Решение по дело №7451/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1114
Дата: 12 август 2020 г. (в сила от 15 септември 2020 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20191720107451
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№1114

гр. Перник, 12.08.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, ІІ - ри състав:

 

                                           Районен съдия: Адриан Янев

 

като разгледа гр. дело № 07451 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Е.Е.Е. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с която се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 5 490 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско +“, по застрахователна полица № 440118131001502, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.  

В исковата молба се посочва, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско +“, със застрахователна полица № 440118131001502, отнасящ се за лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ****, със срок на действие от 08.03.2018 г. до 07.03.2019 г. Пояснява се настъпили два инцидента на дати 09.12.2018 г. и 12.12.2018 г.,  за което била образувана преписка по щета № 44012211839749. При първото ПТП били причининени имуществени вреди и за тяхното отстраняване била заплатена сумата от 119 лева – стойността на материали и труд за ремонт на задна броня на автомобила. На втората дата настъпило ПТП на АМ „Люлин“, тъй като на пътното платно се намирал предмет (камък или леден къс), при което настъпили щети в предната част на МПС – то. За остраняването на щетите били заплатени 5371 лева – стойност на материали и труд. На 23.05.2019 г. била отправена покана за запалащне на дължимите суми, но ответното дружество отказало плащането.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който се оспорва исковата претенция. Оспорва се настъпването на описаните произшествия, наличието на щети и причинно – следствената връзка помежду им. Твърди се, че не е предоставен протокол за ПТП, което било необходимо съгласно т. 9.6 от Общите условия. Твърди се, че ищецът не е изпълнил разпоредбата на чл. 395, ал. 6 КЗ, тъй като след настъпване на второто ПТП, ищецът е продължил да се движи с увредена броня, което би могло да увреди фаровете. Счита предентираното обезщетение за прекомерно.

Агенция „Пътна инфраструктура“ като подпомагаща страна на ответното дружество изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и посочените в молбата доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От застрахователна полица № 440118131001502 от 08.03.2018 г. се установява, че Е.Е.Е. и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сключили застрахователен договор „Каско+“, отнасящ се за лек автомобил марка „БМВ“, модел „335 Д”, с рег. № ****, със срок от 08.03.2018 г. до 07.03.2019 г. Страните уговорили застрахователна сума в размер на 50 100 лева.   

 Видно от застрахователната полица Клауза пълно каско и приложените Общи условия за застраховане, ответното дружество поело задължение да покрие рискове, сред които е ПТП по време на движение и/или в паркирано положение.

Клаузите на т. 6.1, т. 6.4 и т. 9.6 задължава застахованият при настъпване на ПТП да уведоми незабавно застрахователя и органите на КАТ, както и да изчака идванет на органите на реда, които да съставят протокол за ПТП или констативен протокол, установяващ събитието. Клаузата на 9.3.1 дава възможност на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение, ако застраховатлената претенция за декларирани вреди не съответстват на действителните.

По делото е налично уведомление от 13.12.2019 г., подписано от ответника, с което уведомява застрахователя за настъпили две застрахователни събития на 09.12.2019 г. и 12.12.2019 г. Първото настъпило, когато автомобилът е бил паркиран на ул. „Благой Гебрев”, като уврежданията били на задните броня и спойлер. Второто било при движение на автомагистрала „Люлин”, при сблъсък с предмет на пътя (лед, буца кал, дърво), при което настъпили увебдания в предната част на автомобила (броня, спойлер и други). В тази връзка била образувана една преписка (за двете събития) по щета № 44012211839749.

Представен е дв броя преписи от опис – заключение по щета, които са съставени на 13.12.2018 г. от представител на застрахователя. В същия са констатирани уврежания на процесния автомобил по задна и предна броня, фарове, спойлер, дифузьор, интеркулер (междинен охладител) и кора под двигателя. Установява се допълнително, че представителят на застрахователя направил снимков материал за щетите по автомобила.  

Разпитан е свидителят С.С., който посочва, че една вечер през месец декември 2018 г. се е прибирал с ищеца по автомагистралата в посока София – Перник. Движили се с автомобил марка БМВ, 3 – серия, който се управлявал от ищеца. Пояснява, че при изпреварване автомобилът преминал през предмет на пътя, при което се счупила предната броня. Спрели и установили счупено парче от бронята, която не задирала отдолу  на пътното платно и не се влачили никакви части. Фаровете работили и пояснява, че било привечер. Ответникът позвънил по телефоа на представител на застрахователя и след това се прибрали. На другия ден ответникът му споделил, че имало вреди по бронята и „нещо отдолу”.

Разпитан е още свидителят Е.М., който дава сведения, че е бил в заведение с ищеца и на излизане двамата установили, че процесният автомобил е ударен в средата на задната броня.

Настоящият съсътав дава вяра на показанията на двамата свидетели, тъй като същите са последователни, логични и намиращи опора в представените писмени доказателства и по – конкретно в уведомлението за щета.

Приложени са писма от 08.01.2019 г. и 30.01.2019 г. на застрахователя, с които уведомява за застрахования, че отказва да изплати застрахователно обезщетение по преписка по щета № 44012211839749.

 На 23.05.2019 г. ответникът писмено е уведомил застрахователя, че настоява да му се заплати застрахователното обезщетение, при което на 30.05.2019 г. отновое получил отказ от изплащането му.

По делото е изслушано и прието основно и допълнително заключение на съдебно автотехниеска - оценителна експертиза. Експертът пояснява, че стойността на увредените детайли (задна броня и спойлер) от 09.12.2018 г. е 265,34 лева, а другите увреждания  (предна броня и спойлер, фарове, дифузьор, интеркулер и кора под двигателя) от 12.12.2018 г. са в размер на 5225,34 лева, т. е. общо 5 490,68 лева. Счита, че уврежданията от 09.12.2018 г. могат да бъдат нанесени на паркинг при удар с друг автомобил, при удар с неподвижно препятствие при паркиране илипри злоумишлени действия. Дава сведения, че уврежданията в предната част на автомобила могат да се полчат по време на движени при удар с предмет на пътя. Пояснява, че уврежданията по фаровете било на мястото където се захващат и това не е било резултат на продължаващо движение на автомобила и същото.

Съдът кредитира така изготвените заключения, тъй като същото е обосновано и подробно. Този извод не се променя от обстоятелството, че са налице следи от задиране на по – голяма повърхност на предната броня. Това е така, тъй като автомобилът се е движил с по – вискока скорост, доколкото е предприемал изпреварване на автомагистралата. При това положение напълно възможно е предметът на пътното платно, с който е настъпил удара, да е причинил задиране на по – голяма площ по бронята.   

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, констатира следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 386, ал. 2, вр. чл. 405 КЗ.

В тежест на ищеца е да докаже следното: 1). валидно сключен застрахователен договор към момента на застрахователното събитие; 2). настъпване на самото застрахователно събитие; 3). уведомяване на застрахователя за настъпването на събитието в срок; 4). установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи. При установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от него обстоятелства, които представляват предпоставки за отказ застрахователното обезщетение да бъде заплатено.

По делото се установи наличието на сключен застрахователен договор по полица№ 440118131001502 към момента на настъпване на двете застрахователни събития. Установи се, че ищцовата страна своевременно е уведомила на 13.12.2018 г. ответното дружество за настъпването на застрахователните събития.

Установиха се увреждания на автомобила по задната и предната броня и спойлер, включително на фарове, дифузьор, интеркулер и кора под двигателя. Съдът намира, че уврежданията в задната част на автомобила са пряко причинени от инцидента на 09.12.2018 г., а другите са резултат на ПТП – то от 12.12.2018 г.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Според константната съдебна практика обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Тоест обезщетение се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, съгласно чл. 400 ал. 1 КЗ. В тази връзка и с оглед приетото по делото заключение по допуснатата съдебна оценителна експертиза, което заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, следва да се приеме, че действителната стойност увредените детайли по автомобила към двете дати на настъпване на застрахователните събития възлиза в общ размер на 5490,68 лева.

Съобразно нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или ал. 5 КЗ, т. е. в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. По делото се установи, че ищецът е представил всички документи и въпреки това на 08.01.2019 г. е направен отказ от плащане на застрахователното обезщетение.

Не се установи, че действията на ищеца след ПТП – то, изразяващи се продължаване движение на автомобила, са причинили увреждания по фаровете. В тази връзка е заключението на вещото лице, което пояснява с допълнителното заключение, че щетите по фаровете не се дължат на продължаващо движение на автомобила.

Не са налице условията за намаляване или отказване плащане на обезщение, тъй като не били представени протоколи от служители на МВР, установяващи настъпилите ПТП–та. Нормата на чл. 125 ЗДвП урежда хипотезите, в които служители на МВР задължително посещават ПТП, като сред изброените, не е настоящият случай.  Не се изисква посещение от службите за контрол на МВР и по силата на Наредба № IЗ-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и информационния център към Гаранционния фонд. В този смисъл направеното възражение, респ. изискване в Общите условия е в противоречие с разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ,  според която при завеждане на застрахователна претенция не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им.

Горното води до извод за основателност на исковата претенция.

По разноските

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски съобразно уважената част на исковата претенция. Същият е направил разноски както следва: 220 лева - държавна такса, 1200 лева –– адвокатски хонорар и 100 лева – депозит за вещо лице.

Основателно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото не е сложно от правна и фактическа страна и са проведни само две заседания. В тази връзка същото следва да бъде намалено до размера от 610 лева, който размер съответства на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Това налага извод, че в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 930 лева – направени разноски.

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, район Триадица ДА ЗАПЛАТИ на Е.Е.Е., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 5 490 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско +“, инкорпориран в застрахователна полица № 440118131001502 от 08.03.2018 г., за настъпили щети по лек автомобил марка „БМВ“, модел „335 Д”, с рег. № ****, които са резултат от ПТП на 09.12.2018 г. и ПТП от 12.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, район Триадица ДА ЗАПЛАТИ на Е.Е.Е., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 930 лева - направени разноски по делото.

Решението е постановено при участието на Агенция „Пътна инфраструктура“ като подпомагаща страна на ответното дружество.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.