№ 82
гр. Велико Търново , 25.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500041 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
Въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
с вх. № 263780/8.10.2020 година, депозирано от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против Ю.
М. А. за сумите: 69 729.76 лева – главница, от които: 2 452.70 лева – редовно падежирала
главница за периода 20.03.2020 година – 20.08.2020 година, 67 277.06 лева – предсрочно
изискуема главница; 2 809.83 лева – изискуема редовна възнаградителна лихва за времето от
20.02.2020 година до 20.09.2020 година включително; 380.49 лева – лихва, от които: 81.48
лева – изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница, начислено за
периода 20.03.2020 година – 20.09.2020 година, 299.01 лева – изискуемо обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница за времето от
21.09.2020 година до 6.10.2020 година включително; 48 лева – разноски за уведомяване,
законна лихва от 7.10.2020 година до изплащане на вземането, произтичащо от предоставен
кредит по Договор за студентски кредит от 17.04.2013 година, сключен между
„Райфайзенбанк (България) ЕАД и Ю. М. А. е образувано ч. гр. д. № 5198/2020 година на
Районен съд Плевен.
С Определение № 261556/31.12.2020 година по ч. гр. д. № 5198/2020 година на
Районен съд Плевен е прекратено производството по делото на основание чл. 118, във
връзка с чл. 104, точка 4 от ГПК и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд
Плевен. Съставът на Районен съд Плевен е приел, че е предявен иск за парично вземане с
цена над 25 000 лева; съгласно родовата подсъдност първа инстанция по претенция с
1
облигационен характер е окръжен съд, а съобразно местната подсъдност – Окръжен съд
Плевен.
С Определение № 59/27.01.2021 година по гр. д. № 59/2021 година на Окръжен
съд Плевен е повдигнат спор за подсъдност между Окръжен съд Плевен и Районен съд
Плевен за подсъдността и компетентният съд, който следва да се произнесе по заповедното
производство, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК от заявителя „Райфайзенбанк (България) ЕАД против длъжника Ю. М. А.. Съставът на
Окръжен съд Плевен е изложил подробни съображения, че съобразно разпоредбите на Глава
XXXVII от ГПК заповедното производство се развива само и единствено по постоянния
адрес или седалището на длъжника. Касае се за заповедно, а не за исково производство. Не е
налице хипотезата на чл. 104, точка 4 от ГПК, определяща родова подсъдност на окръжния
съд като първа инстанция за спорове по граждански и търговски дела с цена на иска над
25 000 лева.
Спор за подсъдност по чл. 122 от ГПК възниква, когато две съдилища откажат да
се произнесат по съществото на спора, с който са сезирани – първият съд се мотивира по чл.
118, ал. 1 от ГПК, че започнатото пред него дело не му е подсъдно, а вторият – че не е
компетентен да се произнесе по делото, което му е изпратено съгласно чл. 118, ал. 2 от ГПК.
Заповедното производство е специфично – развива се само и единствено пред
районния съд, същото не е исково. Съобразно нормите на ГПК заповедното производство
може да се осъществи по реда на чл. 410 от ГПК или по чл. 417 от ГПК. Заповед за
изпълнение за вземания за парични суми или заместими вещи по чл. 410 от ГПК може да се
иска само при условие, че цената на иска обуславя родова подсъдност на районния съд.
Препращането към цената на иска не обосновава различна родова подсъдност на
заповедното производство, а единствено неговата допустимост при претендиране на
парични суми или заместими вещи, които са на стойност над тази, за която в исковото
производство би бил компетентен районният съд. В производството по чл. 417 от ГПК
заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземане, „независимо от
неговата цена“, основано на документите, посочени изчерпателно в тази разпоредба. При
систематичното тълкуване на текстовете на чл. 410 и чл. 417 от ГПК се налага заключение,
че когато вземането се основава на някой от документите, изброени в чл. 417 от ГПК,
заповед за изпълнение се издава независимо от размера на вземането. По силата на общото
правило родово компетентен да се произнесе по заявление за издаване на заповед за
изпълнение е районният съд.
По изложените съображения, съдът приема, че по спора за подсъдност, повдигнат
с Определение № 59/27.01.2021 година по гр. д. № 59/2021 година на Окръжен съд Плевен,
компетентен да се произнесе по Заявление с вх. № 263780/8.10.2020 година за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
против Ю. М. А., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 5198/2020 година на Районен
2
съд Плевен, е Районен съд Плевен.
По изложените съображения и на основание чл. 122 от ГПК, Апелативен съд
Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
РАЗРЕШАВА СПОРА ЗА ПОДСЪДНОСТ , повдигнат с Определение №
59/27.01.2021 година по гр. д. № 59/2021 година на Окръжен съд Плевен, както следва:
компетентен да се произнесе по Заявление с вх. № 263780/8.10.2020 година за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
против Ю. М. А., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 5198/2020 година на Районен
съд Плевен, е Районен съд Плевен.
Делото да се изпрати на Районен съд Плевен за произнасяне по Заявление с вх. №
263780/8.10.2020 година за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено
от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против Ю. М. А., въз основа на което е образувано ч.
гр. д. № 5198/2020 година на Районен съд Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3