Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 24.03.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при
секретаря Татяна Т. и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 14/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 136 от 23.12.2022 г., постановено по а.н.д.№ 232/2022 г. по описа на Троянски
районен съд, трети състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 235 от 06.06.2022 г. на изпълняващ длъжността Директор на Регионална дирекция по
горите гр.Ловеч, с което на Д.С.В. ***, ЕГН : **********, е наложено на
основание чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во от ЗГ административно
наказание – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 257, ал.1,
предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.1, т.4, във връзка с
чл.109, ал.1, изр.1-во от ЗГ.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 232/2022 г. по описа на РС
Троян – РДГ Ловеч, чрез процесуалния му
представител юрисконсулт С.Т..
В
касационната жалба са наведени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Касационният жалбоподател оспорва извода на районният съд, че са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, изразяващи се в непосочване на мястото и датата на нарушението, както и извода, че нарушението е недоказано. Изтъква, че в конкретния случай не е приложима
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН относно изчисляване на сроковете, тъй като
Законът за горите се явява специален спрямо ЗАНН и поради което 30-дневния срок
за съставяне на протокол за освидетелстване на сечище следва да се брои в
календарни, а не в работни, присъствени дни. Счита, че в това отношение волята
на законодателя е ясна и жалбоподателят В. е имал достатъчно време да изпълни
вмененото му от закона задължение, а при наличието на обстоятелства, които са
го възпрепятствали да извърши своевременно освидетелстването е можело да
уведоми за това РДГ Ловеч и друго лице да извърши освидетелстването. Твърди в
тази връзка, че напълно правилно като дата на извършване на нарушението е била
посочена 31.01.2022 година. С оглед на тази си теза и специфичната дейност по
добив на дървесина касационният жалбоподател изтъква и аргументи, че съгласно
ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му сеч и извоз на дървесина се
извършва всеки ден от годината, без значение дали е работен или почивен. В този
смисъл и протоколът за освидетелстване на сечището може да бъде съставен по
всяко време на денонощието, без ограничение на мястото на дейност. Позовава се
и на статистика относно издадените от Д.В., в качеството му на лицензиран
лесовъд позволителни за сеч, за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., като
изтъква, че 63 броя протоколи за освидетелстване на сечище са били съставени в
неработни дни, дори и на официални празници. Предвид спецификата на
регламентираният начин на подаване на протокола за освидетелстване на сечището
счита и мястото на извършване на нарушението за правилно определено. Подробно в
касационната жалба са изложени и доводи по същество, като изтъква, че
нарушението е безспорно установено, както и неговия автор. В заключение се иска
отмяна на решението на РС Троян и потвърждаване на наказателното постановление като
законосъобразно.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се представлява от от юрисконсулт С.Т..
Поддържа касационната жалба с изложените в нея аргументи, поради които счита,
че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. В
допълнение изтъква, че в настоящият случай не е приложима разпоредбата на чл.84
от ЗАНН, тъй като ЗГ представлява специален закон по отношение на ЗАНН и като
такъв урежда специфични обществени отношения. Твърди, че дейността по
дърводобив се осъществява през всеки един ден от седмицата, без значение дали
същият е присъствен или неприсъствен. Счита, че датата на извършване на
нарушението е правилно определена, а също така и мястото му на извършване.
Навежда алтернативно
искане, при необходимост, делото да се върне за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Ответната
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител адвокат Е.Ц. оспорва жалбата като
неоснователна с искане съдът да потвърди решението на РС Троян по съображенията,
изложени в депозираното възражение и присъди направените по делото разноски
съгласно представения
договор за правна защита и съдействие.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира за решение, с което се отмени решението
на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно и да се потвърди
наказателното постановление на директора на РДГ Ловеч.
Административен
съд гр.Ловеч, първи касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие
за установено следното :
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата
на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната
инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение, трети
състав на Троянският районен съд е отменил Наказателно постановление № 235 от
06.06.2022 г. на изпълняващия длъжността директор на Регионална дирекция по
горите гр.Ловеч, с което на Д.С.В. *** е наложено административно наказание -
глоба в размер 300 лева на основание чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во
от Закона за горите, за нарушение по чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во,
във връзка чл.108, ал.1, т.4, във връзка с чл.109, ал.1, изр.1-во от същия
закон.
