Р E Ш Е Н И Е
№ 361
гр.Плевен, 23.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр. Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2. РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- АННА БАРАКОВА, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №401/2021г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от Г.В.З.,
чрез адв. П. Я., против Решение №260132/09.04.2021г по НАХД№2112/2020г., по
описа на Районен съд– Плевен, с което е потвърдено НП№20-0938-003127/06.08.2020г.
на Началник сектор Пътна полиция ОДМВР-Плевен, въз основа на което, на
основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, на касатора е наложено адм.
наказание „глоба“, в размер на 200лв. и е лишен от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за извършено от него нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Твърди се, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно. Посочва
се, че неправилно ПлРС е приел за установена изложената в НП фактическа
обстановка и не са обсъдени доводите на жалбоподателя. посочва се, че
неправилно съда е приел наличието на вина- знание за факта, че регистрацията на
автомобила е прекратена. Твърди се, че е налице нарушение на материалния закон
от страна на АНО. В заключение моли съда да отмени обжалваното Решение №260132/09.04.2021г.
по НАХД№2112/2020г., по описа на Районен съд – Плевен, и отмени оспореното
НП№20-0938-003127/06.08.2020г. на Началник сектор Пътна полиция ОДМВР-Плевен,
като незаконосъобразно. Допълнително, в с.з., адв. Я. посочва, че процедурата
по принудително снемане от отчет и служебно прекратяване на регистрацията, е регламентирана
в чл. 18б от Наредба №45/2000г., която включва и уведомяване на собственика. Твърди
се, че такова уведомяване няма. Твърди се също, че заповедта за налагане на
ПАМ, за отнемане на КТ и регистрационните табели на автомобила, не му е
връчвана.
Ответникът по касационната жалба- ОДМВР- ПЛЕВЕН, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че
решението на РС е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното Решение №260132/09.04.2021г. по НАХД №2112/2020г., по описа на Районен съд– Плевен, с съдът е потвърдил НП№20-0938-003127/06.08.2020г. на Началник сектор Пътна полиция ОДМВР-Плевен, въз основа на което, на основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, на касатора Г.В.З., е наложено адм. наказание „глоба“, в размер на 200лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и са му отнети 10 контролни точки, за извършено от него нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП., за това, че на 21.06.2020г., в 11,25 часа, в гр. Плевен, на кръстовище на пл. „Иван Мендиликов“, и ул. „Георги Домусчиев“, с посока на движение към ул. „Отец Паисий“, като водач на л.а. „Рено Меган“, с рег. №***, собственост по СРМПС на Н.О.А, управлява МПС с прекратена, по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, на 29.09.2019 година, регистрация на автомобила. Въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство няма допуснати съществени процесуални нарушения и не са налице формалните предпоставки за отмяна на оспореното НП. Приел е за безспорно установена изложеното в АУАН и в НП фактическа обстановка и е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е извършил виновно нарушението. Въззивният съд е приел, че жалбоподателя е осъществил от обективна и от субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, в качеството му на водач на автомобила, с прекратена регистрация. Приел е също , че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Прие е също, че размерът на наложената санкция е правилно определен от страна на АНО, като е даден превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Настоящият касационен състав приема, че
постановеното решение, е правилно и законосъобразно,
не страда от пороците, изложени в касационната жалба, поради което, следва да
бъде оставен в сила. Правилно и в съответствие със събраните по делото
доказателства, въззивният съд е приел за безспорно установена изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Правилно е
анализирал и е приел за установени всички елементи- от обективна и от
субективна страна, на вмененото на жалбоподателя З. нарушение по чл. 140, ал.1
от ЗДвП, които мотиви изцяло се споделят от настоящия касационен състав, без да
се преповтарят, по реда на чл. 221, ал.2, изр. второ от АПК.
По отношение на твърденията в касационната
жалба, за неустановяване на нарушението от субективна страна- или липсата на
виновно поведение у жалбоподателя, съда
намира за установено следното: Съобразно цитираната норма на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая,
съобразно отразеното в процесните АУАН и НП, безспорно се установява, че регистрацията на
управлявания от касатора л.а. „Рено Меган“, с рег. №***, е била служебно
прекратена, по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, на 29.09.2019 година. Съобразно нормата на чл.
143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването му, не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Нормата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал.1, т. 10, вр. чл. 18, т.2 от Наредба
№I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно
прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за
регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба
на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява
по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация, от
страна на приобретателя на автомобила, като резултат от неизпълнението на
законовото му задължение, да регистрира закупения от него автомобил. Съдът
намира, че узнаването за прекратяването на регистрацията на МПС от собственика
на превозното средство, не съставлява елемент от фактическия състав по прекратяването
на регистрацията. Такова уведомяване на новият собственик, законът – в чл. 143,
ал.15 от ЗДвП и в чл. 18б от Наредбата, не е предвидил. Следва да се посочи
също, че чл. 18б, ал.2 от Наредбата изрично посочва случаите , при които се
уведомява собственика на МПС, като т.10 не е сред изброените. Съобразно
действащото законодателство, собственикът на МПС, е носител на задължението да
регистрира закупения от него автомобил, съобразно нормата на чл. 145, ал.2 от ЗДвП, поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се
резултат от неизпълнението на това му задължение- в случая, прекратяването на
регистрацията на автомобила. Следва да се посочи също, че при служебно
прекратяване на регистрацията, не се изисква изземване на регистрационните
табели на автомобила и на част 2 на свидетелството за регистрация на пътното
превозно средство, които се отнемат едва със съставянето на акта за
установяване на административното нарушение- арг. чл. 143, ал.11 от ЗДвП. По
делото се установява, че същите са иззети именно със съставянето на процесния
АУАН, съобразно отбелязването в него. В този смисъл, следва да се приеме, че
ответникът по касация, е осъществил състава на вмененото му нарушение по
смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП- както от обективна, така и от субективна
страна, с оглед на което правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност, на посоченото основание, както
правилно е приел и ПлРС. Да се приеме обратното, би означавало да се толерира
неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него, което е
недопустимо. Наложените адм. наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, са
правилно индивидуализирани, в размер на законовия минимум, по чл. 175, ал.3 от ЗДвП.
На
основание гореизложеното, следва обжалваното Решение №260132/09.04.2021г. по
НАХД №2112/2020г., по описа на Районен съд– Плевен, да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260132/09.04.2021г.
по НАХД №2112/2020г., по описа на Районен съд– Плевен.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. Преписи от
решението да се връчат на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.