№ 32
гр. Кула, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на деветнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело
№ 20241330100316 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск по чл. по 422 във
вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1, във вр. с чл. 86 ЗЗД от Агенция по
заетостта, ЕИК/БУЛСТАТ: *********, гр. София, бул. „Дондуков“ №3,
представлявана от Смилен Вълов – изпълнителен директор против Ц. П. Ц.,
ЕГН ********** с искане да се признае за установено, че ответникът Ц. П. Ц.
дължи възстановяване на неправомерно получени суми по Проект" Родители в
заетост" в общ размер на 4860.93 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК пред съда до окончателното плащане, за което
вземане има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 134/15.10.2024г. по Ч.гр. дело № 238/2024г. по описа на РС – Кула,
както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Претендираните права на ищеца произтичат от това, че същият твърди, че е
налице сключено Тристранно споразумение № РВЗР-05-07-00563#5 от
15.06.2023г между ищеца, представляван от Дирекция „Бюро по труда“ Кула
като работодател, ответницата като родител и трето лице детегледач – Н.Ц., по
силата на което работодателят предоставя възнаграждение на детегледача за
полагане на грижи за едно дете при 4 часов работен ден за период не по- дълъг
от 18 месеца или до навършнване на 5/12 годишна възраст на лицето, или до
приключване на проекта. Договорът е в изпълнение на проект „Родители в
заетост“ по Програма за развитие на човешките ресурси 2021-2027г., като
изискване по програмата е, че като детегледач не може да участва родител. В
случая детегледачът е биологичен баща на детето, за което е следвало да се
полагат грижи. Ответникът – майка на дете, за което е следвало да се полагат
грижи, е заявила, че е самотен родител. В договора е уговорено, че при
несъответствие с изискванията на проекта родителя/детегледача следва да
възстанови пълния размер на предоставените средства, със законната лихва от
момента на получаването им до окончателното изплащане. С допълнително
споразумение от 11.12.2023г е прекратено тристранното споразумение, като
1
до момента на прекратяването му на детегледача са изплатени 4860.93 лева. С
оглед на това, че тристранното споразумение е прекратено, поради това, че
детегледачът не отговаря на изискванията за допустимост съгласно условията
на проекта, ответникът дължи и връщане на изплатените суми, ведно със
законната лихва. За вземанията е образувано заповедно производство, по
което ответникът като длъжник, е подал възражение, поради което е
образувано и настоящето дело.
Възражения от ответника са, че не е ясно какво е правното основание на
иска – дали е неоснователно обогатяване или чл.79 от ЗЗД. Изтъква, че не е
налице нито една от хипотезите на тези две основания. Сочи се, че при
сключването на договора за детегледач от Дирекция бюро по труда Кула са
знаели, че детегледачът е баща на детето, което ще гледа, тъй като
служителите се познават с ответника и ответника е носела и е показал акта за
раждане на детето, от който е видно кой е бащата. Правоотношението за
заплащане на възнаграждение за детегледач е прекратено на осн. чл.12 от
същото, а не поради неизпълнение на споразумението. При сключване на
споразумението за гледане на дете не е имало изискване за липса на роднинска
връзка между детето и детегледача.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се
представлява от юрисконсулт Борисова, която поддържа исковата претенция и
моли съда да бъде уважена на посочените в исковата молба основания.
Претендира разноски за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение. В предоставения от съда срок за
писмени бележки, излага подробно доводите си, които в преобладаващата си
част повтарят изложените в исковата молба.
С проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът се явява и
се представлява от процесуалния си представител – адв. Н. В., която поддържа
възраженията си, посочени в депозирания по делото отговор на исковата
молба и моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна и недоказана. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение и представя списък за разноски по чл. 80 ГПК. В
предоставения от съда срок депозира по делото писмени бележки, в които
развива доводите си по същество, които преповтаря изложеното в отговора на
исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетото по делото Ч.гр.д. № 238/2024г. по описа на РС – Кула се
установява, че по посоченото дело е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 134 от 15.10.2024г. в полза на ищеца
срещу ответника за претендираните с исковата молба суми. Препис от
заповедта е връчен на ответника на 16.10.2024г., от която е постъпило
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК
в законния месечен срок на 11.11.2024г,, с оглед на което и на основание
чл.415 ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал с ищцовото дружество възможността да
предяви иск в законния срок и същото е предявило настоящия иск в
законоустановения срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното, съдът намира, че предявеният иск е
допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от
2
ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта
за изпълнение.
Съдът, след като се запозна с изложените в молбата твърдения, след като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа
страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца, ответницата и
детегледачът е сключено посоченото в исковата молба тристранно
споразумение, което в последствие е прекратено, че детегледачът е баща на
детето Н.Н.В., за което е полагал грижи, че същият е получил сумата 4860.93
лева по споразумението и че сумата му е заплатена преди прекратяване на
тристранното споразумение, както и че за посочената сума има издадена
заповед за изпълнение срещу ответницата, срещу която същата е възразила.
От приложеното към исковата молба и прието от съда заявление по Проект
BG05SFPR002-1.002-0001 ’’Родители в заетост’’ до Дирекция“ Бюро по труда“
гр. Кула се установява, че ответницата е депозирала посоченото заявление,
като самотен родител, с което е заявила желание за участие по посочената
програма за получаване на услуги: Грижа за дете/деца от 0 до 5 години,
непосещаващ/непосещаващи детски ясли, заведения и предучилищни групи.
Видно от приетия по делото лист за проверка на заявления от родители по
посочения проект /Приложение 2/ е извършена проверка на депозираното от
ответницата в качеството на заявител заявление, видно от приетото по делото
уведомително писмо № РВЗР - 05-07-00563#3 от 30.05.2023 г. на Директора на
ДБТ Кула, със същото ответницата е уведомена, че е одобрена за включване в
проекта, а видно от приетия по делото Протокол №8/03.05.2023г. е проведена
среща за избор на лице на длъжност „Детегледач", при която е проведено
интервю само с един брой безработно лице, одобрено за длъжността
„детегледач", а именно: Н.В.Ц., който е избран от ответницата за полагане на
грижите на детето. От приетия по делото Лист за проверка на заявления от
безработни/неактивни лица по посочения проект/Приложение 3/ се
установява, че е извършена проверка и на детегледача, който видно от
приетото по делото заявление от негово име до изпълнителния директор на
Агенцията по заетостта е изразил желание да бъде назначен на длъжност
„Детегледач“ по посочения проект преди извършване на проверката. От
приетото по делото Тристранно споразумение № РВЗР-05-07-00563#5 се
установява, че на 15.06.2023г. между ищеца в качеството на работодател,
ответника в качеството на родител и Н.В.Ц. е сключено посоченото
споразумение, съгласно което се предоставят средства от ищеца в общ размер
16 738,56 лв. за срок от 18 месеца от датата на сключване на трудов договор с
детегледача за осигуряването на грижа за децата на самостоятелно
заети/самоосигуряващи се заети лица, които представляват минимална помощ
за предприятието - самостоятелно заето/самоосигуряващо се лице, като, в
случай че и двамата родители са самостоятелно заети/самоосигуряващи се
лица, сумата по ал. 2 се разделя и се начислява поравно между двамата
родители. На същата дата е сключен и Трудов договор № РВЗР-05-07-00563#6
между ищеца в качеството на работодател и Н.В.Ц. в качеството на „
Детегледач“ до завършване на определена работа, в това число 6 месеца срок
за изпитване в полза на работодателя, при спазване условията на проект
BG05SFPR002-1.002-0001 „Родители в заетост", финансиран от програма
„Развитие на човешките ресурси" 2021-2027 с основна работна заплата 780 лв.
3
На 11.12.2023г. е подписано Допълнително споразумение № РВЗР-05-07-
00563#27 между ищеца в качеството на работодател, ответника в качеството на
родител и Н.В.Ц., с което е прекратено посоченото по – горе тристранно
споразумение между същите страни, в което не е посочено основанието за
прекратяване. До момента на прекратяване на Тристранното споразумение от
„Работодателя" на „Детегледача" са преведени суми в обща размер на 4 860,93
лв., което не се оспорва от страните и се доказва и от ангажираните от ищеца
доказателства в тази връзка – извлечение от ведомости за изплатени заплати
на Н.Ц. по тристранното споразумение и сключения впоследствие трудов
договор за месеците юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2023г.,
които не се оспорват от ответницата.
От приетата по делото Писмо - покана с peг. № РВЗР - 05-07-00536#44 от
03.06.2024 г. за възстановяване на неправомерно получените средства в размер
на 4 860,93 лв. за периода юни - ноември 2023 г . и известие за доставка тип
„обратна разписка" от „Български пощи“ се установява, че писмото е
получено лично от ответницата на 12.06.2024 г. и със същото тя е уведомена,
че „ съгласно Проект „Родители в заетост" по Програма „Развитие на
човешките ресурси" 2021 - 2027 г. не е допустимо участието на безработен
родител, за извършване на разписаните дейности, в качеството на
„Детегледач" за полагане на грижи за собственото/собствените си дете/деца,
като при извършване на оценка на допустимостта в периода месец май 2023 г.
до подписване на Тристранното споразумение и влизането му в сила от
15.06.2023 г. и двете страни „Родител" и „Детегледач" са били допустими за
участие в проекта разгледани, като отделни субекти, подали заявления за
включване в проектните дейности, но при извършване на Верификация от
Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси", на
Агенция по заетостта е предоставено писмено становище за допуснати
нередности при оценката за допустимост на сключени Тристранни
споразумения, в които безработен родител е назначен на трудов договор на
длъжност „Детегледач" на дете, с което са в родствена връзка, като мотивите
на са на база действащия Семеен кодекс. Обърнато е внимание с писмото, че в
Приложение 1 - информация за родителите, качена на страницата на Агенция
по заетостта е записано: „По процедурата не е допустимо включването на
родители - които са безработни и са подали заявление по схемата за
осигуряване на детегледач за отглеждане на дете/деца от 0 до 4 години или от
0 до 12 години, да бъдат насочвани и включвани в заетост, като
безработни/неактивни лица на длъжност „Детегледач" по настоящия проект".
Посочено е също в писмото, че с Допълнително споразумение № РВЗР-05-07-
00563#27 от 11.12.2023 г. Тристранното споразумение с № РВЗР-05-07-
00563#5 е прекратено, както е че при така изложеното, изплатените средства
за трудово възнаграждение на назначения по проекта детегледач са
неправомерно отпуснати, поради неспазването на заложените критерии в
проекта, и същите следва да се възстановяват на Агенция по заетостта, като с
посоченото писмо се отправя и покана за доброволно възстановяване на
недължимо изплатени средства в размер на 4 860,93 лв., представляващи
изплатените суми за месеците от юни до ноември включително, в срок от 10
работни дни от датата, следваща получаването на настоящото писмо по
посочена банкова сметка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване
4
на следните твърдени от него като възникнали факти, а именно: че
ответницата е била уведомена, че условие за сключване на тристранното
споразумение е детегледачът да не е баща на детето, че същата е имала
задължение да декларира това обстоятелство и че не го е сторила, че
споразумението е прекратено поради това, че детегледачът е баща на детето,
поради което ответникът има задължението да възстанови сумата, която е
изплатена на детегледача във връзка с договора до неговото прекратяване в
претендирания от ищеца размер, както и че същата е поканена да го стори.
Съгласно чл. 17 от Тристранното споразумение „При констатиране на
невярно подадена информация от страна на родител/детегледач, същият
следва да възстанови пълния размер на предоставените средства по чл. 2 от
настоящото споразумение, ведно със законната лихва от момента на
получаването им до окончателното им изплащане. Вземанията се събират,
като в 10-дневен срок от установяването им Агенцията по заетостта изпраща
покана до родителя/те/детегледача за доброволно изпълнение на задължението
в 14-дневен срок от получаване на поканата".
Въпреки разпределената доказателствена тежест ищецът не доказа, че към
момента на подаване на заявлението за участие в програмата от ответницата,
както и към момента на сключването на тристранното споразумение,
изискване на програмата, за да бъде предоставена помощта, е лицето, което е
избрано и назначено за детегледач да не е баща на детето. Ищецът излага
твърдения, че това изискване е било публично оповестено на интернет
страницата на Агенция по заетостта към момента на кандидатстването, но
това обстоятелство не бе установено по делото. Нещо повече, разпитаната в
откритото съдебно заседание свидетелка Г. П. Н. – директор Дирекция „ Бюро
по труда“ гр. Кула, която е приемала заявленията по проекта заявява пред
съда, че не е имало такова изискване към момента на подаване на заявленията
и сключването на тристранното сътрудничество. Също така нито в
заявлението, което е прието по делото, нито в листовете за проверка на
заявителя има отбелязване на обстоятелството детегледачът дали е баща на
детето или не. С оглед на посоченото няма как да се приеме, че се касае за
невярно подадена информация от страна на родителя, каквато безспорно е
ответницата, за да може да бъде приложена санкционната клауза на чл. 17 от
тристранното споразумение и същата да дължи връщане на предоставените
средства по споразумението. По делото не са ангажирани и доказателства да е
налице и невярно подадена информация от страна на детегледача, но дори и да
бе установена такава, то с оглед чл. 17 от тристранното споразумение, не
родителят, а детегледачът би следвало да възстанови получената сума, която
би се явила неправомерно получена.
С оглед на посоченото, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан
и като такъв същият следва да се отхвърли в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора, а именно отхвърляне на исковата претенция в
цялост, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски.
Същият е направил искане за разноски, за което е представил списък по чл. 80
ГПК за сумата 790 за адвокатско възнаграждение, както и 100 лв. – пътни
разходи/2 по 50 лв. за съдебните заседания на 26.02.2025г. и 19.03.2025г. на
основание чл. 2, ал.8 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за което е ангажирал доказателства Договор за правна помощ
и съдействие от 09.01.2025г. между ответника и процесуалния му
представител, в които е посочено, че договорената сума е 790 лв. и същата е
5
изплатена в брой и фискален бон от 05.02.2025г. от бензиностанция, обект №
896 от 22.02.2025г. за 45,59л. дизел гориво на стойност 113,98 лв. Съгласно чл.
2, ал.8 Наредба № 1 от 09.07.2024г. за възнаграждения за адвокатска работа „
При процесуално представителство, защита и съдействие, осъществявано в
съдебни и административни учреждения, намиращи се извън населеното
място, в което е кантората на адвоката, във възнаграждението, определено по
реда на тази наредба, не се включват сумите за пътни разходи и престой.“
Съдът намира обаче, че с представеният фискален бон не се установява, че
адвокатът е направил разходи за транспорт и то с автомобил, тъй като по
делото не е представен талон на автомобил, най – малкото, за да може съдът
да изчисли какъв е направеният реален разход за транспорт, както и датата, на
която е издаден фискалния бон е различна от датите на проведените по делото
открити съдебни заседания, поради което искането за разноски за транспорт
на процесуалния представител следва да бъде оставено без уважение. Също
така по делото не са представени доказателства, че кантората на адвоката се
намира извън населеното място на Районен съд – Кула към датата, когато е
направен разходът за транспорт.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, което съдът намира за
основателно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, предоставя възможност да се
иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, поради
прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. Тази разпоредба препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата, който
установява основният принцип на възмездност и правото на адвоката да
получи възнаграждение за своята работа. В случая при определяне на размера
на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от минимално
определения размера на адвокатското възнаграждение в чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, с оглед решение на СЕС, постановено на
25.01.2024г. по Дело C 438/22 по описа на СЕС. В посоченото решение СЕС е
приел, че „ Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, както и че „
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана
на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики“. Съдът
преценява, че делото не представлява фактическа и правна сложност, по
6
същото са проведени две открити съдебни заседания, на които се е явил
процесуалният представител на ответницата, поради което намира, че
размерът на претендираното адвокатско възнаграждения следва да се
редуцира до 600 лв., като за разликата от 190 лв. следва да се отхвърли като
неоснователно.
Ищецът също е направил искане за разноски, но с оглед изхода на спора,
същото следва да се остави без уважение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция по заетостта, ЕИК/БУЛСТАТ:
*********, гр. София, бул. „Дондуков“ №3, представлявана от Смилен Вълов
– изпълнителен директор против Ц. П. Ц., ЕГН ********** с искане да се
признае за установено, че ответникът Ц. П. Ц., ЕГН ********** дължи
възстановяване на неправомерно получени суми по Проект" Родители в
заетост" в общ размер на 4860.93 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК пред съда до окончателното плащане, за което
вземане има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 134/15.10.2024г. по Ч.гр. дело № 238/2024г. по описа на РС - Кула,
както и искането за осъждане на ответника да заплати направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта, ЕИК/БУЛСТАТ: *********, гр. София,
бул. „Дондуков“ №3, представлявана от Смилен Вълов – изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ на Ц. П. Ц., ЕГН ********** сумата 600 /шестотин/
лева – разноски за адвокатско възнаграждение, която сума да бъде преведена
по банкова сметка с IBAN BG11STSA93000019358570, BIC STSABGSF, „“
Банка ДСК“ АД, като ОТХВЪРЛЯ искането за разноски за адвокатско
възнаграждение за сумата 190/сто и деветдесет/лева, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
7