№ 1196
гр. Перник, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20231720104045 по описа за 2023 година
Предявения иск е с правно основание чл.124, от ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства, С. Б. В., с ЕГН **********,
живуща в гр. П., кв. „Т.“ ** **, моли да бъде признато за установено по отношение на
“Топлофикация - Перник” АД с ЕИК: *********, е адрес на управление: гр. Перник, ТЕЦ
„Република”, че не дължи сумата от 443,81 лева, поради погасяване по давност на правото
на принудително изпълнение и представляваща остатък главница за неплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот с абонатен № **********, находящ се в гр. П., ул. „И.“ блок
** апартамент ** за периода от 01.02.2008 год. до 31.08.2009 год.; ведно със законната лихва
върху размера на главницата от 443,81 лева, считано от 18.03.2011 год. до окончателното
изплащане на вземането, присъдени с изпълнителен лист от 11.10.2011 г. изд. по ч.гр.д. №
**** г. по описа на ПРС и предмет на събиране по изп.д. № **** г. по описа на ЧСИ С.Б., с
per. № *** и район на действие - ПОС, като и се присъдят и направените разноски по делото.
Ответното дружество “Топлофикация – Перник” ЕАД – гр. Перник, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва така предявените искове, като
моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното копие от изпълнително дело №54/2012г. на ЧСИ С.Б., се
установява, че със ЗИПЗ № 1386/19.03.2011 год. и Изпълнителен лист от 11.10.2011 год.
издадени на основание чл. 410 и сл. от ГПК, по ч.гр.д. № **** год. по описа на ПРС, срещу
длъжника Б.И.И., с ЕГН ********** е било образувано цитираното изп.дело, за сумите,
1
както следва: 540,51 лева - представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот с абонатен № **********, находящ се в гр. П., ул. „И.“ блок **
апартамент ** за периода от 01.02.2008 год. до 31.08.2009 год.; сумата от 128,30 лева -
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2008 год. до 19.11.2010
год., ведно със законната лихва върху размера на главницата от 540,51 лева, считано от
18.03.2011 год. до окончателното изплащане на вземането и направени разноски по делото в
размер на 25,00 лева. Обща сума за плащане по изпълнителен лист в размер на 693,81 лева.
На гърба на изпълнителния лист е положен печат със следните данни: Постановление на
ЧСИ от 03.06.2020 год. за прекратяване на изп.д. № 54/2012 год. на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК; ПДИ - 09.05.2012 год. и последно валидно изпълнително действие - 06.02.2012
год., когато въз основа на разпореждане на ЧСИ е било изпратено запорно съобщение с
което е бил наложен запор върху пенсията на длъжника. По така наложения запор ЧСИ е
бил уведомен, че не могат да постъпят суми, тъй като пенсията на длъжника е в
несеквестируем размер. С молба вх.№****/27.12.2016г. ответното дружество отново е
поискало налагане запор върху пенсията на длъжника.
В последствие въз основа на същия изпълнителен лист е образувано с Молба вх.
******/13.07.2021г. изп.д. № **** год., С Разпореждане на ЧСИ от 27.07.2023 год. ищцата е
конституирана, като длъжник по изп.д. № **** год. в качеството на наследник на починалия
й баща. Веднага, след образуване на изп.д. № **** год. съдебния изпълнител е предприел
действия по извършването на справки от съответните служби, досежно имущественото
състояние на длъжника, респ. наличието на регистрирани трудови и др.договори/пенсия и
движими вещи.
Настоящият състав поддържа становището, че след като за вземането за е издадена
заповед за изпълнение, то последното следва да се погасява с общата петгодишна давност,
така както ако делото се беше развило в исков процес и имаше постановено съдебно
решение. Посоченият извод следва от обстоятелството, че по същността си правните
последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на
влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в
отношенията между страните. Заедно с това влязлата в сила заповед за изпълнение
съставлява пречка за оспорването на процесните вземания въз основа на обстоятелства,
които са били известни на длъжника или на доказателства, с които е разполагал или е можел
да се снабди, до изтичането на срока за възражение по чл. 414 от ГПК. Предвид така
съществуващата закона уредба следва да се приеме, че законодателят е придал на влязлата в
сила заповед за изпълнение характер на влязло в сила решение относно вземането,
доколкото атакуването на същата е ограничено аналогично спрямо атакуването на влезли в
сила решения ( така възприетото становище кореспондира и с трайна съдебна практика –
напр. Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.,
Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
2
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
От горното следва, че първоначално изпълнително дело е било прекратено
/перимирано/ на 06.02.2014г., независимо от датата на която е постановено постановлението
на ЧСИ, доколкото прекратяването не е обвързано с акт на съдебен изпълните и настъпва по
закон, до който момент не е текъл давностен срок, доколкото ТР № 2 от 02.06.2015 год. на
ВКС по тълк. д № 2 / 2013 год. ОСГТК, е постановено през 2015г. и до този момент е
действала практика, че при висящ исков процес не тече давностен срок.
От 06.02.2014г., когато с молба вх.№****/27.12.2016г. ответното дружество отново е
поискало налагане запор върху пенсията на длъжника са изтекли по малко от 5 г. Доколкото
в същата молба е инкорпорирано искане за налагане на запор, то същата е прекъснала
давностния срок и от тази дата е започнал да тече нов такъв. До образуването на новото
изпълнително дело с Молба вх. ******/13.07.2021г., с която отново се иска предприемане на
действия по принудително събиране на вземането, отново са изтекли по малко от 5 години.
В тази насока в самата искова молба са изложени доводи въз основа на практика на
ВКС, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Сочи се Решение ** от 04.02.2022 год. пост. по гр.д. № 1722/2021 год. на ВКС, 4-то
гр.о. по реда на чл. 290-293 от ГПК, което третира понятието „валидно изпълнително
действие по редовна молба за изпълнение“. Редовната молба за изпълнение, съдържа
възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. действието за принудително изпълнение, предприето въз
основа на редовна молба е валидно в смисъла на тълкователния акт и прекъсва
погасителната давност за паричното притежание.
Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия не са
погасени по давност, тъй като не е изтекъл 5 годишен срок от последното действие по
принудително събиране на вземането, към настоящия момент.
С оглед на изложеното така предявените искове като неоснователни и недоказани
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид изхода на делото ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество 100.00 лева, юрисконсулско възнаграждение и 29 лева разноски по делото.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТХВРЪЛЯ предявените искове от С. Б. В., с ЕГН **********, живуща в гр. П., кв.
„Т.“ ** **, за установяване по отношение на “Топлофикация - Перник” АД с ЕИК:
*********, е адрес на управление: гр. Перник, ТЕЦ „Република”, че ищцата не дължи
сумата от 443,81 лева, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение и представляваща остатък главница за неплатена топлинна енергия за
3
топлоснабден имот с абонатен № **********, находящ се в гр. П., ул. „И.“ блок **
апартамент ** за периода от 01.02.2008 год. до 31.08.2009 год.; ведно със законната лихва
върху размера на главницата от 443,81 лева, считано от 18.03.2011 год. до окончателното
изплащане на вземането, присъдени с изпълнителен лист от 11.10.2011 г. изд. по ч.гр.д. №
**** г. по описа на ПРС и предмет на събиране по изп.д. № **** г. по описа на ЧСИ С.Б., с
per. № *** и район на действие - ПОС, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С. Б. В., с ЕГН **********, живуща в гр. П., кв. „Т.“ ** **, да заплати
на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК” ЕАД – гр. Перник, ЕИК ********* с адрес на
управление гр. Перник, кв. „Мошино", сумата от 129.00 лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4