№ 374
гр. Пазарджик, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Асен В. Велев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20235200500552 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №809 от 14.07.2023г.
постановено по гр.д.№20235220100767 по описа на съда за 2023г., Е ПРИЕТО
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, във връзка с чл.430, ал.1 ТЗ по
отношение на В. С. В., ЕГН ********** от с. Б., ул. „Ш." №*, че съществува
вземане на „Ю. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район В., ул. „О. п." № ***, новоконституиран по реда на чл.227 ГПК
ищец, на мястото на „БНП П. П. Ф.” С. А., Ф., рег. № ********* чрез „БНП П.
П. Ф. С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж. к. „М. *“, Б. П. С., С. **, за сумата в размер на 1050,24
лева, представляваща главница /чистата стойност/ по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване на кредитна карта, EMLN-17015686 от 16.05.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 24.11.2022г., до окончателното изплащане на
1
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3720/2022г. по описа на РС
Пазарджик, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за главница за сумата над 1050,24 лева
до претендирания размер от 7510,21 лева или за сумата в размер на 6459,97
лева, като неоснователен. Със същото решение е ОСЪДЕН ищеца „Ю. Б.“ АД,
ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати в полза на В. С. В.,
ЕГН ********** от с. Б., ул. „Ш." №* по компенсация, сумата в размер на
936,02 лева, сторени в производството разноски.
Решението се обжалва в отхвърлителната му част в срока по чл.259 ал.1
от ГПК с въззивна жалба с вх.№18646 от 02.08.2023г. подадена от ищеца в
първоинстанционното производство „Ю. Б.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.С., чрез юрисконсулт К. З., с доводи за
порочност като неправилен и незаконосъобразен. Оспорва се извода на съда,
че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Цитира се задължителна съдебна практика на
ВКС/решение №106 от 03.06.2022г. по гр.д.№3253/2021г., III г.о./ като се
акцентира, че нормата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е спазена когато в договора
за потребителски кредит /ДПК/ са посочени ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Твърди се, че посочените параметри са записани със съответните стойности в
ДПК-ГПР-10.41% и обща сума дължима от потребителя 17249.28лв и при
вземане в предвид на допусканията, с което счита, че банката е спазила и са
изпълнени всички изисквания на цитираната норма от закона. Посочва се
още, че националният закон и Директива 2008/48/ЕО не поставят като
изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на
годишния процент на разходите /ГПР/, доколкото същите са нормативно
определени в чл.19 ал.1 от ЗПК, респективно Приложение №1 към ЗПК.
Цитира се съдебна практика на Окръжен съд Пловдив. Генералният извод на
жалбоподателя е, че районният съд неправилно е приел че процесния ДПК е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Моли да се отмени решението в
обжалваната му част и се постанови друго, с което да се уважи изцяло
предявения иск по реда на чл.422 от ГПК против ответника В. С. В..
Претендира присъждане на разноски в размер на 100лв по реда на ЗПП във
връзка с Наредбата за заплащане на правната помощ.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната
2
по спора страна В. С. В. чрез адв.Г., с вх.№21678 от 18.09.2023г., в който се
излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че
потребителят е направил съответните плащания по договора, за което е
представил разписки за плащане за 2022г. и за 2023г., като се акцентира и на
липсата на данни изпратеното от банката до длъжника уведомление за
предсрочна изискуемост от 18.05. 2022г. /покана с изх.№ EMLN-17015686/ за
размера на задължението му и за преустановяване на плащанията от
20.02.2022г. заради което вземането е обявено за предсрочно изискуемо, да е
получено от потребителя В.. Ответникът признава правилността на
първоинстанционното решение в осъдителната му част и че правилно е приел,
че процесния ДПК е недействителен поради неспазени изисквания на чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК, както и за последиците за потребителя при обявена
недействителност на договора –връщане само на чистата стойност на кредита
без лихви или други разходи. Коментират се извършените плащания от
потребителя по договора, непреведената част от сумата по кредита на
кредитополучателя, размера на дължимата чиста стойност по кредита от
9800лв като след приспадане на направените до момента плащания от
потребителя от 8749.76лв остава дължим остатъкът присъден със съдебното
решение от 1050.24лв представляващ остатъчната чиста стойност на кредита.
Моли да се потвърди решението в обжалваната му част. Претендира
присъждане на разноски. Страните не сочат нови доказателства по реда на
чл.266 от ГПК през въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Ю.
Б. АД, ЕИК-*********, с вх.№18646 от 02.08.2023г. и постъпилия отговор
от насрещната по спора страна-ответника В. С. В., и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 във връзка с чл.410 от
ГПК и с чл.79 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/ и във
връзка с чл.9 ал.1 и следващите от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ и чл.430 от ТЗ.
В исковата си молба против ответника В. С. В., ЕГН-********** от
с.Б., ****, ул.“Ш." №*, обл.Пазарджик ищецът „БНП П. П. Ф.“ С.А., вписан
3
в търговския и фирмен регистър под №*********, с адрес на управление Ф.,
гр.П., бул.“ О." №*, представлявано от Л. Д. като изпълнителен директор и
член на Съвета на директорите, чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А.,клон България,
ЕИК-********* от гр. С., жк.“М.*“, Б. П. С., сгр.14 със законен представител
Д. Д., с правоприемник на ищеца „Ю. Б.“ АД, по реда на чл.227 ал.1 от ГПК в
резултат на прехвърляне на търговското предприятие на БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България“ по реда на чл.15 от Търговския
закон, вписан в ТР и РЮЛНЦ под вх.№20230531142217, по партидите на
прехвърлителя и на приобретателя, твърди, че предявява иск за установяване
дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч.гр.д.
№3720/2022г. по описа на РС-Пазарджик заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по изпратено на заявителя съобщение от
заповедния съд. Счита, че има интерес да установи съществуването на
изискуемо вземане по договор за потребителски кредит №EMLN-17015686 в
размер на 7510.21лв. Твърди се още, че на 16.05.2019г. между „БНП П. П. Ф.“
и ответника В. С. В., ЕГН-**********, е сключен договор за потребителски
паричен кредит №EMLN-17015686, посредством който страните са
постигнали съгласие, кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в
общ размер на 10000лв за срок от 96месеца, обхващащ периода от
подписването на договора до 20.05.2027г. съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и
размер на оставащата главница, при договорено изплащане на паричния
кредит на 96 броя равни месечни вноски, всяка от 179.68лв и при посочена
обща стойност на плащанията по кредита. Твърди се, че с оглед
индивидуалния кредитен профил на ответника, е бил определен годишния
процент на разходите /ГПР/ кредитополучателят заплаща и такса
ангажимент, срещу което сключва договор при фиксиран лихвен процент по
смисъла на §1,т.5 от ЗПК при съдържащите се в договора условия, размери и
срокове. Поддържа се, че таксата се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата в поле „Такса
ангажимент“ от общия размер на кредита при фиксиран лихвен процент и
извършен превод на кредита по личната банкова сметка на ответника. Твърди
се, че при забава в погашенията кредитополучателят дължи обезщетение за
забава, равен на ОЛП обявен от БНБ плюс 10%. Посочва, че ответникът е
преустановил плащането на вноските по процесния кредит на 20.02.2022г.
4
при погасени само 32месечни вноски. Твърди се, че на основание чл.5 от
договора, вземането на БНП П. П. Ф. става изискуемо при просрочени 2 /две/
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска- в случая 20.03.2022г.,от която дата вземането
станало ликвидно и изискуемо, за което на длъжника било изпратено изрично
уведомление. Твърди се, че след сезиране на заповедния съд по реда на чл.410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сумите-7555.02лв-главница;
2047.40лв възнаградителна лихва за периода 20.03. 2022г.-до 20.05.2027г.,
507.79лв мораторна лихва за периода 20.03.2022г. до 16.11.2022г., законна
лихва за забава от подаване на заявлението до заповедния съд до
окончателното изплащане, от длъжника постъпили плащания в общ размер
на 2600лв /2000лв на 25.11.2022г.;200лв на 13.12. 2022г.; 200лв на
11.01.2023г. и 200лв на 14.02.2023г./, недостатъчни за покриване на цялото
задължение, като в резултат на тези плащания разпределени съобразно реда
на погасяване-разноски, лихви главница чл.76 от ЗЗД, длъжникът дължал на
банката кредитор-7510.21лв главница и законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до заповедния съд. Моли да се приеме за установено
по отношение на ответника, че в полза на дружеството ищец съществува
вземане по договор №EMLN-17015686, обективирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение/ЗИПЗ/ по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. №3720/2022г. по описа на РС-Пазарджик за посочената в заповедта
сума от 7510.21лв главница ведно със законната лихва от датата на
постъпването на заявлението по чл.410 от ГПК в заповедния съд-24.11.2022г.
и до окончателното изплащане. Претендира се присъждане и на разноските
направени в заповедното производство по издаване на заповедта за
изпълнение-държавна такса от 202.20лв. и 50лв юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски за исковото производство-126.56лв-
държавна такса и 100лв юрисконсултско възнаграждение. При условията на
евентуалност в хипотеза на отхвърляне на установителния иск поради
ненастъпила предсрочна изискуемост ищецът предявява осъдителен иск с
характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
В срок е постъпил писмен отговор лично подаден от ответника В. С.
В., в който исковата претенция се квалифицира като неоснователна по
същество, като се възразява и по дължимостта на претендираните суми.
5
Признава се факта на сключен между страните договор за кредит, излага
причини от обективен характер, довели до невъзможност да извършва
ежемесечни плащания. Признава прекъсването на плащанията по кредита за
периода 20.03.2022г. до 16.11.2022г., както и внесената в последствие сума
от 2000лв на 25.11.2022г., след което до м.април 2023г. включително не е
спирал плащанията по кредита, като внасял по 200лв месечно. Твърди, че не е
уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на кредита от кредитора и че
към датата на подаване на исковата молба от банката не е направено и
изрично волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост на целия
кредит което да е достигнало знанието му. Оспорват се като несъстоятелни
твърденията изложени от ищца. Посочва, че клаузата в чл.5 от договора
уреждаща условията за настъпването на автоматичната предсрочната
изискуемост, противоречи на задължителна съдебна практика -т.18 от ТР от
18.06.2014г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГТК на ВКС, доколкото същата не
поражда действие, ако волеизявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем не е достигнало до знанието на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Акцентира се,
че такова изявление на банката да направи кредита предсрочно изискуем и да
е обявила на длъжника предсрочната изискуемост няма и не е достигнало до
длъжника, като същото е следвало да бъде упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ,
което водело неоснователност на установителния иск. Повтаря се, че той
като длъжник не е уведомен за настъпила предсрочна изискуемост. Твърди,
че до него е изпратена покана за доброволно плащане на натрупаното
просрочие, но не и уведомление за предсрочна изискуемост на целия размер
на усвоения кредит. Оспорва се размера на претендираните лихви за забава
като прекомерни доколкото визираните лихвени проценти дължими от него
при забава на плащане на месечната вноска, били в пряко противоречие с
императивната разпоредба на приложимия материален закон-чл.33 ал.2 от
Закона за кредитните институции. Уточнено е, че клаузата в договора за
кредит противоречи и на правните принципи и добрите нрави, доколкото
предприемането на действия за събиране на кредита по съдебен ред след
настъпване на предсрочната му изискуемост зависи изцяло от поведението на
кредитора, поради което длъжникът не може да се санкционира заради
кредиторовата забава. Счита, че ищцовото дружество едностранно е
6
трансформирало кредита в предсрочно изискуем. По отношение на
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск поддържа, че този
иск не може да бъде разгледан по отношение на вноските с ненастъпил падеж
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
като кумулативно съединен с установителен иск с предмет вноските с
настъпил падеж към същата дата. Моли да се отхвърлят предявените искове с
присъждане на разноските.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
На 25.11.2022г. пред Пазарджишки районен съд е инициирано
заповедно производство от заявителя „БНП П. П. Ф.“ С.А., П., рег.№
*********, чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А. клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“М.*“ Б. П. С., С. **, и против
длъжника В. С. В., ЕГН-********** от с.Б., обл. Пазарджик, ул.“Ш." №*, с
искане да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парично
задължение, формирано от главница-7555.02.лв, възнаградителна лихва-
2047.40лв от 20.02.2022г. до 20.05.207г.; мораторна лихва от 507.79лв за
периода 20.03.2022г. до 16.11. 2022г., законна лихва за забава от момента на
постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, произтичащо от договор за потребителски кредит. В т.12 от
заявлението като обстоятелства, от които произтича вземането е записано, че
вземането на заявителя се основава на договор за кредит №EMLN-17015686,
сключен на 16.05.2019г. между „БНП П. П. Ф.“ като кредитор и В. С. В. като
кредитополучател. Посочено е, че съгласно договора страните са постигнали
съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на
10000лв за срок от 96месеца, обхващащ периода от сключване на договора до
20.05.2027г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на
месечните погасителни вноски /МПВ/, техния размер и размерът на
оставащата главница. Било договорено паричният кредит да бъде изплатен на
96бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 179.68лв. В резултат на
договора, за кредитополучателя възникнало след усвояването на кредита
задължение да изплаща заема по договорения погасителен план. Твърди се
още, че длъжникът преустановил плащанията на МПВ на 20.02.2022г. Цитира
се чл.5 от договора за дължимо обезщетение за забава при просрочени 2 или
повече МПВ, в размер на действащата законната лихва за периода на забавата
7
върху размера на непогасената главница. Твърди се, че в договора е
предвидено, че при просрочие на 2/две/ или повече МПВ, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
ставало предсрочно изискуемо в целия размер, включително всички
определени по договора надбавки ведно с обезщетението за забава, предвид
на което на 20.03.2022г. вземането станало предсрочно изискуемо в целия си
размер. Поддържа заявителят, че на 18.05.2022г. на длъжника била изпратена
покана за доброволно изпълнение, с която кредиторът изрично обявил
кредита за предсрочно изискуем. Като допълнителни изявления и
допълнителна информация заявителят е посочил, че в договора е предвидено
заплащането на такса ангажимент, срещу която кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент съгласно §1, т.5 от ДР към ЗПК, при
условията, размерите и сроковете посочени в договора, начислена и дължима
при отпускане на кредита и заплащана разсрочено с всяка погасителна
вноска за срока на кредита, като същата не се олихвява. Посочено е, че
годишният лихвен процент е изразен като фиксиран или като променлив
процент, прилаган на годишна основа към сумата на усвоения кредит.
Вписани са характеристиките на Годишния процент на разходите/ГПР/
удостоверяващ действителното оскъпяване на кредита, представляващ
събрани всички разходи настоящи и бъдещи плюс лихвения процент по
кредита, представляващ цената на кредита за потребителя, с включени всички
задължителни такси за сметка на клиента по отпускането на кредита.
Допълнено е, че законната лихва за забава е равна на ОЛП на ОББ плюс
10%, като лихвените проценти са в сила от първи януари съответно първи
юли на текущата година. Твърди се, че заявителят БНП П. П. Ф. С.А,
регистрирано във Ф., с рег.№ ********* по търговския регистър, има
качеството на универсален правоприемник на БНП П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК
*********, упражняващ дейността си в Република България чрез БНП П. П.
Ф.“ С.А. клон България, ЕИК *********. Искането е да се издаде ЗИ /заповед
за изпълнение/ и ИЛ/изпълнителен лист/.
Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, заявителят е
представил Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта,
EMLN-17015686 сключен на 16.05.2019г. между „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон
България, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
8
ж.к.“М.“, ул.„Б. С." №*, С. **, като кредитор и В. С. В., ЕГН-**********,
кредитополучател, видно от клаузите му, е сключен кредит за
потребителски цели на стойност 10000лв, с предвидена застрахователна
премия от 2985.60лв представляваща 29.86% от стойността на кредита, при
предвидена такса ангажимент от 200лв /2% от стойността на кредита/,
погасяван на 96бр. МПВ / 8 осем пълни календарни години/ , с размер на
всяка МПВ от 179.68лв при обща стойност на плащанията от 17249.28лв,
при годишен лихвен процент от 9.36% и годишен процент на разходите от
10.41%. В договора липсват каквито и да било указания или разяснения от
кредитора как точно е формиран и от какви пера размера на годишния
процент на разходите /ГПР/ и в какъв размер е всеки един от формиращите
го компоненти. Включително и липсват и данни дали сред перата формиращи
ГПР са включени или не са включени размера на застрахователната премия
и таксата ангажимент. Такива данни не се установяват и от приложения към
договора погасителен план, в който е посочено само падежната дата за
плащане, размера на вноската /МПВ/ и оставаща главница без посочен
размер на погасяваната месечна договорната лихва, нито има разбивка на
размера на МПВ и от какви параметри и с какви размери и как е формирана.
Според условията на договора, размерът на застрахователната премия
е разделен на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски и е
част от всяка месечна погасителна вноска , посочена в плана, но без
конкретизация. По отношение заплащаната от кредитополучателя такса
ангажимент е записано, че се касае за дължима такава за да се сключи
договор при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1 т.5 от ЗПК като
последната се заплаща /удържа се от кредитора/ при усвояване на кредита.
Според договора предоставянето на посочената сума от кредитополучателя
представлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема
и съставлява задължение за кредитополучателя да я заплати. Посочено е, че
МПВ представляват плащане на съответната главница и ведно с надбавка,
съставляваща печалба за кредитора. В т.5 от договора е записано, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. В изр. Второ на
същия член е предвидено, че при просрочие на две или повече месечни
вноски, считано от датата на падежа на втората вноска, вземането на
9
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
договорните надбавки и дължимото обезщетение за забава, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочна изискуемост. Предвидена е възможност за отлагане плащането на
падежа на която и да е МПВ по преценка на кредитодателя, при което може
да се изиска плащане на такса са отлагане от 5% от размера на отложените
плащания. Налице е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ал.2 т.5 от
ЗЗП тъй като задължението на потребителя се обременява с необосновано
високи допълнителни разходи. Не става ясно този разход за потребителя дали
е включен като част от ГПР по договора и в неговия размер. В т.7 е
предвидена последователността при погасяване на отделните задължения-
разноски, лихви и главница. В т.9 е записано, че кореспонденцията ще се
счита за получена и узната от адресата при изпращането й на адреса или по
факс или на електронна поща или съобщена по телефон, предоставени от
кредитополучателя. В т.10 е предвиден отказ от договора, водещ до
прекратяването му. В т.11 е предвидена възможност за предсрочно
погасяване на кредита от кредитополучателя, като отправи предизвестие в
седем дневен срок като дължи връщане на остатъка от кредита плюс 1%
обезщетение върху предсрочно погасяваната сума при срок равен или по-
голям от 1 г. и 0.5% ако срокът е по-малък от 1г. Посочената клауза е
неравноправна и нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП, доколкото не се
стимулира потребителя към предсрочно изпълнение на договора и
освобождаване на финансов ресурс за кредитора за повторното му отдаване
под наем, под страх от сериозна финансова санкция за потребителя от
кредитора, което представлява значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора-търговеца-банката и потребителя /
чл.143 ал.1 от ЗЗП/. Не става и ясно тези разход за кредитополучателя дали е
включен и отчетен в стойността на формирания размер на ГПР.
Предвиден е отказ от договора за кредитополучателя до 14дни от
подписването му с отправяне на писмено предизвестие до кредитора.
Предвидена е възможност на кредитодателя да прехвърли правата си по
договора на трето лице, за което кредитополучателят се счита само за
уведомен, без да може да възразява и да изразява съгласие или несъгласие с
цедирането на вземането /т.26./ Налице е неравноправна нищожна клауза по
10
смисъла на чл.143 ал.2 т.16 от ЗЗП защото води до намаляване на гаранциите
за потребителя.
Установява се, че заповедният Пазарджишки районен съд е уважил
изцяло така подаденото заявление като е издал в полза на заявителя БНП П.
П. Ф. С.А., Клон България заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с №2040 от 01.12.2022г. по ч.гр.д. №3720/2022г. за всички
поискани суми.
Предявеният установителен иск е подаден в законния срок и предвид
постъпилото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Към исковата молба е приложена „Последна покана“ изпратена от
БНП Париба Лични финанси лично до длъжника В. С. В., с дата от
18.05.2022г. в която длъжникът се уведомява, че поради преустановяване на
плащанията по отпуснатия му кредит, вземането на банката е обявено за
предсрочно изискуемо и че към момента общата дължима сума по кредита е
от 9726.73лв, формирана от главница- 7555.02лв, договорна лихва 2047.40лв
и обезщетение за забава от 124.31лв. Длъжникът се приканва в седемдневен
срок да погаси изцяло задължението си по посочена в писмото сметка.
„Последната покана“ съдържа изрично изявление на кредитора до
длъжника, че трансформира процесния кредит в предсрочно изискуем поради
неплащане от длъжника В., което е придружено с искане да се погаси изцяло
така трансформирания в предсрочно изискуем кредит от неизправния
длъжник /л.56./
Поканата е получена лично от длъжника на 07.06.2022г. за което
последният собственоръчно се е и подписал/л.56/. Поканата /Последна
покана/ /л.21/ следва несъмнено и непосредствено да се отнесе към
приложената по делото обратна разписка /известие за доставяне чрез куриер
„МИБМ Експрес“ ООД / л.56/, доколкото от една страна по делото няма
изрично въведено оспорване от ответника на истинността на документите и
достоверността на датите в тях / поканата и обратната разписка/; от друга
страна съдържанието на обратната разписка препраща към пълната
индивидуализация на процесния кредит-договор за потребителски паричен
кредит с №EMLN-17015686, от 16.05.2019г.; идентичност на страните по
него, по поканата и по обратната разписка; адресирането на поканата до
11
адреса на кредитополучателя, посочен в договора за потребителски паричен
кредит при сключването му -в заглавната страница на договора, в т.9-
съобщенията по договора, в съгласието за обработване на личните данни на
кредитополучателя; изпращането от кредитора и получаването на
куриерската пратка от ответника кредитополучател В. С. В. след датата на
изготвяне и подписване на „последната покана“ от кредитора на 18.05.
2022г., съдържаща изрично изявление на кредитора адресирано до длъжника
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и най-вече признанието на
ответника -кредитополучател В. В. в отговора на исковата молба, че е
получил тази покана за доброволно плащане на натрупаното от него
просрочие по кредита, /част от приложенията към ИМ/, но че това според
неговото разбиране, не представлявало надлежно уведомление от кредитора
до кредитополучателя за обявяване на настъпила предсрочна изискуемост на
целия усвоен кредит.
Обжалваното решение валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за кредитора да установи настъпила
предсрочна изискуемост на отпуснатия потребителски паричен кредит и да
иска да установи вземането си срещу кредитополучателя за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК при отчитане на извършените от
потребителя погашения по кредита след издаването на заповедта за
изпълнение.
По същество правилно е отхвърлена частично от първоинстанционния
съд искова претенция на банката за главницата за разликата над 1050.24лв и
до претендирания размер от 7510.21лв или за сумата от 6459.97лв, и е
признато вземането й само до непогасената част от размера на главницата по
кредита от 1050.24лв ведно със законната лихва от 24.11.2022г., предвид
наличието на недействителност на потребителския кредит, констатирано от
исковия съд водещо до приложение на нормата на чл.22 във връзка с чл.11
ал.1 т.10 от Закона за потребителския кредит.
В тази връзка въззивната инстанция напълно споделя мотивите
изложени от исковия съд към обжалваното решение и на основание чл.272 от
ГПК препраща към тях.
12
Обстоятелството, че ответникът в отговора на исковата си молба не е
изложил възражения по нищожността и недействителността на ДПК /освен за
лихвите, за които няма претенция/, принципно не го лишава от възможността
да се позовава на такава във всеки един момент от процеса като потребител-
кредитополучател. Освен това въззивният съд има и задължения за служебна
проверка и изследване на конкретния потребителски договор за
съответствието му на закона, както и за наличието на неравноправни клаузи
или такива които водят до прогласяване на неговата нищожност и
недействителност и до прилагане на разпоредбите на чл.146 ал.1 и ал.3 от
ЗЗП съответно на чл.23 от ЗПК, а именно, че договорът се прилага без
нищожните клаузи, съответно когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая от съвкупната преценка на клаузите в цитирания договор за
потребителски паричен кредит се установява, че са налице клаузи водещи
несъмнено до неговата недействителност.
Установява се от доказателствата по делото, че процесният договор за
потребителски паричен кредит №EMLN-17015686, от 16.05.2019г. отговаря
на изискването въведено от нормата на чл.10 ал.1 от ЗПК-да е сключен в
писмена форма, като всички елементи на договора да са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт-не по-малък от 12, да е изготвен в
два екземпляра, поради което следва да се приеме, че тези императивни
изисквания на закона са спазени.
Следва да се извърши преценка за съответствието и съобразяването на
клаузите на договора за потребителски паричен кредит с нормата на чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК, изискваща договора да е изготвен на разбираем език и да
съдържа годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като изрично се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишни процент на разходите, по определения в закона
начин-Приложение №1.
Установява се, че при сключване на договора е уговорен ГПР от
10.41%, който принципно е в рамките на установения със закона чл.19 ал.4
от ЗПК праг-годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
13
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Действително е посочена и общата стойност на плащанията по
ДПК-17249.28лв., в която сума е включена и застрахователната премия.
Ищецът поддържа, че изискванията на закона са изпълнени, чрез
уговореното в договора начална дата на изчисляване на ГПР и приетото, че
годината е от 365дни. Няма спор, че в договора не са посочени по вид и
размер всички разходи, от които се формира ГПР, съгласно чл.19 ал.1 от
ЗПК както и взетите предвид от кредитодателя допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите. В договора както се посочи,
е предвидено плащане на застрахователна премия от кредитополучателя от
2985.60лв /29.86% от стойността на кредита/, която според условията на
договора за кредит- т.2, е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна
вноска. Наред с това кредитополучателят дължи и такса ангажимент в размер
на 200лв /2% от стойността на кредита/, срещу която съгласно същата т.2 от
условията по договора за кредит, кредиторът фиксира лихвения процент за
срока на договора. Липсва всякаква яснота дали тези суми участват при
формирането размера на ГПР и какъв процент от размера на кредита
представляват същите на годишна база. Установяването на тези факти е в
доказателствената тежест на кредитора който следва при условията на пълно
и главно доказване да ги установи предвид доказване наличието на
действителен потребителски кредит от гледна точка на посочения в договора
ГПР. Налице е несъобразяване с нормата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, което
лишава съда от възможността да извърши самостоятелна преценка за
съответствието на договора за потребителски паричен кредит с
императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК за максимален размер на
разходите по кредита. Затова въззивната инстанция намира, че договора е
недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК поради което следва да намери
приложение чл.23 от ЗПК. Съгласно нормата на чл.19 ал.1 и ал.2 от ЗПК
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит и че Годишният
14
процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно
Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения
и допълнителни допускания, както и кои разходи по кредита не са включени.
Липсата на точна и ясна информация как е формиран ГПР за конкретния
сключен ДПК и какви точно параметри включва и не включва доколкото се
касае за точно фиксирани конкретни условия в договора, и в закона не дава
възможност за проверка на съответствието на ГПР на заложените изисквания
в закона. Формалното посочване в договора само на размера на ГПР и на
общата дължима сума не е достатъчно само по себе си за приемане, че е
спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10 във връзка с чл.19 ал.1 и ал.2 и
Приложение 1 към ал.2 от ЗПК и с §1 към от ДР на ЗПК, както и дали
коректно е изчислен неговия размер, представляващо императивно изискване
на закона, за спазването на което отговаря кредитодателя.
Въззивният съдът не споделя доводите развити във въззивната
жалба на „Ю. Б.“ АД.
Цитираната от жалбоподателя съдебна практика-решение №106 от
03.06.2022г. на ВКС по гр.д.№3253/2021г., III г.о. е неотносима към
предмета на спора. Същата касае дали е необходима в погасителния план
разбивка на месечната погасителна вноска по срочен потребителски договор
на главница и лихвата; дали е необходимо отделно посочване на главницата и
лихвите при приложими различни лихвени проценти в погасителни план.
Въпросът за приложимостта на нормата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК не е стоял
на дневен ред, включително и по въпроса за начина и за достатъчността на
формиране на ГПР за конкретния потребителски договор и за потребителя.
Както се посочи, само по себе си само посочването на ГПР и на общата сума
дължима от потребителя, без конкретни данни за начина на изчисляване на
ГПР към момента на сключване на договора за кредит, не е достатъчно за
действителността на потребителския кредит по смисъла на чл.22 от ЗПК.
На поставеният въпрос в отговора на исковата молба за прекомерност
на лихвите и противоречието им с чл.33 ал.2 от ЗПК като противоречаща на
добрите нрави и на правни принципи не следва да се дава отговор доколкото
в случая такива суми не се претендират от ищеца и не са предмет на делото.
Предвид изложеното решението ще следва да се потвърди в
обжалваните му части
15
Не са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба.
При този изход на делото в полза на ответника по въззивната жалба ще
следва да се присъдят разноски в размер на 1160лв заплатени в брой като
адвокатско възнаграждение за което е представен договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №809 от
14.07.2023г. постановено по гр.д.№20235220100767 по описа на съда за
2023г., В ЧАСТТА С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН на основание чл.422, във връзка
с чл.430, ал.1 ТЗ по отношение на ответника В. С. В., ЕГН ********** от с. Б.,
ул. „Ш." №*, иска на „Ю. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., ул. „О. п." № ***, новоконституиран по реда на
чл.227 ГПК ищец, на мястото на „БНП П. П. Ф.” С. А., Ф., рег. № *********
чрез „БНП П. П. Ф. С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ж. к. „М. *“, Б. П. С., С. **, че съществува
вземане на „Ю. Б.“ АД, ЕИК *********, за главница за сумата над 1050,24
лева до претендирания размер от 7510,21 лева или за сумата в размер на
6459,97 лева, по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване на кредитна карта, EMLN-17015686 от
16.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 24.11.2022г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
3720/2022г. по описа на РС-Пазарджик,
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., ул. „О. п." № ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на В. С.
В., ЕГН ********** от с. Б., ул. „Ш." №*, сумата в размер на 1160лв /хиляда
сто и шестдесет лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17