Р Е Ш Е Н И Е
Номер 262682 30.12.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 6277 по
описа за 2019 година.
Предявените искове намират основание в чл.59 ал.1 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ВЕЦ Мадан 2000“ ЕООД твърди, че е собственик
на ВЕЦ „************“, която е производител на ел. енергия с инсталирана
мощност до 10 МВт. Поддържа, че продава на ответника произведената електрическа
енергия. Съгласно т.2 от решение на КЕВР № Ц-010/ 30.03.2011г. цената за
нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ
с годишен изравнителен нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт била определена на
213,09 лв. на МВтч. В точка седма на същото решение КЕВР прилагала, в нарушение
на материалния закон критерия „водноелектрически централи с инсталирана мощност
до 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007г.“. Поддържа се,
че с решение от 13.02.2013г. по адм.д. № 5492/2011г. на ВАС решение № Ц-010/
30.03.2011г. в частта си по т.7 било отменено. С второ решение №Ц-
5/20.02.2015г., в нарушение на материалния закон отново бил въведен
ограничителен критерий за определяне на преференциалните цени, като от
01.04.2011г. било определена цена изкупуване на електричеството произведено от
съществуващите ВЕЦ по §3, ал.1 т.1 ПЗР на ЗВАЕИБ – 112,48 лв. без ДДС, когато
средната продължителност на работата на тези централи е 2500 лв. В последствие
с решение от 15.06.2017г. по адм.д. № 2596/2015г. на АС София град, потвърдено
с решение от 12.11.2018г. по адм. дело № 12851/2017г. на ВАС горецитираното
решение на КЕВР от 20.02.2015г. било отменено, преписката върната за ново
произнасяне на административния орган. Във връзка с горното ищецът счита, че по
договора от ******** сключен с ответника и имащ за предмет произвежданата от
ищеца електроенергия, следвало да се прилагат цената от 213,09 лв. за МВтч.
Въпреки това ответникът фактурирал електроенергията по цена от 112,48 лв. за
МВтч. Поради това за периода от 16.12.2015г. до 31.02019г. ответникът дължал
разликата между фактурираните и действително дължимите цени на продадената ел.
енергия, като общият неин размер бил 558564,29 лв., както и обезщетение за
забавата върху главниците за времето от 21.02.2016г. до 21.02.2019г., което
възлизало на 87192,60 лв. Предвид това ищецът предявява частични искове, като
претендира да бъде осъден ответника да му заплати, както следва: 15000 лв.
представлващи част от описаната по-горе главница и 15000 лв. представляващи
част от дължимата лихва, както и законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска.
В хода на производството ищецът е изменил основанието
на иска си, излагайки твърдение, че ответникът е продавал закупената от него
енергия на НЕК на по-високи цена от заплатената на МВЕЦ „***********“. По този начин ответникът се бил обогатил
без основание за сметка на ищеца. С оглед тези нови обстоятелства се иска да
бъдат присъдени претендираните суми.
Ответникът „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД не отрича твърденията
относно отмяна на решенията на КЕВР, цитирани по-горе, но счита, че цената
дължима по договора, може да бъде определена само с решение на компетентния
орган – КЕВР, но не и от съда. Поддържа в тази връзка, че след отмяната на
предходните решение е налице ново решение на КЕВР от 03.04.2019г. с което,
считано от 01.04.2011г. цената на ел. енергията произвеждана от електроцентрали
като притежваната от ищеца била определена на 112,48 лв. Предвид това счита
иска за неоснователен.
Съдът намери за установено следното:
Дружеството ищец е собственик на МВЕЦ „**********“
находяща се на територията на общ. ******* и въведена в експлоатация на *********,
съгласно представеното разрешение за ползване / лист 124 на приложеното дело/.
Установява се, че между дружеството ищец и ответника е
налице сключен договор за изкупуване на електрическа енергия от независим
производител от ******** /лист 73
на прил. дело/. В същия ответникът
се задължил да изкупува електрическата енергия произведена от електроцентралата
на ищеца, като я заплаща по цени определени от съответния регулаторен орган,
който към момента на сключване на договора бил Държавната комисия на енергийно
регулиране / ДКЕР/. В чл.4 на договора
било предвидено, че той се сключва до **********, но запазва автоматично
действието си за следващата календарна година, стига никоя от страните да не е
поискала писмено прекратяването му до 30 ноември да текущата година / лист 74/.
С решение на Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране № Ц-010/ 30.03.2011г. били определени, считано от 01.04.2011г.
преференциални цени за продажба на електрическа енергия от възобновяеми
енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10
МВт, без ДДС, както следва: 1. за водноелектрически централи с инсталирана
мощност до 200 кВт. – 222,90 лв./ МВтч; 2. на нисконапорни руслови ВЕЗ,
деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с
нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10000 кВт – 213,09
лв./МВтч; 3. на среднонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ
с годишен изравнитител с нетен пад от 30 до 100 метра и инсталирана мощност от
200 кВТ до 10000 кВт – 178,68 лв. на МВтч; 4. на високонапорни дериавационни
ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад над 100
метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 1000 кВт – 171,18 лв.; 5. на тунелни
деривации с годишен изравнител с инсталирана мощност до 10000 кВт -253,48
лв./МВтч; 6. на Мирко ВЕЦ с помпи – 112,48 лв./МВтч; 7. Водноелектрически
централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007г. – 112,48 лв./МВтч / лист 21 от дело 149/19г. на ПОС/.
Това решение на ДКЕВР било обжалвано и отменено в
частта му по т.7 относно определяне на цена за електричеството произведено от
ВЕЦ под 10
МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007г. Това станало с
решение на ВАС постановено по адм.д. №5492/2011г., което влязло в сила на
17.12.2013г., когато било потвърдено с решение на петчленен състав на ВАС, постановено
по адм.д. №7175/2013г. / лист 36
от дело 149/19 на ПОС/.
С последващо решение № Ц – 5 от 20.02.2015г. ДКЕВР
определила, считано от 01.04.2011г., преференциална цена за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с
инсталирана мощност до 10 МВт, по смисъл на §3, ал.1 т.1 от ПЗР на Закона за
възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата в размер на
112,48 лв. МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 ч. / лист 48 от дело 149/19 на ПОС/. Това решение бил оспорено с жалба по която
било образувано адм.д.№ 2596/2015г. на Административен съд – София –град. С
решението по това дело, съдът отменил решението, като върнал делото на КЕВР за
нова произнасяне с указания относно тълкуването и прилагането на закона и
включване на процесните ВЕЦ към групите, посочени в критериите от ш.1 до т.6 на
Решение Ц -10 от 30.02.2011г. /
лист 60 и 61 от дело 149/19 на ПОС/.
Това решение било потвърдено от ВАС по адм.д. №12851/2017г. В мотивите на
решението си ВАС е посочил, че предходното решение тричленен състав на ВАС не
съдържа указание за прегрупиране по критериите, посочени от т.1 до т.6 на оспореното решение Ц -10 от
30.03.2011г. на ДКЕВР. Предвид това решението на АССГ не е съобразено с факта,
че решение Ц -10/ 30.03.2011г. е влязло в сила по посочените точки от 1 до 6 и
не може да бъде променяно възоснова на обжалването по т.7. Поради това при
връщане на преписката за ново произнасяне административният орган в
съответствие с принципа за съразмерност по чл.6 АПК, следва сам да избере
законосъобразната възможност, която е осъществима най-икономично и е
най-благоприятна за държавата и обществото - чл.6, ал.4 АПК /лист 70/.
След връщането на административната преписка е било
постановено ново решение № Ц-14 от 03.04.2019г. на КЕВР /лист 17-23/. С него, считано от 01.04.2011г., комисията определила преференциална
цена в размер на 112,48 лв. за МВч, без ДДС, при средногодишна продължителност
на работа 2500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВ, които са въведени в
експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните
енергийни източници и биогоривата от 2007г. / отм./.
Съгласно заключението на комплексната експертиза през
периода от 01.11.2018г. до 31.01.2019г. „ВЕЦ Мадан 2000“ ЕАД произвело 224,6
МВч ел. енергия, като за нея е получило от ответника сума в размер на 30746,46
лв. /лист 132/.
Установява се от
писмото на КЕВР от 23.02.2021г., че според подадената от дружеството ответник
справка за отчетени количества закупена и продадена електрическа енергия от
краен потребител за 2018г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е закупило
190042 хил. КВтч ел. енергия, произведена от водноелектрически централи до 10
МВт на стойност 33626 хил. лева /
лист 155/.
При така установените
факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД извън случаите на
неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД, всеки който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването.
Нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД е израз на принципа за недопустимост на разместване на имуществени блага при
отсъствие на юридическо основание, който съставлява същността на института на
неоснователното обогатяване.
По делото се установи
безспорно, че страните са в търговски отношения по повод на покупко-продажба на
произведената от водноелектрическата централа на ищеца електрическа енергия.
Според чл.91, ал.1 от Закона за енергетиката сделки с електрическа енергия
могат да се сключват по регулирани от комисията /КЕВР/ цени , по свободно
договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на
електрическа енергия. Произвежданата от централата на ищеца енергия е от
възобновяем източник, поради което нейната цена е преференциална и се определя
от КЕВР, по силата на чл.31, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми
източници, респ. чл.21 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни
източници и биогоривата (отм.).
Според чл. 94 от Закона за енергетиката крайните
снабдители продават на обществения доставчик количествата електрическа енергия,
която са закупили по по чл. 31 от Закона за енергията от възобновяеми източници
по цената, по която са я закупили. От това следва, че сделките между ищеца и
ответника се осъществяват по нормативно определени цени, съобразно
административен акт – решенията на КЕВР. Поради наличието на тази регулация
страните не могат да договарят и определят свободно цената. Видно е от
представеното по делото решение № Ц-14
от 03.04.2019г. на КЕВР, че цената за изкупуване на произведена от
водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВ, които са въведени в
експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните
енергийни източници и биогоривата от 2007г. / отм./ ел. енергия е била
определена на 112,48 лв. за МВч, без ДДС. Тази цена определена, считано от 01.04.2011г.,
поради което не може да се сподели доводът на ищеца, че в определен период от
време /от отмяната на предходните решения за определяне на цени, до
постановяване на последното/ не е била определена цената на произведената от
неговия обект енергия. Това е така, защото, видно от представените по делото
доказателства, ВЕЦ „**********“ е въведен в експлоатация през ******., тоест до
влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници
и биогоривата от 2007г. / отм./.
Тъй като следва да продава по регулирана цена, ищецът
не би могъл да получи сума по-голяма от произведението между количеството ел.
енергия и определената нейна единична цена. Тоест не е налице обедняване,
доколкото не се установи, че дружеството ответник е заплащало енергията по-по
ниска от определената цена.
Неоснователен е доводът на ищеца, относно това, че
ответникът е отчел пред КЕВР по-висока единична цена за изкупената от него
електрическа енергия от ВЕЦ през 2018г. Видно е от приложената справка, че
отчетът се отнася общо за електрическа енергия произведена от всички ВЕЦ с
инсталирана мощност до 10 МВт, тоест приложеният в него критерий е общо за
всички седем категории водноелектрически централи посочени в решенията на КЕВР.
От това следва, че тъй като за всеки от тях има различна цена, не може да се
обоснове извод, че ответникът е заявил цена по-висока от определената за
обектите от категорията на този експлоатиран от дружеството ищец.
Следва за пълнота да се отбележи, че дори по делото да
се бе установило, че ответникът е заявил пред КЕВР цена по-висока от тази,
която се следва, съобразно решенията на комисията, за ищеца не би възникнала
възможност да претендира намаляване на имуществото, тъй като му е било
заплащано по нормативно определената единична цена. Предвид това, че в
процесния период ищецът не би могъл да получи за единица електроенергия цена
различна от 112,48 лв. не е налице обективното му обедняване, а следователно и
не е налице обогатяване на ответника за сметка на ищеца.
От изложеното по-горе съдът намира, че предявения
частичен иск относно главницата от 15000 лв. е неоснователен.
Неоснователността на главния иск има за последица
неоснователност и на акцесорния относно присъждане на обезщетение за забава.
Предвид изхода на делото ищецът следва да заплати на
ответника деловодни разноски в размер на 300 лв. представляващи възнаграждение
за юрисконсулт.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „ВЕЦ Мадан 2000“ ЕООД със седалище и
адрес на управление с. Средногорци, обл. Смолян, общ. Мадан, ЕИК *********
против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, район „Централен“, ул. Христо Г.Данов №37 за
заплащане, на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ла.1 ЗЗД, на сумите: 15 000 лв.
предявена като част от сумата 558564,29 лв. с която се претендира, че ищецът се
е обеднил, а ответника обогатил в периода от 16.12.2015г. до 31.02019г., във
връзка с изкупуване на произведена от ВЕЦ на ищеца електрическа енергия; както
и 15 000 лв. предявена като част от сумата 87192,60 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за времето от 21.02.2016г. до 21.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019г. до окончателното
заплащане.
ОСЪЖДА „ВЕЦ Мадан 2000“ ЕООД да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 300 лв. /триста лева/,
представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.