Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260038/01.04.2021 г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВАРНА, наказателно отделение
Двадесет и пети март две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
при секретаря Соня Дичева
и с участието на прокурора Светла Курновска
разгледа докладваното от съдия Даскалова ВЧНД
№ 418 по описа за 2020 г. по описа на АС – Варна и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.341, ал.1 вр. чл.452, ал.1 от НПК.
Образувано е
по жалба от Н.З.Т., чрез адв.А.Д. срещу определение,
постановено на 20.11.2020 г. по ЧНД № 1247/2020 г. по описа на ВОС, с което на
основание чл.43а, т.2
от НК е постановена
частична замяна на остатъка от наказанието „Пробация”, наложено на Т. по НОХД
№ 3226/2020 г. по описа на Районен съд - Варна с наказание “Лишаване от
свобода” за срок от шест месеца и пет дни при първоначален общ режим.
Оплакванията в
жалбата са за неправилност
на определението. Твърди се, че е необходимо осъдената Т. да се грижи за двете
си малолетни деца и с влизането й в затвор няма да има кой да се грижи да тях.
Искането е за замяна с друга пробационна мярка.
В
съдебно заседание пред състава на АпС-Варна защитникът на осъдената Т. поддържа
жалбата, моли да се определи друга пробационна мярка, а не лишаване от свобода.
Председателят
на Пробационния съвет – Варна счита жалбата за неоснователна. Моли за
потвърждаване на определението като правилно и законосъобразно.
Представителят
на АП-Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.
Варненският
апелативен съд, след като обсъди
доводите в жалбата и изразените от страните в съдебно заседание,
атакувания съдебен акт и
материалите по делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба срещу посоченото определение е процесуално допустима, подадена е в срок и от
легитимирано с правния си интерес лице.
По същество на спора, въззивният съд намира жалбата
за неоснователна, поради следните съображения:
Правилно, въз основа на събраните по делото
доказателства е възприето следното от фактическа страна, че
осъдената Т. е започнала да изтърпява наложеното й наказание по настоящ адрес на 03.09.2020 г. в Пробационна
служба - звено Варна в гр.Варна, а именно в гр.Игнатиево, ул.„Георги Петлешев" № 30,
община Аксаково, където Н.Т. живеела в дома на родителите на партньора си Васил
Илиянов. Пробационната мярка „Задължителна
регистрация по настоящ адрес", с периодичност два пъти седмично била
организирана за изпълнение по настоящия адрес на осъдената, пред упълномощено
длъжностно лице в Кметство гр.Игнатиево. Пробационната мярка „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител" се осъществявала в Пробационна
служба - звено Варна при РС „Изпълнение на наказанията“ - Варна към ОС „Изпълнение
на наказанията“ - Варна.
Осъдената Т. не изпълнявала наложените пробационни мерки, поради което
била многократно търсена и издирвана на адреса по местоживеене. Провеждани били
беседи и с нейни близки, с цел да бъде установено местонахождението ѝ.
Нарушенията в изпълнението на пробационннте мерки били обективирани с констативни
протоколи от дати: 28.09.2020 г.,
29.09.2020 г. и 02.10.2020 г., като адресът ѝ бил посещаван в
различни часове на горепосочените дати.
При така
установените факти, по делото са налице всички елементи от фактическия състав
на чл.43а, т.2, пр. второ от НК - Т. е осъдена на наказание
„Пробация“, чието изпълнение е преустановила окончателно на 11.09.2020 г. без
да са налице доказателства неизпълнението да се дължи на основателни причини.
Очевидно, наложеното наказание „Пробация“ от гледна точка на конкретното му
съдържание, обем и продължителност, не оказва върху осъдената необходимия превантивен
и корекционен ефект, което прави невъзможно постигането на посочените в чл.36 от НК
цели.
В разпоредбата на
чл.211 от ЗИНЗС законодателят е предвидил процедура, даваща възможност
осъденият да бъде освободен за определен срок от полагане на подписи при
наличието на причини от личен и здравословен характер. Тези възможности са
изрично вписани и в протокола по чл.208, ал.3 от ЗИНЗС, предявен и подписан от Т.,
където изрично са упоменати правата и задълженията й във връзка с изпълнение на
пробационните мерки. Липсват твърдения и доказателства тя да е поискала спиране
на изпълнението на наказанието на някое от основанията, предвидени от закона,
нито да е инициирала промяна в графика при изпълнение на мерки, поради
основателни причини.
Правилно първата
инстанция е констатирала, че към датата на предложението за замяна на пробацията
с лишаване от свобода неизтърпяният остатък на това
наказание е една година и десет дни.
Въззивната инстанция
се солидаризира с изводите на ВОС, че не са налице никакви уважителни причини Т.
да не изпълнява пробационните мерки. От началото на изпълнението на наказанието
тя е положила само шест подписа и се е явила само на две срещи с пробационен
служител.
Жалбоподателката
не е представила доказателства, които да навеждат на извод за наличие на
уважителни причини за неизпълнение на постановените пробационни мерки.
Обстоятелството, че е напуснала страната след като се е скарала с интимния си партньор
не е извинителна причина. Съществуват процедури за прекъсване изпълнението на
наложено наказание, но стъпки в тази насока Т. не е предприела.
Не се възприема като основателно искането, изложено в жалбата
за замяна на определените пробационни мерки с друга пробационна мярка и по този
начин Т. да продължи изпълнението на наказанието пробация. В случая от доказателствата по делото се установява
частично
изпълнение на пробационните мерки – около 10% от тях, което дава основание на въззивната
инстанция да приеме необходимостта от замяна на наказанието "пробация" с „Лишаване от свобода”. За да се приеме, че осъдената не изпълнява наказанието пробация по смисъла на
чл.43а от НК не е необходимо тя непременно да е имала преднамерено и целенасочено поведение на укриване от
пробационните служители, достатъчно е да не е осъществила цялото дължимо според закона съдействие за
приложение на пробационните мерки. Това е така, защото за разлика от останалите
наказания,
наказанието пробация изисква от осъдената активно нейно взаимодействие с пробационната служба по предписания
в закона ред. В конкретния случай то не е било осъществено от осъдената Т.. Ето защо е налице неизпълнение на наказанието от нейна страна. С това
си поведение осъдената Т. е демонстрирала незаинтересованост от изпълнението на
наказанието, което не следва да бъде толерирано. Замяната на наказанието
„Пробация“ с „Лишаване от свобода“ би способствала за по-интензивна промяна в
нагласите и поведението на осъдената, чрез значително по-концентрираното
корекционно въздействие в местата за лишаване от свобода. Чрез замяна на
неизтърпяната част от наказанието „Пробация“ с „Лишаване от свобода“ може да се
постигне изискването на закона, видът и размерът на наказанието да са адекватни
на извършеното престъпление и обществената опасност на осъдената, които да
способстват за поправянето и превъзпитанието на последната, както и да й се
отнеме възможността да извършва престъпления.
Неизпълнението на
наказанието пробация се
явява законова предпоставка за замяна на неговия остатък с наказание „Лишаване от свобода”. Затова и въззивната инстанция намира за
правилен извода на първата инстанция, че неизпълненото наказанието "пробация" следва
да се замени
частично с по-тежкото
наказание "лишаване от свобода" и то за срок от шест месеца и пет дни при първоначален общ режим, предвид липсата на предпоставките по чл.66, ал.1 от НК.
Видно от справката за съдимост, която е приложена в
материалите по делото е, че преди осъждането си по НОХД № 3226/2020 г. Т. е
осъждана и по НОХД № 455/2018 г. по описа на ВОС, като й е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, отложено с изпитателен
срок от три години и глоба в размер на 1500 лева. Присъдата е влязла в сила на
23.06.2018 г., а деянието, за което е призната за виновен по НОХД № 3226/2020
г. на ВРС е извършено на 30.07.2020 г., т.е. в изпитателния срок, постановен по
НОХД № 455/2018 г. по описа на ВРС.
По изложените съображения
въззивният съд намира, че определението на Варненския окръжен съд следва да
бъде потвърдено и на основание чл.341, ал.1, вр.
чл.452 от НПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение, постановено на 20.11.2020
г. по ЧНД № 1247/2020 г. по описа на ВОС, с което на основание чл.43а, т.2 от НК е постановена частична замяна на
остатъка от наказанието „Пробация”, наложено
на Т. по НОХД № 3226/2020 г. по описа на Районен съд - Варна с
наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест месеца и пет дни при
първоначален общ режим.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: