Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 12.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№576 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е
образувано по предявен
иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 26.09.2018г.
в гр.*******, въз основа на Заповед
за задържане от същата дата, ищецът И.Р.И. бил задръжан за срок от 24 часа на
основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, поради наличие на данни за извършено
престъпление по смисъла на чл.131 ал.1 т.12 от НК-нанасяне на телесна повреда
на Д В-репортер на телевизионното предаване «*********». Сочи се, че със задържането
било образувано *****по описа на*****, пр.преписка №*******. по описа на ВТРП. Излагат се твърдения, че ищецът бил призован за разпит
на 27.09.2018г. от 11.00ч в сградата на РПУ*****, в качеството свидетел, но след
обаждане по телефона от страна на полицейски органи, ищецът се явил в сградата
на РУ ******** по-рано/около 10,30ч на
27.09.2018г./, където бил и другият
призован свидетел П С. Ищецът заявява, че в продължение на няколко часа не били
разпитани, не им били давани обяснения за причината, за която са призовани в
РУ, не им било разрешено да обядват, да си купят храна от магазина. До тоалетна
били придружавани от полицаи. Ищецът сочи, че за времето от 10.30ч сутринта до
15,35ч на 27.09.2018г. не му било разрешено да излиза от стаята, в която бил в
полицията, без да знае дали е арестуван в този момент. Ищецът заявява, че около
15.45 часа разследващият полицай
предявила на ищеца постановление за привличането му като обвиняем по ДП
ЗМ******., за това, че на
26.09.2018г., около 16,50ч в*********, в складово помещение, по хулигански подбуди, умишлено
причинил като извършител в съучастие с П Т С лека телесна повреда на Д В В-престъпление
по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр чл.130 ал.1 от НК. Сочи се, че около 30 минути след
привличането му като обвиняем, на ищеца било връчено и постановление за
задържане за 72 часа във връзка с искане за вземане на мярка за неотклонение
«задържане под стража». Излагат се твърдения, че през това време с протокол за
доброволно предаване лицето Д П Г предавала на разследващите органи видеозаписи
от склада, на които се виждало, че репортерът Д В В не бил телесно увреден от
ищеца. Сочи се, че ВТРС, на 28.09.2018г.- 14,30ч. с определение по*******. оставил без уважение
искането на ВТРП за вземане спрямо ищеца на мярка за неотклонение «задържане
под стража» и искането за мярка-«подписка». Ищецът заявява, че от момента на
постановлението за задържане за 72часа /27.09.2018г.-16,30ч/ до фактическото му
освобождаване от ареста на 28.09.2018г. е бил в следствения арест, както и че
на 27.09.2018г., за времето от 10,30ч до 15.45ч без правно основание е бил
фактически задържан в РУ*****. Ищецът излага твърдения, че на 20.02.2019г. с
постановление на ВТРП наказателното производство срещу него било прекратено
поради липса на осъществен състав на престъпление. Ищецът заявява, че е
претърпял неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване за периода
27.09.2018г./привличането му като обвиняем/ до 20.02.2019г./прекратяване на
наказателното производство/, за период от около пет месеца, като задържането му
станало публично достояние, поради информиране на медиите. Ищецът твърди, че претърпяните
от него неимуществени вреди се изразяват в негативни преживявания и промяна в
здравословното му състояние. Сочи, че е на ** години и е приел тежко
обвинението, психичното му здраве било разстроено в резултат на обвинението, а
отразените в медиите обстоятелства накърнило чувството му за достойнство,
доброто име в обществото. Негативното влияние се усещало и при самооценката му
като добър баща, син, съпруг, работодател. Чувствал неудобство от жена си,
избягвал да говори за това с децата си. Ищецът заявява, че той е с чисто
съдебно минало, че е добронамерен, благ човек, коректен работодател, но това,
че се разчуло, че е престъпник, му довело до безсъние, пристъпи на
световъртеж и стягаща болка в гърдите.
Често вдигал кръвно, бил нервен и избягвал обществени места. Временно не ходел
на работа. Ищецът заявява, че по време на разследването нямал информация защо
производството продължава, кога ще бъде прекратено, като липсата на информация
изострила чувството му на притеснение. Факта на задържане бил разпространен
публично и това му създало силни притеснения и неудобство. Ищецът счита, че негативните
психически и емоционални преживявания са вследствие на повдигнатото срещу него
обвинение, за което претендира ангажиране на отговорността на ответника по реда
на ЗОДОВ, като счита, че липсват предпоставки, водещи до освобождаване от
отговорност по ЗОДОВ или до намаляване на отговорността поради съпричиняване от
ищеца. С оглед изложеното отправя искане за осъждане на П** на ** за заплати на ищеца
сумата 13000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.131 ал.1 т.12
от НК по**********, прекратено на
20.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019г до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил отговор от ответника********, в който ответникът счита иска за допустим, но
неоснователен и недоказан по съображения изложени в отговора. Сочи, че
представената от ищеца заповед от 26.09.2018г, 20.45ч не доказва незаконно
задържане за период 24 часа, като задържането не е продължило 24 часа, тъй като
ищецът не бил привеждан в помещенията за временно задържане. Ответникът твърди,
че не е доказано и фактическо задържане на ищеца на 27.09.2018г, за времето
10.30ч до 15,45ч, когато му било връчено постановлението за привличане като
обвиняем. Заявява, че свидетелят следва да остане на разположение на призовалия
го орган, докато е необходимо. Сочи, че не е доказано задържането по чл.64 ал.2
от НПК да е продължило 72 часа, като заявява, че задържането на обвиняемия до
провеждането на съдебното заседание по мярката за неотклонение не е незаконно
задържане,за което отговаря ****. Сочи, че ищецът е бил освободен от съдебната зала, след
като не е взета мярка за неотклонение, като прокурорът заявил в пледоарите, че
не поддържа искането за мярка «задържане под стража». Ответникът сочи, че не
следва да носи отговорност за публикациите в медиите, доколкото не е техен
инициатор, като отбелязва, че има и публикации още от 28.09.2018г, които
отразяват освобождаването на ищеца. На следващо място твърди, че не са доказани
вредите, които ищецът претендира за обезщетяване, както и причинна връзка с
повдигнатото обвинение. Счита, че следва да се има предвид и факта, че месеци
преди това е било започнало разследване от телевизионното предаване «**********» относно държание и
продажба на стоки с изтекъл срок на годност от страна на представляваното от
ищеца дружество и в тази връзка били излъчвани предавания и фактите били
отразени в средствата за масово осведомяване. Ответникът навежда твърдения, че
по същото време /на висящност на наказателното производство/ са били налице
обстоятелства, извън наказателното
производство, които да предизвикат твърдяните от ищеца душевни страдания. Счита
исковата претенция за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Алтернативно,
оспорва претендираното обезщетение като силно завишено по размер, по
съображения, които излага в отговора. В допълнение към отговора заявява по
изложените съображения, че не поддържа възражението за съпричиняване по чл.5
ал.2 от ЗОДОВ, направено с отговора на исковата молба. В проведеното открито
съдебно заседание ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Със заповед за задържане на лице
от 26.09.2018г., на същата дата, в 20.45 часа, на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е задържан за срок до 24 часа лицето И.Р.И., като в заповедта е посочено,
че има данни за извършено престъпление по смисъла на чл.131 ал.1 т.12 от НК, за
това, че на 26.09.2018г. в ***********в складова база на фирма „*******нанесъл телесна повреда на Д В. В
заповедта е посочено, че лицето няма да бъде приведено в помещение за временно
задържане на РУ*****.
По делото е представена призовка
до И.Р.И., връчена му на 26.09.2018г.-23.44ч, с която същият е призован да се
яви в качеството свидетел по **********на 27.09.2018г. от 11.00ч за извършване на
процесуално-следствени действия-разпит в сградата на РУ********.
С постановление от 27.09.2018г. И.Р.И.
е привлечен за обвиняем по ДП*******. по описа на*****, за това, че на 26.09.2018г. в*****, в съучастие като извършител с П
Т С, умишлено и по хулигански подбуди причинил на Д В В лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК-престъпление по чл.131 ал.1 т.12,пр.1 в.чл.130 ал.1 вр чл.20 ал.2 от НК.
Постановлението е предявено на И. в 15,45ч. на 27.09.2018г.-лично и в присъствие на
защитник-адвокат.
С постановление от 27.09.2018г.
на ВТРП е постановено задържане на обвиняемия И.Р.И. за срок до 72 часа,
считано от 27.09.2018г. до довеждането му пред съда.
На 28.09.2018г. във ВТРС е проведено
съдебно заседадение по вземане на постоянна мярка за неотклонение, като е
внесено искане от ВТРП за постоянна мярка „задържане под стража”. В съдебното
заседание ВТРП е заела становище, че не поддържа искането за вземане на МНО „задържане
под стража”, а е поискана постоянна мярка „подписка”.
С постановление от 20.02.2019г.
на ВТРП е прекратено наказателното производство по ДП №***** по описа на РУ В.Търново, водено
срещу И.Р.И. и П Т С, поради липса на осъществен състав на престъпление по
чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр чл.20 ал.2 от НК, както и поради липса на
друго престъпление по отношение на Д В В.
По делото са представени
разпечатки от публиканции в пресата и от сайтове на телевизии, относно
съобщения за задържане на „мъжете, които нападнаха репортера Димитър Върбанов”.
Видно от представената по делото
служебна бележка, издадена от ВТРП, ДП №*****. по описа на ОД на МВР******, се води срещу Д В В, за това,
че на 26.09.2018г. в гр.*****, в качеството свидетел по********. пред надлежен орган на властта устно съзнателно е
потвърдил неистина-престъпление по чл.290 ал.1 от НК.
По делото е представен заверен
препис от извлечение от книгата за пропусквателен режим в РУ******, видно от което на 27.09.2018г.
е вписан като посетител И.Р.И.. Представена е заповед********. относно осъществяване на
охраната, пропусквателния режим и вътрешния ред в основната сграда на РУ****** и сгради, обслужвани от
служители на РУ *******.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д. П. Г., Р. И. П., А. М. А. и М. И. М.
Свидетелката Г, разпитана каза, че работи във фирма „***” на длъжност „административен
специалист с контролни функции” и ищецът е неин работодател. Свидетелката
разказа за случая от 26.09.2018г., когато в склада на фирмата в гр.******* дошъл Д В. В започнал да снима
без тяхно съгласие. Твърдял, че И. го е пребил. Вечерта свидетелката разбрала
от колежката си Р П, че И. е задържан. Свидетелката се обадила на шефката си А.
Свидетелката каза, че на следващия ден, когато била на работа, видяла шефа си И.,
който бил притеснен, доста напрегнат. Разбрала, че И. е обвинен, че е нанесъл
побой на журналист. Свидетелката каза, че на 27.09.2018г тя предала на полицаите
записите от камерата от склада. Свидетелката каза, че след обвинението И. се
променил много. Първоначално И. почти не идвал в офиса, а когато идвал се
затварял в стаята си. Преди това правели фирмени партита, които били
преустановени. Свидетелката каза, че децата на И. много тежко изживяли нещата.
Свидетелката каза, че И. не вярвал,че ще го оправдаят и мислел, че няма да му
повярват. Свидетелката каза, че средата на миналата година разбрала, че е
приключило делото срещу И.. Според казаното от свидетелката, във фирмата
намалели клиентите и оборота. Свидетелката каза, че техни клиенти спрели да
пазаруват от тях, като разбрали, че И. е бил арестуван. Свидетелката П,
разпитана каза, че работи във фирма********”, където И. е управител. Свидетелката разказа за случая
от 26.09.2018г, когато в склада на фирмата дошъл репортера Д В. По-късно свидетелката разбрала, че И. е
арестуван. Свидетелката каза, че ходила до ареста да занесе на И. дрехи и храна.
Присъствала и на разглеждането на мярката за неотклонение, когато съдът
освободил И. и другия задържан П. Свидетелката разказа, че след случилото се И. се затворил в себе си, отсъствал
от работа често. Споделил, че е много притеснен за делото, което „се проточило”
половин година. Свидетелката А каза, че живее на съпружески начала с ищеца и
имат две деца-близнаци. За случая с мъжа й от септември 2018г. разбрала първо
от сестра си, която й се обадила и казала, че имало предавания по телевизията,
че И. набил известен журналист. След това й се обадила Д Г, която й съобщила,
че отвели И.. От нея разбрала, че И. е арестуван. Не отишла в ареста, защото
нямало на кого да остави децата. На сутринта И. бил вкъщи ,като свидетелката не
усетила кога си е дошъл. Бил мълчалив. Казал й „Арестуваха ме. Обвиняват ме, че
съм пребил журналист”. Свидетелката каза, че видяла мъжа си на следващия ден
вечерта, след делото в съда, когато И. се прибрал пребледнял и казал, че го
боли глава. Следващите дни не й отговарял на въпросите. Свидетелката каза, че
децата им не разбрали за случилото се с баща им. Свидетелката каза, че И. преди
това бил много жизнен, весел човек, но се променил, затворил се, не искал да
коментира, не искал да излиза навън, да се разхожда със семейството си. Преди
излизали с децата, а сега по-често си стояли вкъщи. Свидетелката каза, че И.
имал проблеми с кръвното след случая, ходил на лекар, оплаквал се често, че го
боли глава. Оборотите на фирмата паднали. Няколко месеца след това И. не ходел
редовно на работа. Навиците му се променили. Свидетелят М, разпитан каза, че е
съпруг на сестрата на жената на И.. До преди случая се виждали често, но след
това И. станал затворен, не му се говорело. Казвал, че много му тежи, че е
обвинен и задържан. Казал, че се притеснява основно за обвинението за побоя.
Свидетелят заяви, че той не си е променил отношението към И., както и не знае
за други хора, които да са си променили отношението към И. след обвиненията
срещу него. Според свидетеля И. живеел с усещането, че спрямо него има някаква несправедливост и изразявал съмнения, че може
да получи несправедлива присъда за нещо, без да е виновен.
По делото са представени
накаателни постановления, с които на фирма „******” са наложени от ******административни санкции-глоба за
нарушения на разпоредби от ****. Видно от приложените съдебни решения, наказателните постановления са
отменени като незаконосъобразни.
По делото са приложени заверени
преписи от документи съдържащи се в ******по описа на РУ*****.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди е допустим, а разгледан
по същество е частично основателен.
Съгласно чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано. Основанието за ангажиране на отговорността на Държавата е
обективния факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство,
че то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като образуваното срещу
него наказателно производство е прекратено или същия е предаден на съд и
впоследствие-оправдан. Това е достатъчно
основание да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със
закона и правомощията на съответния правозащитен орган, тъй като по ЗОДОВ
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно,
когато досъдебното производство е прекратено, защото деянието не представлява
престъпление или не е извършено от обвиняемия. Отговорността на Държавата е
обективна и следва да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са
причинени от съответно длъжностно лице виновно, както и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно
производство-законен повод и достатъчно данни за престъпление, но впоследствие
се е стигнало до прекратяване на наказателното производство или до оправдателна
присъда.
За основателността на
предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, в настоящия случай, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на повдигнато обвинение срещу него в
извършване на престъпление, наказателното производство, по което е прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от ищеца, твърденията за претърпени
неимуществени вреди в претендирания размер, които следва да са в причинна
връзка с проведеното наказателно преследване.
В конкретния случай, от
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на ищеца е било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр
чл.130 ал.1 вр чл.20 ал.2 от НК, като е
бил привлечен за обвиняем с постановление от 27.09.2018г. Установи се, че преди
това, на 26.09.2018г. е била издадена
заповед за задържане за срок 24 часа на
ищеца И., като в заповедта е посочено, че лицето няма да бъде приведено в
помещение за временно задържане на РУ. Установи се, също така, че на
27.09.2018г. ищецът е бил призован в РУ *****, за да даде показания в
качеството свидетел по образуваното ДП *****по описа на РУ *****, като видно от
приложеното извлечение от книга за посещения в сградата на РУ ******, ищецът се е явил в
сградата на посочената дата, а видно от приложения протокол за разпит на
свидетел от ДП, ищецът е бил разпитан от разследващия полицай. След повдигане на обвинението и привличането
на ищеца в качеството обвиняем, с постановление от 27.09.2018г. е постановено
от наблюдаващия прокурор задържане на ищеца за срок до 72 часа, считано от часа
на реалното му задържане на 27.09.2018г. до довеждането му до съда за
производството по вземане на постоянна мярка за неотклонение. По делото не е
спорно и се установявва и от приложения заверен препис от протокол от съдебно
заседание, проведено на 28.09.2018г. за вземане на постоянна мярка за
неотклонение, като искането на ВТРП е било за мярка за неотклонение «задръжане
под стража». В проведеното съдебно заседание прокуратурата е заела становище,
че не поддържа искането по чл.64 ал.1 от НПК за вземане на постоянна мярка за
неотклонение «задържане под стража», а претендира вземане на най-леката мярка
за неотклонение-«подписка». Не е спорно, че ищецът е бил освободен от съдебната
зала, след приключване на производството по мярката за неотклонение на
28.09.2018г. Видно от показанията на свидетелката А А, вечерта на 28.09.2018г
мъжът й И.И. се прибрал вкъщи. След 28.09.2018г. разследването по образуваното
досъдебно производство ДП******. е продължило до прекратяването му. Досъдебното
производство срещу ищеца е прекратено с постановление на ВТРП от 20.02.2019г.,
поради липса на осъществен състав на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр
чл.130 ал.1 вр чл.20 ал.2 от НК, както и на друго престъпление по отношение на
Д В В.
Следва да се има предвид,
че в съдебната практика се приема, че стабилитета на постановлението за
прекратяване на наказателното производство, като основание за възникване на
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи изисква то да бъде съобщено на лицето, което претендира вредите по реда
на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и то да не е поискало производството да продължи и да завърши с оправдателна присъда. В настоящия
случай не е спорно, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е било съобщено на ищеца, като
няма твърдения същото да е обжалвано.
Прекратяването на
наказателното производство като факт не е само по себе си единствено основание
за присъждане на обезщетение за вреди, а по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ следва да
бъдат установени конкретните вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица
от обвинението.
В настоящото производство съдът е
сезиран с претенция за неимуществени вреди.
В съдебната практика си приема,
че в понятието неимуществени
вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни
емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и в социален дискомфорт в определен период от време.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правно защитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след
преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и при наличие
на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. От значение
за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било
повдигнато обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване,
вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, броя и
продължителността на извършените с участие на лицето процесуални действия,
начинът, по който обвинението се е отразило на пострадалия, с оглед на личността
му, начина му на живот, среда, ценностна система, рефлектирало ли е обвинението
върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и
социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние и други, които следва да се преценяват съобразно
конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.