Административнонаказателната
отговорност на Д.В. е била ангажирана затова, че като лице по чл.108, ал.1, т.4
от Закона за горите, упражняващо частна лесовъдска практика и притежаващо
Удостоверение за регистрация № 3950/18.08.2011 г., е издал Позволително за сеч
№ 0590050 от 05.01.2021 г., за имот с кадастрален № 24476.706.6, но не е
изпълнил задължението си по чл.109, ал.1, изр.1-во от ЗГ, като не е съставил
протокол за освидетелстване на сечището в законоустановеният срок - до 30 дни
след приключване на сечта. Прието е, че сечта по позволителното за сеч е
приключила на 31.12.2021 година, а нарушението е извършено на 31.01.2022 година.
Като място на извършване на нарушението е посочен гр.Троян, ул.„Христо Ботев“ №
124, чрез интернет информационната система на ИАГ - www.sistemiag.bg.
Както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали описаното
деяние като виновно нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1,
предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.1, т.4, във връзка с чл.109, ал.1, изр.1-во
от Закона за горите.
С оглед установените от
доказателствата по делото факти, така дадената правна квалификация е правилна и
кореспондира с обстоятелствената част на оспореното НП.
За да отмени
обжалваното наказателно постановление решаващият състав при РС Троян е приел,
че мястото на което е извършено нарушението, както в АУАН, така и в НП (посочено
в гр.Троян, община Троян, ул.„Христо Ботев“ № 124) е неясно определено, вкл. и предвид
на това, че протоколът за освидетелстване на сечище се подава чрез интернет
информационната система на ИАГ - www.sistemiag.bg. Подробно
състава при РС Троян е мотивирал и извода си, че не е посочена точната дата на
извършване на нарушението, тъй като административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Д.С.В. е била ангажирана за нарушение извършено на
31.01.2022 г., когато срокът (броен съгласно разпоредбата на чл.183,
ал.2 от НПК) за извършване на
определеното действие - съставяне на
протокол за освидетелстване на сечище, още не е бил изтекъл. Приел е, че
30-дневният срок по чл.109, ал.1 от ЗГ следва да се брои именно съгласно
правилото по чл.183, ал.2 от НПК, което се прилага субсидиарно, съгласно
делегиращата разпоредба на чл.84 от ЗАНН.
Приетата от районния съд
фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства
на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият
касационен състав.
Настоящият касационен състав, обаче, не споделя извода на районния съд за това, че не е ясно
как е било определено мястото на извършване на
нарушението. Доколкото мястото на нарушението се определя
от нормативните разпоредби, създаващи задължения за лицата и в конкретния
случай това е мястото, където е издадено позволителното
за сеч за имот с кадастрален № 24476.706.6, което е посочено от самия лесовъд, в случая гр.Троян, ул.„Христо Ботев“ № 124. В този смисъл, следва да се има предвид, че в информационната интернет система на Изпълнителната агенция по горите /www.sistemiag.bg/ се извършва регистрация на издадените позволителни за сеч и протоколите за освидетелстване на сечище, т.е. регистрира се вече съществуващ документ. Действията по издаване
на документа - съставяне и
подписване, на свой ред се осъществяват на реално географско място, което
именно се явява мястото на издаването му и то е различно от мястото на което същият се
регистрира. Това обстоятелство от друга страна предпоставя, както
териториалната компетентност на контролните по отношение на съответната дейност
органи, респективно на административнонаказващия орган, така и местната
подсъдност при осъществяван контрол за законосъобразност на издаваните в тези
производства актове. Същото се явява завършено, съответно актът законосъобразен
от формална страна, с подписването на издавания документ както от лицето
по чл.108, ал.1 от ЗГ, на което е предоставен достъп до
информационната система, така и от лицето, вписано в публичния регистър по
чл.235 от Закона за горите за дейността "планиране и организация на добива
на дървесина", на което е издадено позволителното - чл.56, ал.3 от Наредба № 8/2013 г. за сечите в горите (ДВ, бр.63 от 16.07.2013 г., в сила от 16.07.2013
г.) Предвид на това
законодателно разрешение, за място на извършване на нарушението, следва да се счита
мястото на неговото подписване от неговия издател. С това именно
действие се довършва фактическия състав по издаване на позволително за сеч, респективно на протокола за освидетелстване. Ето защо,
наказващият орган правилно е възприел като място на извършване на нарушението
посоченият от самия лесовъд В. адрес ***.
Споделя се обаче крайният
правен извод на решаващият съд, че на 31.01.2022 г. ответникът не е извършил
посоченото в АУАН и НП административно нарушение, макар и не по съображенията,
изложени в решението на въззивната инстанция.
Съгласно разпоредбата
на чл.109, ал.1 от Закона за горите в срок до 30 дни след приключване на сечта
лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на
сечището, който се подписва и от лицето, на което е издадено позволителното за
сеч.
Видно от събраните по
делото доказателства сечта в имот с кадастрален № 24476.706.6 по издаденото от
ответника в качеството му на лице по чл.108, ал.1, т.4 от ЗГ позволително за
сеч № 0590050/05.01.2021 г. е приключила на 31.12.2021 година. Законът за
горите вменява задължението, след приключване на сечта издалият позволителното
за сеч частен лесовъд да състави протокол за освидетелстване на сечището и
регламентира срока, в който следва да го изпълни. Същият е 30-дневен, като в ЗГ
липсва специална разпоредба как се изчислява. В случая, с оглед вмененото
административно нарушение, относно изчисляването на срока въззивният съд е
приложил разпоредбата на чл.183, ал.2 от НПК, към която субсидиарно препраща разпоредбата
на чл.84 от ЗАНН. Разпоредбите от НПК към които препраща чл.84 от ЗАНН, обаче
са с процесуален характер и не са приложими в случая към Закона за горите,
който е материален закон. Точно това е имал предвид и законодателят в
редакцията на чл.84, като е посочил, че „Доколкото в този закон няма особени
правила за…“, т.е. визираните разпоредби от НПК са приложими само по отношение
на административнонаказателния процес, доколкото липсва в ЗАНН съответната
уредба. Ето защо, по отношение на срока по чл.109, ал.1 от ЗГ, изчисляването му
следва да се извърши съгласно правилото за броене на срокове в материалното
право. Съгласно това правило, срокът, който се изчислява в дни, започва да тече
на следващия ден и изтича в края на последния ден, а когато последният ден на
срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В този
смисъл, следва да се отбележи, че начинът на изчисляване на срока в дни в
материалното право съвпада с начина, по който е регламентирано изчисляването на
срокове по чл.183, ал.2 и ал.4 от НПК. В конкретният случай срокът от 30 дни
след приключване на сечта, посочен в чл.109, ал.1 от ЗГ, броен по правилата на материалното
право е започнал да тече от 01.01.2022 г. и е изтекъл в края на деня 31.01.2022
г. (понеделник), първия следващ присъствен ден, доколкото 30.01.2022 г. (неделя)
е бил почивен, неприсъствен ден. При това положение, за деня 31.01.2022 г.,
който наказващият орган е приел за ден на извършване на нарушението, то не е
било извършено, тъй като до 23:59 часа ответника е можел да състави протокол за
освидетелстване на сечището и съответно да го публикува в информационната
система на ИАГ. Едва на 01.02.2022 г. ответника В. е бил в нарушение на
разпоредбата на чл.109, ал.1 от ЗГ, но не тази дата е приета като дата на
извършване на нарушението. Поради това, обосновано с оглед доказателствата по
делото състава при РС Троян е приел, че административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Д.С.В. е ангажирана за нарушение извършено на
31.01.2022г., когато срокът за извършване на определеното действие - съставяне
на протокол за освидетелстване на сечище, още не е бил изтекъл. Ето защо правилно наказателното постановление
е прието за незаконосъобразно и отменено от въззивната инстанция.
С оглед гореизложеното, настоящият
състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не са
налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
НПК, които да водят до неговата отмяна.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски от
касационният ответник, то предвид изхода на спора, по силата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН
такива се дължат. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника за
договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 400 лева по приложения договор за правна защита и
съдействие № 11024 от 27.01.2023 г. /лист 18 от КАНД/, които следва да му бъдат
присъдени. Макар и да липсва възражение за прекомерност, то съдът счита, че
адвокатското възнаграждение е в рамките на предвиденото и към минимума,
съгласно разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в и чл.63д, ал.1
от ЗАНН, Административен
съд Ловеч, втори касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136 от
23.12.2022 г., постановено по а.н.д. № 232/2022 г. по описа на Районен съд гр.Троян.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, представлявана от директора, да заплати
на Д.С.В. ***, ЕГН : ********** разноски пред настоящата инстанция в размер на
400 /четиристотин/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.