Присъда по дело №911/2021 на Районен съд - Велико Търново

М О Т И В И към присъда №31/21.06.2022год. по Н Ч Х Д
№911/2021 год. на ВТРС

Тъжбата срещу подсъдимата М. Н. Д., ЕГН: **********, ..., с обвинение
по чл.182ал.2пр.1 и пр.2вр.чл.26ал.1 от НК, за това, че през периода от юли
2019г до април 2021 г, при условията на продължавано престъпление, като
родител на малолетния Н.И.И. с ЕГН:**********, с бездействието си не
изпълнява влязло в сила съдебно решение гр.д.№2950/2015г по описа на
ВТРС, потвърдено с решение по в.гр.д.№657/2016г по описа на ВТОС влязло
в сила па 03.11.2016г. относно лични контакти на детето Н.И.И. с баща му
ИВ. ИВ. Р., ЕГН:**********, като не предава детето на дати 16.11.2019г.; на
06.12.2019г.; 08.02.2020г.; на 07.11.2020г.; на 21.11.2020г.; и на 19.12.2020г; а
с действията си осуетява изпълнението на съдебното решение в частта за
осъществяване на лични контакти конкретно по дати 21.12.2019г. на
16.01.2021 г; на 06.02.2021г; на 20.02.2021г.; на 06.03.2021 г; за среща на
20.03.2021 г; за среща на 03.04.2021 г., като за дата 21.12.2019г. представя
резервация за почивка, а за останалите дати представя медицински бележки за
влошено здравословно състояние на детето и не посочва други дати и часове
за осъществяване на контактите, като случая е особено тежък.
В съдебно заседание, повереникът на частния тъжител адв.Д.Д.
поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение. Счита, че същото е безспорно
доказано. Позовава се представените по делото писмени доказателства и
гласните доказателства. От представените по делото протоколи по изп.дела
било видно, че за посочените дати, съгл.съдебното решение за родителски
права, детето не било осигурено от подсъдимата. За това неизпълнение били
наложени глоби от съответния съдия изпълнител, които са потвърдени от
съда. За първата група дати детето въобще не е предадено, като не е посочена
причина. За втора група дати е осуетено изпълнението на съд.решение, тъй
като за едната дата е представена резервация за почивки, а за другите дати
медицински бележки за заболяване на детето. Последното не изключвало
съставомерността на деянията, тъй като майката следвало да прояви активна
позиция и посочи други дати по изп.дела. От тези доказателствени материали
се установявало, че на посочените дати подсъдимата Д. не изпълнила съдебно
решение гр.д.№2950/2015г по описа на ВТРС, потвърдено с решение по в.гр.д.
№657/2016г по описа на ВТОС влязло в сила па 03.11.2016г. Моли съда за
налагане на съответно наказание. Счита, че съдът следва да вземе предвид
това, че се касае за продължавано престъпление с множество деяния и случая
е особено тежък. Престъплението е извършено при условията на чл.26ал.1 от
НК с отделни деяния, т.е. представлява продължавано престъпление.
Претендират се разноските по делото с тъжбата.
Частният тъжител И.Р. поддържа тъжбата. Твърди, че от влизане в
сила на съд.решение през 2016год. до настоящия момент е провел 4 до 5
срещи с детето.
1

Подсъдимата М.Д., редовно призован, се явява в последното
съд.заседание, като дава кратки обяснения. В обясненията си твърди, че
детето не е предавано на бащата, съгл.съд.решение, тъй като е било болно. В
други случай срещите не са осъществявани поради ангажименти на бащата.
Счита, че не е извършила престъплението, в което е обвинена с тъжбата.
Защитникът адв.Л.М. оспорва повдигнатото с тъжбата обвинение.
Счита, че за по-голяма част от деянията е изтекъл срока по чл.81ал.3 от НПК.
При това не е осъществен състава по чл.182ал.2вр.чл.26ал.1 от НК. По
никакъв начин не било нарушено съдебното решение, респ.осуетено
изпълнението за личните контакти с бащата. Представени били медицински
бележки за заболяване, а така също за отсъствие от училище по уважителни
причини – заболяване. Това представлявало пречка да бъде предадено детето.
Отделно от това се позовава на представени заповеди на незабавна защита,
издадени за предходен период. Отправя искане за оправдателна присъда.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери
за установена следната фактическа обстановка:
Частният тъжител И.Р. и подсъдимата М.Д. са били във фактическо
съжителство, като са родители на малолетния Н.И.И., роден на ..год. Видно от
мотивната част на решение №414/13.06.2016год. по гр.д.№2950/2015год. на
ВТРС в сила от 03.11.2016год., фактическото съжителство е прекратено в
края на 2013год. Тогава подсъдимата отишла да живее в дома на майка си и
баща си, заедно с детето. Отношенията между родителите били конфликтни,
като по делото са представени два броя заповеди за незабавна защита по
гр.д.2316/2013год. на ВТРС от 16.07.2013год. и по гр.д.№2361/2013год. от
11.09.2013год. на ВТРС. Същите са издадени срещу частния тъжител Р., като
е разпредено да се въздържа от домашно насилие. Ответникът бил осъден да
заплаща издръжка по гр.д.№1290/2014год. на ВТРС.
С Решение № 414 от 13.06.2016 г. по Гр. д. № 2950/2015 г. по описа на
ВТРС, влязло в сила на 03.11.2016 г., потвърдено с Решение № 432/03.11.2016
г. на ВТОС по В.гр.д. № 657/2016 г., е определен режим на лични отношения
между бащата ИВ. ИВ. Р., ... и малолетното дете Н.И.И., ЕГН:**********.
както следва:
През първите три месеца, считано от влизане в сила на решението
бащата може да вижда детето всяка първа и трета събота от 10:00 часа
до 12:00 часа в присъствието на служител на ДСП В. Т. и майката по
местоживеенето на детето:
В следващите три месеца бащата може да вижда детето всяка първа и
трета събота от 10:00 часа до 13:00 часа в присъствието само на майката
или на посочено от нея друго пълнолетно лице:
След този период бащата ще може да вижда и взема детето всяка първа и
трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа, както и
всеки друг път при постигнато между страните взаимно съгласие.
Местоживеенето на детето е определено в дома на неговата майка в
2

гр.В.Т.. Впоследствие майката заминала да живее в гр.Р., а понастоящем
отново се завърнала във В.Т..
Видно от решение №141/10.04.2020год. по В.гр.д.№155/2020год. на ОС
Р., влязло в сила на същата дата, тъй като е окончателно/стр.77-78 от делото/ е
потвърдено постановление от 03.01.2019год. на ЧСИ В.Н., рег.№914 по
изп.дело №20199140400867, с което на длъжника М. Н. Д. е наложена глоба в
размер на 400 лева, за това, че на 21.12.2019год. не е извършила действието,
определено с решение на РС В.Т., да осигури личен контакт на детето Н.И.И.
с баща му ИВ. ИВ. Р.. В мотивната част на това решение е посочено, че
глобата е наложена от ЧСИ, затова, че не е спазен режима на лични
отношения на датата, която представлява трета събота от месеца. Майката е
била уведомена с призовка, чрез упълномощен представител на
11.12.2019год.. ЧСИ е уведомен, че детето няма да бъде осигурено, тъй като е
резервирана почивка за нея и детето в периода 20-22.12.2019год. в гр.Ел..
Представено е платежно нареждане за платена резервация. ЧСИ преценил, че
майката препятства изпълнението на съд.решение за лични контакти с детето
и наложил глобата на осн.чл.527 ал.3 от ГПК. Тази глоба е потвърдена от ОС
Р..
Видно от решение №14/21.01.2021год. по В.гр.д.№958/2020год. на
ОС В.Т., влязло в сила на същата дата, тъй като е окончателно/стр.18-21 от
делото/ е потвърдено постановление от 12.11.2020год. на ЧСИ В.Г. по
изп.дело №20207250401171, с което на длъжника М. Н. Д. е наложена глоба в
размер на 400 лева. Глобата е наложена на осн.чл.528ал.5 от ГПК, за това, че
майката М. Н. Д. в качеството на длъжник на 07.11.2020год./първа събота от
месеца/ не е изпълнила съдебното решение относно контактите на баща И.Р. с
детето Н.И.. Подсъдимата е отказала да изпълни доброволно задължението
си за предаване на детето на тази дата. Не е посочила причина.
От протокол за предаване на дете от 21.11.2020год. в 10.00 часа по
изп.дело №20207250401171 на ЧСИ В.Г./стр.28 от делото/, е отразено, че
длъжникът М. Н. Д. редовно призована не се явява, не довежда детето Н.И. и
по този начин не изпълнява съдебното решение на ВТРС за предаване на
детето на тази дата на бащата И.Р.. Не е посочила причина.
От протокол за предаване на дете от 19.12.2020год. в 10.00 часа по
изп.дело №20207250401171 на ЧСИ В.Г./стр.14 от делото/, е отразено, че
длъжникът М. Н. Д. редовно призована не се явява, не довежда детето Н.И. и
по този начин не изпълнява съдебното решение на ВТРС за предаване на
детето на тази дата на бащата И.Р.. Не е посочила причина. За това
неизпълнение е наложена глоба с постановление на ЧСИ от 21.12.2020год. в
размер на 400 лева. Същото е потвърдено с решение №52/24.02.2021год. на
ОС В.Т. по в.гр.д.№128/2021год./стр.22-23 от делото/.
От показанията св.М.Г. и св.С.И./служители на ДСП В.Т./ се
установява, че същите като социални работници от м.09.2020год. са работили
по случая с детето Н.И.. Същият е прехвърлен от гр.Р., където майката преди
3

е живяла. Целта е била детето да бъде психологически подготвено за срещи с
бащата. При това майката М.Д. не е съдействала на социалните работници, за
което е наложена глоба. Осъществени били две срещи чрез ЧСИ, но било
налице родителско отчуждение. Приложена е справка изх.№ПР/Д-ВТ/81-
001/11.04.2022год. на ДСП В.Т.. В същата се съдържат данни, за това, че
майката препятства усилията на социалните работници за осъществяване на
срещи с бащата. Издадено е предписание от 24.03.2021год. на майката М.Д.
от Директора на ДСП В.Т. за оказване съдействие на служителите на ДСП,
вкл.изготвения от тях план за действие. Впоследствие е издаден АУАН от
10.11.2021год., а на база него НП №0401-3ДЗД-3576/09.12.2021год. от
директор ДСП В.Т. срещу М.Д. за неизпълнение на предписанието, с което се
налага глоба от 2000 лева.
С описаното по-горе подсъдимата Д. е осъществила от обективна и
субективна страна, умишлено при форма на вината пряк умисъл, престъпния
състав на чл.182ал.2пр.1вр.чл.26ал.1 от НК.
От обективна страна в периода от 21.12.2019 г. – 19.12.2020 г., в
качеството си на родител – майка с четири деяния, при условията на
продължавано престъпление, неизпълнила или осуетила изпълнението на
съдебно Решение № 414 от 13.06.2016 г. по Гр. д. № 2950/2015 г. по описа на
ВТРС, влязло в сила на 03.11.2016 г., потвърдено с Решение № 432/03.11.2016
г. на ВТОС по В.гр.д. № 657/2016 г., относно личните контакти с дете, в
частта, с която е определен режим на лични отношения с детето Н.И.И., ЕГН:
**********, а именно: шест месеца след влизане в сила на съдебното решение
бащата ИВ. ИВ. Р. да може да вижда и взема детето всяка първа и трета
събота от месеца за времето от 10.00 часа да 18.00 часа, като на 21.12.2019 г.
осуетила изпълнение на съдебното решение, като резервирала почивка, а на
07.11.2020г., 21.11.2020г. и 19.12.2020 г. не изпълнила съдебното решение,
като не предала детето за осъществяване на среща с бащата.
Деянията са извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което всяко
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предходното. Поради това е прието, че деянията представляват продължавано
престъпление по см. на чл. 26 от НК.
Описаното престъпление подсъдимата Д. е извършила виновно, при
форма на вината пряк умисъл, т.е. съзнавала е обществено опасния характер
на деянията си, предвиждала е обществено опасните последици от тях и е
искала тяхното настъпване. Същата е действала с ясното съзнание за
произтичащите от деянията противоправни последици, предвиждала е
конкретната форма на нарушаване режима на лични отношения с детето, като
е целяла именно това увреждане.
Причини и условия за извършване на престъплението –незачитане на
влязло в сила съд.решение.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства –няма.
4

Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства – чисто съдебно
минало и добри характеристични данни.
Предвид горното, съдът намира, че обществената опасност на
престъплението е висока, тъй като се засягат обществените отношения, които
осигуряват установен режим на лични отношения между родител и дете със
съд.решение. Обществената опасност на подсъдимата е ниска. Същата е с
чисто съдебно минало и няма данни за други противообществени прояви от
нейна страна.
С оглед на изложеното по-горе и като взема предвид, че за
извършеното престъпление се предвиждат наказания пробация и глоба от две
до пет хиляди лева, че с престъплеинето не са причинени съставомерни
имуществени вреди, както и че подсъдимата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по чл.78 А от НК, намира че са
налице предпоставките за прилагането му. Предвид горното, съдът освободи
подсъдиматаот наказателна отговорност, като й наложи административно
наказание глоба в минималния предвиден в чл.78А от НК размер – 1000.00
лева, считайки че така най-добре ще се изпълнят целите на генералната и
специална превенция.
Следва да се постанови оправдателна присъда по отношение на
подс.М.Д. за престъпление по чл. 182, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК, вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, с оглед обвинението по тъжбата за извършени деяния на
16.11.2019 г., 06.12.2019 г., 08.02.2020г., 16.01.2021 г., 06.02.2021 г.,
20.02.2021 г., 06.03.2021 г., 20.03.2021 г. и 03.04.2021 г., както и случаят да е
особено тежък.
За дата 16.11.2019год. липсват доказателства по делото. Налице е
недоказаност на обвинението описано в тъжбата в тази част.
За дата 06.12.2019 год. Деянието е несъставомерно, тъй като тази
дата е ден петък, за която подсъдимата няма задължение да предава детето.
За дата 08.02.2020год. Деянието е несъставомерно, тъй като тази дата
е втора събота от съответния месец, за която подсъдимата няма задължение
да предава детето.
За дати 16.01.2021 г., 06.02.2021 г., 20.02.2021 г., 06.03.2021 г.,
20.03.2021 г. и 03.04.2021 г. Детето не е осигурено по изп.дела за предаване на
бащата от майката. За тези дати са представени по изп.дела и настоящото
дело/л.119-120/ медицински бележки, с отразено домашино лечение на
детето. Доколкото не е установено някой от тези мед.документи да е с
невярно съдържание, то съдът счита, че изключват прекия умисъл на
подсъдимата Д. да осуети изпълнението на съд.решение за предаване на
детето на бащата. При това в тези периоди детето е отсъствало от учебни
заянятия, за което са представени справки от ОУ «П.Е.» гр.В.Т./изх.
№14/21.09.2021год. на л.118 от делото и изх.№528/09.07.2021год. л.47 от
делото/. Обстоятелството, че майката дължи активно поведение и не е
5

посочила друга заместваща дата не опровергава този извод на съда. Това са
обстоятелства, които имат значение за евентуално налагане на глоба от ЧСИ,
което е сторено.
Настоящият състав счита, случая не е особено тежък. Същият не се
отличава с по-висока степен на обществена опасност от типичните случаи за
такъв вид престъпление. При това дееецът е с ниска степен на обществена
опасност.
По отношение становището на адв.М. за изтекъл срок по чл.81ал.3 от
НПК, то съдът счита същото за неоснователно. С тъжбата е повдигнато
обвинение на извършено продължавано престъпление, което макар да
вкл.множество деяния, е довършено на датата на последното деяние, т.е.
03.04.2021год. Спазен е шестмесечния преклузивен срок за превяване на
тъжбата. Постановяването на частична оправдателна присъда е последващо
обстоятелство по същество на делото, а не допустимост на тъжбата.
Присъдени бяха поисканите разноски на ч.тъжител за
упълномощаване на повереника и ДТ в общ размер на 812 лева., за което е
осъдена подсъдимата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	31
Дата:	21 юни 2022 г.
Съдия:	Димитър Кръстев

Дело:	20214110200911
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	30 юни 2021 г.

Присъда по дело №911/2021 на Районен съд - Велико Търново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите