Решение по дело №310/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на М. А. Ч., чрез пълномощника – адв. К., срещу Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на държавен служител в ОДМВР-Пазарджик № 312з-432/21.02.2024г., издадена от директора на ОДМВР-Пазарджик, с която на основание чл. 194, ал.2, т.4, чл. 197, ал.1, т.6, чл. 203, ал.1, т.13, чл. 226, ал.1, т.8 и чл. 204, т.3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на мл.инспектор М. А. Ч. – ст.полицай в Участък – Батак към РУ-Пещера при ОДМВР-Пазарджик.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Подробни аргументи се навеждат в представени писмени бележки. Прави се искане оспорената Заповед да бъде отменена, като неправилна и необоснована, претендират се разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – директора на ОДМВР-Пазарджик, редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана, моли жалбата да се отхвърли. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

 

Жалб. Ч. е назначен в МВР със заповед № 513з-15827/30.11.2020г. на длъжност стажант в СДВР , считано от 01.12.2020г. Заемал длъжностите: стажант в СДВР-01.12.2020 г.; полицай в 01 група на сектор „Метрополитен“ към отдел „Охранителна полиция“ към допълнителен щат на СДВР - 03.08.2023 г.; старши полицай в 01 група на сектор „Метрополитен“ към отдел „Охранителна полиция“ към допълнителен щат на СДВР - 28.06.2023 г.; старши полицай в Участък - Батак към РУ - Пещера при ОДМВР - Пазарджик. По време на службата не е награждаван и няма наложени наказания. Жалб. Ч. участвал в 31 седмичен курс за ППО - „Полицай“, „Водач на оперативен автомобил II степен“, „Младши автоконтрольор II степен“ и „младши полицейски инспектор в ЦСПП - Пазарджик при АМВР за периода от 07.12.2020г. до 23.07.2021г.

Видно от протокол рег. № 513з-104112/03.12.2020г., на 01.12.2020г. жалб. Ч. бил запознат срещу подпис със Заповед № 8121з-396/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употреба на алкохол, наркотични и упойващи вещества; Инструкция № 8121з-282/15.03.2018 г. за определяне вида, условията и реда за издаване и ползване на служебните карти в Министерството на вътрешните работи и заповед № 8121К-637/13.06.2018 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на изисквания за обработка и идентификация на служебните карти в МВР; Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з- 348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, изменен и допълнен със заповед № 8121з-581/08.06.2016 г., № 81213-1619/21.12.2016 г„ и № 8121з-821/13.07.2018 г.; Вътрешните правила за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси в МВР, утвърдени със заповед № 8121з-1423/05.11.2018 г. на министъра на вътрешните работи; МЗ рег. № 8121-944/08.12.2014г. за разкриване и предотвратяване на прояви на корупция в системата на МВР; Заповед № 8121з-1591/20.12.2016г. за определяне ред за уведомяване в МВР в изпълнение на чл.18, ал.2 и ал.4 от ЗЗКИ.

Със Заповед № 312з-4240/03.11.2023г. директора на ОДМВР-Пазарджик, въз основа на изложеното в докладна записка с рег. № 315р-14082/02.11.2023г. на началника на Участък – Батак, РУ-Пещера образувал дисциплинарно производство срещу жалб. Ч. и определил състава на дисциплинарноразследващия орган /ДРО/, връчена на последния на същата дата.

На 06.11.2023г. жалб. Ч. депозирал обяснение рег. № 28786 във връзка с образуваното срещу него дисциплинарно производство.

Със Заповед № 312з-4749/29.12.2023г. директора на ОДМВР-Пазарджик удължил срока за разследване на дисциплинарното производство до 02.02.2024г.

На 08.01.2024г. ДРО изготвил обобщена справка рег. № 312-559 до директора на ОДМВР-Пазарджик, относно резултата от разследването по дисциплинарното производство, с предложение да се приемат за доказани извършените от жалб. Ч. дисциплинарни нарушения, подробно описано в обобщената справка, и на основание чл. 204, т.3,вр.чл. 226, т.8 от ЗМВР на държавния служител да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното правоотношение да бъде прекратено.

На 10.01.2024г. била връчена покана на жалб. Ч. за запознаване с обобщената справка, по която същият депозирал отговор вх. № 312000-1557/24.01.2024г.

На 30.01.2024г. ДРО изготвил становище рег. № 2599 до директора на ОДМВР-Пазарджик, с предложение да се приеме за доказано извършеното от служителя младши инспектор М. А. Ч. - старши полицай в Участък - Батак към РУ - Пещера при О. О. дирекция на МВР - Пазарджик дисциплинарно нарушение, подробно описано в обобщена справка с peг. № 312р-559/08.01.2024г. и настоящото становище, както и да бъде издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 203, ал.1, т.13, вр.чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР.

След като се запознал с обобщена справка peг. № 312р-559/08.01.2024 г., становище peг. № 312р-2599/30.01.2024 г. и материалите от проведено дисциплинарно производство, образувано със заповед № 312з-4240/03.11.2023 г. на директора на Областна дирекция на МВР — Пазарджик, изм. със заповед № 312з-4749/29.12.2023 г., срещу младши инспектор М. А. Ч. - старши полицай в Участък - Батак към Районно управление - Пещера при Областна дирекция на МВР — Пазарджик, ответника приел за правилно установена от ДРО следната фактическа обстановка:

На 28.10.2023 г. вечерта Н. П. Т. била в парк в гр. Батак със свои приятелки, където видяла жалб. Ч., който бил там на работа със свой колега – мл. инспектор С. К.. Двамата служители осъществявали контрол по Закона за движение по пътищата, като извършвали проверка на автомобили и лица на площад „Четвърти май“, в близост до парка. Н. Т.
помолила една от приятелките си да поиска телефонния номер на Ч.. Междувременно жалбоподателя се приближил до Н. Т., представил й се като А. и тя също му дала телефонния си номер. Същата вечер двамата разговаряли по Вайбър, като жалб. Ч. написал, че е на 25 години, а Т. посочила действителната си възраст - 12 години. Телефонният номер, с който Т. комуникирала бил **********. Двамата прекратили разговора, тъй като младши инспектор М. Ч. казал, в момента е на работа.

На следващия ден - 29.10.2023 г., мл. инспектор Ч. отново писал на Т. около 13:00 часа, а впоследствие и вечерта. Във втория разговор я попитал какво прави и поискал да му изпрати снимка на задните й части по прашки. Т. се съгласила и му изпратила три такива снимки. От своя страна мл. инспектор М. Ч., който бил в дома си, й изпратил две снимки на еректиралия си мъжки полов орган. Двамата продължили да разговарят, като жалб. Ч. написал на Т., че има много хубаво дупе и иска да го пипа, че иска да правят секс и да сложи пениса си в дупето й, след което прекратили комуникацията.

На 30.10.2023 г. двамата отново си писали на няколко пъти, като жалбоподателя казал на Т., че на 01.11.2023г. е на работа нощна смяна и ще могат да се видят.

На 31.10.2023 г. мл. инспектор Ч. писал на Т. сутринта. По - късно на въпрос на Т., й казал, че е женен и има дете.

На 01.11.2023 г. вечерта жалб. Ч. и Т. се разбрали да се срещнат в близост до полицейския участък в Батак. Жалбоподателя бил на работа за времето от 19:00 часа на 01.11.2023 г. до 07:00 часа на 02.11.2023 г. заедно с мл. инспектор П. В. - полицай в Участък - Батак. На колегата си мл.инспектор Ч. обяснил, че ще се види с приятел и той го закарал до участъка със служебния автомобил. Мл. инспектор Ч. и Т. влезли в личния му автомобил „Порше Кайен” с ДК№ [рег. номер], който бил паркиран пред участъка. Жалбоподателя започнал да опипва Т., сложил я върху себе си и двамата започнали да се целуват, като Т. усетила, че членът му се втвърдява. Станало й неудобно, при което се преместила на предната седалка, двамата поговорили още малко и след около петнадесет минути се разделили. Т. се прибрала в домът си, а мл. инспектор Ч. се обадил на колегата си, който го взел със служебния автомобил и се позиционирали на бензиностанция „Енерджи”, където бил установъчният им пункт. Когато Т. се прибрала вкъщи, възникнал скандал с майка й заради късния час, при което тя се обадила на баща си. Около 23:10 часа бил подаден сигнал в „Оперативна дежурна част“ Районно управление - Пещера от бащата на Т. за нанесен побой над дъщеря му. Сигналът бил посетен от жалб. Ч. и мл. инспектор П. В., като на място служителите установили, че причина за обаждането от страна на бащата на Т. не бил нанесен побой, а единствено факта, че майка й й е взела телефона. Мл. инспектор П. В. разговарял с майката - С. Ю., която му обяснила, че е проверила телефона на дъщеря си и разбрала, че се е срещала с мъж с черен автомобил „Порше”. Мл. инспектор П. В. разговарял и с Н. Т., която потвърдила, че се е срещала с мъж с автомобил от тази марка, който се казвал А.. Двамата служители на МВР извършили обход на района и отново се позиционирали на бензиностанция „Енерджи“. По-късно същата нощ при полицейските служители дошла С. Ю., придружена от мъж, като им казала, че дъщеря й й е дала телефонния номер на въпросния мъж. На следващия ден жал. Ч. изготвил докладна записка № 315р-14016/02.11.2023г. за обработения сигнал.

С. Ю. разгледала съдържането на телефона на дъщеря си, видяла изпратена снимка на мъжки полов орган, както и кореспонденцията й с лице от мъжки пол. При проведен разговор между двете, С. Ю. разбрала, че се касае за служител на Участък-Батак, поради което на следващия ден двете отишли в Участъка. С. Ю. разказала на началника на Участъка – ст. инсп. Г., че дъщеря й има притеснителни срещи и кореспонденция с пълнолетно лице от мъжки пол, което се придвижва с л.а. „Порше Кайен“ черен цвят. Показала му намерените в телефона на дъщеря й кореспонденция и снимка. Ст.инсп. Г. разговарял и с Н. Т., която му казала, че мъжът, с когото се среща, работи в полицията в гр. Батак, кара черен автомобил „Порше”, срещали се 1-2 пъти, предимно комуникирали във „Вайбър”. След това ст. инсп. Г. поканил отново в кабинета си С. Ю., и дъщеря й разказала същото и пред нея.

Предвид така даденото описание ст. инспектор Г. достигнал до извода, че въпросният мъж е жалб. Ч. и изготвил докладна записка до директора на Областна дирекция на МВР - Пазарджик.

На същия ден С. Ю. подала жалба с вх. № 315000-4487/02.11.2023 г. до Районно управление - Пещера, в която посочила конкретно, че дъщеря й разказала, че има интимна връзка с жалб. Ч., среща се и комуникира е него. Към жалбата приложила снимките от телефона.

На 03.11.2023 г., било образувано досъдебно производство № 88/2023 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Пазарджик, и жалб. Ч. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 155а ал. 2 от НК, за това, че на 30.10.2023г. чрез информационна или съобщителна технология - мобилен телефон, е установил контакт с Н. П. Т., [ЕГН], с цел създаване на порнографски материал.

Изхождайки от събрания в хода на дисциплинарното производство доказателствен материал – протоколите от разпитите на пострадалата Н. П. Т. и на обвиняемия М. А. Ч., в който признавал извършените от него действия - че се е запознал с Т., изпратил й е снимки на половия си орган в еректирало състояние от своя телефон с № 0877/651535, а тя от своя страна — на дупето си по прашки, и че двамата са се срещнали на 01.11.2023 г. в личния му автомобил, където я е опипвал и двамата са се целували, които се подкрепяли от сведенията на мл.инсп. К., мл.инсп. В. и ст.инсп. Г., ответника приел за безспорно и правилно установеното от ДРО, материализирано в обобщената справка.

В оспорената Заповед е посочено, че по смисъла на ЗМВР дейността на служителите в системата на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Н. Т., с оглед възрастта си и характерните за нея психологически особености, е представител на тази група от населението на страната, която се нуждае от максимална степен на защита, която следва да бъде осигурявана именно от служителите на МВР при заплаха за правата и свободите й. В случая заплаха за тези права и свободи се явява именно служител на Министерство на вътрешните работи. Специфичното положение на тази група служители, заемащи водещо място в изграждането и опазване на държавното управление, е мотивирало законодателят да предвиди допълнителни изисквания към изпълнението на длъжността. Предвид задачите и дейността на МВР законодателят е разширил дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР и изисква определено поведение от тях не само във връзка с изпълнение на служебните им задължения, a на обществения живот, в работното и в извънработното време и извън местоработата. Спазването на етичните правила за поведение е гаранция за законността на действията на държавния служител и защита от неоснователни обвинения, а чрез спазването на правилата на поведение, заложени в Етичния кодекс и приети от всеки държавен служител в системата, създадени чрез вторично законодателство, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР. В случая младши инспектор М. Ч. не само не работи по опазване на обществения ред, не предотвратява и не оказва съдействие при разкриване на престъпления и нарушения, а за самия него са събрани достатъчно доказателства за извършване на деяние, което следва да пресича в ежедневната си професионална дейност. Извършените от него действия по отношение на малолетно лице, изразяващи се в склоняването му да му изпраща снимки на голи части от тялото си, уговарянето на срещи с него, по време на които го опипва и целува, по време когато следва да изпълнява служебните си задължения, изпращането от своя страна на снимки на половия си орган на дете на 12 годишна възраст, са грубо нарушение на основополагащите принципи, на които се основава не само Етичния кодекс на държавния служители на Министерството на вътрешните работи, а и като цяло общоприетата система от правила за нравствено поведение в обществото. Извършеното от М. Ч. по отношение на малолетно лице - дете, е в разрез не само с общоприетите нравствени норми за поведение от обществото, което МВР като институция е призвано да брани, не само представлява нарушение на редица правила на Етичния кодекс на държавните служители на Министерството на вътрешните работи, но и би могло да доведе и до ангажиране на наказателната отговорност на служителя. Последният е привлечен в качеството на обвиняем за тежко умишлено престъпление по чл.155а, ал.2 от НК. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗЗД държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца, съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Като представител на държавата, мл. инспектор Ч. грубо погазва задълженията си, като деянията му изразяват точно противното - нарушаване на основните права на тази най-уязвима и поради това и нуждаеща се от най - висока степен на защита група от населението на страната.

В оспорената Заповед ответника посочил, че съзнателните и преднамерени действия на жалбоподателя представляват нарушения на т. 15 - „Държавният служител съобразява законността на действията си, които възнамерява да предприеме“, т. 19 – „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“, т. 20 – „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“ и т. 35, пр. 1-во - „Държавният служител зачита правата на личен и семеен живот“ от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ №8121з-348/25.07.2014 г. директора на ОДМВР-Пазарджик посочил, че действията на служителя са придобили гласност и получили негативен отзвук в обществото чрез възприемането им от майката на пострадалото малолетно лице, колегите на мл. инспектор Ч., чийто общ публичен образ в неголяма общност като тази в гр. Батак неминуемо ще търпи негативи в продължителен период от време, от следствените органи и тези на прокуратурата. Действията на жалб. Ч., изразяващи се в незачитане на закона и на етичните правила, уронват престижа на полицейската институция и водят до намаляване на авторитета на полицията пред обществото. Деянието, извършено от жалбоподателя няма връзка със служебните му задължения, но безспорно представлява нарушение на общоприети етични правила. С оглед трайната съдебна практика под „престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на органите на МВР пред обществото, на което те служат, за да защитават живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазват обществения ред, да противодействат на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред и моралните норми може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в органите на МВР, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната им дейност. Със своето цялостно поведение в периода от 28.10.2023 г. до 01.11.2023 г., М. Ч. намалява доверието от страна на обществото в институцията. Поведението на служителя е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, тъй като рефлектира негативно на авторитета на органите на МВР пред обществото, на което същите служат.

При така установената фактическа обстановка и въз основа на описаните доказателства и направените изводи директора на ОДМВР-Пазарджик приел за безспорно установено, че с действията и поведението си М. А. Ч. е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с M3 №8121з-348/25.07.2014 г., а именно: т. 15, т. 19, т. 20 и т. 35, пред. 1-во, представляващи дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата'“ от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

В оспорената заповед, ответника е разгледал и обсъдил събраните по делото доказателства, на които се е позовал, писмените обяснения и отговор на служителя, както и направените искания за събиране на доказателства.

При определяне вида и размера на наказанието директора на ОДМВР-Пазарджик отчел:

- тежестта на нарушението - извършено е грубо нарушение на общоприетата система от правила за нравствено поведение в обществото, включително и на Етичния кодекс за поведение на държавните служители на Министерството на вътрешните работи. Специфичното положение на служителите на МВР, заемащи водещо място в изграждането и опазване на държавното управление, е мотивирало законодателят да предвиди допълнителни изисквания към изпълнението на длъжността. Предвид задачите и дейността на МВР законодателят изисква определено поведение от държавните служители в МВР не само във връзка с изпълнение на служебните им задължения, а и в обществения живот, в работното и в извънработното време и извън местоработата. Извършените от Ч. по отношение на Н. Т. действия, изразяващи се в склоняването й да му изпраща снимки на голи части от тялото й, уговарянето на срещи с нея, по време на които я опипва и целува, по време когато следва да изпълнява служебните си задължения, изпращането от своя страна на снимки на половия си орган на дете на 12 годишна възраст, са грубо нарушение на основополагащите принципи, на които се основава не само Етичния кодекс на държавните служители на Министерството на вътрешните работи, а и като цяло общоприетата система от правила за нравствено поведение в обществото. Извършеното от М. Ч. по отношение на малолетно лице - дете, е в разрез не само с общоприетите нравствени норми за поведение от обществото, което МВР като институция е призвано да брани, не само представлява нарушение на редица правила на Етичния кодекс на държавните служители на Министерството на вътрешните работи, но и би могло да доведе и до ангажиране на наказателната отговорност на служителя. Н. Т., с оглед възрастта си и характерните за нея психологически особености, е представител на тази група от населението на страната, която се нуждае от максимална степен на защита, която следва да бъде осигурявана именно от служителите на МВР при заплаха за правата и свободите й. В случая заплаха за тези права и свободи се явява именно служител на Министерство на вътрешните работи. Основен принцип на закрила на детето, съгласно едноименния закон, е зачитане и уважение на личността му, съгласно чл. 3 ал.1. Съгласно чл. 1 ал. 2 от ЗЗД, държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Като представител на държавата, мл. Ч. грубо погазва задълженията си, като деянията му изразяват противното - нарушаване на основните права на тази най-уязвима и поради това и нуждаеща се от най-висока степен на защита група от населението на страната. Малолетните лица се считат за напълно недееспособни. Те не могат да поемат права и задължения нямат необходимия жизнен и социален опит, за да участват пълноценно в обществения живот, да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. Осъзнаването от страна на служителя, че се касае именно за малолетно лице, още повече води до извод за грубо нарушаване на общоприетите морални норми и на принципите, закрепени в разпоредбите на Етичния кодекс;

Настъпилите последици – поведението на служителя е несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, тъй като рефлектира негативно на авторитета на органите на МВР пред обществото, на което същите служат. Действията на Ч. са станали достояние на голям брой трети лица и са предизвикали възмущението им, придобили са гласност и са получили негативен отзвук в обществото чрез възприемането им от майката на пострадалото малолетно лице, колегите, чийто общ публичен образ в неголяма общност като тази в гр. Батак неминуемо ще търпи негативи в продължителен период от време, от следствените органи и тези на прокуратурата. Извършеното от Ч. пряко наврежда на изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР, като е засегнало етични норми то уронва престижа на полицейската институция и води до намаляване на авторитета й.

Обстоятелствата, при които е извършено деянието - нарушението е извършено в периода от 28.10.2023 г. до 01.11.2023 г. посредством поредица от целенасочени действия, предприети от служителя - активно участие в непристойна телефонна комуникация с 12 годишно момиче, посредством интернет приложение „Вайбър“; размяна на снимки с порнографско съдържание - склоняване на дете на 12 - годишна възраст да му изпраща снимки на голи части от тялото си, и изпращане на същото от страна на Ч. на снимки на мъжкия му полов орган в еректирало състояние (29.10.2023 г.); уговаряне и провеждане на среща с детето в личния му автомобил черно Порше, по време на която го опипва и целува, като срещата се е състояла когато е на смяна, униформен, във време, когато следва да изпълнява служебните си задължения /01.11.2023г./;

Формата на вината - деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл. Ч. ясно е съзнавал неправомерния характер на действията си. Затова и пред Н. Т. се е представил с фалшиво име - „А.“, а не със своето истинско име. Бил е наясно и е осъзнавал, че се касае до 12 - годишно дете. Предоставил му е телефонен номер за комуникация, сам е насочил разговорите (чатовете) между тях към съдържание, неподходящо за малолетно лице, инициирал е размяна на снимки с порнографско съдържание - поискал е от момичето да му изпрати снимка, на която е голо, респ, на „дупето му по прашки“, сам му е изпратил гола снимка с „възбуден пенис“. Организирал е среща между тях, която се е провела в личния му автомобил, на която среща са се опипвали и целували. Ч. е предвиждал вредните последици и е допускал тяхното настъпване. Провел е срещата с Н. Т. по време на смяна, когато е бил униформен, в непосредствена близост до сградата на Полицейско управление - Батак. Действията му спрямо 12 - годишното малолетно лице са съзнателни и преднамерени, а поведението му като служител на МВР - недопустимо. Бил е наясно, че действията му ще окажат негативно въздействие не само върху психологическото и нравствено развитие на детето и нарушават негови основни права, но и ясно е съзнавал, че е възможно същите да станат достояние и на други лица, с което като извършени от полицейски служител ще доведат до намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция и съществено ще уронят престижа на МВР;

Цялостно поведение на държавния служител - видно от приложената кадрова справка от момента назначаването му в МВР през 2020г. не са му налагани дисциплинарни наказания, не е награждаван.

Въз основа на тези аргументи е издадена оспорената в настоящото производство Заповед, с която за извършеното от жалб. Ч. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР – нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т.15, т.19, т.20 и т. 35, пр.1-во, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, директора на ОДМВР-Пазарджик наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратил служебното правоотношение в МВР на младши инспектор М. А. Ч. - старши полицай в Участък - Батак към Районно управление - Пещера при Областна дирекция на МВР - Пазарджик, считано от датата на връчване на заповедта.

При така установените факти, съдът обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед, подлежаща на съдебен контрол на основание чл. 211 от ЗМВР , поради което същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР всички дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР. В настоящия случай дисциплинарното наказание е по чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР – „уволнение“, наложено на лице, заемащо длъжност старши полицай в Участък - Батак към Районно управление - Пещера при Областна дирекция на МВР - Пазарджик, със специфично наименование „младши инспектор“, която съгласно Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и, ал. 3 от ЗМВР, е младши изпълнителска длъжност. С оглед на това, компетентен да издаде заповедта по чл. 204 от ЗМВР е директорът на ОДМВР-Пазарджик, който е и издател на оспорения административен акт, поради което същият отговаря на изискването за материална и териториална компетентност, съответно не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Актът е обективиран в писмена форма, съгласно изискванията на чл. 204 от ЗМВР. Притежава необходимото съдържание, регламентирано в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Посочени са извършител, място, време и обстоятелства, при които е прието, че е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му квалификация. Посочени са доказателствата, въз основа на които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е дисциплинарното наказание и е посочено основанието за налагането му. Конкретизиран е органът и срокът за обжалване. Датиран е и е подписан. С оглед на това не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина е приложима разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР - в този случай дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.

Дисциплинарните нарушения са извършени за периода 28.10.-01.11.2023 г. и е открито по смисъла вложен в чл. 196, ал. 1 от ЗМВР на 08.01.2024 г. - датата, на която е сведено до знанието на компетентния орган обобщената справка за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на жалбоподателя, съгласно чл. 207, ал. 12 от ЗМВР. Оспорваната заповед е издадена на 21.02.2024 година. Следователно дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

Според настоящия съдебен състав не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на дисциплинарното производство, не са нарушени основните принципи при водене на дисциплинарното производство, при квалифицирането на деянието и налагането на дисциплинарното наказание.

Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМВР. В хода на проверката ДРО е установила данни, че жалб. Ч., чрез конкретно, изчерпателно и ясно изброяване на извършените от него действия е допуснал нарушения на Етичния кодекс. Въз основа на установяванията за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203 от ЗМВР е направено предложение да се образува дисциплинарно производство. Директорът на ОДМВР-Пазарджик със заповед № 312з-4240/03.11.2023г. е образувал дисциплинарно производство, определил е ДРО, разпоредил е изготвяне обобщена справка, в съответствие с чл. 207, ал. 1, т. 2, ал. 7, ал. 1 от ЗМВР. В хода на това производство ДРО по надлежния ред е приобщил доказателства събрани в хода на предварителната проверка. В хода на производството ДРО е запознал държавния служител със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, предоставил му е възможност да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат; указана му е възможността да представя доказателства.

Жалб. Ч. е бил запознат с обобщената справка. В срок от 24 часа след запознаването с обобщената справка държавният служител има право да даде допълнителни обяснения или възражения, като в случая с покана рег. № 312р-886/10.01.2024г. му е предоставена тази възможност. Поканата е връчена лично на жалбоподателя, като на 24.01.2024г. е депозирал отговор. Всички тези действия са извършени при точно изпълнение процедурата, предвидена в чл. 207, ал. 8, ал. 10 и, ал. 11 от ЗМВР. Дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство и е изготвил становище до директора на ОДМВР-Пазарджик за наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, с което е спазен регламента на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР. Спазено е и императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В хода на проведената дисциплинарна процедура жалб. Ч. е давал писмени отговори, а след запознаване с обобщената справка му е предоставена възможност за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения. Същите са надлежно приети от директора на ОДМВР-Пазарджик и са разгледани и обсъдени детайлно по същество в оспорената заповед. Изложено до тук дава основание да се заключи, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да се приемат за съществени и само на това основание оспорваната заповед да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдът намира, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при наличие на материалноправните предпоставки за това. Съгласно чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ представляват деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. От съвкупната преценка на доказателства по делото, съдът приема, че с действията си жалбоподателят е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по т. 15, т. 19, т. 20 и т. 35, пр.1-во от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В оспорената Заповедта в достатъчна степен са индивидуализирани деянията, мястото на извършване и часовия диапазон. Изчерпателно са посочени доказателствените източници, на които ответника се е позовал при издаване на обжалвания ИАА, същите са изключително подробно обсъдени и съпоставени, което довежда до извода, че авторството на деянието е безспорно установено. В тази връзка следва да бъде посочено, че посочените в Заповедта писмени доказателства не са оспорени, включително и в хода на съдебното производство, при което доказателствената им сила не е отпаднала. Съдът намира, че от събраната доказателствена съвкупност – сведения, докладни записки, протоколи за разпит на свидетел и обвиняем се установява по безспорен и категоричен начин посочената в издадената Заповед фактическа обстановка. Видно от показанията на Н. Т. комуникацията между нея и жалб. Ч. е осъществявана чрез мобилно приложени Вайбър, но дори това да е ставало посредством Снапчат, това обстоятелство по никакъв начин не опровергава и не внася съмнения в установените действия на държавния служител по вменените му нарушения на Етичния кодекс. При проведените разговори между инсп. Г., С. Ю. и Н. Т., материализирано и в докладна записка рег. № 315р-14082/2023г. се установява самоличността на жалб. Ч. по даденото описание, вкл. и служебното му отношение, както и, че управлява лек автомобил „Порше Кайен“. Такива данни са налице в жалбата на С. Ю. и в протокола за разпит на Н. Т.. Жалб. Ч. в хода на дисциплинарното производство и в разпита си в качеството не обвиняем не отрича, че е ползвал мобилен номер **********, като именно чрез него са провеждани процесните чатове, поради което назначаването на изследване за проверка на АйПи адресите на комуникация не е необходимо.

Действията на жалб. Ч. са станали достояние на широк кръг лица и несъмнено това е довело до негативен ефект върху престижа на службата. Дисциплинарнонаказващият орган, при коректно установени фактически обстоятелства е изградил обосновани правни изводи, относно извършеното дисциплинарно нарушение и е дал точна правна квалификация на действията на служителя, поради което обжалваната заповед е материално законосъобразна. Действията на служителя, с които е нарушил етичните норми, са посочени и са отнесени точно към съответното правило за поведение. Под „деяние, уронващо престижа на службата“ се разбира деянието да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция. Не е задължително престижът да е вече уронен, не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи (Тълкувателно постановление № 3/7.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС). В случая действията са станали достояние на неограничен кръг от лица, което се е отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи като институция. При това положение и държейки сметка за създаденото в обществото усещане за дефицит на справедливост и пропорпоционалност, с което е уронен престижа на службата настоящия съдебен състав приема, че жалб. Ч. е нарушил посочените по-горе правила от КЕПДСМВР и е уронил престижа на службата.

С оглед на изложеното съдът намира, че актът за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразен. Фактическите констатации на дисциплинарнонаказващия орган относно релевантното поведение на жалбоподателя, сочат на правилно приложен процесуален и материален закон, спазени са законовите предели на дискрецията на органа, преценена е и формата и степента на вината на жалбоподателя за извършване на вмененото и доказано дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. При определяне на вида и размера на наказанието, което е наложено на дисциплинарно отговорното лице, съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, е преценена тежестта на деянието, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, като е определено съответстващото се дисциплинарно наказание.

Видно от представените по делото доказателства ДРО е събрал и обсъдил всички релевантни данни, въз основа на които дисциплинарно наказващият орган обективно е преценил тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и цялостното поведение на служителя и обосновано е приел, че с деянието си жалб. Ч. е осъществил състава на чл. 203, т. 13 от ЗМВР, за което се следва налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР се прекратява служебното правоотношение. Въз основа на изложеното съдът намира приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

По изложените съображения съдът намира оспорената Заповед за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на ответника се дължат своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, в съответствие с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за правната помощ като се отчете фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените открити съдебни заседания, обема на представените писмени доказателства, процесуалната активност на пълномощника на ответника, и възложени в тежест на жалбоподателя.

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. Ч., чрез пълномощника – адв. К., срещу Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на държавен служител в ОДМВР-Пазарджик № 312з-432/21.02.2024г., издадена от директора на ОДМВР-Пазарджик.

ОСЪЖДА М. А. Ч. да заплати на ОДМВР-Пазарджик сумата от 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.