Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/……….2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Наказателен състав
На 18.09.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО А.
Секретар Таня Арнаудова,
като разгледа докладваното от съдия А. АН Дело № 93 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-001954 от 16.07.2018г. на К.И.М.– Директор на Д.”И.Т.”със седалище С.З., с което на „Т.П.М.”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“Д.“ № **, ет.*, ал.**, ЕИК *********, на основание чл.416, ал.5 от КТ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева - за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата си жалбоподателят И.А.А. – управител „Т.П.М.”ЕООД излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на АУАН и НП и моли обжалваното Наказателно постановление да бъде отменено. В с.з. не се явява и не изразява становище.
Въззиваемата страна се явява в с.з. и чрез Й.Й., служител с юридическо образование, излага съображения да се отхвърли жалбата, като необоснована и неоснователна и да се потвърди обжалваното Наказателно постановление.
Районна прокуратура-гр.Г., не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства: Наказателно постановление №24-001954 от
16.07.2018г.; Протокол за връчване на Наказателни постановления № 24-001953 от
16.07.2018г., №24-001954/16.07.2018г. и №24-001955/16.07.2018г.; Писмено
обяснение от Г.М.М.;
Известие за получаване; Известие за доставяне, ведно с плик с пощенско клеймо и
известие за непотърсена пратка; АУАН № 24-001954 от 19.06.2018г.; Протокол за
извършена проверка № ПР1800646/19.01.2018г. и на 30.01.2018г. и Молба от И.А.А.,
като управител на „Т.П.М.“ ЕООД
гр.Х., ведно със следните заверени копия от писмени документи: Заповед №
8/01.01.2018г. на управителя на „Т.П.М.“
ЕООД, издадена въз основа на чл.403, ал.2 от КТ, Удостоверение № 62/05.02.2018г.;
Заповед № 5/13.03.2017г. на управителя на „Т.П.М.“ ЕООД; Заповед №3-0634/02.07.2019г. на
изпълнителния директор на ИА Г.И.Т. и График за проверка на морските курорти по
южното Черноморие 2019г.
В качеството им на свидетели бяха разпитани лицата: Б.Н.Ш., М.Д.И. и Д.В.В..
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 12.06.2018г. на обект: магазин „П.“ гр.Г., кв.“С.“ бл.*, стопанисван от „Т.П.М.“ ЕООД, гр.Х., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“Д.“ **, ет.*, ап.** и на 19.06.2018г. по представени писмени документи от упълномощеното лице А.Н.А. с нотариално заверено пълномощно № 7547 от 19.10.2017г. в Д. И.Т., със седалище гр.С.З., се установи, че „Т.П.М.“ ЕООД, гр.Х., ЕИК *********, в качеството си на работодател към датата на проверката 19.06.2018г. не е изпълнил задължително предписание, дадено от контролния орган Д. И.Т. със седалище гр.С.З., на основание чл.404, ал.1 от КТ с Протокол за извършена проверка № ПР1800646, предписание № 3 /три/, а именно „Работодателят „Т.П.М.“ ЕООД, гр.Х., да определи с писмена заповед длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, в конкретния случай за обект: магазин „П.*“ гр.Г., кв.“С.“ бл.*, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда, съгласно чл.403а, ал.2 от Кодекса на труда -със срок за изпълнение 28.02.2018г.
Против „Т.П.М.“ ЕООД, гр.Х. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 24-001954 от 19.06.2018г. - за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП № 24-001954 от 16.07.2018г. на К.М. – Директор на Д.”И.Т.”със седалище С.З.. Административно - наказващия орган /АНО/, в обстоятелствената част на НП е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка. АНО, на основание чл.416, ал.5 от КТ е наложил административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева– за извършеното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
НП № 24-001954 от 16.07.2018г. е връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, тъй като Управителя на санкционираното дружество не е бил открит на адреса на търговския обект. Съставен е протокол от 12.09.2018г. за удостоверяване на горното обстоятелство.
Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото Б.Н.Ш., М.Д.И. и Д.В.В. потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира с доверие свидетелските им показания, тъй като те са изключително пълни, взаимно допълващи се, логични и непротиворечиви. Кореспондират, както по между си, така и с установеното по делото, поради което съдът им дава вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от и събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По допустимостта на жалбата, следва да се отбележи, че според нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН съдържа една правна фикция, като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на НП. Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл.11, ал.2 от Закона за нормативните актове, нейното тълкуване е само ограничително. Следователно, за да е осъществен фактическият състав на чл.58, ал.2 от ЗАНН, е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен. Нормата следва да се тълкува и прилага стриктно и ограничително и по отношение на предвиденото отбелязване върху НП.
В случая, съгласно съставения на 12.09.2018г., протокол, управителят на санкционираното дружество, е търсен и не е открит на адреса на търговския обект в гр.Г.. Този адрес – на търговския обект / в гр.Г./ е различен от адреса, на който е седалището и адреса на управление на дружеството /в гр.Х./. В приложените пощенски разписки е отразено, че пратките са „непотьрсени”, но от това не следва, че нарушителят не е открит на посочения адрес и новият му адрес е неизвестен. Липсват каквито и да е доказателства, нарушителят „да е търсен” и да „не е намерен” на посочения от него адрес на седалище и управление. Налице са единствено доказателства, че той „не е потърсил” изпратените му документи. При това положение съдът приема, че не е спазена процедурата по връчването на обжалваното НП на нарушителя, поради което и жалбата е допустима за разглеждане.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление е компетентно длъжностно лице да издава НП.
На следващо място, съдът приема, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обуславя неговата незаконосъобразност и отмяната му само на това основание, без да е необходимо да бъдат разглеждани въпросите по съществото на спора.
Както в АУАН, така и в НП, липсва коректно посочване на датата на извършване на нарушението, което представлява нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.3, съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и води до опорочаване на административно наказателното производство. Както в АУАН, така и в НП безспорно е отбелязана датата на извършване на процесната проверка - 19.06.2018г., но същата е различна от датата на извършване на нарушението. В случая се твърди бездействие от страна на работодателя при изпълнение на дадени писмени задължителни предписания с поставен краен срок за изпълнение – 28.02.2018г. – т.е. датата на извършване на нарушението е 01.03.2018г. – четвъртък, работен ден.
Действително, в случаите, когато санкционираното деяние се изразява в бездействие нарушението се счита извършено след изтичане на срока, в който задълженото лице е следвало да осъществи предписаното му от закона действие. Това обаче не отменя изискването в акта и в наказателното постановление да се впише дата на извършването му.
Посочването на датата на извършване на нарушението е от особено значение в случая. Към момента на съставяне на АУАН /19.06.2018г./ са изтекли сроковете за образуване на административно наказателно производство, визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. С оглед на характера на обществените отношения, които се засягат при нарушаване на нормативно установените правила за поведение, чл.34, ал.1 от ЗАНН предвижда като задължителна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализиране на административно наказателната отговорност на нарушителя то да бъде инициирано в рамките на законовоопределения тримесечен срок от откриване на нарушителя или в рамките на една година от извършване на нарушението, като двете хипотези са алтернативни, т.е. достатъчно е дори едната от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване на административно наказателно производство.
С изтичането на срока, в който санкционираното лице е следвало да извърши необходимото действие /да определи с писмена заповед длъжностни лица в предприятието, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда/, е осъществен съставът на административното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, поради което от този момент е започнал да тече и срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Не може да се приеме, че в случая се касае за продължено административно нарушение, чието извършване представлява непрекъснато осъществяване на състава му, докато не настъпят обстоятелства, които го прекратяват, поради което давността за неговото преследване не само не е изтекла, а и не е започнала да тече до момента на извършване на проверката. Понятията продължено (трайно) престъпление и продължавано престъпление са институти на наказателното право и не могат да се прилагат по аналогия в административно наказателните производства по ЗАНН, поради което срокът за наказателно преследване за твърдяното нарушение следва да се брои от момента, в който е не е извършено необходимото действие /01.03.2018г./ Да се приеме обратното означава да се допусне възможността административните нарушения да се установяват и санкционират след изтичане на неопределен период от време, с което на практика ще се допусне трайна несигурност в правния мир.
Независимо от това, дори и да се приеме, че в случая става дума за продължено административно нарушение, едногодишната давност за което започва от момента на преустановяването му, то е изтекъл тримесечният давностен срок от откриване на нарушителя. Видно от доказателствата по делото и по-конкретно от приложения към преписката протокол за извършена проверка № ПР1800646, на дружеството – работодател са дадени предписания с поставен конкретен срок за изпълнението им. Това, че дружеството - работодател не е изпълнило задължението си да уведоми Д. „И.т.” – С.З., за изпълнение на предписанието - което е и основанието за съставяне на АУАН и за издаване на НП, е извършено на 01.03.2018г. Именно, от този момент нарушителят е станал известен на компетентните органи и е започнал да тече самостоятелният тримесечен срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение.
При това положение административно наказателното производство е следвало да бъде образувано най-късно до 01.06.2018г., което обаче не е сторено. Напротив, производството е образувано с акт за установяване на административно нарушение от 19.06.2018г., т.е. след изтичане на предвидените в закона срокове, погасяващи правото на административно наказващия орган да ангажира административно наказателната отговорност на нарушителя за извършеното от него административно нарушение.
Нарушаването на чл.34, ал.1 от ЗАНН е достатъчно основание
за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради което съдът не счита
за нужно да обсъжда спора по същество.
С оглед на така установената по делото фактическа обстановка и съобразно изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-001954 от 16.07.2018г. на К.И.М.– Директор на Д.”И.Т.”със седалище С.З., с което на „Т.П.М.”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“Д.“ № **, ет.*, ал.**, ЕИК *********, на основание чл.416, ал.5 от КТ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева - за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението му пред Aдминистративен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ / Хр.А. /