РЕШЕНИЕ
№ 749
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300501356 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.435 ал.1 т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба на поръчителите и ипотекарни длъжници К.А. Т.
и М.И. Т. от *** срещу разпореждане от 21.03.2022г. на ЧСИ М. О. рег.№***,
район на действие ОС Пловдив по изпълнително дело №38/2006г., с което е
отказано да се прекрати изпълнително дело № 20067580400038 спрямо
длъжниците К. А. Т. и М. И. Т., поради липса на законоустановените
предпоставки на чл.433 ал.1 т.7 от ГПК.
Взискателят «Алая 28» ЕАД намира жалбата за неоснователна и иска
оставянето й без уважение.
Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие,
в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по изложени
съображения.
ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на СИ по
чл.435 ал.1 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е
основателна.
По делото след петата поредна цесия на първоначалното вземане на
«Националната банка на Гърция» АД като взискател по делото е
конституиран «Алая 28» ЕАД. Взискателят безпорно има вземане спрямо
1
поръчителите и ипотекарни длъжници К. А. Т. и М. И. Т. в размер на общо 90
000 евро спрямо двамата, което се явява тяхната припадаща се част от цялото
вземане, след плащането на предходен взискател на целия дълг от други
поръчители по делото Г. и П. Х..
Основателно е възражението на жалбоподателите, че е налице
хипотезата на чл.433 ал.1 т.7 от ГПК, защото е предоставено влязло в сила
решение, с което е уважен иска по чл.439 от ГПК. Предоставено е решение №
89/30.09.2020г. по гр.д. №3827/2019г. на ВКС, ІV г.о., с което е признато за
установено по иск на едно трето лице за изпълнителното дело - А.В., че по
иск по чл.124 ал.1 ГПК несъществува вземане на «Алая 28» АД /сега ЕАД/
срещу К. А. Т. и М. И. Т. в размер на общо 90 000 евро на основание договор
за цесия от 03.12.2008г., представляващо припадащата се на последните
двама част от задължението им в качеството им на поръчители по договор за
банков кредит № 0566/07.03.2003г., което вземане е предмет на изпълнение
по изпълнително дело №38/2006г. на ЧСИ М.О. рег.№***, район на действие
ОС Пловдив.
Силата пресъдено нещо, което е сформирало това решение е точно за
дължимата сума на длъжниците К. А. Т. и М. И. Т. спрямо настоящия
взискател по делото «Алая 28» ЕАД. Налице е пълно съвпадение на страните
по делото, на дължимата сума, на основанието за нейната дължимост, като е
посочено и по кое изпълнително дело се дължи тази сума /чл.298 ал.1 от
ГПК/. Ето защо това съдебно решение е решило въпроса дължат ли
жалбоподателите към настоящия момент нещо на взискателя «Алая 28» ЕАД
или не. Към настоящият момент «Алая 28» ЕАД няма изпълняемо
материално право спрямо длъжниците К. А. Т. и М. И. Т.. Това се обуславя от
задължителната сила на съдебното решение по чл.297 от ГПК. Тоест налице е
хипотезата на чл.433 ал.1 т.7 от ГПК изискваща прекратяване на
изпълнителното дело.
Неоснователно е възражението на ЧСИ М.О. че решението е по иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, а не по иск с правно основание чл.439
от ГПК, като се изисква от чл.433 ал.1 т.7 от ГПК, което би довело до
разширително тълкуване. В казуса макар и съдилищата разглеждали това
дело да са правно квалифицирали иска като такъв по чл.124 ал.1 от ГПК, то
действителната права квалификация на иска е по чл.439 от ГПК. Това е така,
защото с иска по чл.439 от ГПК се оспорва изпълнението по изпълнителното
дело. Което е точно така в казуса и в решението ясно е посочено, че не се
дължи сума по точно определено и висящо изпълнително дело. С иск по
чл.124 ал.1 от ГПК не може да е оспори изпълнение по висящо изпълнително
дело, което е ясно видно от нормата на чл.439 ал.2 от ГПК сочеща, че този
иск касае факти настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълнителното основание. В казуса са
разглеждани именно такива факти настъпили след издаване на първоначалния
изпълнителен лист в полза на първия взискател «Националната банка на
Гърция» АД. Нормата на чл.298 ал.1 от ГПК ясно очертава пределите на
2
силата на пресъдено нещо, а именно същите страни, същото искане и същото
основание.
Ето защо макар и не точно посочената правна квалификация на иска
възпрепятства възможността за пререшаване /чл.299 ал.1 от ГПК/ на правния
спор по въпроса дължи ли се тази сума по това изпълнително дело от
конкретните длъжници, спрямо взискателя «Алая 28» ЕАД. Решеният иск с
горното съдебно решение отрича възможността да се изпълнява по това
изпълнително дело спрямо дължниците К. А. Т. и М. И. Т.. Ето защо на
основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК изпълнителното дело следва да се прекрати
спрямо длъжниците К. А. Т. и М. И. Т.. Ако съдебният изпълнител има
някакви претенции за разноски спрямо длъжниците Т.и има право да си ги
търси по реда на чл.79 ал.3 от ЗЧСИ във вр. с чл.410 от ГПК.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ М.О. рег.№***, район на действие ОС
Пловдив по изпълнително дело №38/2006г., с което е оставено без уважение
искането на длъжниците по изпълнението К. А. Т. и М. И. Т. за прекратяване
на изпълнителното производство спрямо тях двамата на основание чл.433 ал.1
т.7 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.О. рег.№***, район на действие ОС Пловдив
по изпълнително дело №38/2006г. за издаване на надлежен акт, с който да се
прекрати изпълнително производство по изпълнително дело №
20067580400038, спрямо длъжниците К. А. Т. и М. И. Т. на основание чл. 433
ал.1 т.7 от ГПК, поради представено влязло в сила решение по чл.439 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3