Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260588 25.02.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Цвета Василева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 12875 по
описа за 2019 година.
Предявени са главен иск с правно осн. чл. 422 ГПК вр.
с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и евентуален - с основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че
е придобил вземане срещу ответника, прехвърлено с договор за цесия. Самото
вземане било възникнало по договор за кредит, сключен между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 07.03.2017г. Поддържа се, че вземанията по
договора са станали предсрочно изискуеми, поради което срещу ответника била
издадена заповед по чл.410 ГПК за сумите: 4490,55 лева главница, 1238,95 лева
договорна лихва, 446,86 лв. – обезщетение за забава от 21.04.2018г. до
02.04.2019г., както и законната лихва. Предвид връчването на заповедта по реда
на чл.47, ал.5 ГПК се иска да бъде установено съществуването на вземането.
Евентуално, при отхвърляне на главния иск се претендира осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумите 4490,55 лева главница, 1238,95 лева договорна лихва,
446,86 лв. – обезщетение за забава от 21.04.2018г. до 03.04.2019г.
Ответникът Я.Д.Р., чрез особения си представител
навежда доводи за недоказаност на твърдението, че кредитът е бил усвоен.
Поддържа също, че договорът е недействителен поради неспазване на разпоредбите
на чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1 ЗПК, тъй като в него не е посочен действителният
годишен процент на разходите. Прави и възражение, че размерът на
възнаградителната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като
превишава три пъти размера на законната лихва. Освен това счита, че не следва
да се дължи възнаградителна лихва за периода след настъпване на предсрочната
изискуемост.
Съдът намери за установено следното:
На 07.03.2017г. между „Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника Я.Д.Р. бил сключен договор за кредит, по
силата на който дружеството предоставило до 5000 лева при уговорена възнаградителна
лихва от 12,69 % и 15,23% годишен процент на разходите. Дължими били и следните
такси, за които страните се уговорили: 175 лв. такса за ангажимент и 1680лв. застрахователна
премия. Общо дължимата сума за връщане по договора възлизала на 8490 лв., като
това следвало да стане на 60 равни месечни вноски, всяка от които по 141,23 лв.
/лист 5/.
С договор за прехвърляне на вземания
от 27.07.2017г. дружеството кредитор прехвърлило на настоящия ищец „Агенция за
събиране на вземания“ вземанията си по договори за заем, сред които и вземането
по процесния договор № 14621460 /лист 15-
24/. Цедентът упълномощил цесионера
„Агенция за събиране на вземания“ да съобщи длъжниците по прехвърлените
вземания за цесията. Във връзка с това дружеството ищец изпратило до кредитополучателката
уведомително писмо от 22.03.2019 г., с което е съобщило размера на дълга, както
и че вземането е станало предсрочно изискуемо. Писмото е било връчено лично на
ответника на 26.03.2019г. /лист 31/.
Уговорената между страните застрахователна
премия по застраховката „Защита на плащанията“ е било заплатена на „Кардиф
животозастраховане, клон България“ с банков превод от 28.08.2018г. / лист 95/.
На 03.04.2019г. дружеството ищец подало заявление по
чл.410 ГПК, по което е било
образувано приложеното дело № 5221/2019
г. и издадена заповед за изпълнение за следните суми: 4490,55 лв. главница, 1238,95
лв. договорна лихва за времето от 20.03.2018г. до 20.03.2022г., 446,86 лв.
обезщетение за забава за периода от 21.04.2018г. до 02.04.2019г. и законната
лихва, считано от 03.04.2019г.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, че по сметка на ответника са били преведени 4825 лв. представляващи
размера на договорената главница, след приспадане на таксата за ангажимент в
размер на 175 лв. Ответникът е извършил плащания в размер на 677,45 лв. като
остатъкът от главницата възлиза на 4322,55 лв.
За периода на действие на договора е начислена възнаградителна лихва в
общ размер на 1819 лв., от която са погасени чрез плащане 571,05 лв. Остатъкът от тази лихва е 1238,95лв. / лист 120/.
Размерът на незаплатената възнаградителна лихва за времето от 20.03.2018г. –
датата на първата неплатена погасителна вноска до 20.03.2019г. – датата на
която е подадено заявлението по чл.410 ГПК е 536,26 лв.
Изчислена върху остатъка от главницата за времето от
21.04.2018г. до предявяване на заявлението по чл.410 ГПК, законовата лихва
възлиза на 616,93 лв., а върху остатъка от договорната лихва – 161,05 лв.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
Съдът намира за безспорно, че между
дружеството кредитор и ответницата е бил сключен договор за потребителски
кредит.
