Определение по дело №922/2017 на Районен съд - Хасково

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1455/18.10.2018 г., гр. Хасково

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

На осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                                           Председател: Петър Вунов

 

Като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гр. д. № 922/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Г.М.А. и М.П.С. с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС срещу М.М.А. и Ф.А.А. за делба на гараж, представляващ сграда с идентификатор 77195.727.254.2 по КККР на Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, със застроена площ 18 кв.м.

След като взе предвид изложеното от страните, данните по делото и приложимия закон, съдът намира следното:

Предявеният иск е недопустим поради следните съображения:

Няма спор между страните, а и от материалите по делото се установява, че с Решение № 775 от 08.12.2016 г. по гр. д. № 455/2016 г. по описа на Районен съд – Хасково са отхвърлени предявените от ищците срещу А. Б. С. и М. Б. С. установителен иск за собственост по силата на давностно владение на 3/4 ид.ч. от същия гараж и иск за неговата делба, като в производството по него М.М.А. и Ф.А.А. са конституирани като трети лица – помагачи на ответниците. С Решение № 103 от 15.03.2017 г. по в. гр. д. № 97/2017 г. по описа на Окръжен съд – Хасково решението на първата инстанция е отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният установителен иск, като същият е уважен, а в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска за делба, е потвърдено. С Решение № 56 от 21.05.2018 г. по гр. д. № 2462/2017 г. на ВКС, I г. о. са обезсилени въззивното и първоинстанционно решение, в частта на разгледания установителен иск за признаване правото на собственост на 3/4 ид.ч. от гаража. Следователно, в останалата част, с която е отхвърлен иска за делбата му, решението е влязло в сила. Неслучайно, в мотивите на касационното решение е посочено, че с исковата молба е предявен само иск за съдебна делба и че правото на собственост на ищците не е преюдициално, а подлежи на установяване по иска за делба, но доколкото предявеният установителен иск е недопустим, въззивното и първоинстанционното решение по него следва да бъдат обезсилени, а производството в тази част – прекратено.

Съгласно чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице-помагач и насрещната страна, което по съществото си също е сила на пресъдено нещо /в този смисъл вж. и мотивите към т. 3б на Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г., на ВКС, ОСГК/. От друга страна, в чл. 299, ал. 1 ГПК е въведена забрана за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение.

В случая, не се твърди ново основание, възникнало след постановяване на посоченото по-горе и влязло в сила съдебно решение, като претенцията в настоящото производство се основава на същите правопораждащи факти. Налице е и субективно тъждество между страните по делата, като спорът е бил разрешен между същите страни като противопоставени субекти на същото процесуално правоотношение.

При това положение следва да се приеме, че съществува абсолютната отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно, а именно непререшаемост на разрешения по гр. д. № 455/2016 г. по описа на Районен съд – Хасково спор относно правото на собственост на ищците върху идеална част от процесния гараж /което е подлежало на установяване по иска за делба с решението по допускането на делбата в първата фаза на делбеното производство – в този смисъл вж. и мотивите на Решение № 56 от 21.05.2018 г. по гр. д. № 2462/2017 г. на ВКС, I г. о./, което обуславя недопустимост на настоящия иск и задължението на съда да прекрати повторно заведеното дело, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.

При този изход на спора и с оглед изричното искане на ответниците за разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК единствено на същите следва да се присъдят такива, а именно сумата от 600,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното, съдът  

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА искова молба с вх. № 9443/20.04.2017 г. по описа на Районен съд -Хасково от Г.М.А., ЕГН **********, и М.П.С., ЕГН **********,***, срещу М.М.А., ЕГН ********* и Ф.А. ***, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 922/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Г.М.А., ЕГН **********, и М.П.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплатят на М.М.А., ЕГН ********* и Ф.А. ***, сумата от 600,00 лв., представляваща направени от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                           

 

            СЪДИЯ: /п/ не се чете

                                                                                                                    /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М.С.