Р Е Ш
Е Н И Е
№ 345 / 14.06.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Елена Стефанова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 236 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр.
чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД, от „Мобилтел“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Илинден, ул.
„Кукуш“ № 1; против П.Ш.И. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника било образувано ч.гр.д № 2575/2017 на
ХРС, като в срок постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение. Затова ищецът предявявал настоящия си иск, въз основа на
договор за далекосъобщителни услуги – М4108320 от 28.05.2014 г., сключен с
ответницата, за заплащането на неустойка за предсрочно прекратяване на
договора. Въз основа на този договор, на ответника били предоставяни
далекосъобщителни услуги за телефон с посочена СИМ карта, по тарифен план Мтел
Трансфер Л, с месечна абонаментна такса от 39 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца.
На 27.06.2014 г. длъжникът се възползвал от преференциална схема на оператора,
добавяйки за ползване и мобилен номер с посочена СИМ карта по тарифен план Мтел
Класик ХС,с месечна абонаментна такса от 9,90 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца.
Следвало да се има предвид чл. 26 от Общите условия /ОУ/. В срока на действието
на договора, ищецът издал на абоната-ответник следните фактури:
- фактура
№ *********/01.12.2014 г., с падеж 01.12.2014 г., за отчетен период 23.10.2014 г. – 22.11.2014 г., с
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 198 лв.;
- фактура
№ *********/01.12.2014 г., с падеж 01.12.2014 г., за отчетен период 23.10.2014 г. – 22.11.2014 г., с
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 731,50 лв.
Длъжникът не изпълнил задълженията
си по посочените договори, като не заплатил в срок всички дължими към оператора
суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния
оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за
далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за далекосъобщителни услуги. Претендираната сума в размер на 929,50
лв., представлявала неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга, дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с
номер М4108320 от 28.05.2014 г. Ищецът имал право да получава в срок всички
дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и имал
право да получава в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от ОУ. Незаплатената
стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, били отразени
в представените фактури и доколкото не са били погасени, ищецът прекратил
едностранно сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради което била
начислена неустойка /раздел Отговорност от Приложение № 1 към договора/.
Основанието за прекратяване на договора следвало и от т.27.2. от ОУ, а клаузата
за прекратяване на договора била регламентирана както в договора за мобилни
услуги при подписването му, така и в ОУ. Ответникът се съгласил и приел ОУ на
оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и
действие имали неговите чл. З7а, чл. 37б, чл. З4а-З4в, чл. 26.5., чл. 22.3.5.,
чл.23 б, чл. 26.4, чл.27, чл.54. В случая ответницата подписала договор за
мобилни услуги и ползвала предоставените й такива, но не изпълнила задълженията
си, като не спазила срока по договора. Така налице било договорно неизпълнение
по чл.79 от ЗЗД, за което ответницата следвало да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си не били основание за плащане, но
ответникът сключил договор и ползвал съответната услуга, които не заплатил и
бил в неизпълнение.
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът му дължи сумата от 929,50 лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по
договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4108320 от 28.05.2014 г.; като
му присъди направените по делото разноски.
В изпълнение на дадените му от съда
указания в определението по чл.140 от ГПК, ищецът депозира допълнително становище
по делото, в което отново настоява, че вземането му произтича от един договор с
ответницата. С първата от цитираните в исковата молба фактура била начислена
неустойка от 198 лв. за предсрочно прекратяване на първия договор, на основание
т.5.3.1 от приложение № 1 към договора, изразяваща се в 18 месечни такси от
общо 148,50 лв. и такса тарифно обвързване от 49,50 лв. С втората фактура била
начислена неустойка от 731,50 лв. за предсрочно прекратяване на същия този
първи договор с № М4108320/28.05.2014 г., на основание т.5.3.1 от приложение №
1 към договора, изразяваща се в 17 месечни такси от общо 565,25 лв. и такса
тарифно обвързване от 166,25 лв.
Ответницата представя отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като
счита предявения иск за недопустим, а по същество за неоснователен, като не
признава иска изцяло. Оспорва твърденията в исковата молба като възразява, че
не е сключвала договора и не дължи претендираните суми. Тя не била подписвала договора,
като ръкописният текст и подписът не били положени от нея. Ответницата била
завършила само втори клас и била почти неграмотна – трудно можела да чете и
пише. Предвид изложеното, тя иска отхвърляне на предявения иск изцяло. В
открито съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор
№ М4108320 с дата на отпечатването му 28.05.2014 г., който се сочи за сключен
между ищцовото дружество, като оператор, и ответницата, като абонат. Предмет на
договора е предоставянето и ползването на електронни съобщителни услуги чрез електронни
съобщителни мрежи на оператора, при условията на договора и ОУ за взаимоотношенията
между дружеството и потребителите на съответната услуга или мрежа /т.3.1/. Договорът
урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка
избрана от него услуга или пакет от услуги, в т.ч. срок за ползване, ценови и
други условия, се описват в приложения, представляващи неразделна част от
договора /т.3.2./, със съответно приложими ОУ /т.3.3./. Договорът съдържа ръкописни
три имена и подписи, за чиито автори са посочени представител на ищцовото
дружество и ответницата. Такива съдържа и представеното приложение № 1 към договор
№ /без посочен номер и дата/ за условия за ползване на тарифни планове Мтел Трансфер
(Срок - 1 или 2 години) с дата на подписване 29.05.2014 г.; както и допълнение
към приложение № 1 към договор № /без посочен номер и дата/ за условия за
тарифно обвързване към тарифни планове Мтел Трансфер при закупуване на
промоционален пакет (SIM карта + телефон) или телефон (Срок – 2 години). По
делото ищецът представи още приложение № 3 към Договор № /без посочен номер и
дата/, Ценоразпис на „Мобилтел” ЕАД за ползване на допълнителни електронни
съобщителни услуги; подписано на 28.05.2014 г., което също съдържа ръкописни
три имена и подписи, за чиито автори са посочени представител на ищцовото
дружество и ответницата. Такива съдържа и документ, наименуван – данни за
потребител към договор № /без посочен номер/ от дата 29.05.2014 г.
Като писмено доказателство по делото се представи и прие и втори договор №
М4108320 с дата на отпечатването и подписването му 27.06.2014 г., който се сочи
за сключен между ищцовото дружество, като оператор, и ответницата, като абонат.
Предметът на договора е аналогичен на този по първия договор. Договорът съдържа ръкописни три имена и подписи, за чиито автори са
посочени представител на ищцовото дружество и ответницата. Такива съдържа и
представеното приложение № 1 към договор № /без посочен номер и дата/ за ползване
на тарифни планове Мтел класик, подписан на същата дата, като трите имена на
ответницата в него са само отпечатани; както и допълнение към приложение № 1
към договор № /без посочен номер и дата/ за условия за ползване на Мтел тарифни
планове при закупуване на промоционален пакет (SIM карта + телефон), подписан
на същата дата. По делото ищецът представи още приложение № 3 към Договор №
/без посочен номер и дата/, Ценоразпис на „Мобилтел” ЕАД за ползване на
допълнителни електронни съобщителни услуги; подписано на 27.06.2014 г., което
също съдържа ръкописни три имена и подписи, за чиито автори са посочени
представител на ищцовото дружество и ответницата. Такива съдържа и документ,
наименуван – данни за потребител към договор № /без посочен номер/ от дата 27.06.2014
г.
За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК с вх.рег. № 23291/ 12.10.2017 г., въз основа на което е образувано
ч.гр.дело № 2575/2017 г. на ХРС. По това дело е издадена заповед № 1346 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.10.2017 г., по силата
на която е разпоредено, длъжникът – ответник в настоящото производство да
заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумата от 929,50 лв.,
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги № М4108320/28.05.2014 г., ведно със законната лихва от
10.10.2017 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски от 25
лв. за държавна такса и 180 лв. за адвокатски хонорар. В заявлението си до съда
заявителят е основал вземането си именно на цитирания в заповедта един договор
и на две фактури:
- № *********/01.12.2014 г., с падеж 01.12.2014 г., за отчетен период
23.10.2014 г. – 22.11.2014 г., с начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 198 лв.; и
- № *********/01.12.2014 г., с падеж 01.12.2014 г., за отчетен период
23.10.2014 г. – 22.11.2014 г., с начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 731,50 лв.
В законоустановения
срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника с вх.рег. № 24754/30.10.2017
г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение,
т.к. не е подписвала договора. Към възражението си е приложила писмени
доказателства, сред които и постановление на РП-Димитровград от 11.01.2016 г.
за спиране на наказателното производство по ДП № 692/2015 г. по описа на
РУП-Димитровград, на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК. В мотивите му се сочи, че
ДП е водено срещу неизвестен извършител за това, че в периода 29.05.-27.06.2014
г. в гр. Димитровград съставил неистински частни документи – договори за
мобилни услуги с „Мобилтел“ ЕАД, на които бил придаден вид, че изхождат от
ищцата в настоящото производство, като абонат, и ги употребил за да докаже, че
съществува правоотношение помежду им – престъпление по чл.309 ал.1 от НК. В
хода на разследването се установило, че между страните в настоящото
производство били сключени два договора за мобилни услуги с № М4108320, единият
от 29.05.2014 г., другият от 27.06.2014 г. Същите били изискани в оригинал и от
извършена графологическа експертиза се установявало, че те не са подписани от
ищцата, като абонат. На 18.12.2017 г. заявителят по заповедното производство е
получил указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е
сторил в срок с настоящата искова молба вх.рег. № 1382/22.01.2018 г., изпратена
по куриер на 18.01.2018 г.
Останалите събрани по делото писмени доказателства не следва да бъдат коментирани
от съда, доколкото гореописаните са достатъчни за произнасянето по съществото
на спора, във връзка със заявените от двете страни позиции по него.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява изцяло неоснователен и недоказан. С предявяване на настоящия специален
установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо наличието
на вземането, за което именно е била издадена заповедта за изпълнение, т.к.
подаденото срещу нея възражение пречи за влизането й в сила. В тази връзка, на
изследване в настоящото производство подлежи преди всичко въпросът, дали е
налице идентичност между заповедното и исковото производства – и от субективна
и от обективна страна, в т.ч. и що се отнася до техния предмет.В заявлението за издаване на
заповед за изпълнение
заявителят задължително следва да опише, от какво произтича вземането му, предвид чл.410 ал.2,
вр. чл.127 ал. 1
и 3 от ГПК. Съдът задължително следи за наличие на достатъчно описание на
вземането, като целта е, длъжникът
да може да формира виждане, кое вземане се претендира, за да може да прецени оспорва ли го
или не. Вземането трябва да бъде индивидуализирано по начин, който да позволява
и извършването на проверка, целяща да установи, дали заявителят по
заповедното производство предявява иск за същото вземане. В настоящия
случай, в заявлението си до съда заявителят е основал вземането си на сключен с
длъжника един договор с № М4108320/28.05.2014 г. и издадени въз основа на него две фактури - № *********/01.12.2014 г. и №
*********/01.12.2014 г., с които са му били начислени неустойки за предсрочното
прекратяване на договора. В исковата си молба обаче, той основава
претенцията си, освен на цитирания договор и на втори такъв от дата 27.06.2014
г., като твърди договорно неизпълнение от ответницата и по двата договора.
Наличието на две облигационни правоотношения се установява и от представените
по делото писмени доказателства. Независимо от това, след дадените му от съда
указания в определението по чл.140 от ГПК - да уточни какво представляват
начислените общо 4 неустойки по двете сметки-фактури, на кои точно дати е
прекратил всеки един от договорите; дали общата претендирана сума от 929,50
лв., представлява неустойка за предсрочно прекратяване единствено на договор за
далекосъобщителна услуга с номер М4108320 от 28.05.2014 г. или и на договора от
27.06.2014 г.; ищецът отново настоява, че вземането му произтичало от един
договор с ответницата. С първата фактура била начислена неустойка от 198 лв. за
предсрочно прекратяване на първия договор, на основание т.5.3.1 от приложение №
1 към договора, изразяваща се в 18 месечни такси от общо 148,50 лв. и такса тарифно
обвързване от 49,50 лв. С втората фактура била начислена неустойка от 731,50
лв. също за предсрочно прекратяване на същия този първи договор с № М4108320/28.05.2014 г., на основание т.5.3.1 от
приложение № 1 към договора, изразяваща се в 17 месечни такси от общо 565,25
лв. и такса тарифно обвързване от 166,25 лв. В този смисъл, процесуалното
поведение на ищеца не е последователно от момента на депозиране на заявлението
по чл.410 от ГПК и до даване ход на устните състезания в настоящото
производство. Конкретизираното по описания начин основание на иска за неустойка
и спорния предмет, съществено се различава от предмета на заповедното
производство, продължение на което се явява настоящото. Това е достатъчно
основание за отхвърлянето на предявения иск за неустойка, като неоснователен.
Същевременно съдът се съобразява с трайната съдебна практика, че въвеждането на
друго основание /в случая втори договор между страните/, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, не води до недопустимост на исковия процес /решение №
281/06.01.2016 г. по дело № 1589/2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., вр. т.11.б. от
ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК/. В този смисъл,
произнасянето следва да е по същество. Предмет на делото по установителния иск
е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Вземането на
кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни,
посочено в заповедта съгласно чл.412 т.6 от ГПК. Що се отнася до неговото
основание, посочването му е необходимо съдържание на исковата молба съгласно
чл. 127 ал.1 т.4 ГПК, като в производството по реда на чл.422 ГПК не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера
на иска.
Независимо
от горното, налице е и още едно основание за отхвърлянето на предявения иск
изцяло. Основното възражение на ответницата по делото е, че тя не
е сключвала процесните договори с ищеца, респ. че не е полагала собственоръчно
имената си и подписа си под договорите и приложенията към тях. Тежестта за
оборването му бе за ищеца в производството, своевременно указана му от съда, в
т.ч. с изрични указания по чл.146 ал.2 от ГПК, който не предприе никакви
процесуални действия в тази посока. Същевременно, представи се постановление на
РП-Димитровград от 11.01.2016 г. за спиране на наказателното производство по ДП
№ 692/2015 г. на РУП-Димитровград, на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК. В
мотивите му се сочи, че ДП е водено срещу неизвестен извършител за това, че в
периода 29.05.-27.06.2014 г. в гр. Димитровград съставил неистински частни
документи – договори за мобилни услуги с „Мобилтел“ ЕАД, на които бил придаден
вид, че изхождат от ищцата в настоящото производство, като абонат, и ги
употребил за да докаже, че съществува правоотношение помежду им – престъпление
по чл.309 ал.1 от НК. В хода на разследването се установило, че между страните
в настоящото производство били сключени два договора за мобилни услуги с № М4108320,
единият от 29.05.2014 г., другият от 27.06.2014 г. Същите били изискани в
оригинал и от извършена графологическа експертиза се установявало, че те не са
подписани от ищцата, като абонат. Ето защо, следва да се приеме, че страните в
настоящия процес никога не са се намирали в облигационни правоотношения помежду
си по повод двата процесни двустранни договора. Затова ответницата не носи
договорна отговорност за неизпълнението на каквито и да било задължения като
абонат по същите договори, в т.ч. и на търсените в настоящото производство суми
за неустойки. Това е още едно основание за отхвърлянето на предявения иск
изцяло, като неоснователен и недоказан.
Ответницата не прави искане, да й бъдат присъждани деловодни разноски, при
което съдът не дължи произнасяне по такова.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД, от „Мобилтел“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1; против П.Ш.И.
с ЕГН ********** ***; да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от общо 929,50 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга,
дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4108320 от 28.05.2014
г., начислена по:
- фактура № *********/01.12.2014 г., с падеж 01.12.2014
г., за отчетен период 23.10.2014 г. – 22.11.2014 г. в размер на 198 лв.;
- фактура № *********/01.12.2014 г., с падеж 01.12.2014
г., за отчетен период 23.10.2014 г. – 22.11.2014 г. в размер на 731,50 лв.;
за които суми е била
издадена заповед № 1346 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
13.10.2017 г. по ч.гр.дело № 2575/2017 г. на Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Е.С.