Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, IV- ти състав, в открито съдебно заседание проведено на
седемнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Районен съдия: Михаил Алексов
При
участието на секретаря Антония Стоева като разгледа гр. д. № 03801 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба, подадена от Г.Й.Н.,***, ЕГН **********, с адрес за призоваване: чрез адв. В.К.,*** срещу Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и Туристически обекти“, гр. Перник, ЕИК 0003867511502, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6462,72 (шест хиляди четиристотин шестдесет и два лв. и петдесет и седемдесет и две стотинки) лв., представляваща: дължимо допълнително трудово възнаграждение за положения от мен извънреден труд за периода от 25.09.2017 г. до 06.04.2020 г. в размер на 3556,85 лв.; сумата в размер на 1973.33 лв., представляваща разликата до действителния размер на дължимото ми се допълнително трудово възнаграждение (постоянна премия), съгласно действително изпълняваната от мен длъжност; сумата от 382.76 лв., представляваща разликата до пълния размер на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 228 от КТ; сумата от 360.44 лв., представляваща разликата до пълния размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 228 от КТ; незаконосъобразно удържана сума в размер на 189.34 лв., ведно със законата лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане. Моли на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на съдебното решение. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна с който изцяло оспорва исковите претенции. Твърди, че същите са неоснователни и недоказани и моли за тяхното отхвърляне, тъй като на ищцата е заплатен изцяло извънреден труд за исковия период - в месеца, когато такъв извънреден труд е бил полаган от нея. Извън сумите, които са били изплатени на ищеца за извънреден труд, други суми не са дължими от ОП „ОССТО", гр. Перник на ищцата. В условията на евентуалност предявява насрещен иск с който да бъде осъдена ищцата да заплати на ОП „ОССТО", гр. Перник сумата от 189.34 лева, представляваща пропорционална част от размера на вредата, за която тя отговаря съобразно трудовото й възнаграждение до прекратяване на трудовия й договор.
Ищецът е депозирал отговор по предявения насрещен иск като намира същия за неоснователен. Твърди, че не е спазена процедурата по реализиране на ограничена имуществена отговорност на служителите, тъй като не е издавана заповед в срока по чл. 210, ал. 1 и 2 КТ, а последващата заповед № 86/15.04.2020 г. не е връчвана, поради което не е влязла в сила. На отделно основание намира иска за неоснователен, тъй като сумата вече е удържана.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответника, чрез пълномощника си, в открито съдебно заседание, оспорва изцяло предявената искова претенция.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото не се спори, а същите обстоятелства се установяват и от приетите писмени доказателства, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, съгласно трудов договор №6/25.09.2017г., ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжността „***” в периода от 25.09.2017 г. до 06.04.2020 г., когато трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 67/06.04.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ.
Съгласно Правилника за вътрешния трудов ред работното време за длъжността „***“ се полага труд по график в диапазона между 10:00 и 22:00 часа като присъствието се отбелязва във форма 76 от прекия ръководител.
Съгласно представената по делото Заповед № 54/01.04.2020 г, комисия в състав Л. Й., Н.С. и А.А. са назначено да извършат ревизия в бар и кухня на почивна станция Р. в присъствието на М.Т. и Г.Д..
Съгласно изготвения протокол са констатирани липси на стойност 568,03 лева.
Съгласно представената по делото Заповед № 86/15.04.2020 г. имуществената отговорност на ищцата по чл. 207, вр. 208 КТ е ангажирана за сума в размер на 189,34 лева, представляващи 1/3 от установените липсващи продукти на стойност 568,03 лева. Върху нея е удостоверено, че е връчена при отказ на 16.04.2020 г., потвърден от трима свидетели, положили собственоръчно имената и подписите си. Върху заповедта е направено отбелязване, подписано от трима свидетели, че на 16.04.2020г. посочената заповед е връчена на ищцата в условията на отказ.
По делото са приети заповеди на управителя на ответника, с които се въвежда сумирано изчисляване на работното време за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2020 г. като с изключение на първите шест месеца от посочения период се определя такова на три месеца с определени единадесет работни часа за през деня.
Представени са присъствени отчетни формуляри, съгласно които ищцата е полагала труд два дни и е почивала също два дни в периода от . юли 2017 г. до м. април 2020 г. включително, във всяка от които е сумиран броя работни часове, положени от ищцата.
По делото са събрани устни доказателства чрез разпит на свидетели - бивши служители при ответника, които са посочили, че са работили по график, но е имало случаи, в които са работили много повече от смяната. Не се сочат конкретни дати. Сочи, че ищцата за дълъг период от време е замествала ****а, но не й е било заплащано за изпълнението на функциите на по-високата длъжност.
Свидетелят Л. А.Й. – главен счетоводител при ответника е заявила, че е участвала в ревизията като председател на комисията по извършването ѝ. Категорична е, че са били установени липси. Сочи, че протокола за проверка не е бил връчен на ищцата, както и не е дала обяснения във връзка с констатираните липси.
Заявява, че работното време се организира със заповед на управителя – сумарно на три или шест месечна база, отчита се в присъствена форма 76 и при установяване на извънреден труд на четвъртия месец се изплаща. Категорична е, че заповедта за извършване на ревизия е представена на ищцата за сведение, но не и срещу подпис.
Свидетелят А.М.А. – служител при ответника – „специалист контрол документи“, сочи, че при извършената ревизия са били установени липси в размер на около 500.00 лв. Сочи, че той изчислява заплатите на базата на отбелязванията във форма 76, въвеждането им в програмен продукт.
По делото са приети основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза. Съдът кредитира изцяло заключенията им, като пълни и обосновани, изготвени от вещо лице с необходимите професионални знания и компетентност. От тях се установява, че в исковия период ищцата е положила 151 часа извънреден труд като дължимото ѝ се възнаграждение за това в размер на 586.90 лева е изплатено, като дори е и надплатена сумата от 20.05 лв..
Изчислено е, че размерът на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ за периода от 06.04.2020 г. до 06.05.2020 г. е в размер на 643,03 лева, на база БТВ за месец март 2020 г. 710.72 лева, като е установено, че обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ е изплатено на ищцата. Изчислено е и дължимото се обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск – общо 23 дни в размер 778.40 лева, което също е изплатено на ищцата.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание правно основание чл. 128, т. 1 и 2, във връзка с чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ; чл. 220 и чл. 224, във връзка с чл. 228 от КТ и чл. 357, ал. 1, във връзка с чл. 272 от КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Както бе посочено, по делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение между страните в периода от 25.09.2017 г. до 06.04.2020 г., когато трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 67/06.04.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, 10б КТ.
Спорни са всички останали правнорелевантни факти относно размера на дължимите се на ищеца плащания за положен извънреден труд и обезщетения, заплатени ли са те, както и правомерността на извършеното на основание чл. 207 и 208 КТ удържане на сума в размер на 189,34 лв.
Не се спори по делото, а и видно от приетите по делото писмени доказателства, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед №72/06.04.2020г. на Управителя на ответното предприятие, на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ- спиране на работа за повече от 15 дни, считано от 06.04.2020г.
Съдът кредитира заключението по съдебно- икономическата експертиза и допълнителното токаво като компетентно дадени и неоспорени от страните, като намира, че в табличен вид подробно са посочени действително отработените часове по график за съответния период, съответната норма- часове, часовете извънреден труд, съответно начислените суми. Както се посочи, съгласно заключението на вещото лице положения извънреден труд е правилно изчислен, начислено е възнаграждение за него, което надвишава с 20.05 лв., дължимото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд е изплатено.
Липсват данни, а и твърдения, в рамките на тригодишния исков период, ищцата да е възразявала по записките в таблица за отчитане отработените часове. Установи се, че е полагала труд в продължителен период от време, при идентични условия на отчитане на отработено време, изчисляване на допълнително възнаграждение за положен труд и същото ѝ е било изплащано при липса на каквото и да е оспорване на методиката на изчисление, размера и/или своевременното му изплащаме.
Предвид гореизложеното искът за заплащане на извънреден труд следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира, че исковете с правно основание чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ, както и удържана сума в размер на 189,34 лв., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане за неоснователни.
Съдът намира за неоснователен и искът за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 189,34 лв., представляваща 1/3 от установените липси. Това е така, защото по делото се установи, че заповедта за извършване на ревизия е надлежно сведена до знанието на ищцата, както и че същата е извършена в нейно присъствие. Съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липса - в пълен размер заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата.
От показанията на свидетелите А. и Й. (членове на комисията), които съдът кредитира изцяло като логични, взаимодопълващи се и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, се установи, че всички продукти са проверени и преброени. Вярно е, че на ищцата не е връчен протокола от проверката, но това не опорочава резултата от нея и законосъобразността на Заповед № 86/15.04.2020 г., която е връчена на ищцата в условията на отказ, който е надлежно удостоверен. След връчването й ищцата не е възразила срещу санкцията въз основа на констатациите по време на ревизията или представила обяснение ето защо сумата в размер на 189,34 лв., представляваща 1/3 от установените липси е законосъобразно удържана.
При този извод за неоснователност на претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 189,34 лв., представляваща 1/3 от установените липси, съдът не следва да се произнася по евентуално предявения насрещен иск с предмет същата сума и основание, тъй като не е настъпило въпрешнопроцесуалното условие за това.
По исковете с правно основание чл. 220 КТ и чл. 224 от КТ – видно от заключението обезщетенията, които са начислени, съответстват на направените изчисления и от вещото лице, поради което и съдът приема, че размера е им е определен законосъобразно. На следващо място съгласно заключението на вещото лице, същите са и изплатени на ищцата.
По отношение на иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1973.33 лв., представляваща разликата до действителния размер на дължимото се ищцата допълнително трудово възнаграждение /постоянна премия/ съгласно действително изпълняваната длъжност, съдът намира, че иска е неоснователен. Съгласно раздел III.2, т. 2.2 на Правилника за вътрешния трудов ред на Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и туристически обекти“ – Перник – Работникът или служителят, работещ в предприятието има право: „Да получава допълнително трудово възнаграждение по видове и размери, определени във вътрешните правила за работната заплата или договорени в КТД, но в не по-малки от минималните размери, в съответствие с действащите нормативни актове“. В хода на производството от гласните доказателства беше установено, че ищцата за продължителен период от време е изпълнявала трудови функции за длъжността „****“. По делото не бяха ангажирани доказателства, нито за изменение на трудовото правоотношение, нито за едностранно възлагане от страна на ответника на ищцата да изпълнява тази длъжност, нито бяха представени въпрешни правила за формиране на работната заплата, от които да е видно, че в при изпълнение на трудовите функции за друга длъжност на работника се дължи възнаграждение за по-високата длъжност. Предвид липсата нито едно от посочените обстоятелства, то и за работодателя не е възникнало и задължение за заплащане на допълнително възнаграждение.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати сторените от ответника разноски. Видно от доказателствата ответника е сторил разноски в размер на 800.00 лв., от които 600.00 лв. – адвокатско възнаграждение и 200.00 лв. – депозит за вещо лице. Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 800.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Г.Й.Н.,***, ЕГН ********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. В. К. срещу
Общинско предприятие “Общинска собственост, спортни и туристически обекти”-
гр.Перник, с ЕИК:0003867511502 и съдебен
адрес:***, чрез адв. А. А., за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 3556.85лв., представляваща неплатено
трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.08.2017г.-
06.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба- 29.07.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Г.Й.Н.,***, ЕГН ********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. В. К. срещу
Общинско предприятие “Общинска собственост, спортни и туристически обекти”-
гр.Перник, с ЕИК:0003867511502 и съдебен
адрес:***, чрез адв. А. А., за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 1973.33 лв., представляваща
разликата до действителния размер на дължимото се ищцата допълнително трудово
възнаграждение /постоянна премия/ съгласно действително изпълняваната длъжност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Г.Й.Н.,***, ЕГН ********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. В. К. искове с правно основание чл. 220,
ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на Общинско предприятие „Общинска
собственост, спортни и Туристически обекти“, гр. Перник да ѝ заплати
сумата от 382,76 лв., представляваща разликата до пълния размер на
обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 228 от КТ; сумата от 360.44
лв., представляваща разликата до пълния размер на обезщетението по чл. 224, ал.
1 от КТ, съгласно чл. 228 от КТ, както и удържана сума в размер на 189,34 лв.,
ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на
иска до окончателното им изплащане за неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК Г.Й.Н.,***, ЕГН ********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. В. К. да
заплати на Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и Туристически
обекти“, гр. Перник на сума в размер на 800,00 лева /осемстонит лева/,
представляваща разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.