От заключението на експертизата
съдът намира, че сумата е била усвоена, поради което за ответника е възникнало
задължението да върне главницата, както и да заплати възнаградителна лихва,
както и дължимите такси. Заплатена е и застрахователната премия по сключения
договор за застраховка, която е била финансирана със средства също отпуснати в
заем на ответника.
Неоснователно е възражението на
особения представител, че общите условия и договора не са подписани на всяка
страница, тъй като приложените по делото копия на документите доказват
обратното – в тях има положен подпис от клиента / лист 5 -14/.
Договорът съдържа информация, както
за годишния процент на разходите, така и за общо дължимата от кредитополучателя
сума – тоест да общите разходи по смисъла на §1 от ДР на ЗПК, поради което
съдът намира, че са спазени изискванията на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и не е налице
недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК.
С оглед горното ответникът дължи
заплащане на остатъка от главницата в размер 4322,55лв., който е установен от
вещото лице.
Неоснователно е и възражението на
особения представител на ответника, относно това, че клаузата с която е
уговорена възнаградителната лихва е нищожна като противоречаща на добрите
нрави, защото превишава три пъти размера на законната лихва. В тази връзка
следва да се има предвид, че в случая уговореният лихвен процент е 12,69
пункта, тоест не е налице твърдяното трикратно превишение на законната лихва.
От друга страна - следва да се отчита, че цитираната от представителя на
ответника практика на Върховния касационен съд, е постановена преди да бъде
приета нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК / обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г./ според която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Тъй като
възнаградителната лихва се включва като елемент в годишния процент на
разходите, тя сама по себе си може и да надхвърля трикратния размер на
законната лихва, стига заедно с другите редовни плащания да не се надхвърля
ограничението относно общите разходи по кредита, прието с чл.19, ал.4 ЗПК. В случая годишният процент на
разходите по кредита е в рамките на приетото от законодателя ограничение –
по-малък от петкратния размер на законната лихва.
Основателен е доводът на ответника,
за недължимост на възнаградителна лихва за периода от 20.03.2018г. до
20.03.2022г. Това е така, защото когато упражни правото да обяви предсрочна
изискуемост на вземането кредиторът има право само на остатъка от получената в
заем сума /главницата/, ведно със обезщетение за забавата в размер на законната
лихва, но не и на неплатената част от уговорената общо за периода на целия
договор възнаградителна лихва / в този
смисъл – т.2 от Тълкувателно решение №3/2107г. ВКС, ОСГТК/. Поради това ответникът дължи възнаградителна лихва
само за времето от падежа на първата неплатена погасителна вноска -
20.03.2018г. до настъпване на предсрочната изискуемост – 20.04.2018г. Съгласно
заключението на експерта за това време се дължи
лихва в размер на 45 лв. / лист
116 – таблица №1/. Следователно
претенцията за възнаградителна лихва е основателна само до размера на тази
сума, а за разликата до претендираните 1268,95 лв. следва да се отхвърли.
След датата на предсрочната
изискуемост до датата на подаване на заявлението ответникът дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, което върху размера
на главницата е 417,85 лв., а върху размер на възнаградителната лихва от 45 лв.
е 4,34лв. От това следва, че искът относно законната лихва следва да се уважи
общо до 422,19 лв., като се отхвърли до претендираните 446,86 лв.
По
разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца деловодни разноски по настоящото исково дело в размер на 688 лв.,
а за заповедното – 134 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за
установено, на осн чл. 422 ГПК,
съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев
№25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4 против Я.Д.Р. ЕГН ********** с адрес
*** ***** за сумите: 4322,55лв. /четири хиляди триста двадесет и два лева и 55ст./
главница по договор за потребителски кредит №******** от 07.03.2017г., сключен между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; 45 лв. /четиридесет и пет лева/
– договорна лихва от 20.03.2018г. до 20.04.2018г.; 422,19 лв. /четиристотин
двадесет и два лева и 19ст./ обезщетение за забава за времето от 21.04.2018г. до
02.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2019г.
до окончателното заплащане, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за
цесия и относно което е издадена заповед за изпълнение №2826 от 04.04.2019г. по
ч.гр.д.№5221/2019г. на Пловдивския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както
следва: за главницата – до размера на претендираните 4490,55лв.; относно
възнаградителната лихва – до размера на 1268,95лв. претендирана за периода
20.04.2018г. – 20.03.2022г.; и относно обезщетението за забава за размера до
претендираните 446,86 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Я.Д.Р. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” АД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 688 лв. /шестстотин осемдесет и
осем лева/, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 134
лв./сто тридесет и четири лева / - деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 5221/2019г. на Пловдивския
районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п/Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВДн0