№ 8
гр. Провадия , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
Секретар:И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130101167 по описа за 2020 година
Производството е образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане” -
Провадия, с правно основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Закона за закрила на детето, за настаняването на малолетния Ю.Р.Е., ЕГН ******** в
семейството на А. С. А., ЕГН **********, считаща се за негова баба по бащина линия, за
срок от три години, считано от датата на влизане на решението в сила.
В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-П-068/12.11.2020 г. на директора на
ДСП - Провадия по отношение на детето Ю.Р.Е. е предприета мярка за закрила - настаняване
на детето в семейството на А. С. А., считаща се за негова баба по бащина линия. Тази
административна мярка е предприета с оглед по – добрата закрила на правата и интересите
на детето, поради това че същото е с един родител – неговата майка Р. Е. Ю., ЕГН
**********, която към настоящия момент се намира на територията на друга държава и не
упражнява ефективно родителската си отговорност. Същата няколкократно е изоставяла
детето и е неглижирала родителската си отговорност.
Детето е родено от съпружеско съжителство на майката и лицето Ю.Х.В.. От това
съжителство е родено и детето А.Ю.Х., което е първо дете за родителите и е припознато от
биологичния си баща. От раждането на детето Ю. до раздялата на родителите то е
отглеждано в семейна среда от двамата си родители в с. ******, община ****, в дома на
А.А.. След раздялата на родителите същите разделили и децата. Детето А. останало при
баща си, а Ю. е отведен от майка си в дома на нейните родители в гр. *****. Ю. често е бил
изоставян от майка си и се е налагало грижи за него да поеме биологичният му баща и
неговите родители, но само до момента, до който майката се е завръщала и отново е
отвеждала детето със себе си. След поредното изоставяне на детето от майката А.А. е отвела
детето със себе си и е поела изцяло грижите по отглеждането му. При проведен разговор от
социалните работници с биологичния баща на детето, същият е заявил, че не желае да
отглежда детето под претекст, че често пътува извън страната, а детето е на ниска възраст и
той не би могъл да се справи с отглеждането му.
1
По искане на ДСП – Провадия от страна на ДСП – ***** е извършено социално
проучване на майката, от което, по информация на нейната майка, се установило, че Р.Ю.
живее и работи във ФРГ. Отправено било и запитване до ОД на МВР – ****, в отговор на
което ДСП – Провадия била уведомена, че майката е напуснала страната на 13.09.2020 г.
през ГКПП Аерогара – ****.
В молбата се посочва, че детето е в добро общо здравословно състояние. Жилището, в
което то се отглежда е в с. ******. В него живеят бащата, бабата, дядото, сестрата на детето
и непълнолетната дъщеря на А.А.. То представлява двуетажна постройка с по три стаи на
етаж. Хигиенно – битовите условия в него са добри и има възможност за осигуряване на
лично пространство. Условията в дома са благоприятни за отглеждане на дете.
Към настоящия момент считащият се за биологичен баща на детето няма трудови
правоотношения. Споделил е, че получава доходи, работейки в друга държава. Считащият
се за дядо на детето – Х.С., работи по трудов договор, като е осигурен на минимална
работна заплата. А.А. не е трудово ангажирана.
Становището на ОЗД/ДСП – Провадия е, че настаняването на детето Ю. в семейството
на считащата се за негова баба А. С. А. е изцяло в него интерес поради гореизложените
обстоятелства. Изложени са съображения, че по този начин детето ще бъде отглеждано в
среда близка до семейната и рискът за него ще бъде сведен до минимум и че това налага по
отношение на детето да бъде предприета мярка за закрила – „настаняване в семейството на
близки и роднини”, до намиране на по – благоприятна мярка по смисъла на чл. 4 от ЗЗДт.
Моли се съда да постанови решение, с което да бъде постановена исканата мярка за
закрила.
В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия, представлявана от
социален работник Диана Жечева, поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Назначеният от съда процесуален представител на детето адвокат Д.В. пледира за уважаване
на разглежданата молба.
Изслушана е А. С. А., считаща се за баба на детето по бащина линия, която посочва, че
се грижи за Ю. от октомври месец, като преди това пак е отглеждала детето 4 месеца.
Твърди, че детето е свикнало с нея и заявява, че не е съгласна Ю. да бъде настанен в дом.
Сочи, че отглежда също и сестричката на Ю., която е на 3 години и четири месеца, от
нейното раждането. Двете деца общували и играели заедно. Ю. наричал сестра си „кака“, а
баща си - „тати“. Децата познавали баща си. Твърди, че майката не се е обаждала и не е
изпращала пари или подаръци за децата.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото
доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-П-068/12.11.2020 г. на
директора на ДСП - Провадия; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 1922/11.10.2018 г. на Община ****; декларация за даване съгласие/несъгласие по
чл. 24, ал. 3 ППЗЗДт от А. С. А., както и от приложените социални доклади, се установява че
малолетния Ю.Р.Е. е роден на 07.10.2018 г. в гр. **** от майка Р. Е. Ю., като в
удостоверението не е посочен другия родител на детето. Майката често изоставя детето и
неглижира родителската си отговорност, а биологичният му баща също не проявява
отговорно отношение и желание да поеме грижите по неговото отглеждане и възпитание.
2
От месец ноември 2020 г. грижи за детето полага считащата се за негова баба по бащина
линия А.А., която подала заявление до директора на ДСП – Провадия, че желае да отглежда
детето, както и то бъде настанено в нейното семейство по административен ред.
Съдът, с оглед така установеното от фактическа страна, намира от правна страна
следното:
Подадено е искане с правно основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т.
1 и т. 2 от Закона за закрила на детето.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има право на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси.
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън
неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички
възможности в семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са
изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт. В разглеждания случай констатациите на
директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия, обективирани в Заповед №
ЗД/Д-В-П-068/12.11.2020 г., както и тези на социалните работници в социален доклад за
работа по случай на дете в риск и социален доклад относно възможностите за полагане на
грижи за дете, обосноват извода на решаващия състав на съда, че по отношение на детето е
необходимо да бъде предприета мярка за закрила.
Изхождайки от регламентираните в нормата на чл. 3 от ЗЗДт принципи на закрила,
както и от установената по делото необходимост от грижи, които не се осигуряват от
родителите, съдът приема, че в разглеждания случай по отношение на детето са налице
предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДт. Съобразявайки поредността по чл. 28, ал.
4, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, съдът приема, че в конкретния случай детето има биологичен
роднина, който има желание и възможност да се грижи за него, и при който то да бъде
настанено. Ето защо, съдът приема, че предлаганата от ДСП – Провадия мярка за закрила по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт, а именно: настаняване в семейство на роднини, е в
интерес на детето, поради което са налице предпоставките за положително произнасяне по
искането.
Ето защо молбата на ДСП - Провадия се явява основателна и като такава следва
да бъде уважена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето Ю.Р.Е., ЕГН ********, в семейството на А. С. А., ЕГН
**********, считаща се за негова баба по бащина линия, за срок от три години, считано от
датата на влизане на решението в сила, на основание чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - **** в едноседмичен срок от
връчването му на всяка от страните.
3
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция
“Социално подпомагане” – Провадия.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4