№ 371
гр. Разград, 02.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
Гражданско дело № 20213330102038 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД при редовно призоваване не
изпращат представител. Постъпила е молба, с която не се възразява да бъде
даден ход на делото.
ОТВЕТНИКЪТ А.И.А. не се явява. За същия се явява особен
представител адв. Х.С. при АК – Разград.
АДВ.С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото:
Производството е образувано по постъпила искова молба от
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“
№ 15, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор Л.К.Д., чрез
пълномощника юрисконсулт В.Ц., срещу А.И.А. с ЕГН-********** от гр. Цар
Калоян, ******************. Моли се да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми, обективирани в
заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1474/2021 г. по описа на PC -
Разград, а именно: 3 878,12 лева - главница ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 334,48 лева -
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.10.2019 г. до
20.07.2020 г.; 484,66 лева - лихва за забава, начислена за периода от
21.10.2019 г. до 01.06.2021 г. Ищецът претендира разноските, направени в
исковото производство, както и сторените в заповедното: 93,95 лв. за
заплатена държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че на 25.07.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България" с ЕИК ********* и А.И.А. с ЕГН ********** бил
сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер CARU-16239022,
с който на ответника бил предоставен кредит за потребителски цели в размер
на 8 000,00 лева, която сума била получена от него по банковата у сметка. В
1
чл. 2 от договор за кредит страните уговорили, че кредитополучателят ще
заплаща такса ангажимент в размер на 160,00 лева, срещу което
кредитодателят се задължил да сключи договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК, който ЛП в процесния случай е
19,27%. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредитодателят удържал от предоставения размер на кредита за
потребителски цели. От своя страна кредитополучателят се задължил да
върне предоставения кредит (главница) ведно с дължимите лихви на 24 броя
месечни погасителни вноски. Ответникът обаче не изпълнил всички свои
задължения по договора и преустановил плащанията, като падежът на първата
неплатена вноска настъпил на 20.10.2019 г. Считано от следващия ден
длъжникът изпаднал в забава, поради което с оглед посоченото в договора
дължи на основание чл. 86 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на
20.07.2021 г., когато станал изискуем целия неизплатен остатък от главното
задължение - главницата, дължима ведно със законната лихва за забава
(съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението. Претендира се и уговореното
обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадането в забава.
Ищецът посочва, че на 22.04.2020 г. между правоприемника на кредитодателя
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с ЕИК ********* в
качеството му на цедент и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД с ЕИК
********* в качеството му на цесионер, бил сключен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, с който вземанията срещу А.И.А. били
прехвърлени, чрез индивидуализирането им в Приложение № 1 от същата
дата. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на
вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в
настоящото производство, станал ищеца. На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника А.И.А. за
прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът в качеството му на
пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България",
изпратил чрез препоръчана пратка на „Български пощи" ЕАД уведомление за
цесия до длъжника, посочвайки заявения от него в договора за кредит адрес.
Последният бил посетен от пощенски служител, който открил А.И.А. на
адреса, но последният отказал да получи пратката и поради тази причина
пратката е върната в цялост на доверителя ми, оформена като „отказана".
Поради това се моли за връчването на уведомление по реда на чл. 99 от ГПК
на ответника. Ищецът посочва, че поради неизпълнение на договорните
задължения от ответника, ищецът като цесионер по договора предявил
претенцията си по съдебен ред, подавайки заявление по чл. 410 от ГПК. По
образуваното Частно гражданско дело № 1474/2021 г. по описа на PC –
Разград съдът издал заповед за изпълнение, връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал указания за
предявяване на установителен иск на ищеца. В отговора си назначеният
особен представител на ответника оспорва изцяло предявения иск. Признава
обстоятелството, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ е сключен Договор за потребителски паричен кредит №
CARU-16239022 от 25.07.2018 г. Твърди се, че ответника не е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит,
съгласно задължителната съдебна практика - ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по
тьлк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Изтъква още, че всички елементи по
2
договора не са изготвени в изискуемия шрифт по размер не по-малък от 12,
видно според становището му с просто око. Твърди се още, че в договора не
са посочени всички данни – не е посочен постоянния адрес на длъжника. Не е
посочен и срока на договора в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗПК. Изтъква
още, че в погасителния план не се съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, в съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12,
преда, трето от ЗПК. Изразява становище, че договора не съдържа и клаузи,
свързани с наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4
и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден в нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Изтъква, че неспазването на
посочените разпоредби на ЗПК води до недействителност на договора. Счита,
че договора е недействителен, тъй като не е изготвен и сключен в
съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – не всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, както и не съдържа задължителните реквизити посочени в чл. 11,
ал. 1, т. 12 и 20, а именно: посочения погасителен план не съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено,
и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на
ден. Сочи, че в случай на обявяване на договора за недействителен
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, в съответствие с разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
Ищцовото дружество моли съда да приеме като доказателства приложените
към ИМ: пълномощно; Договор за потребителски кредит с номер CARU-
16239022, ведно със застрахователен сертификат; декларация за предоставяне
на лични данни; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.04.2020 г.; Извлечение от Приложение 1А от дата 22.04.2020 г. към
Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания (стр. първа,
страницата на която е посочен процесния договор и страница последна) със
заличени лични данни; пълномощно, упълномощаващо цесионера да уведоми
длъжника на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; потвърждение за извършената
цесия; уведомление за цесия; обратна разписка от „Български пощи" ЕАД.
Моли съда да изиска и приложи като доказателство ч. гр. д. № 1474/2021 г. по
описа на P C – Разград. Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна
експертиза, по която вещото лице се запознае с документите по делото и
провери счетоводството на цедента и цесионера да даде експертно
заключение по следните задачи: Какъв е размерът на усвоения паричен
кредит по Договор за потребителски паричен кредит с номер CARU16239022?
Какъв е размерът на платената при усвояване на кредита „такса ангажимент"
от кредитополучателя? Какъв е размерът на извършените от ответника
плащания за погасяване на задълженията по Договор за потребителски
паричен кредит с номер CARU-16239022? Кога е падежът на първата изцяло
или частично неизплатена месечна вноска по Договор за потребителски
паричен кредит с номер CARU-16239022? Какъв е размерът на остатъчното
3
задължение на кредитополучателя по Договор за потребителски паричен
кредит с номер CARU-16239022, посочено по пера - главница, договорна
възнаградителна лихва, законна лихва и разноски. Ответникът чрез
назначения му особен представител не възразява да бъдат приети като
писмените доказателства представените: Договор за потребителски паричен
кредит № CARU-16239022 от 25.07.2018 г. ведно с Кратък медицински
въпросник за приемане за застраховане, Сертификат № CARU-16239022,
Декларация за предоставяне на лични данни и информация за тяхната
обработка, във връзка с искане за отпускане на кредит или сключване и
изпълнение на договор за потребителски кредит CARU16239022; Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г.; Извлечение
от Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.04.2020 г.; Пълномощно № 3418/22.04.2020 г.; Писмено
потвърждение за извършена цесия. Възразява срещу направеното искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като изтъква че по делото са
представени достатъчно писмени доказателства, от които е видно какъв е
размера на остатъчното задължение на кредитополучателя по договора.
Отделно възразява да бъдат приети представеното от ищеца уведомление за
извършено прехвърляне на вземания и известие за доставяне. Аргументира се,
че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г.,
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ прехвърлило своите
вземания на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Сочи, че уведомлението за
извършено прехвърляне на вземания до А.А. е подписано с дата „17.09.2020
г.“ от юрк. В.Ц., т.е. преди извършването на цесията. Отделно посочва, че
уведомлението е подписано от лице, за което по делото не е представено
доказателство, че притежава представителна власт. Отделно сочи, че на
обратната разписка, на която е посочено, че получателят отказва да получи
пратката, не фигурира номера на товарителницата, имената на адресата,
отказал получаването и. Исковата молба е редовна и допустима. Следвайки
принципа на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна носи доказателствена тежест
да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. За
уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже основанието и
размера на претендираното вземане. Респективно в тежест на ответника е да
докаже наличието на правопогасяващи това вземане факти. Проект за доклад:
Чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК: Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права и задължения: валидно сключен договор за
потребителски кредит; предоставяне на заемната сума; обявена предсрочна
изискуемост спрямо кредитополучателя (начален момент), доведена до
знанието на длъжника. Чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: Предявени са искове по чл.
422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1
от ЗЗД – установителни искове, за установяване вземането на ищеца към
ответника за дължими главница, възнаградителна лихва, такса ангажимент и
обезщетения за забава. Чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК: Всички обстоятелства
се нуждаят от доказване. Не се оспорва единствено, че на 25.07.2018 г. между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е бил
сключен Договор за потребителски паричен кредит № CARU-16239022. Чл.
146, ал. 1, т. 5 от ГПК: Доказателствената тежест е на ищеца. Същият следва
да докаже основанието и размера на претенцията си. Ищецът следва да
докаже: уговорените клаузи съобразно разпоредбите на ЗПК по сключения
договор; предоставянето на заемната сума на ответницата; наличие на обявена
предсрочна изискуемост спрямо кредитополучателя (начален момент),
4
достигнала до знанието на длъжника; основанието и размера на претенциите
си, включително относно претендираната такса. Възраженията на ответника
са правни, поради което не следва да ги доказва. Съдът намира, че
представените от ищеца писмени доказателства са допустими, относими и
необходими за разрешаването на настоящия правен спор, поради което следва
да бъдат приети като доказателства по делото в първото съдебно заседание,
включително прилагането към доказателства на ч. гр. д. № 1474/2021 г. на
Районен съд – Разград. В тази връзка посочените от особения представител
аргументи във връзка с уведомлението за извършено прехвърляне на вземания
и известие за доставяне, съдът приема като неоснователни. На първо място,
по делото има приложени доказателства за упълномощаването на юрк. В.Ц.
преди изготвянето на уведомлението. Освен това същото е изготвено на
17.09.2021 г., а не година по-рано, както се твърди. Предвид факта, че
ответникът не оспорва претендирания размер на задължението, а оспорва
тяхната дължимост изобщо, съдът прецени, че не следва да се назначава
съдебно-счетоводна експертиза.
АДВ. С.: Нямам възражения по доклада. Запознат съм с него. Не
претендирам размера, а като цяло дължимостта.
ДОКЛАДВА постъпилата молба от ищеца „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, депозирана с днешна дата.
СЪДЪТ, като взе предвид посоченото становище на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен доклада на съда, съдържащ се в
определението от 10.05.2022 г.
СЪДЪТ като взе предвид, че приложените към исковата молба писмени
доказателства са допустими, относими и необходими
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства приложените към ИМ: договор за
потребителски кредит с № CARU-16239022, ведно със Застрахователен
сертификат и Декларация за предоставяне на лични данни; рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020г.; извлечение от
Приложение 1А от дата 22.04.2020 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (стр. 1-ва, страницата, на която е посочен процесния
договор и страница последна) със заличени лични данни; пълномощно,
упълномощаващо цесионера да уведоми длъжника на основание чл.99,ал.3 от
ЗЗД; потвърждение за извършената цесия; уведомление за цесия; обратна
разписка от „Български пощи“ЕАД; препис за ответната страна.
ПРИОБЩАВА като доказателства по делото и ч.гр.д. №1474/2021г. по
описа на Районен съд – Разград.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. От съдържанието на молбата
е видно, че ищецът поддържа искането си за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза. Както съм посочил и в отговора обаче, считам, че
искането е неоснователно и доколкото по делото са предоставени достатъчно
писмени доказателства, от които е видно какъв е размера на остатъчното
задължение на кредитополучателя, не желаем назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза. Още веднъж посочвам, че не оспорвам размера на
задължението, а дължимото. Възраженията ми са изцяло правни.
С ОГЛЕД становището, изразено от особения представител, съдът
счита, че не е необходимо назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
5
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцовата страна за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза.
КАТО взе предвид становището на явилата се страна, съдът счете
делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. С.: Уважаема г-жо Председател, сключеният между А.И.А. и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България“ договор за
потребителски паричен кредит № CARU-16239022/25.07.2018г. е
недействителен, тъй като не отговаря на императивните разпоредби на Закона
за потребителския кредит. Договорът е сключен в писмена форма на хартиен
носител, но не всички негови елементи са представени с еднакъв по вид
формат и размер шрифт, а именно не по-малък от 12, с което е нарушена
императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. В договора са налице и
други пороци като липса на основен реквизит, а именно срок на договор. Друг
порок е липсата на разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата и лихвата, изчислявана на база лихвения процент,
в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Договорът не съдържа и клаузи,
свързани с наличието или липсата на право на потребителя за отказ от
договора, както и срока, в който той може да упражни това право. Няма
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата, съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден, което е нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 от
ЗПК. Не се представят доказателства за уведомяване на ответника за
настъпилата предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 до т. 12 и т. 20, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Предвид гореизложеното, уважаема госпожо
Председател, моля да обявите договора за паричен потребителски кредит №
CARU-16239022/25.07.2018г., сключен между А.И.А. и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А клон България“ за недействителен.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
Да се изплати възнаграждение на особения представител за участието
му в размер на 300 лв. от внесения депозит. /изд. РКО/ .
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и обяви, че ще
се произнесе с решение в законно установения срок до 04.07.2022 г.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 09:45 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
6