Р
Е Ш Е
Н И Е
№604
гр. Хасково, 04.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 991 по описа на Административен съд - Хасково за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 84, ал. 2, вр. чл. 76б,
ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Х.А. -
гражданин на *, подадена чрез адв. В.И., с посочен съдебен адрес:***, против
Решение № 16Х/14.09.2021 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за
бежанците.
В депозираната жалба оспорващият
заявява, че оспореното решение било издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Твърди, че представил нови обстоятелства и доказателства, които, противно на
посоченото в обжалваното решение, били от съществено значение за личното му
положение, поради което молбата му за международна закрила следвало да бъде
допусната до разглеждане по същество. В процесната последваща молба за
международна закрила нови били обстоятелствата по отношение на текущата ситуация
в държавата му на произход – *, които били от съществено значение за положението му.
Новоустановената власт на талибаните пораждала у жалбоподателя основателен
страх от преследване в случай, че бъде върнат в *. Това било така, защото преди да
напусне * през 2015 г. бил полицай и военен към италианския контингент на
НАТО в * в продължение на две години. Тези обстоятелства били известни на
административния орган, тъй като били излагани в предходните производства по международна
закрила на чужденеца, в хода на които той представял сертификат относно дейността му като полицай.
Заедно с италианския контингент на НАТО в * се бил срещу талибаните в * и в *. Твърди
се, че ако при новата обстановка към 2021 г. се върне в *, ще
бъде задържан и наказан от новите управници – талибаните. Коментира изложеното
в Позицията на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) относно
връщането в * от 17.08.2021 г. и в Доклада за * на Датските имиграционни служби
от септември 2021 г., като сочи, че от тази информация било видно, че
талибаните таргетират лица, възприемани като противници. Това опровергавало
изявленията в обжалваното решение относно декларацията на талибаните, че ще
помилват всички. Твърди се, че случаят на чужденеца попадал в хипотезата на чл.
8, ал. 1, във връзка с ал. 6 от ЗУБ и за него съществувало основателно опасение
от преследване поради принадлежността към определена социална група – тази на
лицата, работили за международни военни сили в * (италианския контингент на НАТО в
*) срещу талибаните. Навеждат се доводи, че сами по себе си тези
последни събития в * се явявали нови обстоятелства от съществено значение за случая. Сочи
се също, че в процесното решение за недопускане на втората последваща молба за
международна закрила административният орган разглеждал и обсъждал по същество
представените нови обстоятелства и доказателства, в противоречие с правомощията
му в производството по допустимост. Единственият въпрос, на който интервюиращият
имал правомощия да отговори в процедурата по чл. 76а и сл. от ЗУБ, бил дали
тези обстоятелства са нови и дали те са свързани с условията за предоставяне на
международна закрила. Във връзка с тълкуването на понятието „нови
обстоятелства“ чл. 33, пар.2, буква „г“ и чл. 40, пар. 3 от Директива
2013/32/ЕС – за разлика от чл. 13, ал. 2 от ЗУБ включвал две основания –
представени от кандидата нови елементи и факти или когато са се появили нови
елементи или факти, свързани с условията за предоставяне на закрила. В този
смисъл се моли да се вземе предвид тълкуването на съответствието на
националното право с правото на ЕС в българската съдебна практика, като в
жалбата се цитира решение на АССГ. На следващо място се навеждат доводи, че в
обжалваното решение административният орган не съобразил актуалната нова към
септември 2021 г. обстановка в страната на произход на молителя – *.
Цитират се извадки от решение на АССГ, в което се разглежда молба за закрила на
афганистански гражданин, както и доклад от септември 2021 г. на Амнести
Интернешънъл и данни от седмичния доклад за периода 13 -19 септември 2021 г. на
Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, като се твърди, че от
изложеното следвало, че недопускането на последващата молба на чужденеца за
разглеждане по същество и без да се изследва подробно текущата ситуация в * би
довело до подлагане на жалбоподателя на нечовешко или унизително отношение или
наказание при евентуалното му връщане в *, в нарушение на чл. 3 от
Европейската конвенция за правата на човека.
Моли се за отмяна на обжалваното
решение и връщане на преписката на административния орган за разглеждане на
процесната молба за международна закрила по същество.
ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ, РПЦ – Харманли, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание и в депозирана по делото писмена защита, моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното
решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молба № 1864/04.08.2016 г. по
описа на ДАБ при МС, РПЦ - Харманли, жалбоподателят Х.А., гражданин на *, е
поискал закрила в Република България. Приложена е и подписана от жалбоподателя
декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 04.08.2016
г., както и покана от 04.08.2016г. за провеждане на интервю, регистрационен
лист и приложение към регистрационен лист, дактилоскопна карта. На
жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба
за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.
На 26.06.2017 г. с кандидата е
проведено интервю, в което същият посочва, че напуснал * нелегално с група непознати,
преди две години – през лятото на 2015 г. за * и останал там пет дни, след което
влязъл в *. След 22 дни престой влязъл нелегално в * и останал там около година. В
България влязъл нелегално през м. август 2016 г. с група, пеша. Принадлежал към
етническа група *, по религия бил *, *. Нямал проблеми заради изповядваната религия, не членувал в
политическа партия или религиозни организации. Роден бил и живял в *, в *.
Завършил дванадесети клас. Работил като полицай през периода от 2009 г. до 2011
г. Пет месеца през този период бил на обучение в полицейска академия в пр. * в общ. *.
Продължил да работи като строителен работник. Относно конкретния повод да
напусне страната си разказал, че талибаните постоянно хвърляли листовки в дома
му и го принуждавали да напусне полицията. Напуснал под техен натиск. Разказал
също, че е сирак, живеел с чичо си, който бил беден човек. Учил и помагал на чичо си в земеделието. Майка му се
разболяла и не записал висше образование, съответно отишъл в полицията. Впоследствие
майка му починала и отишъл да работи в строителна фирма в отдел „Маркетинг“, но
живеел в селото, защото нямал финансова възможност да живее в града. От фирмата
му дали моторче да върши фирмената работа, с което пътувал. Талибаните го
обвинявали, че доносничи на държавата. Един ден чичо му звънял и казал да не се
връща повече вкъщи, защото животът му е в опасност. През лятото на 2015 г. му
предали писмо, в което пишело, че където и да го хванат, ще го убият. Напуснал * и отишъл
в *, където работил като бояджия. Там живял шест месеца. Един ден решил да отиде пак в полицията,
защото не можело да си представи, че ще работи винаги в строителството. Отговорили
му, че не могат повече да се занимават с него, защото след като напуснал веднъж
полицията, с него трябвало да работи прокуратурата. Хората там му казали, че го
очаква затвор от 3 години и глоба. Тогава се обадил на майка си и на брат си,
за да намерят човек да го изведе. Бил напуснал полицията, защото талибаните
казали на брат му и чичо му, че ако не излезе от полицията, ще го убият.
Вторият път отишъл да търси работа в полицията, защото сметнал, че ще има
възможност да живее в *, който смятал за по-сигурен град.
С Решение № 16219/05.09.2017 г.,
издадено от Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет,
е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х.А..
С Решение № 940/09.01.2018 г.,
постановено по адм. д. № 1055/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково
е отхвърлена жалбата на Х. А. – гражданин на *, срещу Решение № 16219/05.09.2017 г. на Председателя на
Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет.
С Решение № 8417/21.06.2018 г. по
адм. д. 6601/2018 г. по описа на Върховен административен съд на Република
България, е оставено в сила Решение № 940 от 09.01.2018 г. по адм. д. № 1055/2017
г. на Административен съд – Хасково.
На 30.07.2018 г. чужденецът подава
последваща молба за предоставяне на международна закрила до Председателя на
ДАБ, с рег. № УП 9366/30.07.2018 г.
С Решение № 8Х/02.08.2018 г.,
издадено от Интервюиращ орган, на основание чл. 76 б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, последващата
молба на Х.А. не е допусната до
производство за предоставяне на международна закрила.
С Решение № 5540 от 01.10.2018 г.,
постановено по адм. д. № 8863/2018 г. по описа на Административен съд
София-град, жалбата на Х.А., гражданин на *, срещу Решение № 8-Х/02.08.2018г.
на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет е
отхвърлена като неоснователна. Посочено е, че решението е окончателно.
На 23.08.2021 г. Х.А. подава
последваща молба за международна закрила вх.№ 2200/23.08.2021 г. по описа на
РПЦ – Харманли. В молбата сочи, че е гражданин на *, търсещ закрила в България.
Животът в страната му по произход бил застрашен, несигурността и военният
конфликт в * се задълбочили. Ескалирал и проблемът, от който били породени
причините, поради които не можел да се завърне там. Настъпили и нови
обстоятелства, породени от завземането на властта от талибаните в *.
Посочил, че смята, че молбата е допустима и основателна, поради което и на
основание чл. 76б, ал. 1, т. 1 от ЗУБ моли за произнасяне с решение, с което да
бъде допусната до производство молбата му за предоставяне на международна
закрила. Прилага извадка от публикувана в интернет информация.
С Решение № 16Х/14.09.2021 г.,
издадено от Интервюиращ орган на ДАБ – МС, на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от
ЗУБ не е допусната последваща молба с вх. № 2200 от 23.08.2021 г. на РПЦ –
Харманли на Х.А. до производство за предоставяне на международна закрила. В
обжалваното решение е прието, че представените в последващата молба на
чужденеца факти и обстоятелства не са от съществено значение за личното му
положение, тъй като не са релевантни на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и не са нови, а са
преклудирани в предишното производство.
Обжалваното решение е връчено на
жалбоподателя на 24.09.2021 г., а жалбата срещу същото е депозирана на 30.09.2021
г.
При така установеното от
фактическа страна, при спазване разпоредбата на чл. 168, ал. 1 - 3 от АПК за
проверка на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146, т. 1
- 5 от АПК, съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от надлежна
страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на
7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 2 от ЗУБ.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.
Между страните не съществува спор,
че процесното решение е постановено в производство по реда на раздел III, глава
VI от ЗУБ, регламентиращо "Процедура по предварително разглеждане на
последваща молба за международна закрила".
Съгласно чл. 76а от ЗУБ, преди да
се пристъпи към разглеждането по същество на последващата молба за международна
закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУБ.
Нормата на чл. 76б, ал. 1 от ЗУБ
задължава административния орган в 14-дневен срок от подаването на последващата
молба за международна закрила, единствено въз основа на писмени доказателства,
представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, да вземе решение, с
което да допусне последващата молба до производство за предоставяне на
международна закрила или да не допусне последващата молба до производство за
предоставяне на международна закрила. Неизпълнението на това негово задължение
по силата на ал. 3 от същия нормативен текст, ще доведе до преклудиране на възможността
за постановяване на отказ за допускане на последващата молба до последващо
производство за международна закрила, като същата ще се смята за допусната по
силата на законовата фикция, регламентирана с нормата на чл. 76б, ал. 3 от ЗУБ.
Анализът на последната разпоредба сочи, че органът е времево ограничен до 14
дни от постъпване на последващата молба за международна закрила да извърши
преценка относно допустимостта на това производство и ако в рамките на този
срок не се произнесе, то същият не разполага с компетентност да издаде акт със
съдържанието на процесния. Тоест чл. 76б, ал. 3 от ЗУБ въвежда фикция,
приравняваща непроизнасянето на административния орган в законоустановения
срок, на допускане на последващата молба до производство за предоставяне на
международна закрила.
Видно от приобщената
административна преписка, втората последваща молба на жалбоподателя, по която е
постановено процесното решение, е заведена с вх. № 2200/23.08.2021 г. по описа на
РПЦ - Харманли, а решението, с което същата не е допусната до производство за
предоставяне на международна закрила, е издадено на 14.09.2021 г., тоест един
ден след изтичане на законово регламентирания срок за това, доколкото в
съответствие с изложеното по-горе, възможността за произнасяне на интервюиращия
орган е била ограничена времево до 13.09.2021 г. вкл.
Доколкото срокът по чл. 76б, ал.1 от
ЗУБ е преклузивен по своя характер, с изтичането му се погасява самото
материално субективно право на органа да постанови решение, и влиза в действие
законовата фикция, съдържаща се в чл.
76б, ал. 3 от ЗУБ. В аспекта на компетентността като съвкупност от права и
задължения, които административният орган притежава за изпълнение на
предоставената му специализирана задача в държавното управление, с изтичането
на посочения по-горе срок, се погасява компетентността на интервюиращия орган
да постанови решение в една от двете насоки – да допусне последващата молба до
производство за предоставяне на международна закрила или да не допусне същата.
Законодателят е придал
изключително важно значение на спазването на процесуалните срокове, като духът
на самия закон е в осигуряването на бързина в административните производства по
ЗУБ. Именно затова непроизнасянето на органа в 14-дневния срок е приравнено на
издаване на индивидуален административен акт - мълчаливо съгласие на
интервюиращия орган да допусне последващата молба до производство за
предоставяне на международна закрила – действие, допустимо по чл. 58, ал. 4 от АПК.
Недопустимо е във времето да съществуват едновременно два административни акта
– първият по време е формираното мълчаливо съгласие за допускане на
последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила,
настъпило по силата на законовата фикция, а вторият по време, който му
противоречи, е изричният отказ на същия орган да допусне същата последваща
молба до производство за предоставяне на международна закрила. След като вече е
формирал съгласие, е недопустимо
административният орган да отрича същото с нарочен свой акт. Неяснотата
във формираната воля на органа съществено е опорочила издаденото
административно решение.
При това положение интервюиращият
орган е постановил оспорения административен акт при условията на отпаднала
компетентност и в нарушение на посочената по-горе законова фикция. Актът е
засегнат от най-тежкия порок – нищожност, която следва да бъде обявена от съда,
като с оглед естеството на поставения за разглеждане пред административния
орган въпрос, непозволяващо произнасяне по същество от съда, преписката следва
да изпрати на съответния компетентен административен орган - Председателя на
Държавната агенция за бежанците, за разглеждане по същество на допуснатата по
силата на законовата фикция последваща молба на жалбоподателя Х.А. до
производство за предоставяне на международна закрила.
Водим от изложеното и на основание
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо, във вр. чл. 173, ал. 2 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожно Решение № 16Х/14.09.2021 г., издадено от интервюиращ
орган при Държавната агенция за бежанците, с което е отказано допускането на
последваща молба за международна закрила вх.№ 2200/23.08.2021 г. по описа
на РПЦ – Харманли, подадена от Х.А. - гражданин на *.
ИЗПРАЩА преписката на Председателя на
Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, за разглеждане и
произнасяне по молба за международна закрила вх.№ 2200/23.08.2021 г. по описа
на РПЦ – Харманли, подадена от Х.А. - гражданин на *.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: