налице е трайна и непротиворечива практика на съдилищата, по
приложението на чл.632 от ТЗ и съдържанието на понятието „налично
имущество“, включително по решение №820 от 29.12.2005г. по т.д.
№535/2005г. на ВКС, I т.о., с която се приема, че имуществото трябва не само
да е налично, но и бързо да се реализира и да се превърне в парични средства.
Целта на производството по чл. 629 б ТЗ е именно да се осигурят началните
разноски, за да може производството по несъстоятелност да се развие и да се
стигне до осребряване на имуществото му и разпределение на получените от
4
последните действия суми. В този смисъл е практиката по решение №
42/08.02.2007г. по т.д. 601/2006г., I ТО на ВКС и разясненията по т. 9 от ТР
1/2018г. по т.д. 1/2017г. на ОСТК на ВКС.
Предвид гореизложеното и евентуални очаквания за бъдещи
постъпления на суми от осребряване на имуществото на длъжника,
фигуриращо по баланса на търговското дружество, нямат смисъла на
достатъчно имущество за покриване началните разноски на
несъстоятелността и правилно с определението по чл. 629б ТЗ при даден
отчет за липса на парични средства по особената сметка на несъстоятелността
съдът е предприел действия по чл. 629б ТЗ за обезпечаване развитието на
производството по несъстоятелност.
Настоящият състав на съда намира за необоснован и вторият поддържан
от жалбоподателя довод, с който обосновава тезата си за неправилност на
обжалвания съдебен акт, а именно необоснован размер на определената сума,
която молителят по чл. 625 ТЗ или другите кредитори следва да привнесат за
покриване разноските по несъстоятелност на „Мини – Бобов дол “ ЕАД – в
несъстоятелност.
Предвид разпоредбата на чл. 629б, ал. 2 ТЗ началните разноски се
определят от съда в зависимост от текущото възнаграждение на синдика и
очакваните разноски в несъстоятелността. При спазване на разписаните с
последната законова норма критерии релевантните обстоятелства при
определяне на сумата на началните разноски, които кредиторите следва да
внесат, е както сумата на очакваните разноски, включително тези по
охраняване на имуществото на длъжника, по бъдещи разходи за извършване
на осребряване на имуществото – за разгласяване на проданите, оценка на
имуществото и т.н., така и сумата на текущото възнаграждение на синдика.
Видно от изготвения в изпълнение на задължението му по чл. 658, ал. 1, т. 1
ТЗ доклад от синдика от 29.01.2020г., а и следващите приложени такива по
делото, месечните разходи във връзка с производството са за възнаграждение
за синдик – малко над 6 000 лв. с дължимите осигуровки, за охрана на
имуществото на длъжника за м. 01.2020г. около 20 000 лв. с вкл. ДДС, а
следващите месеци предвид сключване на договор с друго дружество около
15 000 лв. месечно. Текущ разход по несъстоятелността е и разходът за
5
възнаграждение за счетоводното обслужване на дружеството в размер на
1 000 лв. Или необходимите разходи за производството по несъстоятелност,
без да се включват такива по същинско осребряване – разходи по публичните
продани и т.н., са в диапазона 22 000 лв. до 27 000 лв. Като се вземе предвид
и периодът, необходим обичайно, за да бъде реално осребрено наличното
имущество от недвижими имоти и движими вещи от около 6 месеца, то
сумата определена от първоинстанционният съд от 150 000 лв. за
предплащане на началните разноски за производството е напълно съответна
на нуждите на производството - /27 000 лв. х 6 м. = 162 000 лв./ Наред с
горното настоящият състав на съда отчита и изминалия период след датата на
даване на указанията по чл. 629б ТЗ, през който всеки месец са генерирани
текущи разходи за производството по несъстоятелност, които също следва да
се покриват от привнесените разноски. В този смисъл е и решение №28 от
24.07.2019г. по т.д.№1795/2018г. на ВКС, IІ т.о., с което се приема, че когато
длъжникът няма парични средства или други имуществени активи за
покриване на разходите за текущо възнаграждение на синдика, недостигът на
средства и на имущество може да бъде преодолян единствено с предплащане
на необходимата сума за покриване на разноските по несъстоятелността от
заинтересованите кредитори, съобразно чл.629б от ТЗ и чл.632, ал.5 от ТЗ. В
случай на предплащане на сума за разноските от кредитор/кредитори
производството по несъстоятелност ще продължи своя ход и синдикът ще
реализира вземането си за неполученото до момента на предплащането
възнаграждение по реда на чл.661, ал.3 от ТЗ или при извършване на
разпределение със сметка по чл.721 и сл. от ТЗ. Ако сумата за разноските не
бъде предплатена в дадения срок, съдът по несъстоятелност следва да
приложи разпоредбата на чл.632, ал.1 от ТЗ и да спре производството по
несъстоятелност до настъпване на предпоставките по ал.2 на чл.632 от ТЗ за
неговото възобновяване или на тези по ал.4 на чл.632 от ТЗ за неговото
прекратяване.
По изложените мотиви и при спазване на разпоредбата на чл. 629б ТЗ
съдът по несъстоятелността е определил срок за предплащане на началните
разноски, като указанията му и са вписани в книгата по чл. 634 в ТЗ и са
станали известни на молителя по чл. 625 ТЗ и другите кредитори на
несъстоятелността. Указанията на съда не са изпълнени, в масата няма
6
достатъчно налично имущество, което да покрие началните разноски,
предвид на което и на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ, вр. чл. 632, ал. 1 ТЗ
производството по делото правилно е спряно с обжалвания съдебен акт.
По изложените доводи обжалваното решение от 06.03.2020г. по т.д.
3/2006г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, с което съдът на основание
чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ е постановил да спира производството по
несъстоятелност на длъжника „Мини - Бобов дол“ ЕАД – в несъстоятелност,
ЕИК ***, като правилно ще бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК.
Неправилен е вторият обжалван съдебен акт – разпореждане от 30.04.2020г. по т.д.
3/2006г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, с което съдът е оставил без разглеждане
искането на Национална агенция за приходите по молба вх.н. 2383/27.04.2020г. за
възобновяване на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ на производството по несъстоятелност на
„Мини Бобов дол“ ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК ***, по следните мотиви:
Производството по несъстоятелност на „Мини – Бобов дол” ЕАД предвид горните
констатации на съда е спряно с решение от 06.03.2020г. на основание чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1
ТЗ. Решението е вписано в ТРРЮЛНЦ на същата дата.
Предвид нормата на чл. 632, ал. 2 ТЗ спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването
на решението по ал. 1 по молба на длъжник или кредитор, ако молителят
удостовери наличието на достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ.
Срокът по чл. 632, ал. 2 ТЗ, предвид ясната диспозиция на последната
норма, започва да тече от датата на вписване на решението в ТРРЮЛНЦ – в
случая 06.03.2020г.
Видно от преписката по делото Национална агенция за приходите е
депозирала в Кюстендилски окръжен съд на 27.04.2020г. молба за
възобновяване на производството по несъстоятелност по отношение на
длъжника „Мини – Бобов дол” ЕАД, като към последната дата срокът по чл.
632, ал. 2 ТЗ не е изтекъл.
С молбата кредиторът държавата, представлявана от НАП, е
аргументирал искането си за възобновяване на производството по
несъстоятелност с наличието на достатъчно имущество в масата на
7
несъстоятелност на длъжника. При условията на евентуалност, в случай, че
съдът не приеме доводите му за достатъчно имущество, което да покрие
разноските по несъстоятелност, е заявил да е привнесъл сума за началните
разноски в размер на 10 000 лв.
С обжалваното разпореждане съдът е счел молбата на НАП за
недопустима предвид подадената жалба срещу решението за спиране на
производството по несъстоятелност, като наличието на паралелни
производства е приел да противоречи на принципа за законност, установен в
чл. 5 ГПК.
Разпореждането е неправилно.
Налице е константна и непротиворечива практика по решение № 99 от
23.06.2011г. по т.д. 59/2011г., ТК, II ТО на ВКС, решение № 73 от 11.05.2012г.
по т.д. 1117/2011г., ТК, I ТО на ВКС, решение № 212 от 26.11.2012г. по т.д.
512/2012г., ТК, II ТО на ВКС и др., съобразно която определеният с нормата
на чл. 632, ал. 2 ТЗ едногодишен срок е относим към датата на подаване на
молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност и спазването
му определя всяка депозирана от кредитор или длъжник молба за
възобновяване на производството по несъстоятелност за допустима, като
съдът е длъжен да разгледа молбата по същество.
Законът не придава правно значение на наличието или липсата на
подадена жалба срещу решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ за спиране на
производството по несъстоятелност, като изрично и с нормата на чл. 632, ал. 2
ТЗ сочи срокът по същата за подаване на молба за възобновяване да започва
да тече от датата на вписване на решението за спиране в ТРРЮЛНЦ, а не от
датата на влизането му в сила. Подаването на жалба срещу вписаното
решение не е предвидено от законодателя да има за последица спиране срока
по чл. 632, ал. 2 ТЗ, нито, както е приел първоинстанционият съд,
недопустимост на молба по същата норма, предвид на което и подадената в
срок молба по чл. 632, ал. 2 ТЗ като допустима следва да бъде разгледана от
съда. Приетото законодателно разрешение е съответно на основните
принципи на несъстоятелността за бързина и охраняване интересите на
кредиторите, длъжника и неговите работници, а за последните е винаги
налице интерес от възобновяване на спряно производство по
8
несъстоятелност, и подадена молба за възобновяване от длъжник или
кредитор при наличие на постановено решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ за спиране
на производството по несъстоятелност, преди срокът по чл. 632, ал. 2 ТЗ да е
изтекъл, е винаги допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По тези мотиви обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и
делото върнато на КОС за произнасяне по молбата на НАП по чл. 632, ал. 2
ТЗ вх.н. 2383/27.04.2020г. по описа на регистратурата на КОС.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.03.2020г. по т.д. 3/2006г. по описа на
Кюстендилски окръжен съд, с което съдът на основание чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1
ТЗ е постановил да спира производството по несъстоятелност на длъжника
„Мини - Бобов дол“ ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК ***.
ОТМЕНЯ разпореждане от 30.04.2020г. по т.д. 3/2006г. по описа на
Кюстендилски окръжен съд, с която е оставено без разглеждане искането на
Национална агенция за приходите по молба вх.н. 2383/27.04.2020г. по
регистратурата на КОС за възобновяване на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ на
производството по несъстоятелност на „Мини - Бобов дол“ ЕАД – в
несъстоятелност, ЕИК ***.
ВРЪЩА делото на Кюстендилски окръжен съд за произнасяне по
искането на Национална агенция за приходите по молба вх.н.
2383/27.04.2020г. по регистратурата на КОС за възобновяване на основание
чл. 632, ал. 2 ТЗ на производството по несъстоятелност на „Мини - Бобов
дол“ ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК ***.
Решението подлежи на вписване. Препис от решението да се изпрати
незабавно за вписване в търговския регистър при Агенция по вписванията на
основание чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в седмодневен
срок от вписването му в търговския регистър при АВп. при условията на чл.
280 ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10