В конкретния случай, от събраните
по делото гласни доказателства съдът приема, че се установиха твърденията на
ищеца за претърпяни от воденото срещу него наказателно преследване по ДП*****. по описа на РУ ****неимуществени вреди. По
образуваното досъдебно производство, на ищеца е било повдигнато обвинение на
27.09.2018г., като ДП срещу ищеца е продължило до прекратяването му на
20.09.2019г.-почти пет месеца. Обвинението, повдигнато на ищеца е било за
престъпление, за което се предвижда наказание до три години лишаване от
свобода, което не е за тежко престъпление, доколкото ***.93 т.7 от НК „тежко
престъпление е това, за което в закона е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от пет години”. Независимо от това, че обвинението не е било за
тежко престъпление, спрямо ищецът е била поискана постоянна мярка „задържане
под стража” Видно от писмените доказателства,
е била издадена заповед за задържането на ищеца за 24 часа и
впоследствие постановление на ВТРП за задържане за срок до 72 часа. Действително,
в проведеното съдебно заседание на 28.09.2018г. прокуратурата не е поддържала
искането си за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, но е факт, че
преди освобождаването му от съдебната зала, ищецът е бил задържан. Спорно между
страните по делото е продължителността
на задържането. Действително, заповедта за задържане за 24 часа е от
26.09.2018г., но видно от показанията на свидетелката А ищецът се е прибрал
вкъщи, като свидетелката го е видяла на сутринта на 27.09.2018г. На същия ден,
видно от показанията на св. Г ищецът е ходил
и до склада на фирмата. От свидетелските показания на св Г и П, както и
от приложените писмени доказателства- призовка, протоколи и др. се установи, че
ищецът е бил призован и се е явил на 27.09.2018г за разпит в сградата на РУ *****, където след обед в 15,45часа му
е било повдигнато и предявено обвинение. Постановено е и задържането му за срок
до 72 часа. Установи се, че на следващия ден 28.09.2018г е било съдебното
заседание по мярката за неотклонение като от момента на задържането по
прокурорското постановление до освобождаването на ищеца е изминало около едно
денонощие. Макар и спрямо ищецът да не е
била взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража”, не може да
се пренебрегне факта на задържането с постановление на ВТРП, което несъмнено е
оказало негативно въздействие върху психиката на ищеца. От събраните по делото
гласни доказателства се установи, че ищецът е преживял тежко факта, че му
е било повдигнато обвинение за
престъпление, което не е извършил. Видно от изложеното от четиримата разпитани
свидетели- Г, П, А и М, след случая и повдигнато обвинение ищецът се променил, като
станал по-затворен, не искал да общува с близките си и колегите. Свидетелката А
каза, че мъжът й станал раздразнителен и избягвал срещи с близките и съседи.
Имал здравословни проблеми с кръвното налягане, което наложило прием на
медикаменти. Пред служители във фирмата и пред близките си споделял, че не
вярвал, че ще го оправдаят. Съдът кредитира показанията на свидетелите досежно емоционалното
състояние на ищеца, доколкото същите в тази част са непротиворечиви и отразяват
впечатления на хора, които са контактували с ищеца и имат преки наблюдения за
състоянието му. Съобразени по реда на чл.172 от ГПК съдът кредитира и
показанията на св.А, с която ищецът живее на съпружески начала и от която има
две деца, тъй като нейните впечатления са също преки и в тази част кореспондират с показанията на
другите свидетели. Съдът не кредитира показанията на св. Г в частта, в която заявява ,че децата
на ищеца понесли тежко ситуацията с баща им, тъй като показанията в тази част
се разминават с показанията на св. А, която
заяви, че децата им не са разбрали за случилото се с баща им. Съдът дава вяра
на нейните показания доколкото същата е майка на децата и има най-пряка
представа за техните възприятия. По отношение на наведените при разпита на
свидетелите Г, П, А твърдения за падане на оборота на фирмата, в която ищецът е
управител, както и за отлив на клиенти, съдът намира, че тези твърдения
останаха недоказани по безспорен начин,
а освен това дори и да се приеме, че е налице обективен факт за това, то
не се установи същият да е в пряка и непосредствена връзка с настъпилите
неимуществени вреди от незаконното обвинение. По отношение на наведените
възражения от ответника срещу твърдяните от ищеца неимуществени вреди, съдът
намира, че по делото са наведени твърдения и събрани писмени доказателства, както
и от разпита на двете свидетелки се установи, че по същото време, когато е
водено разследването срещу ищеца по наказателното производство, във фирмата, на
която е управител, са се извършвали проверки по сигнали за продажба на храни с
изтекъл срок на годност, съставени са наказателни постановления, впоследствие
обжалвани и отменени от съда, като производствата по тези дела са приключили през декември
2018г., респ. февруари 2019г. Дори и да се приеме, че ищецът е изпитвал
притеснения във връзка с тези производства, за което не бяха ангажирани
доказателства, то не се променя извода, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди от незаконното обвинение. Следва да се отчете и това, че когато става
въпрос за неимуществени вреди, предвид специфичния им характер, тъй като става
въпрос за субективно преживявания, които са част от душевния мир на човека и
понякога нямат ясна външна изява, то следва да се подхожда и с известна
презумптивност относно установяването им. Житейски логично и обяснимо е, че
висящото наказателно производство в
повечето случаи води до негативни изживявания, свързани със стрес, неудобство
пред близки и обществото. Освен това, следва да се отчете и обстоятелството, че
в случая, в частност за обвинението срещу ищеца е имало публикации и изявления
в медиите, т.е. същото е станало
достояние на обществото и това несъмнено е допринесло за търпяните от ищеца
вреди. Възражението на ответника, че публикациите и медийното отразяване не
е по тяхна инициатива е ирелевантно,
доколкото отговорността по ЗОДОВ е обективна и самият факт на широкия обществен
отзвук съдът приема, че е причинил на ищеца неудобство и притеснение, негативни
изживявания от това,че обвинението срещу него е станало достояние на много
хора. От друга страна не е спорно и че е имало и медийни изявления и за факта
на освобождаването на И., след делото за мярката на неотклонение.
По отношение поведението на ищеца
по време на разследването, по делото са представени материали от досъдебното
производство, от които е видно, че ищецът не е възпрепятствал разследващите
органи, явявал се е, когато е бил
призован, дал е показания, явил се е лично и с адвокат при повдигане на
обвинението, които обстоятелства също следва да се съобразят при определяне на
размера на обезщетението.
С оглед изложеното и
съобразявайки характера и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди
в причинна връзка с незаконното обвинение и задържане, изразяващи се в
притеснение, емоционален дискомфорт и затвореност, липса на желание за общуване
със семейството и близки, съдът намира, че съобразно чл.52 от ЗЗД искът за
обезщетение за неимуществени вреди е основателен в размер на 4000лв., до който
размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над 4000лв. до пълния
претендиран размер от 13 000лв., искът подлежи на отхвърляне, като
неоснователен и недоказан.
Върху главницата за обезщетение
за неимуществени вреди следва да бъде присъдена и законната лихва за забава,
считано от прекратяване на наказателното производство-20.02.2019г./момента на
изпадане на ответника в забава/ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищецът следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10лв., както и
разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът е претендирал разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., като от страна на ответника
своевременно е наведено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира възражението за неоснователно, доколкото
претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с минималните размери по
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
материалния интерес по делото/чл.7 ал.2 от Наредбата/. По делото са ангажирани
доказателства за извършването на разноските за адвокатско възнаграждение, което
видно от приложения договор за правна защита и съдействие е заплатено от ищеца
на пълномощника му, в брой. С оглед частично уважаване на претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 310,77лв.,
изчислени съразмерно на уважената част на исковата претенция.
В исковата молба е посочена банкова сметка, съгласно чл.127 ал.4 от ГПК, по
която да се извърши плащането на обезщетението и разноските.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П***** на Р***** ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по ДП ******г. по описа на РУ – *****,
наказателното производство във връзка с което е прекратено, ведно със законната
лихва върху главницата
за обезщетение, считано от 20.02.2019г до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за неимуществени вреди в частта за разликата над
уважения размер от 4000лв. до пълния претендиран размер от 13 000 лв., като неоснователен и недоказан в
тази част.
ОСЪЖДА П****** на Р****** ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 310,77лв. /триста и
десет лева и седемдесет и седем стотинки/ , представляваща направени по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата претенция.
Банковата сметка за плащане на
парично вземане по осъдителен иск, посочена от ищеца по реда на чл.127 ал.4 от ГПК в исковата молба е: IBAN: ***, BIC: ***, „*****
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: