О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………..…./…………..….2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА П.
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело № 701 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
6782/27.01.2020 г., депозирана от В.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез адв. Д.П., срещу Решение № 124/09.01.2020 г., постановено по гр.
д. № 410 по описа за 2019 г. на РС-Варна, в
частта, в която въззивникът е осъден, на основание чл. 45, ал. 1 вр. чл.
84, ал. 2 от ЗЗД, да заплати на Т.Ж.Т., ЕГН ********** сумата в размер на 10 000.00 лева, представляваща
разликата над присъдената сума от 2 000.00 лева до уважения размер от
12 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени унижение, уронване на престижа, влошаване на физическото и
психологичното здраве и невъзможност за редовно полагане на труд, в резултат на
извършено престъпление от В.П. – публична клевета чрез предаването „Съдебен
спор“ по Нова телевизия, на дата 24.12.2016 г., чрез приписване на престъпление
(унищожаване и повреждане на чуждо имущество и нанасяне на лека телесна
повреда), за която П. е призната за виновна с влязла в сила Присъда №
53/21.02.2018 г. по НЧХД №2783/2017 г. на РС-Варна.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил
отговор с вх. № 12694/13.02.2020 г. от въззиваемата страна Т.Ж.Т., действаща
чрез адв. Б.Б..
На 13.02.2020 г. е постъпила втора
въззивна жалба с вх. № 12500 от Т.Ж.Т., ЕГН **********, действаща чрез адв. Б.Б.
против същото Решение № 124/09.01.2020 г., постановено по гр. д. № 410
по описа за 2019 г. на РС-Варна, в
частта, в която, е отхвърлен предявеният от въззивника против В.П.П., ЕГН **********
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 8000.00 лева, представляваща горницата
над присъдения размер от 12 000.00 лева до предявения от
20 000.00 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, описани
по-горе, ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на увреждането – 24.12.2016 г. до погасяването
на задължението.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил
отговор с вх. № 16853/26.02.2020 г. от въззиваемата страна В.П.П., действаща
чрез адв. Д.П..
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения
преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същите са редовни, съдържат изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и са надлежно администрирани, поради което са процесуално
допустими. Дължимата държавна такса за въззивното
производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът
приема, че въззивното производството е допустимо.
II. По доклада на
въззивните жалби и отговорите:
Във
въззивната жалба с вх. № 6782/27.01.2020 г., подадена от В.П.П., се излагат подробни
доводи за неправилността на гореописаното решение в обжалваната осъдителна част
за разликата над 2 000.00 лева до 12 000.00 лева. Въззиникът счита, че съдът в
нарушение на принципа за справедливост, нормативно регламентиран в разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, е определил размера на претендираното обезщетение. Сочи, че
по делото са налице достатъчно данни – относно стандарта на живот и
средностатистическите показатели за доходите в страната по време на възникване
на увреждането – които обуславят присъждането на по-ниско обезщетение, чийто
размер да е в съответствие с цитирания принцип. Сочи се, че при определяне
размера на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическия растеж,
показателите за доходи и покупателната способност в страната. Въззивникът
счита, че справедливият размер на обезщетените за претърпените неимуществени
вреди е 2 000.00 лева. Моли съда да отмени решението за горницата над 2000.00
лева до присъдените 12 000.00 лева, както и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
В
отговора с вх. № 12694/13.02.2020 г. въззиваемият Т.Т. оспорва
горепосочената въззивна жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена
без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно,
постановено в съответствие с материалния и процесуален закон. Излага, че по
делото са събрани достатъчно убедителни доказателства досежно неблагоприятните
психически и физически изживявания на въззиваемата, както и относно тяхната
интензивност и продължителност, в която те са се изявили. Счита се, че съдът се
е съобразил и с икономическия растеж в страната към датата на деликта, поради
което справедливият размер на обезщетението е именно претендирания размер.
Във
въззивната жалба с вх. № 12500/13.02.2020 г., подадена от Т.Ж.Т., се навеждат подробни доводи за неправилността на решението
в обжалваната отхвърлителна част. Сочи се, че изводите на първоинстанционния
съд са в противоречие с материалния и процесуален закон, като същите не
съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал, което
обуславя необосноваността на акта в обжалваната част. Моли се съдът да отмени
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и вместо него да постанови
ново решение, с което да уважи исковата претенция в пълния претендиран размер,
както и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Въззивникът
излага, че досежно извършеното от ответника по иска деяние има влязла в сила
присъда, която е задължителна за гражданския съд относно гражданските последици
от деянието, на основание чл. 300 от ГПК. Счита се, че по делото са доказани по
несъмнен начин претърпените неимуществени вреди както по вид, така и по обем.
Сочи се, че с оглед данните по делото съдът неправилно е приложил разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, като необосновано е занижил размера на претендираното
обезщетение.
В
отговора с вх. № 16853/26.02.2020 г. въззиваемият В.П. оспорва горепосочената
въззивна жалба като неоснователна. Твърди, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно в обжалваната част, съответстващо на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал, и като такова следва да се потвърди.
Страните
не са обективирали доказателствени искания пред настоящия съдебен състав.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 6782/27.01.2020 г., подадена
от В.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез адв. Д.П., срещу Решение
№ 124/09.01.2020 г., постановено по гр. д. № 410 по описа за 2019 г. на
РС-Варна, в частта, в която
въззивникът е осъден, на основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, да
заплати на Т.Ж.Т., ЕГН ********** сумата в размер на 10 000.00 лева, представляваща разликата над присъдената сума
от 2 000.00 лева до уважения размер от 12 000.00 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени унижение, уронване на престижа,
влошаване на физическото и психологичното здраве и невъзможност за редовно полагане
на труд, в резултат на извършено престъпление от В.П. – публична клевета чрез
предаването „Съдебен спор“ по Нова телевизия, на дата 24.12.2016 г., чрез
приписване на престъпление (унищожаване и повреждане на чуждо имущество и
нанасяне на лека телесна повреда), за която П. е призната за виновна с влязла в
сила Присъда № 53/21.02.2018 г. по НЧХД №2783/2017 г. на РС-Варна, КАКТО И въззивна жалба с вх. №
12500/13.02.2020 г., депозирана от Т.Ж.Т., ЕГН **********, действаща чрез адв. Б.Б.
против същото Решение № 124/09.01.2020 г., постановено по гр. д. № 410
по описа за 2019 г. на РС-Варна, в
частта, в която, е отхвърлен предявеният от въззивника против В.П.П., ЕГН **********
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, за
сумата в размер на 8000.00 лева,
представляваща горницата над присъдения размер от 12 000.00 лева до предявения от 20 000.00 лева – обезщетение за гореописаните
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 24.12.2016 г. до
погасяването на задължението.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 701/2020 г. на ОС-Варна за 17.06.2020 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, а на въззивниците да се връчи и препис от постъпилите насрещни отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.