Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 18.06.2019
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-А състав, в публично заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря АНТОАНЕТА
ЛУКАНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 1057
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 499720 от 02.10.2018
г. по гр.д.№ 10109/2016г. по описа на СРС, 69 с-в е признато за установено на
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че З.С.С., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумите както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ,
сумата от 993,70 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот - апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к.******, с
абонатен № 252437, за периода от месец 03.2013г. до месец 04.2015г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /16.10.2015г./ до
плащането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 97,46 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 30.04.2013г. до 08.10.2015г.;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
сумата от 49,97 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от месец 03.2013г. до месец 04.2015г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /16.10.2015г./ до
плащането; като с решението са отхвърлени исковете с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената на доставена топлинна
енергия за периода от месец 03.2013г. до месец 04.2015г. до пълния предявен
размер от 1 435,50 лв. и за заплащане цената на извършена услуга дялово
разпределение през периода от месец 03.2013г. до месец 04.2015г. до пълния
предявен размер от 64,25 лв., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на лихва за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 30.04.2013г. до 08.10.2015г. до пълния предявен размер от
207,43 лв. и за заплащане на лихва за забава, начислена върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.04.2013г. до
08.10.2015г. в размер на 9,96 лв.
По отношение на разноските, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК З.С.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, сумата от 222,19 лв., представляваща разноски в заповедното
производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62890/2015г. по описа на СРС, 69-ти
състав, както и сумата от 449,01 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
С атакуваното решение на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на З.С.С.,
ЕГН ********** сумата от 118,25 лв., представляваща разноски в заповедното
производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62890/2015г. по описа на СРС, 69-ти
състав, както и сумата от 412,77 лв., представляваща разноски в исковото
производство
Решението
в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил исковете е влязло в сила
като необжалвано.
Горепосоченото решение е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "ТЕХЕМ
СЪРВИСИС " ООД.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата. Въззивната жалба е депозирана в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и е съобразена с
изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което
същата се явява допустима. Решението се обжалва в частта, в която исковете са
уважени. Излагат се оплаквания, че съдът не е мотивирал кредитирането на СТЕ и
ССЧЕ, изслушани по делото. Навежда доводи, че е следвало да се извърши оглед на
място при изготвяне на СТЕ. Възразява срещу редовността на счетоводните книги
на ищеца. Твърди, че не дължи суми за дялово разпределение. Твърди, че вещото лице
не е отговорило на въпросите относно годността на индивидуалните уреди за
измерване на потребената топлинна енергия. Излага оплаквания и за недължимост
на лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия. Моли съда да
отмени атакуваното решение в обжалваната част и да отхвърли исковете.
Претендира разноски на основание чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Ответникът по въззивната жалба
- "Т.С.“ ЕАД не изразява становище.
Третото лице-помагач не
изразява становище по въззивната жалба.
Подадена е и частна жалба от
ответника-въззивник срещу постановеното по делото определение на СРС по чл.248
от ГПК, като го счита за неправилно по подробно изложени съображения.
Насрещната страна не е взела
становище по частната жалба в законоустановения срок.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, настоящият
въззивен състав намира, че решението на СРС е правило и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като излага и следните
аргументи:
Установено е по делото, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която
се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Начинът
на извършване на дялово разпределение е уреден в чл.139-148 от ЗЕ и подзаконови
нормативни актове. Не се спори по делото, а и се установява от приложените
доказателства, че ответникът е вещен ползвател на процесния имот. Неоснователно
е възражението на въззивника, че този факт не е безспорен между страните.
Напротив, в своя доклад СРС е отделил като безспорно на основание чл.153 от ГПК, че за процесния период между страните е съществувало облигационно
отношение – лист 53 от делото. Срещу доклада не са постъпвали възражения от
страните. Въпреки това облигационната връзка между страните се доказва и от приложения
нотариален акт за дарение на недвижим имот, според който З.С. дарява на дъщеря
си Дима Савова процесния апартамент, но съгласно пункт втори на нотариалния акт
от 18.05.2012г. си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Още повече,
че по делото е представено и
заявление-декларация (лист 24), според което ответникът е заявил желание да му
бъде открита партида за процесния имот. Съответно и това е индиция за наличие
на облигационни отношения между страните. Поради това лицето се явява
потребител на енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) от ЗЕ, според
който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от ответника на потребители на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия
в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения. Съдът
следва да отбележи, че възникването на правоотношението между доставчика на
топлинна енергия и потребителя е детайлно регламентирано в закона, като всички
юридически факти, съставляващи в своята съвкупност фактическия състав по
възникване на облигационната връзка, са нормативно установени и са се осъществили.
В този смисъл настоящият състав счита, че не е обходимо да има изрично сключен
писмен договор между страните.
В допълнение следва да се
посочи, че е трайна съдебната практика, че законът за енергетиката е специален
по отношение на Закона за защита на потребителите и доколкото при одобряването на
общите условия на Т.С. ЕАД участва държавен контролен орган – КЕВР, който
осъществява надзор срещу произволното и неравноправно третиране на
потребителите на топлинна енергия, то не може да се направи извод, че
съществуват неравноправни клаузи. Срещу
решенията на регулаторния орган има специално предвиден ред за защита, който
няма данни по делото да е бил предприеман. Както беше посочено по-горе,
ответникът не е упражнил и правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Следва да се отбележи, че
съгласно чл.140 от ЗЕ сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване
са обща етажна собственост, а не собственост на доставчика на топлинна енергия.
Също така, съгласно чл. 145 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата, определена по чл. 142, ал. 1 от ЗЕ,
и топлинната енергия за отопление на имотите, и се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Според чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ - чл. 139 – чл. 148 и в Наредба №
16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
В настоящето производство не
са били ангажирани доказателства за неправилно отчитане на средствата за дялово
разпределени, както и за тяхната неизправност. Индивидуалните разпределители на
топлинна енергия са по смисъла на § 1, т. 57 от ДР на ЗЕ „средства за отчитане
на дяловото потребление на топлинна енергия", които са част от сградната
инсталация и отклоненията към нея. Същите се намират в имота на всеки отделен
потребител и са негова лична собственост. Поради това, възражения относно
неизправността на индивидуалните уреди за разпределение не следва да се
противопоставят на продавача на топлинна
енергия. В този смисъл възраженията на ответника в тази посока са неоснователни.
Оплакването във въззивната
жалба досежно кредитирането от първоинстанционния съд на съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертиза настоящият състав намира за неоснователно.
Следва да се посочи, че в проведеното съдебно заседание, в което експертизите
са приети, процесуалният представител на ответника, макар и да е оспорил
заключението по СТЕ, не е поискал изготвянето на допълнително или повторно.
Фактът, че експертът е работил по справка от ищеца не дискредитира самото
заключение и не внася съмнение в посочените от експерта данни. По делото са
налични представени от третото лице помагач доказателства, а именно – констативен/приемо-предавателен
протокол от 24.07.2013г. който носи подписа на ответника и съдържа данни за
показанията на индивидуалните измервателни уреди. Същевременно са представени и
отчети за измервателните уреди на лист 81 и 82 от делото, които също носят
подписа на ответника и съдържат данни за показанията им. Вещото лице по СТЕ е
базирало заключението си не само на базата съобщения по фактури, но и на
главния отчет на уредите, който носи подпис на ответника, протоколи и
свидетелства за метрологични проверки, които не са съставени от ищеца. Ето защо
съдът не намира основание да не кредитира така изготвената СТЕ. Досежно ССЧЕ
съдът също не намира основания да не я зачете при формиране на фактическите си
и правни изводи. Макар и вещото лице да е работило по справки от ищеца, следва
да се има предвид, че СРС, както и настоящият състав не определят дължимата
сума по главница на базата на заключението на вещото лице счетоводител, а на
базата на СТЕ. Първоинстанционният съд, както и настоящият състав, ползват
заключението по ССЧЕ единствено относно дължимите суми за лихви. Същите са
изчислени от експерта при прилагане на специалните му знания в областта на
счетоводството и не се базират на констатациите му, формирани при проверка на счетоводството
на ищеца. В този смисъл оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Съгласно приетата и неоспорена
ССЧЕ, която настоящият състав кредитира като обективна и обоснована, се установява,
че ответникът е погасил главница в размер на 13,35 и лихва в размер на 7,43
лева на 01.12.2014г., като няма данни за други погашения за процесния период.
Вещото лице е изчислило, че общия размер на неплатените суми за процесния
период е 1023,84 лева, от които 49,97 са за дялово разпределение. За лихвите за
забава, вещото лице е посочило, че същите възлизат на 97,46 лева върху главницата
за доставена топлинна енергия и 5,50 върху главницата за дялово разпределение.
Съгласно приетата СТЕ, общият
топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки
месец. Изрично е посочено, че технологичните разходи са приспадани от ищеца.
Вещото лице е констатирало, че изравнителните сметки са изготвени по начина,
предвиден в релевантната нормативна уредба. Уточнено е, че размерът на сумите
за потребена ТЕ през процесния период възлиза на 993,70 лева. По последния
въпрос вещото лице е приело, че общият топломер има годност до 08.10.2016г,
който е извън процесния период. В този смисъл е доказана изправността на уреда
за исковия период.
Съобразявайки се със заключението
на ССЧЕ и на СТЕ, правилно СРС е установил, че за процесния период е дължима
главница за доставена топлинна енергия в размер на 993,70 лева. Както беше
посочено и по-горе, за изчисляването на тази дължима сума съдът се позовава на
заключението на СТЕ, доколкото то се базира на самостоятелни изчисления и
проверки, а становището на ССЧЕ е основано единствено на счетоводните
записвания на ищеца. Във връзка с дължимата такса за дялово разпределение съдът
намира, че същата възлиза на посечената от експерта по ССЧЕ, а именно – 49,97
лева. Досежно лихвата за забава върху главницата за доставена ТЕ съдът намира,
че следва да се кредитира заключението по изготвената ССЧЕ, според която дължимата
лихва възлиза на 97,46 лева.
Неоснователни са доводите на
въззивника за недължимост на лихва за забава върху главницата за доставена ТЕ,
както е посочил и СРС, съгласно ОУ (чл.33) на ищеца, които обвързват и
ответника по посочените по-горе съображения, последният е длъжен да заплаща
месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Съгласно чл. 33, ал. 6 от Общите условия, при
забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва.
По делото няма данни изискуемата главница да е платена, поради което следва да
се присъди обезщетение за забава. Нужно е да се отбележи и че възражение за
непубликуване на дължимите суми на сайта на ищеца се правят едва във въззивната
жалба, поради което същите са преклудирани и настоящият състав не следва да се
произнася по тях.
Неоснователно е и възражението
за недължимост на сумата за дялово разпределение. Съгласно чл. 36, ал. 1 от
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С. ЕАД,
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран
от клиента търговец. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача на
топлинна енергия, като на основание чл. 22, ал. 2 от същите Общи условия
клиентите заплащат на продавача на топлинна енергия стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избраната от тях фирма за дялово
разпределение. Както бе посочено по-горе, Общите условия са влезли в сила и
обвързват страните. Поради тези съображения, ищецът доказва основанието да
получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР.
По отношение на разноските:
Право на разноски в настоящето
производство има въззиваемият. Същият претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че поради ниската
фактическа и правна сложност на делото, както и поради факта, че въззиваемата
страна не е подавала отговор на въззивната жалба, не е взимала становища по
молбите и исканията на въззивницата, а участието ѝ във въззивното
производство се изразява само и единствено в подаване на бланкетна молба за
даване ход на делото в отсъствие на процесуален представител, която молба
съдържа и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът счита,
че не е налице предпоставката, визирана в чл.78 ал.8, а именно – юридическото лице
да е било защитавано от юрисконсулт. До този извод съдът достигна като съобрази
факта, че въззиваемият не е взел никакво участие в разглеждането на въззивното
дело и не е депозирал никакви становища и отговори, освен посочената по-горе
молба. Поради тези съображения на въззиваемата страна не се следват разноски по
чл.78 ал.8 от ГПК.
По
частната жалба:
В частната си жалба
жалбоподателят С. възразява срещу присъдените в негова полза разноски в заповедното
и в исковото производство пред първоинстанционния съд.
В заповедното производство
длъжникът е претендирал 352,50 лева адвокатско възнаградени, които са били
заплатени, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Следва
да се отбележи, че в заповедното производство не се разглеждат искове,
съответно за да се определи дължимото възнаграждение е необходимо съдът да
съобрази в каква част претенцията на заявителя е била окончателно уважена, като
се ръководи от нейния абсолютен размер. Неправилно жалбоподателят счита, че
следва претенциите за лихва за забава и главница да се взимат отделно при определяне
на дължимото възнаграждение. Такова изискване не се съдържа в ГПК, нито в
Наредбата за минимални размери на адвокатските възнаграждения от 2004г. Поради
това при изчисляването на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се
вземе предвид, че е претендирана сума в общ размер на 1499,75 лева + 217,39
лева или общо 1717,14 лева. От тях претенцията е уважена за 1141,13 лева.
Съобразно уважената и отхвърлена част от претенцията на длъжника се следват
разноски в размер на 118.23 лева, като СРС е присъдил 118,25 лева. С оглед
разпоредбата на чл.271 ал.1 положението на жалбоподателя не може да се влошава
при липса на частна жалба от другата страна, поради което в тази част
атакуваното определение на СРС следва да се потвърди.
В исковото производство пред
СРС се претендират 1230,50 лева. В жалбата се твърди, че ищецът е предявил за
разглеждане общо 4 иска – първия за главница за доставена топлинна енергия,
вторият - главница за такса за дялово разпределение, трети за лихва върху главницата
за ТЕ и последният за лихва върху сумите за дялово разпределение. Действително,
както посочва и жалбоподателят, в случая броят на исковете е дискусионен, като
СРС е приел, както в своето Определение по чл.140, така и в Решението си, че са
предявени два иска, а не четири, както твърди жалбоподателят. Първият иск е за неплатена
главница, който включва в себе си сумата за дялово разпределеше и за топлинна
енергия. Вторият иск е за лихви върху така формираната главница. Следва да се
отбележи, че и таксата, събрана за разглеждане на исковата молба, е в размер
общо на 110 лева (ведно с тази, събрана в хода на заповедното производство),
която е именно за два иска – 60 лева по иска за главница и 50 лева по иска за
лихви (с оглед минималния размер според Тарифата). Настоящият състав също
споделя мнението на СРС, че в настоящето производство се разглеждат два иска, а
не четири, както се твърди в частната жалба. Поради това дължимите от ищеца към
ответника разноски следва да се преценяват на базата на отхвърлената и уважена
част от иска за главница в общ размер на 1499,75 лева и иска за лихви в общ
размер на 217,39 лева.
Оплакването на молителя, че
възнагражденията за адвокат се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно, както предвижда чл.2 ал.5 от НМРАВ е
основателно. Видно от договора за правна защита и съдействие, е уговорено
възнаграждение за 4 иска, до колкото исковете са 2, от договора е лесно установимо,
че ответникът е заплатил 630,50 лева за защита по иска за главница и 600 лева
за защита по иска за лихва. Съобразно отхвърлената част от иска за главница на
ответника се дължат разноски в размер на 191,74 лева. Пропорционално на
отхвърлената част от иска за лихви на ответника се дължат 331.02 лева или общо
522,76 лева, от които СРС е присъдил едва 412,77 лева. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати още 109.99 лева на ответника.
В производството по проверка
на определението по чл.248 на СРС право на разноски имат и двете страни, като
ищецът не претендира такива, а жалбоподателят претендира 15 лева държавна такса
и възнаграждение за адв. П. по реда на чл.38 ал.2 вр. чл.38
ал.1 т.2 от ЗА. В тази хипотеза съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. Като се съобрази обстоятелството, че частната жалба е частично основателна,
на адв. П. следва в лично качество да се присъди възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя в размер на 100 лева.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 499720 от 02.10.2018 г. по гр.д.№ 10109/2016г.
по описа на СРС, 69 с-в в частта, в която исковете на Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******
срещу З.С.С., ЕГН ********** са уважени.
В частта, в която исковете са
отхвърлени, решението е влязло в сила
като необжалвано.
ОТМЕНЯ Определение №18736 от 21.01.2019г. по
гр.д.10109/2016г. на СРС 69 с-в, в
частта, в която е оставена без уважение молбата на З.С. по чл.248 от ГПК за
изменение на Решение № 499720 от 02.10.2018 г. по гр.д.№ 10109/2016г. по описа
на СРС, 69 с-в в частта за разноските досежно присъдените разноски на ответника
в първоинстанционното исково производство и вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ Решение № 499720 от 02.10.2018 г. по гр.д.№ 10109/2016г.
по описа на СРС, 69 с-в в частта за
разноските като ОСЪЖДА Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****** да заплати на основание чл.78 ал.3 от ГПК на З.С.С., ЕГН **********,
сумата от още 109.99 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение
пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** да заплати на основание чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Т. С. П. от САК, сумата от 100
лева за процесуално представителство на жалбоподателя по подадената частна
жалба срещу Определение №18736 от
21.01.2019г. по гр.д.10109/2016г. на СРС 69 с-в.
Решението е постановено при
участието на привлечено от „Т.С." ЕАД трето лице-помагач „Т.С." ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.